Светия ли сте?
Ако искаме да бъдем светии в наши дни, ние трябва да се оттеглим от нечестиво поведение и унищожителни стремежи, които изобилстват в света.
Преди няколко години бях в Атланта, Джорджия и като адвокат представлявах един човек, който купуваше друг бизнес. След като преговаряхме няколко дни, ние достигнахме до съгласие и подписахме официалните документи. Същата вечер един от продавачите ни покани на вечеря, за да отпразнуваме сключването на сделката. Когато пристигнах той ми предложи алкохолно питие, което отказах. Тогава той каза: „Светия ли сте?” Не разбрах напълно какво имаше предвид и той повтори: „Светия от последните дни ли сте?” Аз отговорих: „Да, светия съм,” и той каза, че е наблюдавал моите лични навици по време на преговорите и е достигнал до заключението, че съм бил или светия от последните дни, или съм имал проблеми със стомаха. И двамата се подсмихнахме. След това той ме уведоми, че познавал лично само един член на Църквата, Дейвид Б. Хейт. Те и двамата били изпълнителни директори в Чикаго на голяма верига за търговия на дребно след Втората световна война. Каза ми още за значителното влияние, което старейшина Хейт оказал в неговия живот и че много го уважавал.
Докато летях обратно към вкъщи в Сан Франциско, мислех за това, което се беше случило и по-специално в две отношения: Бях изненадан от това как се почувствах, когато ме попитаха дали съм „светия” и бях впечатлен от положителното влияние на един изключителен пример — старейшина Хейт, което е оказал върху този добър човек.
Какво означава да бъдеш светия? В Господната Църква членовете са Светии от последните дни и те се опитват да приличат на Спасителя, да следват Неговите учения и да получат спасителните обряди, за да живеят в Селестиалното Царство с Бог Отец и нашия Спасител Исус Христос1. Спасителят казал: „… това е Моето Евангелие; и вие познавате нещата които трябва да вършите в Моята църква; защото делата, които сте Ме виждали да върша, тъкмо вие ще ги вършите…”2
Не е лесно да бъдеш светия от последните дни. Не е било предназначено да бъде лесно. Крайната цел да живееш в присъствието на Бог Отец и Неговия Син Исус Христос е привилегия, почти отвъд човешкото разбиране.
Сред най-големите изпитания, с които Църквата някога се е сблъсквала, било мъченичеството на Пророка Джозеф Смит и след това последното прогонване на светиите от Наву. Когато те проправяли своя път сред полетата при много враждебни условия, Уилям Клейтън написал великия химн „Смело светии”. Това бил химн, който оживявал техните души и им помагал да си спомнят своята свята мисия. Кой сред нас не се вълнува, като чувстваме тяхната жертва, смелост и обвързаност, когато пеем: „… Ако смъртта сред път ни покоси, знаем Бог пак е с нас. Бог е с нас!”3
Този химн им давал утеха, успокоение и надежда по време на големите трудности с почти непреодолимите препятствия. Той им повдигала духа и подчертавал факта, че този смъртен живот е пътуване между доземния живот и вечния живот, който предстои — великият план на щастие. Вдъхновяващият химн на брат Клейтън придава особено значение на жертвите и какво наистина означава да бъдеш светия. Нашите членове-пионери се сблъскали с предизвикателствата на своето време да бъдат светии.
Думата светия на гръцки означава „отделен, самостоятелен, [и] свят”4. ко искаме да бъдем светии в наши дни, ние трябва да се откажем от нечестиво поведение и унищожителни стремежи, които изобилстват в света.
Бомбардират ни с нагледни образи на насилие и неморалност. Неподходящата музика и порнографията все повече се толерира. Употребата на наркотици и алкохол е широко разпространена. Все по-малко се набляга на честността и доброто име. Личните права са търсени, но задълженията, отговорността и моралният дълг са пренебрегнати. Битува загрубелият диалог и нарасналата проява на това, което е първично и вулгарно. Противникът е бил неумолим в своето усилие да разклати основите на плана на щастие. Ако се откажем от светското поведение, ние ще имаме Духа в нашия живот и ще изживеем радост от това, да бъдем достойни светии от последните дни.
Като светии ние също трябва да избягваме да почитаме светски богове. Президент Хинкли е изразил желанието, че „…всеки може да има малко от добрите неща на живота…”, но е предупредил, „Обсебването в богатствата е това, което разяжда и унищожава”5.
През 1630 г. Джон Уинтроп предложил виждането си за новата земя (Америка) от името на своите спътници, докато плавал на борда на Арбела. То станало известно като проповедта „Градът на хълма”. В последния пасаж Уинтроп дава препратка към Второзаконие 30 и предупреждава срещу поклонението и служенето на други богове и специално подчертава „благословението и проклетията”6. В близкото минало президент Кимбъл съветвал, че дори домовете, лодките, акредитивните писма, титлите и други подобни стремежи могат да бъдат поклонение на идоли, когато те ни отклоняват от любовта и службата към Бога7.
Пророкът Мороний, като говорел за нашите дни, предупредил за любовта към парите и богатствата, и споменал, че ще ги обичаме повече отколкото „… обичаме бедните и нуждаещите се, и болните, и нещастните.”8
Ако искаме да бъдем достойни светии, ние трябва да служим на другите и да останем верни на съвета на Спасителя да обичаме Бога и нашите ближни.
Отделянето от нечестието на света трябва да бъде придружено със святост. Светията обича Спасителя и Го следва в святост и отдаденост9. Доказателство за този вид святост и отдаденост е илюстрирано чрез посвещаване и жертване. Президент Хинкли е учил, „Без жертва няма истинско поклонение на Бог”10. Жертването е върховната проверка на Евангелието. Това означава посвещаване на време, таланти, енергия и земни притежания, за да се придвижи Божието дело. В Учение и Завети, раздел 97, стих 8, се съдържа: „Всички…, които… са съгласни да спазват своите завети чрез жертване, да, всяка жертва, която Аз, Господ ще заповядам, са приети от мен.”
Светиите, които отговорят на посланието на Спасителя не ще бъдат отклонени от отвличащи и разрушителни стремежи и ще бъдат подготвени да направят съответните жертви. Важността на жертвата на тези, които искат да бъдат светии, е илюстрирана чрез Единителната жертва на Спасителя, която е в центъра на Евангелието11.
Като се връщам на първоначалния въпрос, който моят познат в Атланта ме попита, „Вие светия ли сте? „, може ли да предложа три въпроса, които ще позволят себеоценка.
Първо, начинът, по който живеем — верен ли е на принципите, в които вярваме и нашите приятели и познати ще познаят ли, както приятелят на старейшина Хейт позна, че сме се отделили от светското нечестие?
Второ, светските удоволствия, облаги и подобни стремежи разконцентрират ли ни от следването, поклонението и служенето на Спасителя в нашия ежедневен живот?
Трето, за да служим на Бог и за да бъдем свети, правим ли жертви, които съответстват на нашите завети?
Каква чудесна благословия е да бъдеш светия от последните дни. Обичам думите от последните редове на химна, „О, светии на Сион.”
О, светии на Сион, стъпете на пътя
по който вашите верни бащи вървяха.
Въздъгнете сърцете си в благодарност
И служете на живия Бог!12
Свидетелствам, че като избягваме злото и разрушителните стремежи и жертваме, за да служим, ще сме достойни да изпитаме радостта от това да бъдем отдадени светии от последните дни и както Светите писания обещават, да постигнем „мир в този свят и вечен живот в света, който ще дойде”13. В името на Исус Христос, амин.