Старейшина Тад Р. Калистър
От Президентството на Седемдесетте
Старейшина Тад Ричардс Калистър, наскоро подкрепен в Президентството на Седемдесетте и член на втория кворум на Седемдесетте, обяснява, че една от целите на висшите ръководители е реализирането на “истински растеж” в Църквата. “Това означава все повече хора не само да идват на събранията за причастие, а също така да участват в причастието, да получават предлаганите от Църквата обреди и да спазват заветите си”, каза той.
Имайки желанието да помага на църковните ръководители в това тяхно усилие, старейшина Калистър е благодарен, че Господ му е давал възможности да служи в множество призования. “Тъй като съм вървял по пътеките на хората, с които сега работя – президенти на кол и епископи и президенти на кворуми на старейшините – се надявам да бъда по-чувствителен и да знам какви са техните нужди”, обяснява той.
Старейшина Калистър служи като пълновременен мисионер в мисия Източни Атлантически щати, президент на кворум на старейшините, президент на колова мисия, съветник на президент на кол, епископ, президент на кол, регионален представител, областен седемдесетник, президент на мисия Канада Торонто Изток (2005–2008 г.) и служи като президент на Тихоокеанска област, когато е призован в Президентството на Седемдесетте.
Роден в семейството на Рийд и Норин Калистър през декември 1945 г. в Глендейл, Калифорния, САЩ, старейшина Калистър се дипломира като счетоводител от университет “Бригъм Йънг” през 1968 г. Получава диплома по право от университета на Калифорния Лос Анжелис през 1971 г. През 1972 г. получава магистърска степен по данъчно право от университета Ню Йорк. През периода 1972–2005 г. той работи като адвокат, като е автор на книги за Единението, вероотстъпничеството и Възстановяването.
Сключва брак с Катрин Луиз Сапорити през декември 1968 г. в храма Лос Анжелис Калифорния. Те имат шест деца.
Старейшина Калистър знае каква роля има Господ в неговия живот. “Обичта на Спасителя е толкова всеобхватна, че според мен Той и нашият Отец в Небесата с нетърпение очакват да ни благословят и за най-малкото направено от нас добро, защото това е Тяхната природа”.