Използване на плана на спасение за отговаряне на въпроси
Когато ние или други хора имаме въпроси относно Евангелието на Исус Христос, знаем ли къде да намерим отговорите?
Живеем във вълнуващо време. Възстановеното Евангелие на Исус Христос излиза „вън от неизвестността” (У. и З. 1:30). В резултат на това, все повече от чедата на Небесния Отец, които не са от нашата вяра, чуват за „мормоните”. Някои чуват неща, които звучат странно или объркващо. Други чуват неща, които чувстват познати и утешаващи. Хора и от двете групи може да дойдат при нас, търсейки отговори на въпросите си. Много отговори се намират в плана на спасение, който е познат и като „великия план на щастието” (Алма 42:8).
Най-често задаваните въпроси са: „Откъде съм дошъл?” „Защо съм тук?” и „Къде ще отида след този живот?” На всички тези въпроси може да се отговори с истини, намиращи се в плана на спасение. Тази статия споделя някои от отговорите, които Писанията и нашият пророк, президент Томас С. Монсън е дал относно тези въпроси.
Откъде съм дошъл?
Ние сме вечни същества. Преди този живот, ние сме живели с Бог като Негови духовни деца. „Апостол Павел (учи), че „ние сме Божий род” (Деянията 17:29)”, казва президент Монсън. „Тъй като знаем, че физическите ни тела са потомство на нашите земни родители, ние трябва да изследваме значението на думите на Павел. Господ е заявил, че „духът и тялото съставляват душата на човека” (У. и З. 88:15). Именно духът е потомство на Бог. Авторът на Евреите говори за Него като за „Отца на духовете ни” (Евреите 12:9)”.1
Защо съм тук?
Президент Монсън казва относно живота ни на земята: „Колко благодарни следва да бъдем затова, че нашият мъдър Творец е създал земя и ни е изпратил тук, преминали булото на забравата без да помним предишното си съществуване, за да можем да преминем през период на изпитание, възможност да докажем себе си, за да можем да се подготвим за всичко, което Бог е подготвил да получим.
Ясно е, че една от основните цели на съществуването ни на земята, е да получим тела от плът и кости. Също така ни е бил даден дара, наречен свобода на избор. По хиляди начини ние имаме привилегията да избираме сами за себе си. Тук се учим от взискателния учител, наречен опит. Правим разлика между доброто и злото. Правим разлика между горчивото и сладкото. Откриваме, че нашите действия имат последици”.2
Къде ще отида след този живот?
Смъртта идва при всички хора. Но, „ако умре човек, ще оживее ли?” (Иов 14:14). „Знаем, че смъртта не е краят”, казва президент Монсън. „През вековете тази истина е била проповядвана от живите пророци. Тя се намира също така в нашите свети Писания. В Книгата на Мормон ние четем конкретните и утешителни слова:
„Сега, относно състоянието на душата между смъртта и възкресението: Ето, беше ми сторено знайно от един ангел, че духовете на всички човеци, след като напуснат смъртното тяло, да, духовете на всички човеци, били те добри или зли, се връщат при този Бог, Който им даде живот.
И тогава ще стане така, че духовете на онези, които са праведни, ще бъдат приети в състояние на щастие, което се нарича рай, състояние на покой, състояние на мир, където те ще почиват от безпокойствата си и от всякакви грижи и скръб” (Aлма 40:11–12)”.3
След като възкръснем, ние отиваме в селестиалното царство, чиято слава е тази на слънцето, терестриалното, чиято слава е тази на луната, телестиалното царство, чиято слава е тази на звездите, или външната тъмнина (вж. У. и З. 76).
Наистина ли съществува Бог? Сатана съществува ли?
Небесният Отец, Исус Христос и Сатана участвали във великия Съвет в небесата, който се провел преди да се родим. Като част от плана на спасение, Небесният Отец помолил някой да отиде на земята и да направи единение за греховете ни. Той казал: „Кого да изпратя? И отговори един (Исус Христос), подобен на Сина Човешки: Ето Ме, изпрати Мен. И друг (Сатана) отговори, и каза: Ето Ме, изпрати мен. И Господ каза: Ще изпратя Първия.
И вторият (Сатана) се разгневи и не опази първото си състояние; и в него ден мнозина го последваха” (Aвраам 3:27–28; вж. също У. и З. 29:36–37; Moисей 4:1–4).
Притежаваме ли силата да устоим на изкушенията на Сатана?
Една трета от духовете, които избрали да последват Сатана след небесния съвет, били низвергнати с него. Те и Сатана остават духове без физически тела. Пророкът Джозеф Смит учи: „Всички създания с тяло имат власт над онези, които нямат такова.”4 Затова Сатана може да ни изкушава, но ние имаме силата да устоим.
Защо понякога изглежда, че Небесният Отец не отговаря на молитвите ми?
„Молитвата е действието, чрез което волята на Отца и волята на детето се привеждат в съответствие една с друга. Целта на молитвата не е да променим волята на Бога” (Ръководство към Писанията, „Молитва”). Молитвата е средство, което ни помага да решим дали ще използваме свободата си на избор, за да вършим това, което Бог ще ни заповяда (вж. Aвраам 3:25). Небесният Отец винаги отговаря на молитвите ни, но тези отговори може да дойдат под формата на да, не или още не. Времето е важно.
Защо имам трудности, след като се стремя да живея добър живот?
Трудностите са част от плана на спасение. Те ни правят по-силни, усъвършенстват ни и ни пречистват, когато разчитаме на Исус Христос и Неговото Евангелие. Небесният Отец ни подкрепя по време на трудностите ни. Нашите изпитания ще „(ни) дадат опит и ще бъдат за (наше) добро” (У. и З. 122:7).
Как мога да знам кое е правилно и кое грешно?
Всички Божии чеда се раждат със Светлината на Христос, която ни помага да „различава(ме) доброто от злото” (Moроний 7:16). Освен това, Светият Дух може да ни свидетелства за истината в ума и в сърцето ни с чувства на мир и топлина (вж. У. и З. 8:2–3).
Може ли да ми бъде простено, дори и да съм извършил сериозни грехове?
Бог е знаел, че всички ние ще грешим, докато се учим да избираме между доброто и злото.5 Обаче всички грехове имат и съответното наказание. Справедливостта изисква наказанието да бъде изтърпяно. В милостта Си, Небесният Отец позволил на Исус Христос да извърши Единението и да задоволи изискванията на справедливостта за всички нас (вж. Aлма 42). С други думи, страданието на Христос в Гетсиманската градина и смъртта Му на Голгота са заплатили цената за всичките ни грехове, ако приемем Единението на Христос, като се покаем и приемем обредите на Евангелието. Греховете ни ще бъдат простени (вж. У. и З. 1:31–32).