Следвайте пророка
От духовно послание на Образователната система на Църквата, изнесено в Университета Бригъм Йънг–Айдахо на 5 май 2013 г. За пълния текст посетете lds.org/broadcasts.
Като следваме президент Монсън и се опитваме да станем по-подобни на него, ние неизменно ще успеем да станем по-верни ученици на Господ Исус Христос.
Преди няколко години, точно преди общата конференция, президент Томас С. Монсън преподаде един прекрасен урок. Този път той бе пред събралите се висши ръководители, които бяха пътували до Солт Лейк Сити, Юта, мнозина от тях, идващи от най-различни места по света, където служеха в областни президентства. Бяхме се събрали, за да бъдем учени от Първото Президентство и Дванадесетте апостоли.
С наближаването на времето за събранието, изглежда всички вече присъстваха, с изключение на президент Монсън. Няколко минути преди началото на събранието ние спряхме да си говорим и седнахме, слушайки почтително прелюдната музика, в очакване пророкът да пристигне всеки момент.
Чакахме търпеливо, 9:00 настъпи и след това отмина. Някой излезе през страничната врата – oчевидно, за да провери, дали няма нужда от помощ. Като се върна, той каза: „Президент Монсън ще дойде след малко”.
Около 15 минути по-късно президент Монсън влезе в стаята. С уважение ние станахме на крака, докато той влизаше. Бяхме щастливи да го видим и доволни, че той изглеждаше добре. Нямаше очевидна причина защо бе закъснял.
Президент Монсън застана направо на амвона и каза: „Братя, съжалявам, че закъснях, но съпругата ми се нуждаеше от мен тази сутрин”.
Бях силно впечатлен и смирен и не можех да спра да си мисля за думите му.
Това бе много важно събрание. Бе се събрало цялото висше ръководство на Църквата, но президент Монсън даде пример на всички нас. Съпругата му се нуждаеше от него и той отдели необходимото време, за да се погрижи за нея. Беше велика проповед. Не си спомням нищо друго, казано в този ден, но помня следната проповед: „Съпругата ми се нуждаеше от мен”.
Следване на примера на пророка
Бих искал да предложа пет начина, по които можем да следваме примера на президент Монсън.
1. Можем да сме позитивни и можем да сме щастливи.
В Скъпоценен Бисер пророкът Джозеф Смит описва своя „жизнерадостен темперамент” (Джозеф Смит – История 1:28). „Жизнерадостен” описва и президент Монсън.
В един случай президент Монсън каза: „Ние … можем да изберем да имаме положително отношение. Не можем да насочваме вятъра, но можем да нагласяме платната. С други думи, можем да изберем да сме щастливи и позитивни, независимо от това какво ни се случва”.1
Един ден чаках пред заседателната зала на Първото Президентство. Бях поканен там, за да участвам в едно събрание за обсъждане на въпроси, свързани с храма. Тихо седнах пред залата, съвсем сам. Мислех си, че Първото Президентство вече е започнало събранието и че ще бъда поканен да се присъединя към тях след няколко минути.
Докато седях там, чух някой да върви по коридора и да си подсвирква. Помислих си: „Някой не разбира официалния протокол”. Не може да се разхождаш и да си подсвиркваш пред офиса на президента на Църквата”.
След миг подсвиркващият се появи – беше президент Монсън. Беше щастлив и беше позитивен. Той топло ме приветства и каза: „Мисля, че ще започнем събранието след няколко минути”.
Дори и с бремето на цялата Църква на раменете си, той е пример за щастие и винаги има позитивно отношение. Ние също трябва да сме такива.
2. Можем да сме мили и любящи към децата.
Исус често говори за децата. Неговият пророк, президент Монсън, също често говори за децата. Виждал съм, особено на освещавания на храмове, как той обича децата и чрез примера си ни учи как да се отнасяме с тях. На всяко освещаване на храм той обръща внимание на децата. Обича да ги включва в церемонията по поставянето на крайъгълния камък и винаги кани няколко деца да сложат малко вар върху крайъгълния камък, за да участват в символичното довършване на храма. Той прави това забавно за тях. Той го прави запомнящо се за тях. Винаги има голяма усмивка за тях. Насърчава ги и ги хвали. Прекрасно е да се вижда това.
Неговите топли приветствия понякога включват „дай пет”, мърдане на уши и насърчаване да отслужат мисия и да сключат брак в храма.
Преди няколко години президент Монсън трябваше по план да освети храма Окър Маунтин Юта на рождения си ден. Когато той пристигна и доближи входа на храма, беше се събрала една група млади хора. Те очевидно знаеха, че е рожденият ден на президент Монсън, защото започнаха да му пеят „Честит рожден ден”. Той спря и се обърна към тях с голяма усмивка на лицето си. Дори започна да размахва ръцете си, все едно че дирижираше пеенето. Накрая те добавиха припева: „За много години”. Той ми каза: „Това ми е любимата част”.
Децата и младежите в Църквата го обичат и не се съмняват, че и той ги обича!
3. Можем да следваме подтиците на Духа.
Президент Монсън прекрасно изрази посветеността си на Господ и отдадеността си да следва подтиците на Духа със следните думи: „Най-сладкото преживяване, което познавам в живота, е да почувствам подтик и да действам съгласно него, а по-късно да разбера, че това е било в изпълнение на молитвата на някого. И винаги искам Господ да знае, че ако Той има нужда някой да извърши задача, Том Монсън ще я изпълни за Него”.2
Това е модел, който всички ние трябва да искаме да следваме.
4. Можем да обичаме храма.
Президент Монсън ще остане в историята като един от най-великите строители на храмове в историята на Църквата. Откакто стана президент на Църквата през февруари 2008 г., той продължи великото дело по строежа на храмове. За шестте години откакто е пророк, президент Монсън обяви плановете за строежа на 33 нови храма.
Президент Монсън казва: „Нека всеки от нас да живее достоен живот с чисти ръце и сърца, така че храмът да може да докосне нашия живот и нашите семейства”.3
Той ни е дал и следното прекрасно обещание: „Когато докосваме храма и го обичаме, животът ни ще отразява нашата вяра. Като отиваме в светия дом, като помним заветите, които сме сключили вътре, ще сме в състояние да понесем всяко изпитание и да преодолеем всяко изкушение”.4
Нека следваме модела, който пророкът ни е дал, като обичаме храма.
5. Можем да сме мили, съобразителни и любящи.
Президент Монсън е прекрасен пример за обич към другите. Цялото му служение е изпълнено с посещаването на домове, полагане на ръце върху глави и даване на благословии, правене на неочаквани телефонни обаждания за утеха и насърчение, изпращане на писма за кураж, похвала и благодарност, посещаване на болници и болнични заведения и намиране на време, за да отиде на погребения и помени, независимо от изключително натовареното си разписание.
Подобно на Спасителя, Томас Монсън обикаля да прави благодеяния (вж. Деянията 10:38) и да благославя и обича другите; това е движещата сила в живота му.
Един забележителен пример за добрината на президент Монсън се случи през 2012 г. Красивият храм Бригъм Сити Юта бе почти завършен, когато се срещнах с Първото Президентство, за да обсъдим плановете по неговото освещаване. Тъй като Бригъм Сити бе само на един час на север от Солт Лейк Сити, щеше да е много лесно за президент Монсън да отиде там за освещаването.
Вместо това, президент Монсън каза: „Бригъм Сити е родният град на президент Бойд K. Пакър, този велик апостол, който е седял до мен в продължение на толкова много години в Дванадесетте. Искам той да има честта и благословията да освети храма в родния си град. Аз ще стоя настрана и ще определя президент Пакър да освети храма Бригъм Сити. Искам това да е неговият ден”.
Бе прекрасен ден за президент Пакър и сестра Пакър, която също бе отраснала в Бригъм Сити. Бях много трогнат от милия и щедър жест на президент Монсън към колегата му апостол. Всички можем да сме такива. Можем да споделяме и да сме мили и да мислим повече за хората около нас.
Моделът на един пророк
С прекрасните си и вдъхновяващи речи на общата конференция президент Монсън ни учи как да живеем. Със забележителния си и прекрасен личен пример той ни учи как да сме последователи на Исус Христос. Действително, Господ ни е дал модел за всички неща и един от моделите, които трябва да се стремим да следваме, е този на възлюбения ни пророк.
Свидетелствам, че има Бог в небесата, който ни познава и ни обича. Той ни е дал пророк – да ни насочва, учи и води в тези последни дни. Свидетелствам, че Господ очаква да обичаме пророка, да го подкрепяме и да следваме примера му.
Считам, че е велика благословия да живея по времето, когато Томас С. Монсън е Господният пророк. Като го следваме и се опитваме да станем по-подобни на него, ние неизменно ще успеем да станем по-верни ученици на Господ Исус Христос.