Завети

От старейшина Ръсел М. Нелсън

От Кворума на дванадесетте апостоли

Когато осъзнаем, че сме чедата на завета, ние знаем кои сме и какво Бог очаква от нас.

Изображение

Elder Russell M. Nelson

Една седмица след неотдавнашната задача да организирам първия кол в Москва¹, Русия, аз посетих окръжна конференция в Санкт Петербург. Докато изразявах своята благодарност за ранните мисионери и местни ръководители, които са дали сила на Църквата в Русия, аз споменах името на Вячеслав Ефимов. Той бе първият обърнат във вярата руснак, който стана президент на мисия. Той и съпругата му се справиха прекрасно с тази задача. Скоро след като приключиха със своята мисия и за голяма наша скръб, президент Ефимов внезапно почина². Той беше само на 52 години.

Докато говорех за тази двойка пионери, почувствах подтика да попитам конгрегацията дали сестра Ефимова е сред присъстващите. Далеч в дъното на залата се изправи една жена. Поканих я да дойде при микрофона. Да, това беше сестра Галина Ефимова. Тя говори с убедителност и даде въздействащо свидетелство за Господ, Неговото Евангелие и Неговата възстановена Църква. Тя и съпругът й са били запечатани в светия храм. Тя каза, че те са свързани завинаги. Те все още бяха заедно на мисия, тя от тази страна на завесата, а той от другата³. Със сълзи на радост тя благодари на Бог за светите храмови завети. Аз също плаках, като съвършено осъзнавах, че вечното единство, изявено от тази предана двойка, бе праведен резултат от сключването, спазването и почитането на свети завети.

Едно от най-важните понятия на дадената чрез откровение религия е светия завет. В юридическия език паралелният термин, договор, като цяло обозначава споразумение между две или повече страни. Но в религиозния контекст заветът е нещо много по-важно. Това е едно свято обещание към Бог. Той определя условията. Всеки човек може да избере да приеме тези условия. Ако човек приеме условията на завета и се подчинява на Божия закон, той или тя получава благословиите, свързани с този завет. Ние знаем, че “когато получаваме каквато и да е благословия от Бога, това е чрез подчинение на онзи закон, на който тя се основава”⁴.

През вековете Бог е сключвал завети със Своите деца⁵. Неговите завети са съставна част от целия План за спасение и затова формират част от пълнотата на Неговото Евангелие⁶. Например Бог обещава да изпрати Спасител за своите чеда,⁷ като в замяна изисква тяхното подчинение на Неговите закони⁸.

В Библията четем за мъже и жени в Стария свят, които са известни като чеда на завета. Кой завет? “Заветът, който Бог направи с бащите (им) когато каза на Авраама: “В твоето потомство ще се благославят всички земни племена”⁹.

В Книгата на Мормон четем за хора в Новия свят, които също са известни като чеда на завета¹⁰. Възкресеният Господ им казва следното: “Ето, вие сте чедата на пророците; вие сте от дома Израилев, и вие сте от завета, който Отец сключи с бащите ви, казвайки на Авраама: В твоето потомство всичките племена на земята ще бъдат благословени”¹¹.

Спасителят обяснява колко е важно те да се самоопределят като чеда на завета. Той казва, “Отец, след като първо Ме вдигна за вас, Ме изпрати да ви благословя, за да се отвърне всеки един от вас своите беззакония; и това защото сте чедата на завета”¹².

Заветът, който Бог сключва с Авраам¹³ и по-късно препотвърждава с Исаак¹⁴ и Яков¹⁵, е от изключително значение. Той съдържа няколко обещания, включително:

Исус Христос да бъде роден от потомството на Авраам.
Потомството на Авраам да бъде многобройно, имащо право за вечно разрастване, като и да бъде носител на свещеничеството.
Авраам да стане баща на множество народи.
Определени земи да бъдат наследени от неговото потомство.
Всички народи по земята да бъдат благословени от неговото потомство¹⁶.
И този завет да е вечен – дори за “хиляда поколения”¹⁷.

Някои от тези обещания са вече изпълнени, при други това все още предстои. Цитирам от едно пророчество в Книгата на Мормон: “баща ни (Лехий) не говори само за потомството ни, но също и за целия дом Израилев, посочвайки завета, който трябва да бъде изпълнен в последните дни; който завет Господ сключи с баща ни Авраам”¹⁸. Не е ли това удивително? Около 600 години преди Исус да бъде роден във Витлеем, пророците знаели, че заветът с Авраам щял да бъде окончателно изпълнен чак в последните дни.

Изпълнявайки това обещание, Господ се явява в тези последни дни, за да поднови Авраамовия завет. На Пророка Джозеф Смит Учителят заявява:

“Авраам получи обещания относно потомството си и плода на слабините си – от чиито … слабини си ти, служителю Мой, Джозеф. …

Това обещание е също ваше, защото вие сте от Авраама”¹⁹.

С това възстановяване сме получили, точно както в стари времена, святото свещеничество и вечното Евангелие. Имаме правото да получим пълнотата на Евангелието, да се радваме на благословиите на свещеничеството и да се подготвяме за най-голямата Божия благословия – тази на вечния живот²⁰.

Някои от нас са буквално потомство на Авраам, други са събрани в семейството чрез осиновяване. Господ не прави разлика²¹. Заедно ние получаваме обещаните благословии – ако търсим Господ и се подчиняваме на Неговите заповеди²². Но ако не правим тези неща, ние губим благословиите на завета²³. За да ни подпомогне, Църквата предоставя патриархални благословии, за да дадат на всеки получател визия за неговото бъдеще, както и връзката му с миналото, именно обявяване на потеклото, свързващо ни Авраам, Исаак и Яков²⁴.

Братята от завета имат правото да се подготвят за клетвата и завета на свещеничеството²⁵. Ако сте “верни, тъй че да придоби(ете) тези две свещеничества … и … увелича(вате) призованията си, (вие сте) осветени от Духа за обновяване на (вашите) тела”²⁶. И това не е всичко. Мъже, които достойно приемат свещеничеството, приемат Господ Исус Христос, а тези, които приемат Господ, приемат Бог Отец²⁷. А тези, които приемат Отец, приемат всичко, което Той притежава²⁸. От тази клетва и завет произлизат невероятни благословии за достойните мъже, жени и деца по целия свят.

Наша е отговорността да помогнем в изпълнението на завета на Авраам. Наше е потомството, предопределено и подготвено да благослови всички хора на земята²⁹. Затова задължението на свещеника включва мисионерска работа. След около 4 000 години в очакване и подготовка днес е уреченият ден, през който Евангелието се отнася сред народите по земята. Това е времето на обещаното събиране на Израил. И ние можем да участваме! Не е ли това вълнуващо? Господ разчита на нас и нашите синове – и е изключително благодарен за нашите дъщери – които достойно служат като мисионери в това велико време на събиране на Израил.

Книгата на Мормон е осезаемо свидетелство, че Господ е започнал да събира чедата на заветния Израил³⁰. Тази книга, написана за нас днес, заявява, че една от нейните цели е да “научите, че заветът, който Отец сключи с чедата Израилеви … вече е започнал да се изпълнява. … защото ето, Господ ще си спомни за Своя завет, който сключи с народа Си от дома Израилев”³¹.

Истина е, Господ не е забравил! Той е благословил нас и други хора по света с Книгата на Мормон. Една от нейните цели е “убеждаването на юдеин и езичник, че Исус е Христос”³². Тя ни помага да сключваме завети с Бог. Кани ни да Го помним и да опознаваме Неговия Възлюбен Син. Тя е още едно свидетелство за Исус Христос.

Чедата на завета имат правото да получават Неговото учение и да познават плана на спасение. Те изразяват желанието си това да стане като сключват завети със свято значение. Бригъм Йънг казва: “Всички светии от последните дни сключват новия и вечен завет, когато влязат в тази Църква. … Те сключват новия и вечен завет да поддържат Царството Божие”³³. Те спазват завета чрез подчинение на Неговите заповеди.

При кръщението ние сключваме завет да служим на Господ и да спазваме Неговите заповеди³⁴. Когато взимаме от причастието, ние подновяваме този завет и заявяваме своята готовност да вземем върху си името на Исус Христос. Така ние сме осиновени да бъдем Негови синове и дъщери и се отнасяме едни с други като братя и сестри. Той е бащата на нашия нов живот³⁵. В крайна сметка, в светия храм, ние може да станем сънаследници на благословиите на вечното семейство, както някога са обещани на Авраам, Исаак, Яков и тяхното потомство³⁶. Затова селестиалният брак е заветът на възвисяването.

Когато осъзнаем, че сме чедата на завета, ние знаем кои сме и какво Бог очаква от нас³⁷. Неговият закон е записан върху сърцата ни³⁸. Той е наш Бог и ние сме Негов народ³⁹. Отдадените чеда на завета остават непоклатими, дори при несгода. Когато това учение е дълбоко вкоренено в сърцата ни, дори жилото на смъртта омеква и нашата духовна издръжливост е укрепена.

Най-големият комплимент, който може да бъде спечелен тук в този живот, е да бъдем известни като спазващи заветите си хора. Наградите от спазване на нашите завети ще бъдат осъществени както тук, така и идните светове. Писанията приканват “да помислите за благословеното и щастливо състояние на онези, които спазват Божиите заповеди. Защото ето, те са благословени във всички неща, … и ако останат верни до края, те са приети в небесата … (и) да живеят с Бога в състояние на нескончаемо щастие”⁴⁰.

Бог е жив. Исус е Христос. Неговата Църква е била възстановена, за да благославя всички хора. Президент Томас С. Монсън е Неговия пророк днес. И ние, като предани чеда на завета, ще бъдем благославяни сега и навеки. Свидетелствам за това в името на Исус Христос, амин.