Строителят на мостове
Исус Христос… построил мостовете, по които трябва да минем, за да стигнем до Небесния ни Дом.
Преди много години четох една книга, озаглавена Пътят към западното море, от Дейвид С. Лавъндър. Тя представлява увлекателен разказ за епичното пътуване на Мериуедър Люис и Уилям Кларк по време на прочутата им експедиция през североамериканския континент за откриване на сухоземен път към Тихия океан.
Пътуването им било един кошмар от смазващо усилие, дълбоки каньони, които трябвало да бъдат прекосявани и пропътувани изключително с лодки, мъкнене на претъпканите с припаси лодки до намирането на следващата река, по която да може да се плува.
Докато четях за преживелиците им, често си мислех, „Само ако тогава е имало съвременни мостове, простряни над клисурите или бурните води”. Тук наум ми идеха мисли за великолепните мостове от наше време, изпълняващи с лекота тази задача: красивият мост „Голдън гейт”, славата на Сан Франциско; здравият мост на пристанището в Сидни, Австралия, и други по разни места.
Всъщност, всички ние сме пътешественици — тъкмо изследователи на смъртността. Нямаме предимството на предишен личен опит. По пътя си тук на земята трябва да преминаваме над стръмни бездни и бурни водовъртежи.
Вероятно подобни меланхолични мисли са вдъхновили класическата творба на поета Уил Алън Дромгъл „Строителят на мостове”.
Един старец, вървящ по усамотен път,
Стигна в сивата и студена вечер
До пропаст — обширна, дълбока и широка,
През която течеше муден поток.
Старецът я прекоси в сумрака на здрача;
Мудният поток не го изплаши никак;
Но се обърна, щом стигна безопасно на отсрещния бряг
И построи мост, проснат над потока.
„Старче”, каза му друг един странник наблизо,
„Губиш си силите, като строиш тука;
твоят път ще свърши с края на деня;
Никога отново не ще трябва да вървиш по него;
Ти прекоси пропастта дълбока и широка —
Защо строиш ти мост по здрач?”
Строителят повдигна седовласа глава:
„Приятелю, по пътя аз дойдох”, рече той,
„Където подир мене днес вървеше
Един юноша, чиито нозе трябва да изминат същия път.
Таз пропаст бе за мене нищо,
За този светлокос младеж може да се окаже капан;
Той също трябва да я прекоси в сумрака на здрача.
Добри приятелю, за него моста аз строя”.1
Посланието на поемата подтикна мисълта ми и утеши душата ми, защото нашият Господ и Спасител, Исус Христос, е бил Върховен Архитект и Строител на мостове за вас, мене и целия човешки род. Той построил мостовете, по които трябва да минем, за да стигнем до Небесния ни Дом.
Мисията на Спасителя била предречена. Матея е записал, „Тя ще роди син, когото ще наречеш Исус: защото Той е, Който ще спаси людете Си от греховете им”2.
Последвало чудото с раждане-то Му и събирането на пастири- те, които бързо дошли при онзи обор, онази майки, онова дете. Дори мъдреците, дошли от изток, последвали онази звезда и дарили скъпите си подаръци на младенеца.
Писанието казва, че Исус „растеше, крепнеше и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него” 3, и Той „обикалял да върши благодеяния”4.
Какви лични мостове е построил и прекосил Той в смъртността, показвайки ни пътя, който да следваме? Той знаел, че смъртността щяла да бъде пълна с опасности и трудности. Той провъзгласи: „Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко”5.
Исус ни оставя Моста на послушанието. Той бил един неизменен пример за лично послушание, когато спазвал заповедите на Отца Си.
Когато Той бил отведен от Духа в пустинята за бъде изкушаван от Сатана, бил слаб от постенето. Сатана прилагал най-добрите си изкусителски умения в онова, което Му предлагал. Първо се опитал да задоволи физическите нужди на Спасителя, включително глада Му. На това Спасителят отвърнал, „Писано е, Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста”6.
После Сатана предложил власт. Спасителят отвърнал, „Писано е още, Да не изпитваш Господа твоя Бог”7.
Накрая на Спасителя било предложена богатство и земна слава. Отговорът Му: „Махни се, Сатана, защото е писано, На Господа твоя Бог да се покланяш и само Нему да служиш”8.
Апостол Павел бил вдъхновен от Господ да заяви за нашето време, както и за своето: „Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите” 9.
За да не съм двусмислен, споменавам един коментар от (предаването) „Найтлайн” на Тед Копъл по (телевизия) АБЦ: „Това, което Моисей донесъл от планината Синай, били не Десет предложения, (а Десет) заповеди!” 10
Откриваме фин хумор в един разговор между Марк Твен и един приятел. Богатият приятел казал на Твен, „Преди да умра, ще ида на поклонение до Светите места. Ще се кача на върха на планината Синай и високо ще прочета Десетте заповеди”.
Твен отвърнал, „Защо не си стоиш у дома и не ги спазваш!”
Вторият мост, оставен ни от Учителя за преминаване, е Мостът на служенето. Ние гледаме на Спасителя като на свой пример за служене. Макар че дошъл на света като Син Божи, Той смирено служел на тези около Него. Той слязъл от небето да живее на земята като обикновен смъртен и да установи Царството Божие. Славното Му Евангелие промени мисленето на света. Той благословил болните; Той накарал сакатите да ходят, слепите да виждат, глухите да чуват. Той дори вдигнал мъртвите в живот.
В 25 глава на Евангелието от Матея Спасителят ни казва следното за праведниците от дясната Му страна при славното Му завръщане:
„Тогава царят ще рече на тия,… Дойдете вие благословени от Отца ми, наследете царството, приготвено за вас от създаването на света.
Защото огладнях, и Ме нахранихте; ожаднях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте;
гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте.
Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден, и те напоихме?
И кога Те видяхме странник, и Те прибрахме, или гол, и Те облякохме?
И кога Те видяхме болен или в тъмница, и Те споходихме?
А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили”11.
Старейшина Ричард Л. Еванс веднъж посъветва, „Ние не можем да вършим всичко за всеки навсякъде, но можем да сторим нещо за някого някъде”12.
Мога ли да споделя с вас разказ за една възможност за служене, която се появи пред мен неочаквано и по един необикновен начин. По телефона ми позвъни внучката на един стар приятел. Тя ме попита, „Помните ли Френсиз Бремз, който ви беше учител в Неделното училище?” Казах й, че помня. Тя продължи, „Сега той е на 105 години. Живее в малък старчески дом, но се среща с цялото семейство всяка неделя, когато преподава урок от Неделното училище. Миналата неделя дядо обяви пред нас „Скъпи мои, ще умра тази седмица. Бихте ли се обадили на Томи Монсън и му кажете това. Той ще знае какво да направи”.
Посетих брат Бремз веднага на следната сутрин. Не можех да говоря с него, защото той бе глух. Не можех да му напиша бележка, която той да прочете, защото бе сляп. Как трябваше да постъпя? Бяха ми казали, че семейството му общува с него, като хваща пръста на дясната му ръка и сетне върху дланта на лявата изписва името на посетителя и после всяко съобщение. Спазих процедурата, взех пръста му и на дланта му изписах Т-О-М-И М-О-Н-С-Ъ-Н. Брат Бремз се развълнува и като улови ръцете ми, ги положи на главата си. Разбрах, че желанието му е да получи свещеническа благословия. Шофьорът, който ме докара до дома, се присъедини и ние положихме ръцете си на главата на брат Бремз и дадохме желаната благословия. След това от незрящите му очи потекоха сълзи. Той ни сграбчи за ръцете и ние прочетохме движенията на устните му. Посланието: „Толкова ви благодаря”.
През същата тази седмица, точно както бе предсказал, брат Бремз почина. Съобщиха ми по телефона и после се срещнах със семейството, тъй като погребалните приготовления бяха направени. Колко съм благодарен, че (моят) отговор да извърша служенето бе незабавен.
Мостът на служенето ни приканва да го прекосяваме често.
Накрая Господ ни е дал Мост на молитва. Той напътства, „Моли се винаги, и аз ще излея моя Дух над тебе, и велики ще бъдат благословиите ти” 13.
Споделям с вас случай от едно майчино писмо до мене относно молитвата. Тя пише:
„Понякога се питам дали имам значение в живота на децата ми. Особено като самотна майка, работеща на две места да свърже двата края, понякога се прибирах у дома объркана, но никога не губех надежда.
Децата ми и аз гледахме телевионното предаване на Общата конференция, а вие говорехте за молитвата. Синът ми заяви, „Майко, ти вече си ни учила това”. Попитах, „Какво имаш пред вид?”, и той отговори, „Ами ти ни научи да се молим и ни показа как, но онази нощ дойдох в стаята ти да питам нещо и те заварих коленичила да се молиш на Небесния Отец. Ако Той е важен за тебе, ще бъде важен и за мене”.
Писмото завършваше, „Струва ми се, че човек никога няма представа какво влияние упражнява, докато някое дете не види да вършите онова, което сте се опитали да го научите да върши”.
Никой разказ за молитва не ме е вълнувал тъй дълбоко, както молитвата, поднесена от Исус в Гетсиманската градина. Мисля, че най-добре я е описал Лука:
„И… отиде… на Елеонския хълм; подир Него отидоха и учениците.
И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение.
И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и като коленичи, молеше се,
думайки: Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.
И яви Му се ангел от небето, и Го укрепяваше.
И като беше на мъка, молеше се по-усърдно: и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята”14.
След някое време последвал пътя към кръста. Какви страдания изтърпява Той, докато извървява тежкия път, носейки собствения Си кръст. Това били думите, които Той произнесъл от кръста, „Отче, прости им, защото не знаят какво правят”15.
Накрая Исус казал, „Свърши се”. и наведе глава, и предаде дух”16.
Тези събития, съчетани с Неговото славно възкресение, завършват последния мост на трилогията ни: Мостът на послушанието, Мостът на служенето, Мостът на молитвата.
Исус, Строителят на мостове, построи мост над необятната бездна, която наричаме смърт. „Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят”17. Той стори за нас това, което не можем да направим за себе си; отсега човешкият род може да прекосява мостовете, които Той построи — към вечния живот.
Завършвам, като перифразирам поемата „Строителят на мостове”:
„Ти прекоси пропастта дълбока и широка —
Защо строиш ти мост по здрач?”
„Където подир мене днес вървеше
Голямо множество, чиито нозе трябва да изминат същия път.
Таз пропаст бе за мене нищо,
Но за множеството може да се окаже капан.
Те също трябва да я прекосят в сумрака на здрача.
Добри приятелю, за тях строя аз моста”.
Да можем да имаме мъдростта и решимостта да прекосим мостовете, които Спасителят е построил за всеки от нас, е искрената ми молитва, в името на Исус Христос, амин.