Немощните и простодушните в Църквата
Никой член на Църквата не се счита от Господ като повече или по-малко от някой друг.
Ние оказваме почит на президент Джеймз Е. Фауст Той ще ни липсва. Обичната му съпруга Рут е с нас тази сутрин и ние изразяваме своята обич към нея. Поздравяваме с добре дошли всички номинирани на постовете, които изложи президент Хинкли.
Говорейки от името на всички, които бяхме подкрепени днес, ви обещаваме да дадем най-доброто от себе си, за да бъдем достойни за доверието, което сте ни оказали.
Ние подкрепихме висшите служители на Църквата в тържествена и свещена процедура. Тази публична процедура се извършва винаги когато ръководители или учители биват призовани или освободени от длъжност или когато има реорганизация в кола, района, кворума или помощните организации (вж. У. и З. 124:123, 144; вж. и У. и З. 20:65–67; 26:2). Тя е единствена по рода си за Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.
Ние винаги знаем кой е призован да ръководи или да учи и имаме възможността да го подкрепим или възразим. Това не е изобретение на човека, но е било установено с откровения: „не ще бъде дадено на никого да тръгне да проповядва Моето евангелие или да изгражда Моята църква, освен ако не е поставен от някого, който има власт и не е известно на църквата,че той има власт и е бил редовно поставен от ръководителите на църквата” (У. и З. 42:11; курсив добавен). По този начин Църквата е защитена от всеки самозванец, който може да поеме кворум, район, кол или Църквата.
Има друг принцип, който е уникален в Господната Църква. Всички длъжности на учители и ръководители се заемат от членовете на Църквата. Това също е изложено в Писанията. Един стих в Учение и Завети установява реда на ръководството в Църквата за вечни времена. Това било без прецедент, със сигурност не е обичай в християнските църкви и тогава, и сега:
„Затова Аз, Господ, познавайки бедствието, което ще сполети жителите на земята, призовах служителя Си Джозеф Смит-младши и му говорих от небесата, и му дадох заповеди…
Немощните на света ще излязат и ще прекършат могъщите и силните…
… всеки човек да може да говори в името на Бога Господа, тъкмо Спасителя на света;
тъй че вярата също да може да се умножи;
тъй че Моят вечен завет да може да бъде установен;
тъй че пълнотата на Моето евангелие да може да бъде оповестена от немощните и простодушните до краищата на света и пред царе и управници.
Ето, Аз съм Бог и съм го изрекъл; тези заповеди са от Мен и бяха дадени на служителите Ми в тяхната слабост, според начина на техния език, че да могат да дойдат до разбиране” (У. и З. 1:17, 19–24).
Аз съм дълбоко благодарен за тези стихове, които обясняват, че Господ ще използва „немощните на света”.
Всеки член има отговорност да приеме призование и да служи.
Президент Дж. Рубен Кларк-младши казва: „В службата на Господа не е от значение къде служите, а по какъв начин. В Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни човек заема място, за което е съответно призован, което място човек нито търси, нито отказва” (в доклад на конференцията, апр. 1951 г., стр. 154). Църквата няма професионално духовенство. Хората от конгрегациите са тези, които получават призования за ръководни длъжности по целият свят. Ние не провеждаме семинари за обучение на професионални ръководители.
Всичко, което се прави в Църквата – ръководене, преподаване, призоваване, ръкополагане, молене, пеене, подготвяне на причастието, съветниците и всичко останало – се прави от обикновени членове, „немощните на света”.
Ние виждаме в християнските църкви борбата им да запълнят нуждата от духовенство. Ние нямаме подобен проблем. След като Евангелието се проповядва и Църквата е организирана, има неизчерпаеми наличности от верни братя и сестри, които имат свидетелство и са готови да приемат призование и да служат. Те се ангажират да работят за Господ и да живеят според стандартите, които се изискват от тях.
Членовете са получили Светият Дух след кръщението им (вж. У. и З. 33:15; 35:6). Светият Дух ще ги учи и утешава. Тогава те са подготвени да получат напътствие, насока и корекция, независимо от призованието и нуждите им (Вж. Иоана 14:26; У. и З. 50:14–19; 75:10).
Този принцип прави Църквата различна от другите християнски църкви по света. Ние се намираме в необичайна положение да имаме безкрайни наличности от учители и ръководители, във всяка нация и род, език и народ, по целият свят. Има уникално равенство между членовете. Никой от нас не счита себе си за по-ценен от другия (вж. У. и З. 38:24–25). „Бог не гледа на лице; но във всеки народ оня, който Му се бои и върши правото, угоден Му е” (Деянията 10:34–35; вж. и Римляните 2:11; У. и З. 1:35; 38:16).
Когато бях млад мъж, бях домашен учител на една много възрастна сестра. Тя ме учеше, черпейки от своя опит.
Когато тя била малко момиче, президент Бригъм Йънг дошъл в Бригъм Сити, на едно голямо събитие в градчето, наречено на негово име. За да го почетат, децата от Неделното училище, всички облечени в бяло, се наредили покрай пътя, идващ към града, всяко с кошница с цветя, които да разпръснат пред файтона на президента на Църквата.
Нещо не й харесало. Вместо да хвърля своите цветя, тя бутнала един камък пред файтона, казвайки, „Той с нищо не е по-добър от моя дядо Ловлънд”. Чули я какво казала и тя била строго смъмрена.
А съм много сигурен, че президент Бригъм Йънг пръв би се съгласил с малката Джени Стийд. Той не би счел себе си за по-ценен от дядо Ловлънд или който и да е друг достоен член на Църквата.
Самият Господ е много ясен: „и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга” (Матея 20:27). „същият е назначен да бъде най-великият, при все че той е най-смиреният и е служител на всички” (У. и З. 50:26).
Преди години, когато за пръв път получих работа, и в резултат излезе моя снимка във вестниците, един от моите учители от училище, явно доста изненадан, бе чут да казва, „Това само доказва, че като гледаме жабата, не можем да предскажем колко високо ще скочи!”
Образът на тази жаба, седяща в калта вместо да скача, показва колко неудобно съм се почувствал, сблъсквайки се с дадените ми отговорности.
Тези чувства смиряват, така че след това човек да не може никога повече да се чувства по-добър от всеки друг, от никой друг.
Дълго време нещо друго ме озадачаваше. Преди 46 години аз бях 37-годишен инспектор за семинара. Призованието ми в Църквата ми беше помощник-учител в един клас в район Линдън.
За моя голяма изненада получих обаждане да се срещна с президент Дейвид О. МакКей. Той взе и двете ми ръце и ме призова да стана един от висшите ръководители, помощник в Кворума на дванадесетте апостоли.
След няколко дни дойдох в Солт Лейк Сити да се запозная с Първото Президентство и да бъда отделен като един от висшите ръководители в Църквата. Това беше първият път, в който се срещнах с Първото Президентство – президент Дейвид О. МакКей и неговите съветници, президент Хю Б. Браун, и президент Хенри Д. Мойл.
Президент МакКей обясни, че една от отговорностите на помощника на Дванадесетте е да бъде заедно с Кворума на дванадесетте апостоли като специален свидетел и да дава свидетелство, че Исус е Христос. Това, което каза после, ме смая: „Преди да продължим с отделянето, искам да те помоля да споделиш своето свидетелство с нас. Искаме да знаем имаш ли такова свидетелство”.
Дадох най-доброто от себе си. Дадох моето свидетелство точно както бих го сторил на събранието за пост и даване на свидетелство в моя район. За моя изненада, Братята от Президентството изглеждаха доволни и продължихме с предаването на сана върху мен.
Това много ме озадачи, защото аз предполагах, че човек, призован на такъв сан, би имал необикновено, различно и много обширно свидетелство и духовна сила.
Озадачаваше ме дълго време, докато най-накрая разбера, че вече имах това, което се изискваше: трайно свидетелство в сърцето ми за възстановяването на пълнотата на Евангелието чрез Пророка Джозеф Смит, че имаме Небесен Отец и че Исус Христос е нашият Изкупител. Може да не съм го знаел, но аз имах свидетелство и желаех да уча.
Вероятно не бях по-различен от хората, за които се говори в Книгата на Мормон: „И който дойде при Мен със съкрушено сърце и разкаян дух, него ще кръстя с огън и със Светия Дух, тъкмо както ламанитите поради вярата им в Мене по времето на тяхното обръщане, когато бяха кръстени с огън и със Светия Дух, но не го знаеха” (3 Нефи 9:20; курсив добавен).
През годините съм видял от каква изключителна важност е това просто свидетелство. Аз разбрах, че нашия Небесен Отец е Отец на нашите духове (вж. Числа 16:22; Евреите 12:9; У. и З. 93:29). Той е баща, притежаващ нежната любов на един баща. Исус казва, „Защото сам Отец ви люби, понеже вие възлюбихте Мене и повярвахте, че Аз от Отца излязох” (Иоана 16:27).
Преди няколко години бях с президент Марион Г. Ромни на събрание с президенти на мисии и съпругите им в Женева, Швейцария. Той им каза, че преди 50 години като млад мисионер в Австралия в един късен следобед той отишъл в библиотеката да учи. Когато излязъл, било нощ. Той погледнал към звездното небе, и нещо станало. Духът го докоснал и в душата му се формирало сигурно свидетелство.
Той каза на тези президенти на мисии, че не знаел с по-голяма увереност като член на Първото Президентство, че Бог Отец е жив, че Исус е Христос, Синът Божий, Единородният на Отца и че пълнотата на Евангелието е възстановена, отколкото го знаел като млад мисионер 50 години по-рано в Австралия. Каза, че неговото свидетелство се е променило с това, че можел по-лесно да получи отговор от Господ. Господното присъствие било по-близко и той познавал Господ много по-добре отколкото преди 50 години.
Има естествена тенденция да гледаме и считаме тези, които са подкрепени на председателстващи позиции, за по-висши и по-ценни в Църквата или техните семейства, отколкото един обикновен член. Някак си чувстваме, че в сравнение с нас те са по-ценни за Господ. Нещата просто не стоят по този начин!
Би било много разочароващо за моята съпруга и за мен, ако предположим, че кое да е от нашите деца би си помислило, че се смятаме за по-ценни в семейството или в Църквата от тях, или че едно призование в Църквата се почита повече от друго, или пък че би могло да се смята за по-малко значимо.
Наскоро един от нашите синове беше подкрепен като районен мисионерски ръководител. Съпругата му ни каза колко е развълнувана от това призование. Това пасва на сериозните изисквания на неговата работа. Той има мисионерски дух и ще може да използва познанията си по испански, който поддържаше в добра форма още от времето когато беше мисионер. Ние също бяхме много, много доволни от неговото призование.
Това, което синът ми и съпругата му правят със своите малки деца надминава всичко, което те могат да направят в Църквата или извън нея. Никоя служба, не е по-важна за Господ от предаността, която имат един към друг и към своите малки деца. И това е така с всички наши деца. Крайната цел на всяка дейност в Църквата е концентрирана в дома и семейството.
Като висши ръководители в Църквата ние сме същите като вас, и вие сте точно както нас. Вие имате същият достъп до силите на откровението за вашето семейство, работа и призования, който имаме и ние.
Вярно е също, че в църковните неща има ред. Когато сте призовани в даден сан, тогава получавате откровение, което принадлежи към този сан и няма да бъде дадено на другите.
Никой член на Църквата и никое призование не се считат от Господ като повече или по-малко от някое друго. Нещата просто не стоят по този начин! Помнете, Той е баща – нашия Отец. Господ „не гледа на лице”.
Ние не сме по-ценни за разрастването на Господното дело от брат и сестра Туотаи Палетуа в Нукиалофа, Тонга; или брат и сестра Карлос Сифуентес от Сантяго, Чили; или брат и сестра Петер Далебаут в Холандия, или брат и сестра Татсуи Сато от Япония; или стотици други, с които съм се запознал, докато съм пътувал по света. Нещата просто не стоят по този начин.
И така Църквата напредва. Тя е носена на плещите на достойни членове, които живеят обикновен живот сред обикновени семейства, напътствани от Светият Дух и светлината Христова, която е в тях.
Давам свидетелство, че Евангелието е истинно и че ценността на душите е огромна в Божиите очи – всяка душа, и че ние сме благословени да сме членове на Църквата. Имам свидетелството, което ми позволява да отговоря на изискванията на призованието, което имам. Имал съм го, откакто се срещнах с Първото Президентство преди толкова много години. Давам ви го в името на Исус Христос, амин.