Голямата заповед
Когато подаваме ръка да помагаме на най-скромните деца на нашия Небесен Отец, ние го правим на Него.
Братя и сестри, бих искал да задам един много важен въпрос. Кое качество ни определя най-добре като членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни?
Днес бих искал да говоря относно отговора на този въпрос.
През І век сл. Хр. членовете на растящата църква в Коринт били ентусиазирани относно Евангелието. Почти всички били неотдавнашни обърнати във вярата. Много от тях били привлечени чрез проповядването на апостол Павел и други.
Но светиите в Коринт също така били заядливи. Те спорели помежду си. Някои се смятали, че превъзхождат другите. Те се съдели един друг.
Когато Павел научава това, той се разстройва и им пише писмо, в което ги моли да станат по-единни. Той отговаря на много от въпросите, за които те спорели. После, към края, той им казва, че иска да им покаже „един превъзходен път”1.
Помните ли думите, написани от него след това?
„Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам”, им казва той, „аз съм станал мед що звънти или кимвал, що дрънка”2.
Посланието на Павел към тези нови светии е просто и прямо: нищо, което правите, не е от голямо значение, ако нямате милосърдие. Може да говорите на езици, да имате дара за пророчество, да разбирате всички тайни и притежавате всяко знание – дори ако имате вяра да преместите планини, без милосърдие това изобщо няма да ви е от полза3.
„Милосърдието е чистата любов Христова”4. Спасителят е пример за тази любов и учи на нея дори когато е измъчван от онези, които Го презират и мразят.
Веднъж фарисеите се опитват да хванат Исус в клопка, като Му задават видимо невъзможен за отговаряне въпрос: „Учителю”, питат те, „коя е голямата заповед в закона?”5
Фарисеите обширно били разисквали този въпрос и назовали повече от 600 заповеди6. Ако подреждането им по важност било толкова трудна задача за учените, те мислели, че със сигурност въпросът би бил твърде сложен за този син на дърводелец от Галилея.
Но когато фарисеите чуват Неговия отговор, те трябва да са били разтревожени, защото той сочи голямата им слабост. Той отговаря:
„Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.
Това е голямата и първа заповед.
А втора, подобна на нея, е тая: „Да възлюбиш ближния си както себе си”.
На тия две заповеди стоят целия закон и пророците”7.
Оттогава тези вдъхновени думи са били повтаряни през много поколения. За нас мярката на нашата любов е мярка за величието на душите ни.
Писанията ни казват, че „ако някой люби Бога, той е познат от Него”8. Какво прекрасно обещание – да бъдеш познат от Него. Духът ми се извисява, като си помисля, че Създателят на небето и земята може да ни познава и да ни обича с чиста, вечна любов.
През 1840 г. Пророкът Джозеф изпраща писмо на Дванадесетте, в което учи, че „любовта е една от главните характеристики на Божеството и трябва да бъде проявявана от онези, които се стремят да бъдат Божии синове. Човек, който е изпълнен с любовта Божия, не е доволен когато само неговото семейство има благословии, но кръстосва целия свят, изпълнен с горещо желание да благославя целия човешки род”9.
Когато се стремим да обичаме тези около нас, ние изпълняваме другата част от голямата заповед „да възлюбиш ближния си както себе си”10.
И двете заповеди са необходими, защото когато носим един на друг тегобите, ние изпълняваме Христовия закон11.
Любовта е началото, средата и края на пътеката на ученичеството. Тя успокоява, съветва, изцелява и утешава. Тя ни води през долини от мрак и през завесата на смъртта. Накрая любовта ни води до славата и величието на вечния живот.
За мен Пророкът Джозеф Смит винаги е бил пример за чистата любов Христова. Мнозина питали как той печелел толкова много последователи и си ги запазва. Отговорът му: „Защото аз имам принципа на любовта”12.
Разказват за едно 14-годишно момче, което пристигнало в Наву да търси брат си, който живеел там. Младото момче пристигнало посред зима, без пари и приятели. Когато попитало за брат си, момчето било отведено до голяма, приличаща на хотел къща. Там го посрещнал човек, който казал, „Влез, синко, ще се погрижим за теб”.
Момчето приело и било въведено в къщата, където било нахранено, стоплено и му било предложено легло, на което да спи.
На другия ден било много студено, но въпреки това момчето се приготвило да извърви тринадесетте километра до мястото, където живеел брат му.
Когато мъжът от къщата видял това, той казал на момчето да поостане. Обяснил, че скоро един керван щял да мине оттам и че той можел да язди с тях.
Когато момчето възразило, казвайки, че няма пари, човекът му казал да не се притеснява за това, че те щели да се погрижат за него.
По-късно момчето научило, че мъжът от къщата бил не някой друг, а Джозеф Смит, мормонския Пророк. Момчето запомнило този акт на милосърдие до края на живота си13.
В едно неотдавнашно послание в Музика и слово на Мормонския хор на Табернакъла, бе разказана историята за двама възрастни съпруг и съпруга, женени от много десетилетия. Поради това, че жената бавно губела зрението си, тя вече не можела да се грижи за себе си така, както го правела дълги години. Без да го моли за това, съпругът започнал да й лакира ноктите.
„Той знаел, че тя можела да види ноктите си, когато ги държала близо до очите си под правилния ъгъл и това я карало да се усмихва. Харесвало му да я вижда щастлива, така че й лакирал ноктите повече от пет години, преди тя да почине”14.
Това е пример за чистата любов Христова, Понякога най-голямата любов не е в драматичните сцени, обезсмъртени от писатели и поети. Често най-големите прояви на обич са простите постъпки на доброта и грижа към хората, които срещаме в живота.
Истинската обич трае вечно. Тя търпи вечно и прощава. Тя вярва, надява се и изтърпява всички неща. Това е обичта, която Небесният Отец изпитва към нас.
Всички ние копнеем да изпитаме обич като тази. Дори когато допускаме грешки, ние се надяваме, че околните ще ни обичат въпреки недостатъците ни – дори ако не заслужаваме това.
О, колко е прекрасно да знаем, че Небесният Отец ни обича – с всичките ни недостатъци! Неговата обич е такава, че дори да се откажем от себе си, Той никога няма да го направи.
Ние се възприемаме в рамките на „вчера” и „днес”. Нашият Небесен Отец ни вижда в рамките на вечността. Въпреки че бихме могли да се примирим с малка част, Небесният Отец не би го направил, защото ни вижда като славните същества, които можем да станем.
Евангелието на Исус Христос е евангелие на промяна. То ни взема като мъже и жени от света и ни пречиства в мъже и жени за вечността.
Средството на това пречистване е обичта ни, подобна на Христовата. Не съществува болка, която тя да не може да облекчи, горчивина, която да не може да премахне, нито омраза, която да не може да преобрази. Древногръцкият драматург Софокъл пише: „Една дума ни освобождава от цялата тежест и болка в живота: Tази дума е любов”15.
Най-скъпите и свети моменти в живота ни са онези, изпълнени с духа на любовта. Колкото по-голяма е нашата любов, толкова по-голяма е и радостта ни. Накрая, истинската мярка за успех в живота е развитието на такава любов.
Обичате ли Господ?
Прекарвайте време с Него. Размишлявайте върху Неговите думи. Вземете върху си Неговото иго. Стремете се да разбирате и да се подчинявате, защото „ето що е любов към Бога: да пазим Неговите зповеди”16. Когато обичаме Господ, подчинението престава да бъде бреме. То става удоволствие. Когато обичаме Господ, ние се стремим по-малко към нещата, които облагодетелстват нас самите и обръщаме сърцата си към нещата, които ще благословят и ще въздигнат други.
Когато любовта ни към Господ се задълбочава, сърцата ни биват очистени. Ние изживяваме „голяма промяна в… сърцата ни, та да нямаме повече склонност да вършим зло, а да вършим добро непрестанно”17.
Братя и сестри, когато внимателно обмисляте какво можете да направите, за да увеличите хармонията, духовността и да изграждате царството Божие, обмислете святото си задължение да учите околните да обичат Господ и своите ближни. Това е главната цел на нашето съществуване. Без милосърдието – или чистата любов Христова – каквото и друго да постигнем значи малко. С него всичко друго се оживотворява.
Когато вдъхновяваме и учим околните да изпълват сърцата си с любов, послушанието извира от тях в доброволни постъпки на саможертва и служба. Да, например онези, които провеждат домашно обучение по задължение, могат да изпълнят дълга си. Но онези, които провеждат домашно обучение, подтикнати от истинска любов към Господ и своите ближни, вероятно ще подходят към своята задача по много различен начин.
Връщам се отново на първоначалния си въпрос, „Кое качество ни определя най-добре като членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни?” Бих отговорил: ние сме хора, които обичаме Господ със цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум и обичаме своите ближни както себе си.
Това е подписът ни като група хора. То е като маяк към света, който показва на Кого сме ученици18.
В последния ден Спасителят няма да ни пита какви са били нашите призования. Няма да ни пита за материалните ни притежания или славата ни. Той ще ни попита дали сме посещавали болните, дали сме хранили гладните, дали спохождали онези в тъмница или сме помагали на слабите19. Когато подаваме ръка да помагаме на най-скромните деца на нашия Небесен Отец, ние го правим на Него20. Това е същността на Евангелието на Исус Христос.
Ако искаме да се научим как да обичаме истински, всичко, което трябва да направим, е да размишляваме върху живота на нашия Спасител. Когато вземаме от символите на причастието, на нас ни се припомня за най-големия пример за обич в цялата световна история. „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син”21.
Любовта на Спасителят към нас била толкова голяма, че накарала „тъкмо Бог, най-великият от всички, да потрепер(и) от болка и да кърв(и) от всяка пора”22.
Понеже Спасителят дал живота си за нас23, ние имаме ярка надежда и можем да бъдем уверени и сигурни, че когато приключим с това земно съществуване, отново ще живеем с Него. Чрез Единението на Исус Христос ние можем да бъдем пречистени от греха и да получим дара на нашия Всемогъщ Отец. Тогава ще познаем славата, която „е приготвил Бог за тия, които Го любят”24.
Това е преобразяващата сила на милосърдието.
Когато Исус дава на своите ученици нова заповед да „се люб(ят) един другиго, както (Той ги възлюбил)”25, Той им дава големия ключ за щастие в този живот и слава в следващия.
Любовта е най-голямата от всички заповеди – всички останали се основават на нея. Тя е център на нашето внимание като ученици на живия Христос. Тя е чертата на характера, която, ако се развие, най-много ще подобри живота ни.
Давам свидетелство, че Бог е жив. Неговата любов е безкрайна и вечна. Тя се разпростира над всички Негови деца. Понеже ни обича, Той ни е дал пророци и апостоли да ни водят в тези дни. Дал ни е Светия Дух, Който ни учи, утешава и вдъхновява.
Той ни е дал Своите Писания. И съм неописуемо благодарен, че на всеки от нас Той е дал сърце, способно да изпита чистата любов Христова.
Моля се сърцата ни да бъдат изпълнени с тази любов, за да можем да се обърнем към нашия Небесен Отец и ближните си с нов поглед и нова вяра. Свидетелствам, че като правим това, ние ще открием по-голямо богатство в живота. В святото име на Исус Христос, амин.