Камъкът, отсечен от планината
Господ изпълнява Своето обещание, че Неговото Евангелие ще бъде като камък, изсечен от планина не с ръце.
Ние, мои братя и сестри, живеем заобиколени от интересен феномен. Солистът пее постоянно една и съща песен. Оркестърът повтаря една и съща мелодия. Но когато изнася реч, от говорителя се очаква да винаги да измисли нещо ново. Аз ще наруша тази традиция тази сутрин и ще повторя с мярка това, което споделих при друг случай.
Църквата се е превърнала в огромно семейство, разпръснато по земята. Сега в нея има повече от 13 милиона члена в 176 страни и територии. Нещо прекрасно и чудно ще се случи. Господ изпълнява Своето обещание, че Неговото Евангелие ще бъде като камък, изсечен от планина не с ръце, който се търкаля напред и ще запълва цялата земя, както Даниил е видял във видение (вж. Даниил2:31–45; У. и З. 65:2). Голямо чудо се случва пред очите ни.
Ще ви върна 184 години назад в 1823 г. Месецът бил септември, за да съм точен, нощта на 21–22 септември.
Момчето Джозеф се помолило тази нощ, преди да заспи. Той помолил Господ за опрощение за своето лекомислие. Тогава се случило чудно нещо. Той казва:
„Докато бях така в процес на призоваване на Бога, аз забелязах една светлина да се появява в стаята ми, която продължи да се увеличава, докато в стаята не стана по-светло и от ден, когато изведнъж една личност се появи до леглото ми…
Той ме нарече по име и ми каза, че бил пратеник, изпратен от Божието присъствие… и че името му било Мороний, че Бог имал за мене работа, която трябвало да изпълня; и че името ми щяло да бъде познато измежду всички нации, племена и езици за добро и за зло, сиреч, че за него ще се говори и добро, и лошо сред всички хора” (Джозеф Смит–История 1:30, 33).
Момчето вероятно е било стъписано от това, което е чуло. В очите на тези, които го познавали, той бил просто едно бедно, необразовано момче. Нямал си нищо. Неговите съседи били в същото положение. Родителите му били мизерстващи фермери. Районът, в който живеели, бил селски и до голяма степен неизвестен. Те били обикновени хора, които се опитвали да оцелеят чрез тежък труд.
И при все това, един ангел Божий казал че името на Джозеф „щяло да бъде познато измежду всички нации, племена и езици за добро и за зло” Как би могло да се случи това? Онова описание се отнася за целият свят.
Сега, като погледнем 177 години назад към организацията на Църквата, ние се чудим на това, което вече се е случило. Когато Църквата била организирана през 1830 г., тя имало само шест члена, една шепа вярващи, всички живеещи в едно неизвестно село. Днес сме станали четвъртата или петата най-голяма църква в Северна Америка с конгрегации във всеки важен град. Днес коловете на Сион процъфтяват във всеки щат на САЩ, във всяка провинция в Канада, във всеки щат в Мексико, във всяка нация в Централна Америка и из цяла Южна Америка.
Има конгрегации на Британските острови и Европа, където хиляди хора са се присъединили към Църквата през годините. Това дело е достигнало до балтийските народи и надолу до България, Албания и други райони от тази част на света. Разпространено е в обширни райони на Русия. Простира се и в Монголия и надолу сред народите от Азия, островите в Тихия океан, Австралия и Нова Зеландия, и в Индия и Индонезия. Тя процъфтява сред много от народите в Африка.
Нашите общи конференции се предават чрез сателит и други средства на 92 различни езика.
И това е само началото. Това дело ще продължи да расте и преуспява, и да напредва по земята. Трябва да стане така, ако обещанието на Мороний към Джозеф се изпълни.
Това дело е уникално и чудно. То е коренно различно от всяко друго религиозно учение, което познавам.
Когато Исус крачел по земята, Той казал, „А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил” (Иоана 17:3).
Когато бил на 14 години Джозеф, по време на онова величествено Първо видение имал преживяване, което се различавало от всяко друго, записано от някой човек. Няма друг момент, за който имаме летописи, че Бог, нашият Вечен Отец и Неговия Възлюбен Син, Възкръсналия Господ, са се появили на земята заедно.
По времето на кръщението на Исус от Иоан в река Иордан гласът Божий бил чут, но никой не Го видял. На Хълма на преображението отново гласът Божий бил чут, но няма летопис за Негова поява. Стефан видял Господ от дясната страна на Отца, но Те не му говорили, нито го напътствали.
След Своето възкресение Исус се явил на нефитите в Западното полукълбо. Гласът на Всемогъщият бил чут три пъти, представяйки възкръсналия Христос, но Отец не се появил.
Наистина колко забележително било това видение през 1820 г., когато Джозеф се молил в гората и там пред него се явили Отца и Синът. Единият от Тях му проговорил, като го назовал по име и казал, посочвайки другия, „Този е Моят Възлюбен Син. Него слушай!” (Джозеф Смит – История 1:17).
Нищо сравнимо с това не се било случвало преди. Човек се чуди защо е било толкова важно Отца и Сина да се появят едновременно. Аз мисля, че причината е че Те са въвели диспенсацията на пълнотата на времената, последната и заключителна диспенсация, в която ще бъдат събрани заедно елементите на всички предишни диспенсации. Това ще бъде последната глава в дългата хроника на отношенията на Бог с мъжете и жените по земята.
След смъртта на Спасителя Църквата, която Той установил, се плъзнала към вероотстъпничество. Изпълнени са думите на Исаия, който казва, „Земята тоже е осквернена под жителите си, Защото престъпиха законите, не зачитаха повелението, Нарушиха вечния завет”(Исаия 24:5).
Осъзнавайки важността да познават истинската същност на Бог, хората се борели да открият начин да Го определят. Учените духовници спорили един с друг. Когато император Константин станал християнин през 4 век, той свикал голям събор с тези учени мъже с надеждата да стигнат до заключение в разбирането на истинското естество на Божеството. Това, което постигнали, било компромис на различни гледни точки. В резултат се появило Никейското верую (догма) от 325 г. сл. Хр. То и последващите веруя се превърнали в декларация за учението относно естеството на Божеството за по-голяма част от християните.
Чел съм ги няколко пъти. Не мога да ги разбера. Мисля, че и други не могат да ги разберат. Сигурен съм, че Господ също знае, че много хора не биха ги разбрали. И така през 1820 г. в онова несравнимо видение, Отец и Синът се явили пред момчето Джозеф. Те му говорили с думи, които се чуват, и той говорил с Тях. Те могли да виждат. Могли да говорят. Могли да слушат. Те били личности. Били материални. Те не били въображаеми същества. Били същества в тела от плът. И от това преживяване сме получили нашето уникално и истинско разбиране за естеството на Божеството.
Нищо чудно, че когато Джозеф през 1842 г. пише Символът на вярата, в първата точка той заявява, „Ние вярваме в Бога, Вечния Отец, и в Сина Му Исус Христос, и в Светия Дух” (Символът на вярата 1:1).
Всички вие добре знаете, че през годините се появил същински „облак свидетели”, както Павел пророчески ги описал (вж. Евреите 12:1).
Първо се появил Мороний с плочите, от които е преведена Книгата на Мормон. Колко изключително и забележително е това. Разказът за Джозеф и златните плочи е удивителен. Трудно е да се повярва и лесно може да се постави под съмнение. Той би ли могъл да я напише сам? Ето я, мои братя и сестри, на разположение на всички да я видят, пипнат и прочетат. Всеки опит да обясним произхода й, различен от този, който той описва, се е оказал невъзможен. Той бил до голяма степен необразован и при все това за много кратко време направил превода, който в отпечатан вид се равнява на повече от 500 страници.
Павел заявява, че „От устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всяка работа” (2 Коринтяните 13:1).
Библията векове наред била единствена. Това е ценна и прекрасна книга. Сега има второ свидетелство, заявяващо божествеността на Христос. Книгата на Мормон е единствената книга, публикувана някога, за която знам, че дава обещание – който я чете с молитва и се попита в молитва за нея, ще му бъде разкрито чрез силата на Светият Дух знание, че тя е истинна. (вж. Мороний 10:4).
От първата й публикация в провинциалната печатница в Палмира, Ню Йорк, били отпечатани повече от 133 милиона екземпляра. Тя е преведена на 105 езика. Неотдавна тя бе обявена за една от двадесетте най-влиятелни книги, които някога са публикувани в Северна Америка.
Наскоро едно първо издание беше продадено за 105 000 долара. Но най-евтино издание с меки корици е също толкова ценно за читателя, който обича нейния език и послание.
През всичките тези години критиците са се опитвали да я обяснят. Те са се изказвали против нея. Осмивали са я. Но тя е надживяла всички тях и нейното влияние днес е по-голямо от когато и да било в историята.
В тази последователност от събития дошло възстановяването на свещеничеството, дадено от онези, които са го притежавали по времето, когато Исус бил на земята. Това се случило през 1829 г., когато Джозеф бил само на 23 години.
След получаването на свещеничеството Църквата била организирана на 6 април 1830 г., когато Джозеф бил млад мъж на по-малко от 25 години. Отново организацията е уникална и различна от тази на традиционното християнство. Тя до голяма степен действа с непрофесионално служение. Доброволната служба е това, което я прави толкова изключителна. Като се разраства и разпространява навсякъде, хиляди верни и способни мъже ръководят нейните усилия.
Днес стоя удивен от чудните неща, които Бог е открил на Своя определен Пророк, докато той бил още млад и до голяма степен неизвестен. Самият език на тези откровения е отвъд възприятието дори на много образован човек.
Учени, които не са от нашата вяра, които няма да приемат нашите уникални учения, са озадачение от огромния размах на това дело, което е докоснало сърцата на хората по земята. Ние дължим всичко на Пророка Джозеф, гледач, откровител, апостол на Господ Исус Христос, който беше предопределен да дойде при това поколение като оръдие в ръцете на Всемогъщия, за да възстанови на земята това, което Спасителят е учил, докато е вървял по пътищата на Палестина.
За вас днес аз тържествено потвърждавам моето свидетелство за призованието на Пророка Джозеф и неговите дела, за запечатването на неговото свидетелство с кръвта му като мъченик на вечната истина. Всеки от вас може да даде свидетелство за същото нещо. Вие и аз се сблъскваме с баналният въпрос за приемането на истината за Първото видение и това, което последвало след него. Валидността на тази Църква се основава на реалността на това събитие. Ако то е истинно, а аз свидетелствам че е така, тогава делото, с което сме заети, е най-важното дело на земята.
Аз ви оставям моето свидетелство за истинността на нещата, за които говорих, и призовавам небесните благословии върху ва Нека небесните отвори се отворят и благоловиите се изсипят върху вас, както е обещал Господ. Никога не забравяйте, че това беше Неговото обещание и че Той има силата и способностите да се увери, че то е изпълнено. За това се моля, като ви оставям своята благословия и любов с вас, в святото име на нашия Изкупител, тъкмо Господ Исус Христос, амин.