Как са знаели?
Гейл Ашкрофт, Аризона, САЩ
Президент Дитер Ф. Ухтдорф, втори съветник в Първото Президентство, по време на общото събрание на Обществото за взаимопомощ през 2011 г. произнесе една реч пред сестрите от Обществото за взаимопомощ, която докосна сърцето ми и ми даде мир. Той говори за малката незабравка и как нейните пет венчелистчета представляват петте неща, които никога не трябва да забравяме.1
След събранието дъщеря ми Алиса ми разказа една история за приятелката й Джеси, която има малка фирма за кетъринг. Джеси била помолена от коловите си ръководителки на Обществото за взаимопомощ да направи десерт, който да се сервира след общото събрание на Обществото за взаимопомощ. Джеси казала на Алиса, че знаела веднага какво трябва да направи – 250 кексчета. Алиса предложила да помогне при транспортирането на кексчетата до коловия център.
Дошъл денят на събранието и когато Алиса отишла да помогне, заварила Джеси готова да се разплаче. Кексчетата били готови, но Джеси изпратила на една роднина една снимка на тях и тя казала, че не са достатъчно специални за събранието.
Джеси почнала да се съмнява в себе си. Тя заключила, че коловите ръководителки на Обществото за взаимопомощ ще очакват нещо по-сложно от обикновените й кексчета. Трескаво се опитвала да измисли начин, по който да смени украсата на кексчетата, но нямало време. Тя и Алиса занесли кексчетата такива, каквито били, като Джеси чувствала, че е разочаровала сестрите си – докато не заговорил президент Ухтдорф.
Като започнал да говори за малките незабравки, на екрана се появила снимка на малката незабравка. Тя била толкова просто цветенце, но толкова красиво с изящните си венчелистчета. Посланието на президент Ухтдорф докоснало сърцата на всички, когато той помолил всички ние да не се разсейваме толкова много от големите екзотични цветове около нас, че да забравим петте малки, но важни истини, на които ни учи той.
След закриващата молитва сестрите се отправили към залата за почерпката. Когато Алиса и Джеси влезли, те видели, че всички са заобиколили масата за десерти и се питали: „Как са знаели?”
Всяко кексче било с обикновена бяла глазура и украсено с една проста, красива, изящна незабравка с пет венчелистчета.