2003 г.
Феноменът, който сте вие
Ноември 2003


Феноменът, който сте вие

Започнете да отключвате знанието за това кои в действителност сте вие, като научите повече за вашите предшественици.

Мои скъпи братя от Божието свещеничество по целия свят, отправяме към всеки от вас нашата любов и поздрави, където и да сте.

Представете си заедно с мен едно малко 6-годишно момиченце-сираче, което пътува през равнините на Америка. Тя се казва Елзи Ан. Майка й умряла, когато тя била на две години. Нейният баща се оженил повторно и така за известно време тя имала мащеха. След това в Зимните Квартири умрял баща й, когато тя била на пет години. Нейната мащеха се омъжила отново и заминала надалече, като оставила след себе си това малко сираче при Питър и Селина Робизън, които били роднини на нейната мащеха. Елзи Ан напуснала Зимните Квартири заедно със семейство Робизън през юли 1849 г., за да дойдат на запад. Докато гледала как Селина се грижи за своята десет-месечна дъщеричка, тя без съмнение копнеела за любовта на собствената си майка. Понякога тя даже питала: „Къде е майка ми?”

Сърцето ми страда за това малко момиченце, когато си помисля как тя е била изправена пред несигурното си бъдеще, без да има кръвни роднини, които да я утешават и да й помагат. Елзи Ан е моята пра-пра баба и едва наскоро открихме коя в действителност е била нейната майка. В продължение на години си мислехме, че Елзи Ан е била дъщеря на Джейн Робисън. Внимателните изследвания установиха кои са истинските й родители и след всички тези години Елзи Ан сега е запечатана за своя баща Джон Акърли и своята майка Мери Муър.

Дядо ми и баба ми имаха огромно влияние върху моя живот. Въпреки че от много години са мъртви, аз все още чувствам тяхната подкрепяща любов. Единият ми дядо на име Джеймз Акърли Фауст е умрял преди да се родя. Познавах го само от разказите за него, които чувах от баба ми и от моите родителите. Аз обаче изпитвам силно родство с него, защото отчасти съм човек като него. Между другите неща той бил каубой, имал ранчо и бил началник на пощата в малък град в централна Юта. При един случай дядо заминал през зимата за Айдахо, където се срещнал със свой познат, който преживявал трудни времена. Било студено и приятелят на дядо нямал връхна дреха. Дядо ми свалил палтото си и му го дал.

Тази вечер аз насърчавам вас, млади мъже, да започнете да отключвате знанието за това кои наистина сте вие, като научите повече за вашите предшественици. Алекс Хейли, автор на книгата Корени, е казал: „Във всеки от нас има глад, който стига чак до мозъка на костите, да познаваме своето наследство, да знаем кои сме и откъде сме дошли. Без това обогатяващо знание има един кух копнеж. Независимо от нашите житейски постижения, все още има един вакуум, една празнота и най-обезпокояваща самотност”1. Можем да преживеем вълнуващи мигове, докато научаваме за нашите енергични и динамични предци. Те са били едни много реални хора с проблеми, надежди и мечти подобно нас днес.

В много отношения всеки от нас е една съвкупност на онова, което са били предците ни. Добродетелите, които те са имали, могат да бъдат наши добродетели, техните силни качества — наши силни качества, и в известен смисъл, техните предизвикателства — наши предизвикателства. Някои от техните черти могат да бъдат наши черти. Преди известно време забелязах, че един от моите правнуци, дете, което сега прохожда, като че ли има интересна походка. Моята съпруга ми каза: „Той ходи точно като теб!” Сега аз се чудя от кого съм наследил тази особеност.

Радостно е да се запознаеш със своите предци, които са умрели отдавна. Всеки от нас има много увлекателна родова история. Намирането на вашите предци може да е една от най-интересните загадки, върху която вие, млади мъже, можете да работите.

Всеки от нас трябва да започне тази работа от някъде и тя може да се върши от млади или от стари. Това лято 170 деца от кол Лартебиокорши Акра Гана работили в рамките на двучасова програма върху своите родословни дървета от четири поколения като над 74 довършили и показали своите родословни дървета.

Както е казал президент Бойд К. Пакър: „Ако не знаете от къде да започнете, започнете със себе си. Ако не знаете какви документи да намерите и как да ги откриете, започнете с онези, които имате”2. Ще научите какъв феномен сте вие. Това би могло да е по-вълнуващо от който и да е филм, който бихте могли да видите, или от която и да е компютърна игра, която бихте могли да играете. Ще трябва да откриете кои са били вашите прадядовци и прабаби и кои вашите пра-прадядовци и пра-прабаби и каква храмова работа е била извършена за тях. Ако не знаете как да откриете тази информация, тогава попитайте хора във своя район, които знаят как.

Попитайте живи членове на вашето семейство какво знаят за вашия род. Погледнете източници, които са ви на разположение, като например семейни Библии, за да откриете повече подробности за своите предци. След това можете да потърсите други източници, като например регистри за гражданското състояние, църковни регистри, регистри от преброявания на населението и военни регистри. Ако имате достъп до компютър, можете да впрегнете на работа своите компютърни умения и да се свържите с Интернет сайта на Църквата FamilySearch.org. Семейната история се е превърнала в доста усъвършенствана дейност, при която компютрите осигуряват огромни източници на информация за онова, което търсите. Лесно можете да получите достъп до огромна колекция от документи по семейна история, като използвате Интернет от своя домашен компютър или чрез най-близкия до вас Център за семейна история.

В момента центрове за семейна история има на разположение в 88 страни. Те са част от една система за съхранение на документи, която няма равна на себе си и която помага да се съхрани наследството на родовете по целия свят. В Библиотеката за семейна история в Солт Лейк Сити посетителите постоянно си кореспондират и предоставят информация за своите семейни истории. Един човек е написал: „Изпращаме ви 5 деца в отделен плик.”

Великото дело по осигуряването на спасителни обреди за нашите починали близки е жизнено важна част от тройната мисия на Църквата. Ние вършим тази работа с цел да бъдат изкупени нашите починали предшественици. Храмовата работа е изключително важна, както за нас, така и за нашите починали роднини, които очакват тези спасителни обреди да бъдат направени за тях. Тя е от съществено значение, защото „ние без тях не можем да бъдем направени съвършени, нито те без нас”3. Те се нуждаят от спасителните обреди, а ние имаме нужда да бъдем запечатани за тях. По тази причина е важно да проследим своите родослонни линии, така че никой да не бъде оставен.

Търсенето на нашите починали близки не е просто едно хоби. Това е фундаментална отговорност за всички членове на Църквата Ние вярваме, че животът продължава и след смъртта и че всички ще бъдем възкресени4. Вярваме, че семействата могат да продължат в следващия живот, ако са спазвали специалните завети, сключени под властта на Бог в някой от свещените храмове. Ние вярваме, че починалите ни предци също могат да бъдат вечно свързани в едно със своите семейства, когато сключим завети в тяхна полза в храмовете. Нашите починали предци могат да приемат тези завети, ако изберат да го направят, в света на духовете5.

Великата заместителна работа за нашите починали близки в храмовете демонстрира едновременно колко справедливо и колко честно е Евангелието на Исус Христос. Пророкът Джозеф Смит е обяснил ужасната дилема, с която ще се сблъскат Божиите деца, ако не извършват храмовата работа за нашите мъртви. Той казал: „Има хора, които са умрели и погребани без да са чули някога Евангелието на помирението, а при други посланието за спасение се изпраща, те го чуват и приемат, и стават наследници на вечен живот. Трябва ли единият да стане участник в славата, а другият да бъде обречен на безнадеждна гибел? Няма ли шанс за неговото избавление?”6. За щастие, нашите предшественици ще имат възможността да получат и приемат спасителните обреди, когато ги открием и извършим тези свещени обреди за тях чрез заместник. Ние правим за тях онова, което те не могат да направят за себе си. Това е едно много удовлетворяващо преживяване.

По време на великото видение във храма в Къртлънд пророк Илия се явил на пророка Джозеф Смит и на Оливър Каудъри като предал в ръцете на Джозеф Смит ключовете за храмовата работа, както и властта за запечатване7. Това изпълнило пророчеството на Малахия, че Илия ще бъде изпратен, за „да обърне сърцата на бащите към чедата и на чедата към бащите, да не би цялата земя да бъде поразена с проклятие”8.

И така, какво означава това? Да обърнем своите сърца към бащите ни означава да издирваме имената на нашите починали предци и да извършваме в храма спасителните обреди за тях. Това ще изкове една непрекъсната верига между нас и нашите предци, която най-накрая ще стигне обратно чак до татко Адам и майка Ева.

Сърцето на едно 11-годищно момче било обърнато към отците му по време на една семейна домашна вечер, когато децата събрали лични възпоменателни книги. Малкият Джеф искал да придружи майка си до Националния архив. Тя се страхувала да не обезпокои другите изследователи там. Но той упорствал и тя накрая отстъпила и го взела със себе си. След четири часа изследвания той възкликнал: „Мамо, намерих Дядо!” Всъщност, той бил открил своя пра-пра-прадядо9. Не винаги нещата, обаче, стават по този начин. В едно писмо до Отдела по семейна история един човек е написал: „Загубихме нашата баба. Молим ви да ни изпратите копие!”

Евангелието на Исус Христос ни учи, че селестиалната семейна организация ще бъде „пълна”, т.е. „организация, която свързва баща, майка и деца от едно поколение с бащата, майката и децата от следващото поколение и се разширява, и разпростира по този начин до края на времето”10.

Когато проследяваме нашите родови имена, в зависимост от източника, ние често ги откриваме написани по различен начин. Такъв бил случая с един университетски студент в Прово, щата Юта, който разбрал това свързване на поколенията. Той вървял из библиотеката една вечер и си спомнил как един човек от семейство Сиъринг говорел за един град в щата Ню Йорк, който бил наречен на името на един предшественик. Ето защо, той решил да открие града. Попаднал случайно на много стар екземпляр на географски справочник за Ню Йорк и прочел за един човек на име Саймън Сиъринг, който помогнал да бъде заселен Лонг Айлънд около средата на 17-ти век. Възможно ли било Саймън да е негов прародител? Трябвало да разбере. Той започнал сериозни изследвания и проследил своето родословие няколко поколения назад. Но все още му трябвало да запълни празнината между 19-ти век и 17-ти век. Тогава се случило чудо. Той неочаквано открил история на семейство Сайринг. Семействата в книгата на рода Сайринг завършвали в същото поколение, до което той бил стигнал в своите изследвания. Той не само успял да свърже много поколения, но той също така свързал себе си с ранния заселник Саймън Сиъринг11.

Някои хора, които се интересуват от семейна история, се опитват да подсилят своя имидж, като се свържат с изтъкнати личности. В моя случай беше съвсем различно. Бях възхитен когато научих за някои неизвестни и обикновени хора, чийто летописи говорят за героичен живот. Артър Р. Басет веднъж казал: „Кой от нас иска да хвърля камъни по своите предци? Що се отнася до мен, аз съм заинтригуван от техните борби — както от техните победи, така и от техните поражения… Аз съм пленен от животи, които може да изглеждат най-обикновени, защото съм осъзнал какво вълнение е скрито в обикновеното”12.

Малко е вероятно да откриете конекрадци сред своите предци. Но ако това стане, важно е тяхната храмова работа да бъде извършена, защото ние вярваме също и в покаянието на мъртвите.

„Мъртвите, които се покаят, ще бъдат изкупени чрез послушание на обредите на Божия дом.

и след като са платили наказанието за своите прегрешения и са чисти, те ще получат награда според делата си, защото са наследници на спасението”13.

Процесът на намиране на нашите предшественици един по един може да отправя предизвикателства, но също така да е много вълнуващ и увовлетворяващ. Ние често усещаме духовно напътствие когато се движим към източниците, които ги посочват. Тъй като тази работа е много духовна, ние можем да очакваме помощ от другата страна на завесата. Чувстваме едно притегляне от нашите роднини, които очакват да ги открием, за да може работата по техните обреди да бъде извършена. Това е Христова служба, защото правим нещо за тях, което те не могат да направят за себе си.

Мнозина от вас, млади мъже, сте вкусили от храмовата работа, когато сте участвали в кръщения заради мъртвите. Когато отиваме рано на храм, ние често виждаме млади хора, облечени в бяло, които са готови да вземат участие в това удовлетворяващо преживяване преди да отидат на училище. Трябва да бъдете похвалени за вашата всеотдайност в извършването на тази жизнено важна работа. Когато сте правили това, вие сте усещали мира и спокойствието, които се намират сред стените на нашите храмове.

Свидетелствам, че Бог е справедлив Бог и няма да даде привилегии на нас, а да ги откаже на нашите предци. Но ние ще трябва да извършваме кръщения, надарявания и запечатвания за тях чрез заместници тук, на земята, за да можем да бъдем свързани заедно с тях за вечността и да имаме „дял в първото възкресение”14.

Свидетелствам още, че Господ направлява и вдъхновява президент Хинкли, докато той ни води в това важно дело. Нека мирът, който идва в резултат на вярното изпълнение на нашите свещенически задължения, да бъде винаги с нас. В името на Исус Христос, амин.

Бележки

  1. Вж. „What Roots Means to Me,” Reader’s Digest, May 1977, 73-74.

  2. Вж. „Your Family History: Getting Started,” Liahona, август 2003 г., стр. 15.

  3. Вж. У. и З. 128:18.

  4. Вж. Деяния 24:15; Алма 11:41-45.

  5. Вж. „Why Family History?” Интернет, www.familysearch.org.

  6. History of the Church, 4:425-26.

  7. Вж У. и З. 110:13-14, 16.

  8. Вж. У. и З. 110:14-15.

  9. Вж. R. Scott Lloyd, „Hearts of the Children” Church News, 14 септ. 1986 г., стр. 16.

  10. Вж. Joseph Fielding Smith, Doctrines of Salvation, comp. Bruce R. McConkie, 3 тома (1954-56), 2:175.

  11. Вж. Bryan Searing, „The Link Made,” Church News, 27 октомври, 1990 г., стр. 16.

  12. Вж. „The Relationship of Genealogy and History,” in Proceedings of the 1980 World Conference on Records, 13 vols., Archives of The Church of Jesus Christ of Latter-day Saints, 2:4.

  13. Вж. У. и З. 138:58-59.

  14. Вж. Wilford Woodruff, The Discourses of Wilford Woodruff, изд. Г. Хомер Дъръм, (1946 г.), стр. 149.