Три цели, които да ви напътстват
Вашето влияние се разпръсква далеч извън вас и вашето семейство и докосва другите по цялата земя.
Тази вечер сме вдъхновени свише. Бяхме благословени с прекрасна музика и вдъхновени послания. Господният Дух е тук.
Сестри Джули Бек, Силвия Олред и Барбара Томпсън – благодаря на Небесата на вашите скъпи майки и бащи, вашите учители, младежки ръководители, и другите, които са разпознали вашите възможности.
Ще перифразирам една мисъл:
Не знаеш колко е ценно едно момиче,
Трябва да почакате и да видите;
Но всяка жена на благородно място,
Бе някога момиче1.
За мен е голяма привилегия да бъда тук с вас. Осъзнавам, че освен вас, които сте събрани в Центъра за конференции, има много хиляди, които гледат и слушат събранията чрез сателитни предавания.
Като ви говоря, си давам сметка, че като мъж аз съм малцинство и трябва да бъда внимателен с моите коментари. Сещам се за човека, който влязъл в една книжарница и помолил продавачката – жена за помощ: „Имате ли една книга, озаглавена Мъжът, господарят на жените?” Продавачката го погледнала в очите и казала саркастично, „Вижте в отдела за фантастика!”
Уверявам ви тази вечер, че уважавам вас, жените от Църквата, и много добре осъзнавам, според цитата на Уйлям Р. Уолас, че „ръката, която люлее люлката, е ръката, която управлява света”2.
През 1901 г. президент Лоренцо Сноу казва: „Членовете на Обществото за взаимопомощ са … служили на изпадналите в беда, те са обгръщали с любов сираците и вдовиците, и те се опазиха неопетнени от света. Мога да свидетелствам, че няма по-чисти и по-богбоязливи жени по света от тези, които можем да открием в редиците на Обществото за взаимопомощ”.3
Както по времето на президент Сноу, тук и сега трябва да се посетят хора, да се споделят поздрави и да бъдат нахранени гладните души. Докато размишлявам за Обществото за взаимопомощ днес, смирен от привилегията да ви говоря, аз се обръщам към нашия Небесен Отец за Неговото божествено напътствие.
В резултат почувствах, че трябва да дам на всяка членка на Обществото за взаимопомощ по света да изпълни три цели:
-
1. Учете се усърдно.
-
2. Молете се искрено.
-
3. Служете с готовност.
Нека разгледаме всяка от тези цели. Първо, учете се усърдно. Спасителят на света ни учи: „търсете слова на мъдрост от най-добрите книги; търсете познание тъкмо чрез учение, също и чрез вяра”4. Той добавя: „Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелстват за Мене”5.
Изучаването на Писанията ще подпомогне нашите свидетелства и свидетелствата на членовете на семейството ни. Нашите деца днес растат заобиколени от гласове, които ги призовават да изоставят това, което е правилно и вместо това да преследват удоволствията на света. Ако нямат твърдата основа на Евангелието на Исус Христос, свидетелство за истината и решимост да живеят праведно, те ще бъдат податливи на подобни влияния. Наша е отговорността да ги укрепим и защитим.
Нашите деца днес се образоват в обезпокоителна степен от медиите, включително Интернет. Имаме сведения, че в САЩ средното дете гледа приблизително 4 часа телевизия дневно, като много от програмите са изпълнени с насилие, употреба на алкохол и наркотици, и сексуално съдържание. Гледането на филми и играенето на видео игри е допълнение към тези 4 часа6. Статистиките са почти същите и за други развити страни. Посланията, представяни по телевизията, във филмите и другите медии, често пряко се противопоставят на това, към което искаме да се придържат и считат за ценно нашите деца. Наша е отговорността не само да ги учим да бъдат силни в дух и в ученията, но също и да останат в това състояние, независимо от външните сили, с които може да се сблъскват. Това ще изисква много време и усилия от наша страна – и за да помагаме на другите, ние самите се нуждаем от духовен и морален кураж, за да устоим на злото, което виждаме навсякъде.
Живеем във времето, за което се говори в 2 Нефи, глава 9:
„О, суетност, слабост и безумие човешки! Когато са учени, те мислят, че са мъдри, и не се вслушват в съвета Божий, защото го оставят настрана, въобразявайки си, че знаят от самите себе си; Затова тяхната мъдрост е безумие и не им служи за нищо. И те ще погинат.
Но да си учен е добре, ако те се вслушват в съветите Божии”7.
Изисква се смелост да се държите здраво за нашите стандарти въпреки присмеха на света. Президент Дж. Рубен Кларк-младши, многогодишен член на Първото Президентство, казва: „Не са непознати случаи, когато (хора) с доказана вяра, … чувстват, че ако заявяват пълната си вяра, може да си навлекат присмеха на невярващите си колеги, трябва или да променят, или да обяснят своята вяра, или деструктивно да я намалят, или дори да се преструват, че са се отказали от нея. Такива хора са лицемери”8.
Тук наум ми идват силните стихове в 2 Тимотея в Новия завет, гл. 1, стихове 7 и 8:
„Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение.
И тъй, не се срамувай да свидетелстваш за нашия Господ”.
Освен изучаването ви на духовни въпроси светското обучение също е крайно необходимо. Често бъдещето е неизвестно, затова наш дълг е да се подготвим за неизвестното. Статистиката показва, че в даден момент, поради болест или смърт на съпруг или поради икономическа нужда вие можете да се окажете в ролята на финансова глава на семейството. Някои от вас вече заемат тази роля. Аз ви призовавам да получите образование – ако вече не го правите или още не сте, за да можете да сте подготвени да си осигурите прехраната, ако обстоятелствата го наложат.
Вашите таланти ще се развиват, докато следвате и учите. Вие ще можете по-добре да помагате на своите семейства в учението им и ще бъдете спокойни, като знаете, че сте се подготвили за възможностите, с които можете да се сблъскате в живота.
Повтарям: Учете усърдно.
Втората цел, която искам да спомена: Молете се искрено. Господ заповядва, „Моли се винаги и Аз ще излея Духа Си върху теб, и велика ще бъде благословията ти”9.
Вероятно никога не е имало време, в което да имаме по-голяма нужда да се молим и да научим своето семейство да се моли. Молитвата е защита срещу изкушенията. Именно чрез искрена и прочувствена молитва можем да получим благословиите и подкрепата, нужни да се справим с това понякога трудно и изпълнено с предизвикателства пътуване, което наричаме земен живот.
Ние можем да учим нашите деца и внуци за важността на молитвата и с думи, и с пример. Ще споделя вас един урок за преподаване чрез пример, както е описано в писмо от една майка до мен относно молитвата. „Скъпи президент Монсън, Понякога се чудя дали оказвам положително влияние в живота на децата ми. Особено като самотна майка, която работи на две места, за да свърже двата края, понякога се прибирах у дома объркана, но никога не губех надежда”.
Нейното писмо продължава с описание как тя и нейните деца гледали общата конференция в момент, в който аз съм говорил за молитвата. Нейният син коментирал, „Майко, ти вече си ни учила това”. Тя попитала, „Какво имаш пред вид?” Синът й отговорил, „Ами ти ни научи да се молим и ни показа как, но онази нощ дойдох в стаята ти да питам нещо и те заварих коленичила да се молиш на Небесния Отец. Ако Той е важен за тебе, ще бъде важен и за мен”. Писмото завършваше, „Струва ми се, че човек никога няма представа какво влияние упражнява, докато някое дете не ви види да вършите онова, което сте се опитали да го научите да върши”.
Преди няколко години, точно преди да замина от Солт Лейк, за да посетя годишно събрание на бойскаутите на Америка в гр. Атланта, Джорджия, аз реших да взема с мен достатъчно броеве на списание New Era, та да мога да споделя с ръководителите на скаутите това чудесно издание. Когато пристигнах в хотела в Атланта, отворих пакета със списанията. Открих, че секретарката ми, по неизвестна причина, ми бе дала две допълнителни копия от юнския брой, посветен на брака в храма. Аз оставих двата броя в хотелската стая и както бе планирано, раздадох останалите.
В последният ден от събранията нямах никакво желание да посетя планирания официален обяд, а почувствах подтик да се върна в стаята ми. Телефонът звънеше, докато влизах. От другата страна беше сестра-член на Църквата, която беше чула, че съм в Атланта. Тя се представи и ме попита дали мога да дам благословия на нейната 10-годишна дъщеря. Аз със готовност се съгласих и тя вметна, че тя, съпругът й, дъщеря й и синът й ще дойдат веднага в моята хотелска стая. Докато чаках, се помолих за помощ. Ръкоплясканията от събранията бяха заменени от чувството на мир, съпътстващ молитва.
После дойде почукването на врата и имах привилегията да се запозная с това превъзходно семейство. Десетгодишната дъщеря влезе с помощта на патерици. Заради рак се наложила ампутация на левия й крак; обаче нейното лице грееше, доверието й в Бог бе непоклатимо. Благословията беше дадена. Майка и син коленичиха отстрани на леглото, докато бащата и аз положихме ръце върху малката дъщеря. Ние бяхме ръководени от Духа Божий. Бяхме смирени от неговата сила.
Аз почувствах сълзите да текат по бузите ми и да падат по ръцете ми, както стояха върху главата на това прекрасно дете на Бог. Говорих за вечните обреди и възвисяването на семейството. Господ ми внуши да увещая това семейство да влезе в светия храм Божий. В края на благословията научих, че такова посещение на храма е планирано. Бяха ми зададени въпроси относно храма. Аз не чух нито небесен глас, нито имах видение. Все пак ясно в ума ми дойдоха думите, „Позови се на сп. New Era.” Погледнах към шкафчето и там бяха двата допълнителни броя на изданието за храма на New Era. Дадох едното на дъщерята, а другото на нейните родители. Ние заедно ги разгледахме.
Семейството се сбогува и в стаята отново стана тихо. Молитвата на благодарност дойде лесно, и още веднъж решението винаги да има време за молитва.
Мои скъпи сестри, не се молете за задачи, които отговарят на способностите ви, а за способности, които ще ви помогнат да изпълните вашите задачи. Тогава изпълнението на вашите задачи няма да представлява чудо, вие ще бъдете чудото.
Молете се искрено.
И накрая, служете с готовност. Вие сте могъща сила за добро, една от най-силните в целия свят. Вашето влияние се разпръсква далеч извън вас и вашето семейство и докосва другите по цялата земя. Вие сте протегнали ръка на вашите братя и сестри през улици, градове, народи, през континенти и океани. Вие давате лице на мотото на Обществото за взаимопомощ: „Милосърдието никога не отпада.”
Вие, разбира се, сте заобиколени от възможности за служба. Няма съмнение, на моменти вие разпознавате толкова много такива възможности, че може да се почувствате донякъде объркани и затруднени. Откъде започвате? Как можете да свършите всичко? Как от всички нужди, които виждате, избирате къде и как да служите?
Често малките постъпки на служба са всичко, което се изисква да помогнем и благословим някого: въпрос относно семейството на някой човек, кратко насърчение, искрен комплимент, малка бележка с благодарност, кратко телефонно обаждане. Ако сме наблюдателни и чувствителни и ако действаме според подтиците, които получаваме, можем да постигнем много добри неща. Разбира се, понякога е нужно повече.
Наскоро узнах за любящата служба, оказана на една майка, когато децата й били много малки. Тя често се будела посред нощ, грижейки се за малките си деца, както правят майките. Често нейната приятелка и съседка от другата страна на улицата идвала на следващият ден и казвала, „Видях, че светеше посред нощ и знам, че си се грижела за децата”. Аз ще ги взема в къщи за няколко часа, за можеш да си подремнеш.” Благодарната майка казала следното: „Аз бях толкова благодарна за нейното сърдечно предложение, че едва след като то се повтори много пъти, осъзнах, че ако тя е видяла моите светлини посред нощ, тя също е била будна с някое от нейните деца и се нуждае от дрямка точно толкова, колкото и аз. Тя ми даде един голям урок и оттогава се опитвам да бъда също така наблюдателна като нея, търсейки възможности да служа на другите”.
Безброй са постъпките на служба, осигурени от огромната армия посещаващи учителки на Обществото за взаимопомощ. Преди няколко години чух за две сестри, които помогнали на една скърбяща вдовица, Анджела, внучка на мой братовчед. Съпругът на Анджела и негов приятел отишли да карат сноумобил и загинали от задушаване, затрупани от лавина. И двете били бременни – Анджела с първото им дете, а другата съпруга не само очаквала дете, но и била майка на малко детенце. На погребението на съпруга на Анджела епископът съобщил, че като чул за трагичния инцидент, веднага отишъл в дома на Анджела. Почти веднага след като пристигнал, входният звънец позвънял. Отворили вратата и там стояли двете посещаващи учителки на Анджела. Епископът каза, че наблюдавал как те изразили на Анджела своята любов и състрадание толкова искрено. Трите жени поплакали заедно и било очевидно, че тези две прекрасни посещаващи учителки наистина ги било грижа за Анджела. Както вероятно само жените могат, те внимателно посочили – без да са ги молили – точно с какво ще помогнат. Било очевидно, че ще бъдат до Анджела колкото е необходимо. Епископът изразил своята дълбока благодарност, знаейки, че те ще бъдат истински източник за утеха за нея през следващите дни.
Такива прояви на любов и състрадание се повтарят отново и отново от чудесните посещаващи учителки в тази Църква – не винаги в толкова драматични ситуации, но въпреки всичко все така искрено.
Хвала на онези, които с любяща загриженост и състрадателно отношение хранят гладните, обличат голите и намират дом за бездомните. Този, който забелязва падането на врабчето, няма да бъде нехаен в такава служба. Желанието за подпомагане, готовността да помагаме и благосклонността да даваме идат от сърце, изпълнено с любов. Служете с готовност.
Нашия обичан пророк, именно президент Гордън Б. Хинкли, каза за вас, „Бог е поставил нещо божествено в жените, което се изразява в тиха сила, финес, мир, доброта, добродетел, истина и любов”10.
Скъпи мои сестри, нека нашият Небесен Отец благослови всяка от вас, омъжени или несемейни, във вашите домове, във вашите семейства и живот – така че да заслужите славният поздрав на Спасителя на света: „Хубаво, добри и верни слуго”11, за това се моля, докато благославям вас и скъпата съпруга на Джеймз Е. Фауст, неговата обична Рут, която е тук тази вечер на първия ред със своето семейство, в името на Исус Христос, амин