Ако очите ви са отправени единствено към Моята слава
Катрин Нелсън живее в Юта, САЩ. Хайди Маконки живее в Делауеър, САЩ.
Как може скромността в езика, поведението и външния вид да ни помогне да излъчваме светлина и да прославяме Бог?
В доземния съвет в Небесата, когато Исус Христос предложил да бъде наш Спасител, Той казал на Отца: „Да бъде волята Ти и да бъде Твоя славата, завинаги” (Moисей 4:2).
Господ винаги е давал пример за прославяне на Отца. По време на земното Си служение, Спасителят никога не привличал внимание към Себе Си, а по-скоро насочвал последователите Си към Отца, казвайки „Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Този, Който Ме е пратил” (Иоана 12:44). Чрез поведение, външен вид, слова и дела Спасителят ни учи колко е важно да бъдем скромни.
В своята отдаденост да следват Спасителя, младите хора, цитирани в тази статия, отразяват своя вътрешен и външен израз на скромност и споделят как тяхната отдаденост да прославят Бог е оформила характера им и е напътствала действията им.
Прославяйте Бог и излъчвайте светлина
Ние осъзнаваме по-добре как скромността прославя Бог, когато разберем какво всъщност е скромността. Предани ще сме на вярата обяснява: „Скромността е поведение на смирение и благоприличие в облекло, външен вид, език и държание. Ако сте скромни, вие не привличате нежелано внимание към себе си. Вместо това, вие се стремите да „прославите Бога в телата си и с душите си” (1 Коринтяните 6:20)”.1
Като се учим да проявяваме скромност като Спасителя, ние приветстваме Духа в живота си, в изпълнение на обещанието, че „ако очите ви са отправени единствено към (Божията) слава, (цялото ви тяло) ще бъдат изпълнен(о) със светлина” (У. и З. 88:67). Докато четете как други млади хора разбират скромността, можете да помислите как да увеличите собствената си духовна светлина, като правите корекции, за да подобрите вашата вътрешна отдаденост и външния израз на скромност.
Бъдете скромни в език и поведение
„Вашите думи и действия могат да имат дълбоко въздействие върху вас и околните. Изразявайте се чрез ясен, позитивен, възвисяващ език и с действия, които носят щастие на хората около вас. Усилията ви да сте скромни в думи и действия водят до засилено напътствие и утеха от Светия Дух”.2
Даря Сергеевна Швидко от Волгоград, Русия, обяснява, че сме скромни в речта си, когато се отнасяме с другите с уважение и използваме „нежност на гласа и спокойно изразяване на мислите ни, без използването на груби или неподходящи думи”. В скромната реч отсъстват клюки, присмиване, подигравки и сарказъм. Тя никога не унижава другите и не ласкае егото; тя просто показва уважение към божествеността на всички деца на Небесния Отец.
Нашата реч трябва също да показва уважение към Божеството. „Избягвайте неприличен език и небрежното, непочтително споменаване на Господното име, които са така обичайни в света. … Непочтителната същност на такъв език … накърнява способността (ни) да получава(м)е тихите подтици на Светия Дух”.3
Също както нескромния език, като например клюки и подигравки, може да накърни взаимоотношения, скромният език култивира по-дълбока отдаденост към Бог и както обяснява Кели Пру от Юта, САЩ, „увеличава способността ни да създаваме положителни взаимоотношения с другите. Скромният ни език ни помага да се прояви най-доброто в другите”.
Скромността в речта и скромността в поведението вървят ръка за ръка. „Важно е да бъдем скромни в език и поведение, защото това показва кои сме и какво ценим”, казва Майк Олсън от Юта. Хората забелязват, когато думите и делата не си съответстват. Езикът ни, който вдъхновява околните и прославя Бог, трябва да бъде придружаван от съпътстващи действия. Чрез дела на служба и учтивост ние показваме, че нашата отдаденост да помагаме на другите и да почитаме Бог е не само на думи. Примерите ни за ученичество на думи и дела могат да имат добро влияние.
„Наистина оценявам скромността в поведението и езика”, казва Кери Карлсън от Колорадо, САЩ. „Има нещо толкова прекрасно в човек, който е смирен и не прави неща с цел да получи внимание. Хората, които говорят скромно, стават мощни инструменти за Господ”.
Бъдете скромни в облекло и външен вид
„Скромността (в облеклото) помага да се покажем в най-добра светлина, като ни помага да наблегнем на духовния, вместо на естествения човек”, казва Пол Кейв от Юта. Като се обличаме скромно, ние насърчаваме другите да ни опознаят и оценят заради личността и характера ни, а не заради външния вид.
Начинът, по който се обличаме, не само показва на другите как да се отнасят с нас, но и повлиява на това как гледаме на себе си и отношението към нас самите. „Ние учим от Евангелието, че тялото ни е дар от Бог”, казва Луис Да Круз-младши от Бразилия. „Нашите тела ни помагат да напредваме и да станем като Отца”. Поради тази причина е важно да се обличаме скромно. Като правим това, ние показваме на Бог и на другите, че уважаваме този дар, а също и другите”.4
Кери обяснява: „Нескромното облекло е предназначено да представя тялото като физически предмет, който е отделен от духа, който има личност и характер. Скромното облекло, макар и да ми струва понякога повече пари и определено повече време, ми помага да науча, че тялото ми е съд за един ценен дух с божествен потенциал и съдба, създаден и отгледан от Небесни Родители. Той заслужава много повече грижа и уважение, отколкото би му обърнал света”.
Предани ще сме на вярата учи: „Освен отбягване на (нескромно) облекло, следва да се въздържате от крайности в дрехите, външността и прическата. В облеклото, външния вид и обноските бъдете винаги спретнати и чисти, никога развлечени и неподходящо небрежни”.5 Чрез начина, по който се обличаме и се представяме, ние показваме нашето уважение към Бог, себе си и другите.
Изберете да сте постоянни
Като се опитваме да следваме евангелските стандарти за скромност, ние показваме нашата отдаденост чрез постоянство, като спазваме Господните заповеди по всяко време, а не само когато ни е удобно.
Истинската отдаденост винаги се корени в евангелски принципи. Антъни Робъртс от Юта обяснява: „Скромността е състояние на ума, желание да вървим всеки ден с разбиране на Евангелието и плана на спасение”. Като се потопим в Евангелието, нашето обръщане във вярата може да задълбочи и увеличи желанието ни да живеем според Евангелските принципи.
Разберете божественото си естество
Постоянната скромност ни помага да разберем и оценим първородното ни право, а знанието за божественото ни естество може да ни вдъхнови да бъдем по-скромни. Рафаела Ферини от Флоренция, Италия, обяснява: „Скромността благославя живота ми, защото ми помага да се чувствам като специална дъщеря на моя Небесен Отец, а това знание, на свой ред, ме кара да искам да съм скромна”.
Позволяването на света да определя кои сме може да увреди нашето самоуважение. Джулиана Ауна от Юта описва опита си: „Преди да придобия свидетелство за принципа скромност, аз бях в едно нещастно и духовно опасно място. Позволяването на света да ме определя бе депресиращо и духовно инвалидизиращо, защото вманиачаването на света с материалните, физически неща, е жестоко и безмилостно. След като реших да не се вслушвам в света, а вместо това да позволя на връзката ми с Бог да ме определя, животът ми стана по-лесен, по-свободен и по-щастлив”. Когато търсим одобрение от Небесния Отец, вместо от света, ние ще намерим по-голяма радост в живота и по-голяма мотивация да бъдем скромни.
Живейте скромен живот
„Скромността се изразява във всичко, което правим: нашата реч, нашия външен вид, нашето поведение и дори местата, които посещаваме”, казва Галина Викторовна Савчук от Новосибирск, Русия. Скромният живот е тясно свързан с нашата отдаденост към Евангелието и нашата връзка с Бог.
Истинската скромност е комбинация от поведение и отношение. Работата по подобряването на поведението и отношението ще ни помогне да подобрим и двете. Когато сме скромни в поведение и външен вид, без да развиваме трайна отдаденост, това ни спира да получим пълните благословии от водене на скромен живот. Също, считането, че сме скромни, без настина да сме такива и на дела, е самозаблуда.6
В контекста на скромността, за да кажем, че очите ни са отправени единствено към славата на Отца, това означава, че ние външно и вътрешно сме отдадени на скромния живот. Също както очите, които трябва да са отправени към Бог, нашият външен вид и делата ни трябва да отговарят на принципите на скромността. Но само отправянето на очите ни към Бог не ни прави насочени към Неговата слава; то трябва да е съсредоточено върху Него. Също така, скромното облекло и прическа трябва да са съпътствани от виждане за вечните принципи.
Като обърнем очите си към Бог, ние ще можем по-лесно да съсредоточим погледа си върху Него. А като съсредоточим погледа си върху Бог, очите ни естествено ще бъдат привлечени към Него.
Като се стремим да живеем скромно, ние ще чувстваме как влиянието на Духа нараства в живота ни. Старейшина Робърт Д. Хейлз от Кворума на дванадесетте апостоли учи: „Скромността е съществена, за да бъдем достойни за Духа. Да сме скромни е да сме смирени, а като сме смирени, привличаме Духа да бъде с нас”.7 С Духа, който напътства мислите и действията ни, очите ни ще бъдат насочени към славата на Бог и ще бъдем изпълнени със светлина.