О, помнете, помнете
„О, помнете, помнете”, често умоляват пророците от Книгата на Мормон1. Целта ми е да ви подтикна да откриете начини да разпознавате и помните Божията доброта.
Благодарен съм за хора и тяхното излъчване тази сутрин, което беше за Спасителя, и съм благодарен да разбера, че думите на една от изпетите песни, „Това е Христос”, са написани от президент Джеймз Е. Фауст. Докато сядах до брат Нюъл, се наведох към него и попитах, „Как са децата ти?” Той отвърна, „Когато президент Фауст сядаше тук, винаги питаше тъкмо това”. Това не ме изненадва, защото президент Фауст винаги бе съвършен пример за ученика, който беше описан в Музика и слово днес. Винаги съм чувствал, че когато порасна, искам да бъда като президент Фауст. Може би все още имам време за това.
Когато децата ни бяха много малки, започнах да пиша по малко за случващото се всеки ден. Нека ви кажа как започна това. Прибирах се късно след работа в Църквата. Беше вече тъмно. Моят свекър, който живееше близо до нас, ме изненада, докато вървях към входната врата на къщата ми. Той носеше на рамото си вързоп тръби, вървеше бързо и беше облечен в работни дрехи. Знаех, че изграждаше система, за помпане на вода от един поток под нас до нашия имот.
Той се усмихна, тихо каза нещо, след което мина бързо край мен, за да продължи с работата си. Направих няколко крачки към къщата, мислейки за онова, което той правеше за нас и точно на вратата чух в ума си, а не моя собствен глас, следните думи: „Не ти давам тези изживявания само за теб. Опиши ги”.
Влязох. Не си легнах. Въпреки че бях уморен, взех хартия и започнах да пиша. И докато правех това, разбрах посланието, което бях чул в ума си. Трябваше да пиша за децата си, така че те в някой бъдещ ден да прочетат как бях видял Божията ръка да благославя нашето семейство. Дядо не бе длъжен да прави онова, което правеше за нас. Той можеше да намери някой друг да го направи или да не го прави изобщо. Но той служеше на нас, неговото семейство, по начина, по който сключилите завет ученици на Исус Христос винаги го правят. Знаех, че това е истина. Така го и описах, та децата ми един ден да имат спомена за това, когато имат нужда от него.
Всеки ден пишех по няколко реда в продължение на години. Не пропусках нито ден, независимо колко бях уморен или колко рано щях да започвам следващия ден. Преди да започна да пиша, мислех над този въпрос: „Видях ли днес ръката Божия да се протяга и да ни докосва – нас, нашите деца, нашето семейство?” И докато го правех, нещо започна да се случва. Когато се замислях за изминалия ден, виждах доказателства за нещата, които Бог беше направил за някого от нас, които не бях различил в заетите мигове на деня. И когато това се случваше – а то се случваше често, осъзнавах, че моят опит да си спомня беше позволил на Бог да ми покаже какво беше направил Той.
Нещо повече от благодарност започна да расте в сърцето ми. Израстна свидетелство. Станах дори по-сигурен, че нашият Небесен Отец чува и отговаря на моливи. Почувствах повече благодарност за смекчаването и пречистването, идващо чрез Единението на Спасителя Исус Христос. И станах по-уверен, че Светият Дух може да ни напомня всички неща – дори нещата, които не сме забелязали или на които не сме обърнали внимание, когато са се случили.
Минаха години. Момчетата ми сега са зрели мъже. От време на време някой от тях ме изненадва, като казва, „Татко, четох в моя екземпляр на дневника, за това как…”, след което казва как четенето за случилото се преди много време му помогнало да забележи нещо, което Бог направил по негово време.
Целта ми е да ви подтикна да откриете начини да разпознавате и помните Божията доброта. Това ще изгради нашите свидетелства. Може да не си водите дневник. Може да не споделяте написаното с онези, които обичате и на които служите. Но вие и те ще бъдете благословени, когато си спомняте нещата, които Господ е направил. Помните онази песен, която пеем понякога: „Брой благословиите си ред по ред, и ще видиш как Бог те е благословил навред”2.
Няма да бъде лесно да си спомните. Живеейки, както го правим, с було на очите ни, ние не можем да си спомним какъв е бил животът ни с нашия Небесен Отец и Неговия Възлюбен Син, Исус Христос в доземния свят; нито пък можем само със собствените си очи и разум да видим ръката Божия в живота си. За да се видят такива неща, е необходим Светият Дух. Не е лесно да бъдем достойни за спътничеството на Светия Дух в един нечестив свят.
Затова забравянето на Бога е бил толкова повтарящ се проблем сред Неговите деца от началото на света. Спомнете си за времената на Моисей, когато Бог дал манна и по чудотворни и явни начини водел и защитавал Своите деца. При все това, пророкът предупредил хората, които били така благословени, както пророците винаги са ни предупреждавали и винаги ще го правят: „Внимавай на себе си и пази добре душата си, да не би да забравиш делата, които очите ти са видели, и да не би да се изгубят от сърцето ти, през всичките дни на живота ти”3.
И предизвикателството да помнят винаги е било най-трудно за онези, които са изобилно благословени. Онези, които са верни на Бог, биват защитавани и преуспяват. Това идва в резултат на служенето на Бог и спазването на Неговите заповеди. Но с тези благословии идва изкушението да забравим техния източник. Лесно е да започнем да чувстваме, че благословиите са предоставени не от един любящ Бог, от Когото зависим, а чрез нашите собствени способности. Пророците многократно са повтаряли следния тъжен вик:
„И тъй ние можем да видим колко са лъжливи и също колко са непостоянни сърцата на чедата човешки; да, ние можем да видим, че Господ в Своята велика и безпределна добрина благославя и помага да преуспяват онези, които се уповават на Него.
Да, и ние можем да видим, че в същото време, когато Той прави народа Си да преуспява, да, и увеличава нивите им, стадата им и чердите им, и златото, и среброто, и всякакъв вид и род различни скъпоценности; и пощадява живота им, и ги избавя от ръцете на враговете им, като смекчава сърцата на враговете им, за да не им обявяват войни; да, и накрая правейки всичко това за благосъстоянието и щастието на Неговия народ, да, именно тогава те вкоравяват сърцата си и забравят Господа, техния Бог и потъпкват под нозете си Светия, да, и всичко това заради леснината си и своето извънредно голямо преуспяване”.
След това пророкът продължава:
„Да, колко бързи да се издигат в гордост; да, колко бързи да се хвалят и вършат всякакъв вид беззаконие; и колко бавни са да си спомнят за Господа, техния Бог, и да дават ухо на Неговите съвети, да колко бавни са да ходят в пътеките на мъдростта!”4
За жалост, просперитетът не е единствената причина хората да забравят Бог. Може също така да бъде трудно да Го помним, когато животът ни върви зле. Когато се борим в изтощителна бедност, както правят мнозина, или когато нашите врагове надделяват над нас, или когато болестта не си отива, врагът на нашите души може да ни изпрати зло послание, че няма Бог, или че ако Го има, не Го е грижа за нас. Тогава за Светия Дух може да бъде трудно да ни напомни цял един живот, изпълнен с благословии, дадени от Господ още от детството ни или в тежък момент.
Съществува прост лек против ужасната болест да забравим Бог, Неговите благословии и Неговото послание към нас. Исус Христос го обещава на Своите ученици малко преди да бъде разпнат, възкресен и след това взет далеч от тях, за да се възкачи в слава при Своя Отец. Те искали да знаят как биха могат да издържат, когато Него вече го нямало с тях.
Ето обещанието. Тогава то било изпълнено за тях. То може да се изпълни за всички нас сега:
„Това ви изговорих докато още пребъдвам с вас.
А Утешителят, Светият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал”5.
Ключът към помненето, което поражда и поддържа едно свидетелство, е получаването на Светия Дух като спътник. Точно Светият Дух е Този, Който ни помага да видим какво Бог е направил за нас. Точно Светият Дух е Този, Който може да помогне на онези, на които служим, да видят какво Бог е направил за тях.
Небесният Отец ни е дал прост модел да получим Светия Дух не веднъж, а да го имаме непрекъснато сред бурята на всекидневния живот. Моделът се повтаря в молитвата за причастието: Обещаваме, че винаги ще помним Спасителя. Обещаваме да вземем името Му върху си. Обещаваме да спазваме Неговите заповеди. И ни е обещано, че ако правим това, винаги ще имаме Неговия Дух да бъде с нас6. Тези обещания действат заедно по един прекрасен начин, за да подсилят нашите свидетелства и с течение на времето, чрез Единението, да променят нашата природа, когато спазваме своята част от обещанието.
Точно Светият Дух свидетелства, че Исус Христос е Възлюбеният Син на един Небесен Отец, Който ни обича и иска да имаме вечен живот с Него като част от семейство. Още с началото на това свидетелство ние чувстваме желание да Му служим и да спазваме Неговите заповеди. Когато продължим да правим това, ние получаваме даровете на Светия Дух, които да ни дават сила в нашата служба. Започваме по-ясно да забелязваме ръката Божия, толкова ясно, че с течение на времето не само Го помним, но започваме и да Го обичаме и чрез силата на Единението ставаме по-подобни на Него.
Може да попитате, „Но как започва този процес при някой, който не знае нищо за Бог и няма никаква памет за духовни преживявания?” Всеки е имал духовни преживявания, които може да не е разпознал. На всеки човек с идването му на този свят е даден Духа на Христос. Как действа този Дух е описано в книгата на Мороний:
„Защото ето, Духът на Христа е даден на всеки човек, за да може да различава той доброто от злото; ето защо аз ви показвам начина да отсъждате, защото всичко, което ви подбужда да вършите добро и ви убеждава да вярвате в Христа, е изпратено чрез силата и дарбата на Христа; ето защо можете да знаете със съвършено знание, че то е от Бога.
Но всяко едно нещо, което убеждава людете да вършат зло и да не вярват в Христа, и да Го отричат, и да не служат на Бога, вие можете да знаете със съвършено знание, че то е от дявола; защото по този начин действа дяволът, защото той никого не убеждава да върши добро, да, нито един човек; и това не правят нито ангелите му, нито пък тези, които му се подчиняват…
Ето защо, аз ви умолявам, братя, да търсите усърдно в светлината на Христа, за да може да различите доброто от злото; и ако се хванете за всяко добро нещо и не го осъдите, със сигурност ще бъдете чеда Христови”7.
Така още преди хората да получат правото да имат даровете на Светия Дух, когато са потвърдени като членове на Църквата, и дори преди Светият Дух да им потвърди истината преди кръщение, те имат духовни изживявания. Още от детството им Духът на Христа ги е канил да вършат добро и ги е предупреждавал срещу злото. Те имат спомени от тези изживявания дори когато не са разпознали техния източник. Този спомен ще се върне при тях, когато мисионерите или ние ги учим на словото Божие и те го слушат. Те ще си спомнят чувството на радост или тъга, когато са учени на истините на Евангелието. И този спомен, идващ от Духа на Христа, ще смекчи техните сърца, така че Светият Дух да може да им свидетелства. Това ще ги накара да спазват заповеди и да искат да вземат името на Спасителя върху си. И когато правят това във водите на кръщението, и чуят думите „приеми Светия Дух” по време на потвърждаването им, произнесени от упълномощен Божий служител, силата винаги да помнят Бог ще се увеличи.
Свидетелствам, че топлите чувства, които сте изпитали, докато слушате истините, казани тук на тази конференция, са от Светия Дух. Спасителят, Който обещава, че Светият Дух ще дойде, е възлюбеният и прославен Син на нашия Небесен Отец.
Тази вечер и утре вечер може да се молите и да размишлявате, задавайки си въпросите: „Дали Бог изпрати послание, предназначено точно за мен? Видях ли ръката Му в моя живот или в живота на моите деца? Аз ще направя това. И после ще намеря начин да запазя този спомен за деня, в който аз и онези, които обичам, ще имаме нужда да си спомним колко много Бог ни обича и колко много се нуждаем от Него. Свидетелствам, че Той ни обича повече, отколкото повечето от нас сме осъзнали. Знам, че това е истина и ме радва да Го помня. В името на Исус Христос, амин.