Величествеността на Бог
С думи и дело Исус се опитвал да ни открие и да направи близка до нас истинската същност на Отца Си, нашия Отец в Небесата.
От многото велики цели, на които са посветени животът и служенето на Господ Исус Христос, една важна страна от тази мисия остава непризната. Неговите последователи не я разбирали напълно на времето, а мнозина от съвременното християнство не я схващат и днес, но самият Спасител говорел за нея многократно и недвусмислено. Голямата истина е, че във всичко, което Исус е дошъл да каже и стори, включително и особено в единителното Му мъченичество и жертва, Той ни показва най-вече кой и какво е Бог, нашият Вечен Отец, колко напълно отдаден е Той на Своите деца от всяка ера и националност. С думи и дело Исус се мъчи да ни открие и да направи близка до нас истинската същност на Отца Си, нашия Отец в Небесата.
Той прави това поне отчасти защото тогава и сега всички ние следва да познаваме Бог по-пълно, за да Го обичаме по-дълбоко и да Му се подчиняваме по-цялостно. Както казват и Стария, и Новия завет, „Първата от всички заповеди е… да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум, и всичката си сила: това е голямата и (първа) заповед”1.
Не е учудващо тогава, че пророкът Джозеф Смит учи: „Именно първият принцип на Евангелието е да се знае със сигурност характера на Бог.” „Искам всички вие да Го знаете”, казва той, „и да сте запознати с Него”2. Длъжни сме да имаме „вярна представа за неговата …безукорност и качества,” едно възхищение за „съвършенството на (Неговия) характер”3. Така първата фраза, която произнасяме в декларацията на нашата вяра е „Ние вярваме в Бог, Вечния Отец”4. Същото категорично сторил и Исус. Дори когато признава Собствената Си изключителна роля в божествения план, Спасителят въпреки това настоява за следния молитвено начало: „А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог”5.
След като поколения от пророци се опитвали да научат човешкия род за волята и пътя на Отца, обикновено без особен успех, Бог във върховното Си усилие да ни накара да Го познаем изпрати на земята Своя Единороден и Съвършен Син, създаден по Негов образ и подобие, да живее и служи между смъртните сред всекидневните предизвикателства на живота.
Да дойде на земята с такава отговорност, да заеме мястото на Елохим — да говори, както Той би говорил, да отсъжда и служи, да обича и предупреждава, да бъде търпелив и да прощава като Него — това е дълг с такива смайващи размери, че вие и аз не можем да го обхванем. Но в предаността и решителността, които следвало да са характерни за един Божи Син, Исус бил в състояние да го обхване и го сторил. Сетне, когато почнали да идват възхвалите и почестите, Той смирено насочвал всяко хвалебствие към Отца.
„Отец… върши Своите дела”, искрено казва Той. „Не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това което вижда да върши Отец; понеже каквото върши (Отца), подобно и Синът го върши”6. При друг случай Той казва: „Аз говоря това, което съм видял у Моя Отец. От Себе Си нищо не върша, но каквото Ме е научил Отец. Слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил”7.
Правя тази сутрин своето искрено заявление за Бог, нашия Вечен Отец, защото някои в днешния свят страдат от печално Негово неразбиране. Сред тях има тенденция да се чувстват резервирани, дори отблъснати от Отца, ако изобщо вярват в Него. А дори ако вярват, много съвременници казват, че биха се чувствали удобно в ръцете на Исус, но се чувстват неловко, размишлявайки над суровостта на Бог8. Чрез неправилен прочит (и със сигурност в някои случаи лош превод) на Библията те намират много различно поведението на Бог Отец и Сина Му Исус Христос, въпреки факта, че и в Стария, и в Новия завет Божият Син е един и същ, действащ, както винаги е правел, по заповед на Отца, който е същият „вчера, днес и навеки”9.
Размишлявайки над тези неразбирания, осъзнаваме, че забележителен принос на Книгата на Мормон е цялостният, съвършено последователен възглед за божественото в тази велика книга. Тук няма времевата пролука между Малахия и Матея, няма пауза за превключване на теологичните скорости, няма погрешен прочит на Бог, който срочно, любящо, честно работи на всяка страница на документа от старозаветното му начало до новозаветния му край. Да, в усилие да дадем обратно на света неговата Библия и точна идея за Божеството в нея, това, което имаме в Книгата на Мормон, е неизменна представа за Бог в цялата Му слава и доброта, цялото Му великолепие и сложност — включително и особено както специално е демонстрирано чрез една персонална поява на Единородния Му Син, Исус Христос.
Колко сме благодарни за всички Свети писания, особено за Писанията на Възстановяването, които ни учат за величието на всеки член на Божеството. Колко бихме се вълнували например, ако целият свят получи и приеме образа на Отца, описан толкова вълнуващо в Скъпоценен Бисер.
Там, посред едно голямо видение на човечеството, което Небето разгръща пред погледа му, докато наблюдава благословиите и предизвикателствата на смъртността, Енох поглежда към Отца и смаян Го вижда да плаче. Той казва с учудване и изумление на това най-могъщо Същество на света: „Как така можеш Ти да плачеш?… Ти си свят (и) милостив,… и добър вовека;… мирът е… обиталище на Твоя трон; и милост ще дойде пред лицето Ти без край; как тогава можеш да плачеш?”
Наблюдавайки събитията на почти всяка ера, Бог отвръща: „Гледай твоите братя; те са творение на Моите ръце,… аз им заповядах да се обичат един друг, и да изберат Мене, техния Отец; но ето, те са без всякакво чувство и ненавиждат своята родна кръв… Защо да не плачат Небесата, като виждат че те ще страдат?”10
Тази единствена вълнуваща сцена помага да научим за истинската природа на Бог повече, отколкото би могла да го стори която и да е теологическа монография. Тя също ни помага да разберем много по-категорично онзи ярък момент в Книгата на Мормон с алегорията за маслиновото дърво, когато след като копал и торил, поливал и плевил, кастрил, подрязвал, присаждал и ашладисвал, Господарят на градината хвърлил лопатата и градинарската ножица и изплакал високо към всеки, който би го чул, „Какво повече бих могъл да направя за градината си?”11
Какъв незабравим образ на Божия ангажимент относно нашия живот! Какво терзание в един Родител, когато децата Му не избират нито Него, нито „благовестието от Бога”, което Той изпратил!12 Колко лесно е да обичаме Някого, който ни обича по такъв изключителен начин!
Разбира се, продължилият векове дрейф встрани от вярата в един такъв съвършен и грижовен Отец не бил ни най-малко подпомогнат от всякакви сътворени от човека убеждения на блудни поколения, които разнообразно описвали Бог като непознат и непознаваем — безформен, безстрастен, неуловим, безплътен, едновременно навсякъде и никъде. Със сигурност това не описва Съществото, което сме видели чрез очите на онези пророци. Нито пък съответства на живия, дишащ, въплътен Исус от Назарет, който бил и е в „сияние на Неговата слава, и отпечатък на Неговото същество (Отец)”13.
В този смисъл Исус идва не толкова да усъвършенства Божието мнение за човека, колкото мнението на хората за Бог, и да ги моли да обичат техния Отец в Небесата, така както Той винаги ги е обичал и винаги ще ги обича. Те са имали удобен момент да разберат Божия план, Божията сила, Божията святост, да, дори Божия гняв и наказание. Но Божията любов, пълната дълбочина на предаността Му към Неговите чеда, това те все още не знаели напълно — до идването на Христос.
Когато хранел гладните, церял болните, порицавал лицемерието, молел за вяра — това бил Христос, който ни показвал пътя на Отца, Онзи, който е „милостив и благ, бавен на гняв, дълготърпелив и пълен с доброта”14. С живота Си и особено със Своята смърт Христос заявил, „Това е Божията милост, която ви показвам, както и моята собствена”. В съвършената Синовна проява на съвършената грижа на Отца, в Тяхното взаимно страдание и споделена печал за греховете и душевната болка на останалите от нас виждаме върховен смисъл в заявлението: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот. Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него”15.
Давам лично свидетелство днес за един личен, жив Бог, който знае имената ни, чува и отговаря на молитвите ни и безкрайно се грижи нежно за нас като деца на Неговия Дух. Свидетелствам, че посред невероятно сложните задачи, присъщи на вселената, Той повече от всички други Божии грижи се стреми към лично щастие за всеки от нас. Ние сме създадени по Негов образ и подобие16 и Исус от Назарет, Неговият Единороден Син в плът, дойде на земята като съвършената смъртна изява на Неговата величественост. В допълнение към свидетелството на древните имаме и съвременното чудо от Палмира, явяването на Бог Отец и Неговия Обичен Син, Спасителят на света, на момчето - Пророк Джозеф Смит. Свидетелствам за това явяване и към словата на този пророк аз също обявявам: „Нашият Небесен Отец е по-щедър в схващанията Си и необятен в милостите и благословиите Си, отколкото ние сме готови да повярваме или приемем… Бог не гледа на греха с (и най-малка степен на) толерантност, но… колкото се доближаваме до нашия Небесен Отец, толкова повече сме предразположени да погледнем с милост погиващите души; чувстваме, че искаме да ги вземем на раменете си и да хвърлим греховете им зад гърба си”17.
Давам свидетелство за един Бог, Който има точно такива рамена. И в духа на святото апостолство казвам, както сторил един носител на тази служба в древността: „В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като омилостивение за греховете ни. Възлюбени, понеже така ни е възлюбил Бог, то и ние сме длъжни да любим един другиго” 18 — и да го обичаме завинаги. В святото име на Исус Христос, амин.