2015 г.
Вечната перспектива на Евангелието
Май 2013


Вечната перспектива на Евангелието

За решенията, които засягат вечността, да имаш евангелска перспектива е от основно значение.

В откровение, дадено на Моисей, научаваме какви са целите на Небесния Отец: „Защото ето, това е делото Ми и славата Ми — да се осъществят безсмъртието и вечният живот на човека“1. Според това изказване, желанието на Отца е даде на всеки възможността да получи пълнота от радост. Откровенията от последните дни разкриват, че нашият Небесен Отец създава велик план за щастието на всички Свои чеда – много специален план, чрез който да можем да се завърнем да живеем с Него.

Разбирането на този план на щастие ни дава вечна перспектива и ни помага наистина да оценим заповедите, обредите, заветите, изпитанията и трудностите.

Един от основните принципи научаваме от Алма: „Бог им даде заповеди, след като им откри плана за изкуплението“2.

Интересно е да забележим последователността в процеса на проповядване. Нашият Небесен Отец първо проповядва на Адам и Ева плана на изкупление, а след това им дава заповедите.

Това е важна истина. Разбирането на плана ще помогне на хората да спазват заповедите, да вземат по-добри решения и да имат правилната нагласа.

За времето, през което съм служил в Църквата, съм станал свидетел на предаността и вярността на членовете на Църквата в различните страни, в някои от които е царял политически, социален или икономически конфликт. Нещо общо, което често съм откривал в тези верни членове, е перспективата, която имат за вечността. Вечната перспектива на Евангелието ни помага да разберем мястото, което заемаме в плана на Господ, да приемем трудностите и да напредваме чрез тях, да вземаме решения и да поставим нашия божествен потенциал в центъра на нашия живот.

Перспективата е начинът да видим нещата от разстояние, което ни позволява да оценим истинската им стойност.

Това е все едно сме в гора и да има дърво пред нас. Освен ако не се отдръпнем малко, не можем да обхванем с поглед гората и да разберем какво представлява наистина. Веднъж посетих амазонската джунгла в Летисия, Колумбия, близо до границата с Бразилия и Перу. Не можах да добия представа за нейните размери, докато не прелетях над нея и не получих перспектива.

Когато децата ни бяха малки, те гледаха детския телевизионен канал, по който излъчваха предаване със заглавие Какво виждате?. Картината понякога се увеличаваше много и децата трябваше да познаят какъв е предмета, докато той постепенно влизаше целия в кадър. Когато това станеше, човек можеше лесно да каже, че това е котка, растение, плод и т.н.

Спомням си как веднъж, когато те гледаха предаването и показваха нещо от много близко разстояние, което им изглеждаше много грозно, дори отблъскващо; но когато образът се промени, те осъзнаха, че това е много апетитна пица. След това ми казаха: „Татко, купи ни една същата като тази!“ След като разбраха какво е, нещо, което в началото им изглеждаше неприятно, на края се оказа нещо много привлекателно.

Нека споделя още едно преживяване. У дома нашите деца обичаха пъзелите. Вероятно всички сме имали възможност да подредим пъзел. Някои са съставени от много малки части. Спомням си, че едно от децата (няма да кажа името му, за да запазя самоличността му) се съсредоточаваше над отделните части и когато някое не съвпадаше на мястото, на което той мислеше, че трябва, той се ядосваше, решаваше, че частта е виновна и искаше да я изхвърли. Той се научи да подрежда пъзели чак когато разбра, че всяка малка част има свое място в голямата картина, дори когато той не знае къде ще съвпадне в дадения момент.

Това един от подходите за разбиране на Господния план. Не трябва да се притесняваме за отделните му части, а вместо това да се опитаме да видим цялата картина, като не забравяме какъв ще бъде крайният резултат. Бог знае къде е мястото на всяка част, за да съвпадне с плана. Всички заповеди са от безкрайно значение в контекста на великия план на щастие.

От изключителна важност е ние да не вземаме решения с вечна стойност от перспективата на смъртността. За решенията, които засягат вечността, да имаш евангелска перспектива е от основно значение.

Старейшина Нийл А. Максуел учи: „Макар и „закотвени“ с възвишена и върховна надежда, някои от нашите тактически надежди са друг въпрос. Можем да се надяваме на увеличение на заплатата, специална среща, победа в избори или по-голяма къща – неща които може да се случат или да не се случат. Вярата в плана на Господ ни дава издържливост дори сред отломките на такива непосредствени надежди. Надеждата ни държи „ревностно заети“ с добри дела, дори когато те изглеждат загубени каузи (вж. У. и З. 58:27)“3.

Отсъствието на вечна перспектива, или загубването й, може да ни накара да приемем земния стандарт като личен такъв и да вземаме решения, които не са в унисон с волята Божия.

Книгата на Мормон споменава отношението, което има Нефи, и отношението на Ламан и Лемуил. Всички те изстрадват много огорчения и трудности; въпреки това тяхното отношение към тях е много различно. Нефи казва: „И толкова големи бяха благословиите Господни върху ни, че през времето, когато се хранехме със сурово месо в пустошта, жените ни имаха кърма в изобилие за децата си и бяха силни, да, тъкмо както мъжете; и те започнаха да понасят пътуванията си без роптания“4.

Ламан и Лемуил, от друга страна, се оплакват много. „И така Ламан и Лемуил, бидейки по-възрастните, роптаеха срещу баща си. И те роптаеха, понеже не познаваха делата на онзи Бог, Който ги беше сътворил“5. Незнанието или пренебрегването на делата Божии е начин да загубим вечна перспектива, а роптаенето е само един от симптомите. Макар Ламан и Лемуил да стават свидетели на много чудеса заедно с Нефи, те възкликват като казват: „И ние се скитахме в пустошта през всички тези години; и жените ни работеха непосилно, бидейки непразни; и те родиха деца в пустошта и изстрадаха всичко, освен смърт; и щеше да бъде по-добре за тях да бяха умрели, преди да излязат от Ерусалим, отколкото да изстрадват всички тези огорчения“6.

Това са две много различни отношения, макар трудностите и огорченията, с които се сблъскват, са подобни. Очевидно техните перспективи са различни.

Президент Спенсър У. Кимбъл пише следното: „Ако смятаме, че съществува единствено смъртния живот, тогава болката, скръбта, неуспехът и краткият живот биха били пълна трагедия. Но ако погледнем на живота като нещо вечно, разпростиращо се далече в миналото преди да дойдем на земята и във вечното бъдеще след смъртта, тогава всичко, което става в живота ни, може да бъде поставено в точната перспектива“7.

Старейшина Дейвид Б. Хейт разказва една история за скулптура Микеланджело, за да покаже колко е важно виждането на всичко в точна перспектива: „Докато скулптурът вае един мраморен блок, едно момче всеки ден идва и го гледа свенливо. Когато статуята на Давид изниква и се появява от този камък, готова целият свят да й се възхити, момчето пита Микеланджело: „Как знаеше, че той е вътре?“8.

Перспективата, в която скулптурът вижда този мраморен блок, е различна от онази на момчето, което го гледа как работи. Визията на твореца за възможностите, обвити в камъка, му позволява да създаде произведение на изкуството.

Господ знае какво иска да постигне с всеки един от нас. Той знае какъв вид промени желае да постигне в нашия живот и ние нямаме право да Го съветваме. Неговите мисли са по-висши от нашите9.

Свидетелствам, че имаме любящ, справедлив и милостив Небесен Отец, който е подготвил план за нашето вечно щастие. Свидетелствам, че Исус Христос е Негов Син и Спасителят на света. Знам, че президент Томас С. Монсън е Божи пророк. Казвам тези неща в името на Исус Христос, амин.