Опазване на свободата на избор и на религиозната свобода
От старейшина Робърт Д. Хейлз
От Кворума на дванадесетте апостоли
Вярното упражняване на нашата свобода на избор зависи от религиозната ни свобода.
Днес е Великден: ден за благодарност и възпоменание, в който почитаме Единението и Възкресението на нашия Спасител Исус Христос, извършени за цялото човечество. Ние Го възхваляваме, благодарни за нашата религиозна свобода, свободата на събранията, свободата на словото и даденото ни от Господ право на свободен избор.
Макар че пророците са описали тези последни дни, в които живеем, мнозина са объркани по отношение на това кои сме ние и в какво вярваме. Някои са „клеветници, … неприятели на доброто“1. Други „наричат злото добро, а доброто зло; които турят тъмнина за виделина, а виделина за тъмнина“2.
Докато нашите околни решават как да реагират на вярванията ни, ние не трябва да забравяме, че моралната свобода на избор е основна част от Божия план за всички Негови чеда. Този вечен план, представен ни на доземния съвет в небесата, включва дара на свободния избор3.
На този Велик съвет, Луцифер, познат и като Сатана, упражнява своята свобода на избор, за да се противопостави на Божия план. Бог казва: „Тъй като … Сатана се разбунтува срещу Мен и поиска да унищожи свободата на избор на човека, която Аз, Господ Бог, му бях дал, … Аз сторих той да бъде низвергнат“4.
Той продължава: „И също една трета от небесните множества отвлече той от Мен, поради правото им на избор“5.
В резултат на това духовните чеда на Небесния Отец, които избират да отхвърлят Неговия план и да следват Луцифер, губят своята божествена съдба.
Исус Христос, като използва Своето право на избор, казва:
„Ето Ме, проводи Мен“6.
„Да бъде волята Ти и да бъде Твоя славата, завинаги“7.
Исус, Който упражнява свободата Си на избор и подкрепя плана на Небесния Отец, е посочен и определен от Отца за наш Спасител, предопределен да извърши единителната жертва за всички. По подобен начин, нашето упражняване на свободата на избор ни дава възможност да разберем своята същност и да получим всички благословии, приготвени от Небесния Отец – включително възможността да имаме тела, да се развиваме, да изпитваме радост, да имаме семейства и да наследим вечен живот.
За да спазваме заповедите, ние трябва да познаваме официалното учение на Църквата, за да не бъдем отклонявани от ръководството на Църквата чрез постоянно променящите се капризи на отделни хора.
Благословиите, на които се радваме сега, са възможни, защото сме избрали да следваме Спасителя преди този живот. Всички, които слушате или четете тези слова, които и да сте и където и да се намирате, запомнете следното: не е късно да направите същия избор отново и да Го следвате.
Чрез нашата вяра в Исус Христос, вярата в Неговото Единение, чрез покаяние за греховете ни и чрез кръщение, ние можем да получим небесния дар на Светия Дух. Този дар осигурява познание и разбиране, напътствия и сила да учим и да получаваме свидетелство, пречистване да преодолеем греха и утеха и насърчение да бъдем верни в трудностите. Тези несравними благословии на Духа увеличават нашата свобода и сила да вършим каквото е редно, защото „гдето е Господния Дух, там е свободата“8.
Докато вървим по пътя на духовната свобода в тези последни дни, ние трябва да разберем, че вярното упражняване на нашата свобода на избор зависи от религиозната ни свобода. Ние вече знаем, че Сатаната не желае тази свобода да бъде наша. Той се опитва да разруши моралната свобода на избор в небесата, а сега на земята яростно подкопава, изопачава и разпространява объркване относно религиозната свобода – какво представлява и защо е важна за нашия духовен живот и самото ни спасение.
Има четири крайъгълни камъка на религиозната свобода, на които ние, като светии от последните дни, трябва да разчитаме, както и да пазим.
Първият е свободата на вероизповеданието. Никой не бива да бъде критикуван, преследван или нападан от хора или правителства за това, което той или тя вярва за Господ. Това е нещо много лично и много важно. Ранно изявление на нашата вяра относно религиозната свобода гласи:
„Нито едно правителство не може да съществува в мир, освен ако не се създадат и наложат за спазване на такива закони, които ще осигурят на всяка личност свободно упражняване на съвестта. …
… Гражданският магистрат трябва да ограничава престъпността, но никога да не контролира съвестта, (нито да) подтиска духовната свобода“9
Тази основополагаща свобода на вероизповеданието след това бива призната от Обединените нации в тяхната Всеобща декларация за правата на човека, както и от други национални и международни документи за правата на човека10.
Вторият крайъгълен камък на религиозната свобода е правото да споделяме нашата вяра и нашите вярвания с другите. Господ ни заповядва: „Да учите на тях чедата си, … когато седиш в къщата си“11. Той казва също на учениците Си: „Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар“12. Като родители, пълновременни мисионери и членове мисионери ние разчитаме на религиозната свобода, за да проповядваме Господното учение на в нашите семейства и по целия свят.
Третият крайъгълен камък на религиозната свобода е правото да създаваме религиозна организация и да се покланяме в мир с околните. Както гласи единадесетата точка от Символа на вярата: „Ние претендираме за правото да се покланяме на Всемогъщия Бог според както диктува собствената ни съвест и даваме на хората същата привилегия; и нека те се покланят както, където и на каквото си искат“. Международните документи за човешките права и много национални конституции подкрепят този принцип.
Четвъртият крайъгълен камък на религиозната свобода е правото на живеем според вярата си – свободното упражняване на вяра не само у дома и в залата за събрания, но и на обществени места. Господ ни заповядва не само да се молим в тайно13, но да тръгнем и „да свети (нашата) виделина пред човеците, зa да виждат добрите (ни) дела и да прославя(ме) (нашия) Отец, Който е на небесата“14.
Някои се чувстват обидени, когато отнесем нашата религия на площада, макар често хората, които настояват техните виждания и действия да бъдат толерирани от обществото, са същите онези, които трудно дават същата толерантност на религиозните вярващи, които също желаят техните гледни точки и действия да бъдат толерирани. Общата липса на уважение към религиозните виждания бързо преминава в социална и политическа нетърпимост към религиозните хора и институции.
Тъй като сме изправени пред нараснал натиск да свеждаме глава пред светски стандарти, да се отказваме от религиозната си свободи и да правим компромиси с нашата свобода на избор, замислете се какво проповядва Книгата на Мормон за нашите отговорности. В книга на Алма четем за Амлисий, „много лукав“ и „нечестив човек“, който желае да бъде цар на народа и „да ги лиши от правата и привилегиите им“, което „беше тревожно за хората на църквата“15. Цар Мосия ги учи да издигат гласовете си за онова, което е право16. Затова „из цялата страна людете се събраха заедно в различни групи, всеки човек според мнението си, дали беше за или против Амлисий, като спореха много и имаха … раздори едни с други“17.
При тези дискусии членовете на Църквата и останалите хора имат възможност да се съберат, да усетят духа на единството и влиянието на Светия Дух. „И стана така, че гласът на народа дойде срещу Амлисий, тъй че той не бе направен цар на народа“18.
Като ученици на Христос ние имаме отговорност да работим заедно с други вярващи хора, които имат сходни разбирания, за да издигнем гласовете си в защита на това, което е правилно. Макар членовете никога не трябва да твърдят или дори да намекват, че говорят от името на Църквата, всички ние сме поканени, в ролята ни на граждани, да споделяме нашето лично свидетелство с убеждение и любов – „всеки човек според мнението си“19.
Пророкът Джозеф Смит казва:
„Ако е сметнато за вярно, че съм готов да умра за някой мормон, имам смелостта да заявя пред небето, че по същия начин съм готов да умра в защита правата на всеки презвитерианин, баптист и всеки добър човек от коя да е друга деноминация; защото същият принцип, който би погазил правата на светиите от последните дни, ще погази правата на римо-католиците или на коя да е друга деноминация, която може да е непопулярна и твърде слаба да се защити.
Онова, което вдъхновява душата ми, е любовта към свободата – гражданска и религиозна свобода на целия човешки род“20.
Братя и сестри, ние носим отговорност да пазим тези свещени свободи и права за нас и за нашето потомство. Каквото можем вие и аз да направим?
Първо, можем да се информираме. Бъдете наясно с проблемите във вашите общности, които могат да повлияят на религиозната свобода.
Второ, според личните възможности, присъединете се към други хора, които споделят нашата отдаденост към религиозната свобода. Работете рамо до рамо, за да пазите религиозната свобода.
Трето, живейте своя живот така, че да бъдете добър пример за вашата вяра – на думи и на дела. Начинът, по който живеем според религията си, е много по-важен от онова, което можем да кажем за нашата вяра.
Второто пришествие на нашия Спасител наближава. Нека не отлагаме тази велика кауза. Спомнете си капитан Мороний, който издига знамето на свободата, на което са изписани думите: „В памет на нашия Бог, на нашата религия, на свободата ни и на нашия мир, и на нашите съпруги, и на нашите чеда“21. Нека помним отговора на народа: като упражняват свободата си на избор, те „дотичаха заедно“, сключвайки завет да действат22.
Мои обични братя и сестри, не ходете! Тичайте! Тичайте да получите благословиите на свободата на избор, като следвате Светия Дух и упражнявате свободите, които Господ ни е дал, за да изпълняваме волята Му.
Давам моето специално свидетелство на този специален великденски ден, че Исус Христос използва Своята свобода на избор, за да изпълни волята на Отца.
За нашия Спасител пеем: „Той свойта кръв за нас проля; безропотно умря“23. И тъй като го прави, ние имаме безценната възможност да „избираме свобода и вечен живот“ чрез силата и благословиите на Неговото Единение24. Свободно да избираме да Го следваме днес и завинаги, се моля в святото Му име, това на Исус Христос, амин.