Книгата на Мормон – книга, дадена от Бог
Заедно с Библията, Книгата на Мормон е едно незаменимо свидетелство за ученията на Христос и Неговата божественост.
Преди години моят прапрадядо взел в ръка Книгата на Мормон за първи път. Той я отворил на средата и прочел няколко страници. След което казал, “Тази книга е написана или от Бог, или от дявола, и аз ще открия кой я е написал”. През следващите 10 дни той я прочел изцяло два пъти, след което заявил, “Дяволът не може да я е написал – трябва да е от Бог”1.
В това се състои гениалността на Книгата на Мормон – няма средно положение. Тя или е словото Божие, което твърди, че е, или е пълна измама. Тази книга не твърди, че е просто морален трактат или теологичен коментар, или сборник с проникновения. Тя твърди, че е словото Божие – всяко изречение, всеки стих, всяка страница. Джозеф Смит твърди, че един ангел Божий го насочил към златните плочи, съдържащи летописите на пророци от древна Америка и че е превел тези плочи с божествена сила. Ако този разказ е истина, тогава Книгата на Мормон е Свято писание, точно както твърди, че е; ако не, тя е една сложна, но все пак дяволска измама.
К. С. Люис говори за подобна дилема пред човек, който трябва да избере между това дали да приеме или отхвърли божествеността на Спасителя – където по същия начин няма средно положение: “В момента се опитвам да предпазя хората от едно наистина глупаво нещо, което често се казва за Него: “Готов съм да приема Исус като велик морален учител, но не приемам твърдението, че Той е Бог”. Това е нещо, което не трябва да казваме. Човек, който е бил само човек и е казал нещата, които Исус е казал, не е велик морален учител. … Трябва да направите своя избор. Или този човек е бил, и е, Синът Божий, или е бил лунатик или нещо по-лошо. … Но нека не прибягваме до такива снизходителни безмислици, че бил велик учител на човечеството. Той не ни е оставил този вариант. И е нямал за цел да го направи”2.
По същия начин трябва да направим един прост избор с Книгата на Мормон: тя е или от Бог, или от дявола. Няма друг вариант. За момент ви каня да направите следното, за да определите естеството на тази книга. Запитайте се дали следните стихове от Книгата на Мормон ви доближават до Бог или до дявола:
“Угощавайте се със словата на Христа; защото ето, словата на Христа ще ви кажат всичко това, която трябва да правите” (2 Нефи 32:3).
Или следните думи на един любящ баща към синовете му: “И сега, синове мои, помнете, помнете, че върху канарата на нашия Изкупител, Който е Христос, Синът Божий, вие трябва да градите основите си” (Еламан 5:12).
Или следните думи на един пророк: “Елате в Христа и станете съвършени в Него” (Мороний 10:32).
Възможно ли е тези думи от Книгата на Мормон да бъдат сътворени от Сатана? След като Спасителят изгонил няколко бяса, фарисеите казали, че Той направил това “чрез началника на бесовете, Веелзевула”. Спасителят отговорил, че такова заключение е безсмислено: “Всяко царство”, казал Той, “разделено против себе си, запустява; и никой град или дом, разделен против себе си няма да устои”. Следва убедителното Му заключение: “Ако Сатана изгонва Сатана, той се е разделил против себе си; тогава как ще устои неговото царство?” (Матея 12:24–26; курсив добавен).
Ако споменатите стихове от Книгата на Мормон ни учат да почитаме, обичаме и служим на Спасителя (което е така), как е възможно те да бъдат от дявола? Ако това е така, той се е разделил против себе си и така разрушава собственото си царство, състояние, което според Спасителя не може да съществува. Един открит, безпристрастен прочит на Книгата на Мормон ще доведе човек до заключението на моя прапрадядо, а именно: “Дяволът не може да я е написал – трябва да е от Бог”.
Но защо Книгата на Мормон е така важна, когато вече имаме Библия, която да ни учи за Исус Христос? Чудили ли сте се някога защо на света днес има толкова много християнски църкви, когато те извличат своите учения основно от Библията? Причината е, че те тълкуват Библията по различен начин. Ако я тълкуваха еднакво, те биха били една църква. Това не е състояние, което Господ желае, тъй като апостол Павел заявява, че съществуват “един Господ, една вяра, едно кръщение” (Ефесяните 4:5). За да помогне при постигането на това единство, Господ установява божествения закон на свидетелите. Павел учи, “От устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всяка работа” (2 Коринтяните 13:1).
Библията е едно свидетелство за Исус Христос, а Книгата на Мормон още едно. Защо тогава това второ свидетелство е толкова важно? Следната аналогия пояснява това: колко прави линии можете да начертаете, които да минат през една точка върху лист хартия? Отговорът е: безброй. Нека за момент приемем, че тази една точка представлява Библията и стотиците прави линии, начертани през нея, са различните тълкувания на Библията, и че всяко едно от тези тълкувания представлява различна църква.
Но какво ще стане, ако на този лист хартия има втора точка, която да представлява Книгата на Мормон? Колко прави линии можете да начертаете между тези две отправни точки: Библията и Книгата на Мормон? Само една. Само едно тълкуване на Христовите учения остава след свидетелството на тези две книги.
Отново и отново Книгата на Мормон действа като потвърждаващо, изясняващо и обединяващо свидетелство на ученията в Библията, така че да има “един Господ, една вяра, едно кръщение”. Например, има хора, които са объркани по въпроса дали кръщението е нужно, за да бъде човек спасен, въпреки думите на Спасителя, казани на Никодим, “Ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство” (Иоана 3:5). Книгата на Мормон обаче елиминира всякакво съмнение по този въпрос: “И Той заповядва на всички човеци да се покаят и да бъдат кръстени в Негово име, … или те не могат да бъдат спасени в царството Божие” (2 Нефи 9:23).
Днес по света се практикуват различни видове кръщение, въпреки че Библията посочва начина, по който Спасителят, нашият велик Пример, е кръстен: “(Той) веднага излезе от водата” (Матея 3:16). Може ли някой да излезе от водата, освен ако първо не е влязъл в нея? И за да няма никакво несъгласие по въпроса, Книгата на Мормон съвсем ясно описва правилното учение за начина на кръщение: “И тогава ще ги потопите във водата” (3 Нефи 11:26).
Мнозина вярват, че откровението приключило с Библията, макар самата Библия да е свидетелство как Бог е давал откровения през над 4 000 години човешка история. Но едно неправилно учение като това е подобно на подредени плочки от домино, при което падането на първата плочка събаря останалите, или в нашия случай – правилните учения. Вярването, че откровението е прекратено, събаря учението, че Бог е “същият вчера, днес и навеки” (Мормон 9:9); събаря и учението, дадено от Амос, “Наистина Господ Иеова няма да направи нищо без да открие Своето намерение на слугите Си пророците” (Амос 3:7); също така събаря учението, че “Бог не гледа на лице” (Деянията 10:34), като говори на всички хора във всички епохи. Но за щастие Книгата на Мормон отново потвърждава библейската истина за продължаващото откровение:
“И още, говоря на вас – вие, които отричате откровенията Божии, и казвате, че те са премахнати и че няма откровения. …
не четем ли, че Бог е същият вчера, днес и навеки … ?” (Мормон 9:7, 9).
Казано иначе, ако Бог, Който не се променя, е говорил в минали времена, Той по същия начин ще говори и днес.
Списъкът на потвържденията и поясненията за учението е доста дълъг, като няма нещо по-въздействащо и по-убедително от казаното в Книгата на Мормон за Единението на Исус Христос. Желаете ли да вплетете в душата си неоспоримо свидетелство, че Спасителят е слязъл по-ниско от всички ваши грехове и че не съществува нито грях, нито земна беда, недостижима на милосърдното Негово Единение – че за всеки от вашите проблеми Той има превъзходна изцелителна сила? Ако е така, четете Книгата на Мормон. Тя ще ви научи и ще ви свидетелства, че Христовото Единение е безпределно, защото то опасва, обхваща и превъзхожда всяка ограничена слабост, позната на човека. Затова пророк Мормон заявява, “Ще имате надежда чрез Единението на Христа” (Мороний 7:41).
Не е чудно, че Книгата на Мормон смело заявява, “И ако вие повярвате в Христа, вие ще повярвате в тези слова, защото те са словата на Христа” (2 Нефи 33:10). Заедно с Библията, Книгата на Мормон е едно незаменимо свидетелство за ученията на Христос и Неговата божественост. Заедно с Библията, тя “уч(и) всички човеци, че трябва да вършат добро” (2 Нефи 33:10). И заедно с Библията, тя ни отвежда до “един Господ, една вяра, едно кръщение”. Затова Книгата на Мормон е толкова важна в живота ни.
Преди няколко години посетих едно наше богослужение в Торонто, Канада. Говорител бе едно 14-годишно момиче. Тя сподели разговор по религиозна тема с приятелка в училище. Приятелката й казала, “Ти към коя религия принадлежиш?”
Тя отговорила, “Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, познати също като мормони”.
Приятелката й отговорила, “Знам за тази Църква и знам, че не е истинна”.
“И как знаеш?” попитала тя.
“Защото”, рекла приятелката, “съм я проучила”.
“Чела ли си Книгата на Мормон?”
“Не”, бил отговорът. “Не съм”.
След това тази прекрасна девойка отвърнала, “Значи не си проучила моята Църква, защото съм изчела всяка страница на Книгата на Мормон и знам, че тя е истинна”.
Аз също съм изчел всяка страница на Книгата на Мормон, отново и отново, и давам моето тържествено свидетелство, подобно на моя прапрадядо, че тя е от Бог. В името на Исус Христос, амин.