Възможността на живота ни
Чрез вашата отдадена служба и драговолна жертва мисията ви ще се превърне в свещено преживяване за вас.
Едно изключително важно събитие в живота на всеки мисионер е неговото или нейното последно заключително интервю с президента на мисията. Определящ момент в хода на интервюто е обсъждането на това, което изглежда ще бъдат цял живот помнени преживявания и ключови уроци, придобити само за 18 до 24 месеца.
Макар много от тези преживявания и уроци може да са общи за мисионерската служба, всяка мисия е уникална, с предизвикателства и възможности, които ни подлагат на трудности и изпитания според личността и конкретните ни нужни.
Много преди да напуснем земния си дом, за да служим пълновременна мисия, ние сме напуснали небесни родители, за да изпълним своята земна мисия. Ние имаме Отец в Небесата, Който ни познава – нашите силни и слаби страни, нашите способности и потенциал. Той знае точно от кой президент на мисия и колеги, кои членове и проучватели се нуждаем, за да станем такива мисионери, съпрузи, бащи и носители на свещеничеството, каквито сме способни да бъдем.
Пророци, гледачи и откровители разпределят мисионерите под напътствието и влиянието на Светия Дух. Вдъхновени президенти на мисия всеки шест седмици разпореждат премествания и бързо научават, че Господ знае точно къде желае да служи всеки един мисионер.
Преди няколко години старейшина Хавиер Мизиего от Мадрид, Испания, служеше на пълновременна мисия в Аризона. По онова време призованието му да отслужи мисия в САЩ изглеждало малко необичайно, тъй като повечето млади мъже от Испания бивали призовавани да служат в собствената си страна.
След края на една среща край огнището на кол, на която той и колегата му били поканени да присъстват, към старейшина Мизиего се приближил един неактивен член на Църквата, доведен от приятел. Този мъж за пръв път от години бил в сградата за събрания. Той попитал старейшина Мизиего дали случайно познава човек на име Хосе Мизиего от Мадрид. Когато старейшината отвърнал, че така се казва баща му, човекът развълнувано задал още няколко въпроса, за да се увери, че това е същият Хосе Мизиего. След като било установено, че говорят за същия човек, неактивният член започнал да плаче. “Баща ви беше единственият човек, когото кръстих по време на цялата си мисия”, обяснил той и описал как в представите му неговата мисия била един провал. Той отдавал годините на неактивност на чувства на неадекватност и депресия, вярвайки, че по някакъв начин е разочаровал Господ.
После старейшина Мизиего описал какво представлявало за семейството му този предполагаем провал на мисионера. Разказал му, че баща му, кръстен като несемеен пълнолетен младеж, сключил брак в храма, че старейшина Мизиего бил четвъртото от шест деца, че всичките три момчета и една сестра отслужили пълновременни мисии, че всички били активни членове в Църквата и всички, които били семейни, били запечатани в храма.
Неактивният завърнал се мисионер заридал. Чрез неговите усилия десетки животи били докоснати и благословени и Господ изпратил един старейшина от Мадрид, Испания, чак на среща край огнището в Аризона, за да му каже, че не се е провалил. Господ знае къде иска Той да служи всеки един мисионер.
По който и начин Господ да избере да ни благослови в хода на дадена мисия, благословията от мисионерската служба не е предназначена да свърши, когато бъдем освободени от нашия президент на кол. Вашата мисия е място за обучение за цял живот. Преживяванията, уроците и свидетелството, придобити чрез вярна служба, са замислени да осигурят една съсредоточена върху Евангелието основа, която ще трае през земния живот и цялата вечност. Обаче за да продължат благословиите и след мисията, има условия, на които да отговорим. В Учение и Завети четем, “Защото всички, които имат благословия от ръцете Ми, трябва да спазват закона, който бе определен за тази благословия, както и условията му” (У. и З. 132:5). Този принцип е преподаден в един разказ от Изход.
След като получил поръката си от Господ, Моисей се върнал в Египет, за да изведе чедата на Израил от робството. Напаст след напаст връхлитали, за да им осигурят свободата, докато се стигнало до 10-та и последна напаст: “Защото в оная нощ ще мина през Египетската земя, и ще поразя всяко първородно в Египетската земя” (Изход 12:12).
Като защита срещу “погубителя” (ст. 23) Господ заповядал Неговият народ да принесе жертва, агне “без недостатък” (ст. 5) и да съберат кръвта от жертвата. Те трябвало да “вземат от кръвта” и да сложат от нея на входа на всеки дом – “на двата стълба и на горния праг на вратата” (ст. 7), със следното обещание: “така че, като видя кръвта, ще ви отмина, и когато поразя Египетската земя, няма да нападне върху вас погубителна язва” (ст. 13).
“И израилтяните отидоха та сториха, според както Господ заповяда на Моисея и Аарона” (ст. 28). Принесли жертвата, събрали кръвта и белязали с нея домовете си. “И по среднощ Господ порази всяко първородно в Египетската земя” (ст. 29). Моисей и народът му, съгласно обещанието на Господ, били запазени.
Кръвта, използвана от израилтяните, символ на бъдещото Единение на Спасителя, била продукт на принесената от тях жертва. Обаче само жертвата и кръвта не били достатъчни за получаване на обещаната благословия. Без полагането на кръвта върху вратите жертвата би била напразна.
Президент Томас С. Монсън учи: “Мисионерската работа е трудна. Тя е сериозно изпитание за енергията на човека, пределно натоварване на възможностите му, изисква най-добрите му усилия. … Никой друг труд не изисква по-дълги часове или повече отдаденост, или такава жертва и пламенна молитва” (“That All May Hear”, Ensign, май 1995 г., стр. 49).
В резултат на тази жертва ние се завръщаме от мисия със собствени дарове: Дарът на вяра. Дарът на свидетелство. Дарът за разбиране ролята на Светия Дух. Дарът на всекидневно изучаване на Евангелието. Дарът да сме служили на нашия Спасител. Дарове, грижливо опаковани в изтрити от ползване Писания, окъсани екземпляри на Проповядвайте Моето Евангелие, мисионерски дневници и благодарни сърца. Обаче, както е било с чедата на Израил, продължаващите благословии, свързани с мисионерската служба, изискват прилагане след жертвата.
Преди няколко години, докато сестра Уодъл и аз председателствахме над мисия Испания Барселона, възлагах на всеки мисионер една последна задача в хода на финалното му интервю. Те бяха помолени, след като се върнат у дома, незабавно да отделят време и да обмислят уроците и даровете, дадени им от щедрия Отец в Небесата. Бяха помолени с молитва да изброят и обмислят как най-добре да прилагат тези уроци в живота след мисията – уроци, които биха повлияли на всеки аспект от живота им: образование и избор на кариера, брак и деца, бъдеща църковна служба и най-важното, какви биха продължили да стават и продължаващото им развитие като ученици на Исус Христос.
Няма завърнал се мисионер, за когото да е твърде късно да обмисли уроците, придобити чрез вярна служба, и да ги прилага по-усърдно. Като правим това, ще чувстваме по-пълно влиянието на Духа в живота ни, семействата ни ще бъдат укрепени и ние ще се приближим повече до нашия Спасител и до Отца в Небесата. На една предишна обща конференция старейшина Л. Том Пери отправя следната покана: “Призовавам ви, завърнали се мисионери, да се осветите отново, да се преизпълните отново с желанието и духа на мисионерската служба. Призовавам ви да изглеждате, да бъдете и да се държите като служители на нашия Отец в Небесата. … Искам да ви обещая, че има големи благословии, запазени за вас, ако продължавате да вървите напред с онзи плам, който някога сте имали като пълновременни мисионери” (“The Returned Missionary”, Liahona, ян. 2002 г., стр. 88, 89).
Сега, с младите мъже, които тепърва ще отслужат пълновременна мисия, споделям съвета на президент Монсън от миналия октомври: “… повтарям това, което пророците отдавна проповядват – че всеки достоен, способен млад мъж следва да се подготви да отслужи мисия. Мисионерската служба е един дълг на свещеничеството – едно задължение, което Господ очаква от нас, на които е било дадено толкова много” (“Като се срещаме отново заедно”, Лиахона, ноем. 2010 г., стр. 5–6).
Точно както с мисионерите в миналото и днес, Господ ви познава и има за вас подготвено едно мисионерско преживяване. Той знае кой е президентът ви на мисия и неговата чудесна съпруга, които ще ви обичат като свои собствени деца и ще търсят вдъхновение и напътствие за ваша полза. Той познава всеки един от колегите ви и какво ще научите от тях. Той знае всяка област, в която ще работите, членовете, които ще срещнете, хората, които ще учите, и животите, на които ще въздействате за вечността.
Чрез вашата отдадена служба и драговолна жертва мисията ви ще се превърне в свещено преживяване за вас. Ще бъдете свидетели на чудото на обръщане във вярата, докато Духът работи чрез вас, за да докосне сърцата на онези, които учите.
Докато се подготвяте да служите, има много какво да свършите. Да станете ефективен Господен служител изисква много повече от това да бъдете отделен, да сложите табелка с името си или да влезете в центъра за обучение на мисионери. Това е процес, който започва много преди към вас да започнат да се обръщат със “старейшина”.
Пристигнете на мисията си със собствено свидетелство за Книгата на Мормон, придобито чрез учение и молитва. “Книгата на Мормон е силно доказателство за божествеността на Христос. Тя също е доказателство за Възстановяването чрез Пророка Джозеф Смит. … Като мисионер на първо място вие трябва да имате лично свидетелство, че Книгата на Мормон е истинна. … Това свидетелство на Светия Дух трябва да бъде в центъра на вашето преподаване” (Проповядвайте Моето Евангелие: ръководство за мисионерска служба, 2004 г., стр. 103).
Пристигнете на мисията си достойни за спътничеството на Светия Дух. По думите на президент Езра Тафт Бенсън: “Духът е най-важният и единствен елемент в тази работа. С Духа, увеличавайки призованието си, вие можете да извършвате чудеса за Господа на мисионерското поле. Без Духа никога не ще успеете, независимо от вашите таланти и способности” (в Проповядвайте Моето Евангелие, стр. 176).
Пристигнете на мисията си, готови за работа. “Вашият успех като мисионери ще бъде измерван основно с отдадеността ви да намирате, учите, кръщавате и потвърждавате. От вас ще се очаква да работите ефективно всеки ден, като давате най-доброто от себе си, за да довеждате души в Христа” (Вж. Проповядвайте Моето Евангелие, стр. 10, 11).
Повтарям поканата на старейшина М. Ръсел Балард, отправена към една предишна група млади мъже, готвещи се да служат: “Ние разчитаме на вас, мои млади братя от Аароновото свещеничество. Ние се нуждаем от вас. Подобно 2000-те млади воини на Еламан вие също сте духовни деца на Бог и също може да бъдете надарени със сила да изградите и защитавате Неговото царство. Ние се нуждаем да сключите достойно свещени завети, точно както са направили те. Нуждаем се вие да бъдете напълно послушни и верни, точно както са били те” (“Най-великото поколение мисионери”, Лиахона, ноем. 2002 г., стр. 47).
Като приемете тази покана, ще научите един велик урок, както старейшина Мизиего и всички, които с вяра са служили, завърнали са се и са го приложили. Ще научите, че думите на нашия пророк, президент Томас С. Монсън, са верни: “Ваша е мисионерската възможност на живота ви. Благословиите на вечността ви очакват. Ваша е привилегията да бъдете не зрители, а участници на сцената на свещеническата служба” (Ensign, май 1995 г., стр. 49). Свидетелствам, че това е вярно, в името на Исус Христос, амин.