Деца
Свидетелствам за това каква голяма благословия са децата и за щастието, което те ще ни дадат в този живот и във вечността.
Когато погледнем в очите на дете, ние виждаме син или дъщеря Божии, с които сме стояли рамо до рамо в доземния живот.
Върховна привилегия е за способните да имат деца съпруг и съпруга да осигуряват смъртни тела за тези духовни деца на Бог. Ние вярваме в семействата и вярваме в децата.
Когато на съпруг и съпруга се роди дете, те изпълняват част от плана на Нашия Отец да довеждат деца на земята. Господ казва, “Това е делото Ми и славата Ми–да се осъществят безсмъртието и вечния живота на човека”1. Преди безсмъртието трябва да има смъртност.
Семейството е постановено от Бог. Семействата заемат централно място в плана на нашия Небесен Отец тук на земята и през вечността. След като Адам и Ева са бракосъчетани, Писанието гласи, “И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята”2. В наши дни пророци и апостоли заявяват, “Първата заповед, която Бог дал на Адам и Ева, се отнася до възможността им, като съпруг и съпруга, да станат родители. Ние заявяваме, че заповедта на Бог към Неговите деца да се плодят и да изпълват земята остава в сила”3.
Тази заповед не е била забравена или оставена настрана в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни4. Изразяваме дълбока благодарност за огромната вяра, изразявана от съпрузи и съпруги (особено съпругите) в готовността им да раждат деца. Кога да имаме дете и колко деца да имаме са лични решения, които трябва да бъдат взети от съпруга, съпругата и Господ. Това са свети решения–решения, които следва да бъдат вземани с искрена молитва и по които трябва да се действа с голяма вяра.
Преди няколко години старейшина Джеймз О. Мейсън от Седемдесетте сподели следния разказ с мен: “Раждането на шестото ни дете бе незабравимо преживяване. Докато гледах тази прекрасна новородена дъщеря в родилното минути след раждането й, аз ясно чух един глас да казва, “Ще има още едно и то ще е момче”. По един не особено мъдър начин се втурнах към леглото на моята напълно изтощена съпруга и й казах добрите новини. Бях избрал наистина неподходящ момент”5. Година след година семейство Мейсън очаквали идването на седмото си дете. Изминали три, четири, пет, шест, седем години. Най-накрая, осем години по-късно, се родило тяхното седмо дете–малко момченце.
През април тази година президент Томас С. Монсън каза:
“Там, където някога стандартите на Църквата и тези на обществото като цяло бяха съвместими, сега се е отворила огромна пропаст, която все повече се разширява. …
Спасителят на човечеството казва за Себе Си, че е в света, но не от него. По същия начин ние можем да бъдем в света, но не от него, като отхвърляме лъжливите идеи и лъжливите учения и останем верни на заповяданото от Бог”6.
Много гласове в света днес омаловажават раждането на деца или предлагат да отложим това или да ограничим децата в семейството. Моите дъщери неотдавна ми показаха един блог, написан от майка християнка (не от нашата вяра) с пет деца. Тя отбелязва: “(Като израстваме) в тази култура, е много трудно да получим библейска перспектива за майчинството. … По важност децата се подреждат много след висшето образование. Със сигурност след пътуването по света. След възможността да излезеш вечер, когато си поискаш. След извайването на тялото във фитнеса. След каквато и да било работа, която може да сме получили или се надяваме да получим”. След това добавя: “Майчинството не е хоби, то е призование. Децата не се колекционират, защото ги намирате за по-сладки от марките. Това не е нещо, което правите само ако успеете да намерите време него. Именно за това Бог ви е дал време”7.
Да имаш малки деца не е лесно. Много дни са просто трудни. Една млада майка се качила на автобуса със седем деца. Шофьорът попитал, “Госпожо, тия всичките ваши ли са? Или сте тръгнали на пикник?”
“Всичките са мои”, отговорила тя. “И това изобщо не е пикник!”8
Когато светът все повече пита, “Тия всичките ваши ли са?”, аз ви благодаря, че в Църквата създавате едно убежище за семействата, където ние почитаме и помагаме на майките с деца.
За един праведен баща няма достатъчно думи да изрази благодарността и обичта, която той изпитва към своята съпруга за скъпоценния дар да ражда деца и да се грижи за тях.
Старейшина Мейсън разказва за друго преживяване само седмици след неговия брак, което му помогнало да подреди по важност своите семейни отговорности. Той казва:
“Мари и аз бяхме убедили себе си, че за да мога да завърша медицина, щеше да се наложи тя да остане на работа. Макар това да не съвпадаше с (желанията) ни, децата трябваше да дойдат по-късно. (Докато прелиствах едно Църковно списание в дома на моите родители), попаднах на една статия от старейшина Спенсър У. Кимбъл, тогава в Кворума на Дванадесетте, (описваща) отговорностите, които имаме в брака. Според старейшина Кимбъл имахме святата отговорност да се плодим и изпълваме земята. Домът на родителите ми се намираше (близо до) административната сграда на Църквата. Незабавно тръгнах към нея и тридесет минути след като прочетох статията, се намирах седнал срещу бюрото на старейшина Спенсър У. Кимбъл”. (Това няма да стане така лесно днес.)
“Обясних как исках да стана лекар. Единственият начин бе да отложим децата. Старейшина Кимбъл ме изслуша внимателно и отговори с мек глас, “Брат Мейсън, Господ желае ли вие да престъпите една от Неговите важни заповеди, за да може да станете лекар? С Господната помощ вие може да имате деца и пак да станете лекар. Къде ви е вярата?”
Старейшина Мейсън продължи: “Първото ни дете се роди по-малко от година след това. Мари и аз положихме големи усилия и Господ ни разкри небесните отвори”. Семейство Мейсън били благословени с още две деца преди той да се дипломира от медицински институт четири години по-късно9.
По света е настъпил период на икономическа нестабилност и финансова несигурност. На априлската обща конференция президент Томас С. Монсън каза: “Ако се тревожите за финансовото осигуряване на съпруга и семейство, уверявам ви, че няма нищо срамно в пестенето. Именно в такива трудни времена вие ще се сближите, като се научите да жертвате и да вземате трудни решения”10.
Проницателният въпрос на старейшина Кимбъл “Къде ви е вярата”? ни насочва към Писанията.
Първото дете на Адам и Ева им се родило не в Едемската градина. Напускайки градината, “Адам (и Ева) започна(ха) да обработва(т) земята. … Адам позна жена си и тя … роди синове и дъщери и, (действайки с вяра), те започнаха да се умножават и да изпълват земята”11.
Не в техния дом в Ерусалим, където имало злато, сребро и скъпоценни неща, на Лехий и Сария, действайки с вяра, им се родили синовете Яков и Иосиф. Това станало в пустошта. Лехий говори за сина си Яков, “моят първороден син в дните на моята горест в пустошта”12. Лехий казва за Иосиф, “Ти беше роден в пустошта на моите огорчения; да, в дните на най-голямата ми скръб твоята майка те роди”13.
В книгата Изход научаваме за съпруг и съпруга, на които, действайки с вяра, им се родило момче. На вратата нямало радостно известие, огласяващо неговото раждане. Те го скрили, защото фараонът заповядал всяко новородено юдейско момче да бъде хвърлено в Нил14. Знаете как продължава разказът: с любов бебето било положено в тръстиково кошче, пуснато в реката, следено от неговата сестра, намерено от дъщерята на фараона, като неговата собствена майка му станала дойка. Момчето било върнато на дъщерята на фараона, която го взела за син и го нарекла Моисей.
В най-обичания разказ за раждането на дете не се споменава красива детска стая и скъпо креватче–само ясла могла да се намери за Спасителя на света.
В “най-добрите времена (и) … най-лошите времена”15 истинските светии Божии, действайки с вяра, никога не са забравяли, оставяли настрана или пренебрегвали “заповедта на Бог … да се плодят и да изпълват земята”16. Ние вървим напред с вяра, като помним, че решението за броя на децата и за подходящия момент е между съпруга, съпругата и Господ. Не трябва да се съдим един друг по този въпрос.
Раждането на деца е чувствителна тема, която може да бъде много болезнена за праведни жени, които нямат възможността да се омъжат и да създадат семейство. На вас, благородни жени, казвам: Нашият Небесен Отец познава вашите молитви и желания. Колко благодарни сме за вашето забележително влияние, включително любящата помощ на деца, които имат нужда от вашата вяра и сила.
Раждането на деца може да бъде болезнена тема също и за праведни двойки, които сключват брак и откриват, че не могат да имат децата, които с толкова нетърпение са очаквали, или за съпрузи и съпруги, планирали да имат голямо семейство, но благословени с по-малко.
Не можем винаги дадем обяснение на трудностите в земния живот. Понякога животът изглежда много несправедлив – особено когато най-силното ни желание е да направим точно това, което Господ е заповядал. Като Господен служител ви уверявам, че следното обещание е сигурно: “Верните членове, чиито обстоятелства не позволяват да получат благословиите на вечния брак и родителството в този живот, ще получат всички обещани благословии във вечността, (когато) спазват заветите, които са сключили с Бог”17.
Президент Дж. Скот Дориъс от мисия Перу Лима Запад ми разказа тяхната история. Той каза:
“Беки и аз бяхме женени 25 години, без да можем да имаме (и да осиновяваме) деца. Местихме се няколко пъти. Запознаването с хората във всяка нова среда беше неловко и понякога болезнено. Членовете на района се питаха защо (нямахме) деца. И не само те се питаха.
Когато бях призован за епископ, членове на района (изразиха) тревогата си, че нямах опит с деца и тийнейджъри. Благодарих им за техния вот на подкрепа и ги помолих да ми позволят да практикувам родителските си умения с техните деца. Те с обич се съгласиха.
Чакахме, дадена ни бе перспектива и се научихме на търпение. След 25 години брак в живота ни стана нещо чудотворно. Осиновихме двегодишната Никол, а след това новородения Николай. Непознати хора сега ни поздравяват с нашите прекрасни внуци. Ние с усмивка казваме, “Това са децата ни. Живяхме живота си наопаки”18.
Братя и сестри, не трябва да се съдим един друг в тази свята и лична отговорност.
“Тогава (Исус) взе едно детенце … и като го прегърна, рече им …
Който приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема. и който приеме Мене, приема … Този, Който ме е пратил”19.
Каква прекрасна благословия имаме, когато приемаме Божии синове и дъщери в домовете си.
Нека смирено и с молитва се стремим да разберем и приемем Божиите заповеди, като благоговейно се вслушваме в гласа на Неговия Свят Дух.
Семействата заемат централно място в Божия вечен план. Свидетелствам за това каква голяма благословия са децата и за щастието, което те ще ни дадат в този живот и във вечността, в името на Исус Христос, амин.