Изберете, прочее, Христос Господ
Вярвам, че когато жената избере да носи Христос в центъра на своето сърце,… тя донася Господ в сърцевината на дома и семейството.
Сестри, за мене това, че можем да изберем да дадем на Христос цялото си сърце — че можем да изберем да поставим нашия Спасител и Изкупител в центъра на сърцето си, е едно прекрасно учение. Във всеки от нас възстановеното Евангелие на Исус Христос може да бъде „написано не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът — на сърцето”1. Ние избираме да следваме Христос в нашето първо битие. Каква радостна новина е, че можем да Го избираме всеки ден по време на земното ни пребиваване.
Като жени в завета, живеещи сред различни нации, е важно да имаме Христос в ядрото на живота си. В тези „усилни времена,”2 о, колко много се нуждаем от Него! Той е източникът на сила и сигурност. Той е светлина. Той е живот. Неговият мир „никой ум не може да схване”3. Като наш личен Спасител и Изкупител Той ни кани един по един с протегнати ръце да „дойдем в Него”4 по най-лични начини. Сестри, когато жената приеме поканата на Спасителя, тя самата е укрепена и околните са благословени чрез нейното праведно влияние.
Вярвам, че когато жената избере да носи Христос в центъра на своето сърце, в ядрото на личния си свят, тя донася Господ в сърцевината на дома и семейството, било то едно, било то семейство на мнозина. Където и да живее, при каквито и условия, като сърцевина на дома и семейството, онова, което е в същината на всяка жена, влияе на обстановката и духа в дома й.
При едно посещение в Япония (местен) ръководител на Църквата ни покани да посетим дома му. Бяхме поласкани да имаме такава възможност, но се зачудихме какво ще помисли жена му за такова неочаквано посещение в къщи на гости от Солт Лейк Сити. По пътя човекът телефонира на жена си, давайки й, според мен, около 15 минути да се подготви за тази неочаквана компания.
От мига, в който прекрачихме прага, събухме обувките си и бяхме мило приветствани от млада, вежлива сестра от Обществото за взаимопомощ, аз усещах духа на ред, покой и любов. Малките деца изтичаха нагоре по стълбите с играчките си. В това семейство с осем деца, седем от които още живееха в дома, беше ясно какво цени семейството. Доказателствата за Господ бяха навсякъде — картини на Спасителя на стената, семейна фотография и снимка на храма на видно място, екземпляри на използвани Свети писания и видеоматериали на Църквата, грижливо подредени на близкия рафт. „Плодът на Духа…любов, радост, мир,…милост, милосърдие, вярност”5 сякаш пребиваваха в този дом. Представих си малката стая пълна с деца от всички възрасти, докато родителите сядат около ниската маса да „говорят за Христа, радват се в Христа, проповядват в Христа, пророкуват за Христа…та децата (им) да знаят към кой източник да се обърнат за опрощение на греховете си”6. Почувствах отговора, който децата в този дом биха дали на въпроса, поставен от старейшина Джефри Р. Холанд „Знаят ли (нашите) деца, че обичаме Бог с цялото си сърце и копнеем да видим лицето — и да паднем в нозете — на Единородния Му Син?”7 Вярвам, че отговорът на този въпрос в онзи японски дом би бил едно мощно да!
Когато жената избира да има Христос в центъра на сърцето си, тя избира не само да се държим като Христос всеки ден, но също и да учи семейството си да върши същото. И както знаете, скъпи сестри, именно в това всекидневно поведение като Христос имаме някои от най-големите си предизвикателства.
Една майка правила най-доброто да учи стъпките на покаянието в дома си. После дошъл деня, когато тя помогнала на петгодишния си син си да приеме дълбоко принципите, като го придружила до магазина да каже за захарната пръчка, която той бил откраднал. Това е преживяване, което момчето никога няма да забрави. Той от първа ръка се научил за поемането на отговорност за действията си. Със страх в сърцето той върнал захарната пръчка, извинил се на управителя на магазина и обещал никога вече да не краде. С удоволствие мога да съобщя, че той спази обещанието си. Знам — защото аз бях майката, а синът ми бе на 5 години.
Такива изживявания се случват във всяко семейство, даже и да работим усилно да обучим в Евангелието любимите ни деца, внуци, племенници и племеннички. „Да се стремим да сме като Исус”8 изисква упражняване, което сетне става навик. Изборът да поставим Христос в центъра на своите сърца ни помага по тъй много различни начини, докато се борим да учим ближните да поставят Господ в техните сърца. Понякога чувстваме, че не напредваме много, но в такива обезкуражаващи дни си спомням утешаващите слова на Спасителя: „Затова не унивайте, вършейки добро, понеже полагате основите на велико дело”.9
Когато избираме онази добра част и поставяме Спасителя в центъра на живота ни, като се молим всекидневно за напътствието и помощта Му, Бог ни дава „сила и мъдрост”10. Ние сме благословени с духовни прозрения, които могат да укрепят семействата ни. Когато Дъг, баща на три малки деца, неочаквано загубил работата си, средства за издръжка на семейството станали помощите за безработни, малките им спестявания и известна помощ от близки и далечни роднини. Жена му Лори се опитвала да бъде позитивна, докато двамата се наемали на временна работа, за да покрият разходите си. Те продължавали да вършат всички праведни неща — да се молят, да четат Писанията, да посещават храма и да плащат десятък. Но въпреки стотиците автобиографии и търсения интервютата за работа били малко и не се очертавало предложение за работа.
Един ден след близо 6 месеца търсене на работа Лори се обадила на майка си. С глас, пълен със сълзи и известен гняв, тя казала, „Не мисля, че Небесният Отец ни слуша. Не мисля, че мога да да се моля повече. Няма никаква полза от това”.
По време на този телефонен разговор на майката на Лори й дошли вдъхновени думи и мисли, докато тя свидетелствала и напомняла на дъщеря си нещата, които вече знаела: „Лори, ти знаеш по-добре. Знаеш, че Небесният Отец те обича и знае за нуждите ти. Но понякога трябва да чакаш. Може това да е твоят пречистващ огън. Не зная. Но това, което знам, е следното: Трябва веднага да отидеш в стаята си, да коленичиш и да се молиш, молейки Господ да те утеши и да ти даде покой. Дъг ще намери работа, но това може да отнеме известно време. Помни всички, които те обичат, молят се за тебе и ти помагат. Ти си много благословена”.
Това, за което Лори си дала сметка, било, че когато коленичила и се помолила — понеже се била концентрирала върху Господ — тя пренасочила мислите си. Тя донесла любовта на Спасителя в живота си и в дома си.
Скъпи сестри, често съм чувствала любовта на Спасителя в живота ми. В добрите дни и в дните, когато се чувствах напълно сама и неспособна да се справям с предизвикателствата пред мене, се обръщах към Господ за помощ. Свидетелствах, че Той винаги е тука, любящите Му милостиви ръце протегнати към мене и вас. С цялото си сърце заявявам, че Исус Христос е моята сила. Той е надеждата ми. Той е моят Спасител и Изкупител. Заедно с вас казвам, „Що се отнася до мене и дома ми, ние ще служим на Господ”11. В името на Исус Христос, амин.