2003 г.
Посланието на Възстановяването
Ноември 2003


Посланието на Възстановяването

Посланието на Възстановяването е (една) покана да научим защо Евангелието на Исус Христос и Неговата истинска Църква са били възстановени от един пророк в днешно време.

Думите са част от речника, които използваме да споделяме чувства, знание или информация между хората. Сред тези думи една е използвана да намери причината или смисъла за нещо. Когато я произнасяме, то е за да задоволим любопитството си, да разкрием неизвестното или да получим отговор на важни въпроси от земния ни живот. Ако не я ползваме или я пренебрегваме, мисловният процес спира и се възцарява невежество. И така, коя е тази важна дума? Познахте ли я? Състои се от четири букви; това е думата защо.

Защо е сред първите и любими думи, произнасяни от децата и особено от юношите. Ето любимото защо на един от внуците ми: „Защо трябва да ям зеленчуци?” Сетне, с порастването на децата, защо-тата започват изследването на чувствата:

„Защо баба почина?” После е търсенето на знания или потвърждаването на отговорности: „Защо трябва да ходя на църква или да служа на мисия?” „Защо ни е заповядано да споделяме Евангелието с останалите?”

Този последният въпрос е предизвикателство! Мисионерската работа е също отговорността на всеки член да бъде предупреждаващия глас на своя ближен, с мекота и кротост (вж. У. и З. 38:41). Защо? За да могат ближните да получат спасителните обреди в Църквата на Исус Христос, чрез покана да дойдат в Христа (вж. Мороний 10:32). Посланието на Възстановяването е тази покана да научим защо Евангелието на Исус Христос и Неговата истинска Църква са били възстановени от един пророк в днешно време.

Как можете да отправите подобна покана към някого?

Първо, като заявите, че Бог нашият Отец е жив, обича ни и че Той е един Бог на откровение. Как е известно това? Чрез откровение и свидетелство на пророци.

Времевата линия на религиозната история започва с Библията. Тя е един запис на ранно откровение на Бог към пророците му, занимаващо се с човечеството. Той започва с разказ за Адам и Ева, нашите прародители, тяхното сътворение, тяхното падение и последиците му — смъртността и изолиране от Бог; и техните първи стъпки в света на смъртността. Вероятно тогава един от първите им въпроси е бил „Защо сме тука?” За да разберат, единственото решение било да извикат името Господне, единственият им източник на истинско знание (Битие 4:26). Чрез пряко откровение те чули гласа на Господ да им заповядва, че трябва да почитат Господ своя Бог и да Му направят приношение (вж. Битие 4:4; Moисей 5:4-5). Следващо откровение към Адам и Ева ги научило, че приношението било подобие на жертвата на Единородния на Отца, че Исус Христос бил единственото име, откъдето при тях щяло да дойде спасение. Сетне им бил обещан дарът на Светия Дух, посредством който да им бъде дадено всичко, за което помолят (вж. Моисей 5:6-7, 6:52).

По-късно Адам получил чрез силата на Светия Дух сигурно и непоклатимо свидетелство, че Исус е Христос, Спасителят и Изкупителят на света. Това било буквално възстановяване на разбирането за смъртния статут на падналите Адам и Ева като им бъде дадено знание за връзката им с Отца, Сина и Светия Дух, знание за Единението и Възкресението, и допълнително знание за първите принципи и обреди на Евангелието на спасението.

Поради чутото и видяното Адам придобил правото да бъде наречен първият пророк на земята, живо свидетелство за откровение, дадено на човек. Сега неговата главна отговорност била да запази истиността на Евангелието, както и да го проповядва така, както му било дадено. Сатана, от друга страна, представлявайки противоположността, щял да прави и проповядва всичко, за да отрече, отхвърли или игнорира полученото чрез откровение Евангелие, подтиквайки по този начин приелите го хора към вероотстъпничество, състояние на объркване, разделение, изоставяне или отричане от предишната им вяра! Останалото от разказа в Стария завет се превърнало в религиозна история за непрекъснато откровение чрез различни пророци като Ной, Авраам и Моисей, в различни времена — наречени диспенсации — за възстановяване на загубеното поради повторно вероотстъпничество. Тези пророци винаги са били призовавани от Бог. Те са получавали божествена власт, държали са ключовете на свещеничеството, имали са божествено правомощие да говорят от името на Господ, да проповядват и пророкуват бъдещето и Единението на Исус Христос, Спасителят и Изкупителят на света (вж. Амос 3:7).

Новият завет потвърждава ученията, свидетелствата и пророчествата на пророците от Стария завет. Това е разказ за раждането, живота и служенето на Исус Христос, Сина на живия Бог, Единението Му и Неговото Възкресение. Той разказва за организирането на Неговата Църква, божествената Му власт, Неговото Евангелие и заповедите Му към Неговите ученици да споделят, да „идат… по целия свят и да проповядват благовестието Му на всяка твар” (Марка 16:15).

Посланието на Новия завет било ясно: има една кошара, една вяра, едно евангелие, едно свещеничество, една Църква с цел да „бъдат в едно, чедата Христови” (4 Нефи 1:17).

Но епохата след Възкресението отново се характеризира с гонение, отричане на божествената идентичност и отхвърляне на Христовото Евангелие и Неговите упълномощени свещенослужители. И религиозната история ни дава доказателство колко бързо свещеническата власт била изместена от светската власт; как божественото учение било заменено за изменчиви, изопачени човешки философии; как обредите на спасението били променени или купувани с пари; как откровението било заменено с було на тъмнина, довело до векове на духовен мрак.

Настъпило обаче време през това голямо вероотстъпничество, предречено отпреди, когато религиозното дирене отново излязло на повърхността — въпросът „Защо това е така?”. Появявали се мъже с голяма вяра, за да се опитат да реформират фалшивите учения и духовна власт. Честните им и искрени усилия довели само до създаване на нови църкви, носещи техните имена и техния протест и прибавящи още объркване и разделения. В действителност, на реформата липсвали два основни елемента: откровение и власт, единственият начин за Господ да предаде божествената истина на човешкия род.

Като продължаваме да се движим бързо по тази времева линия на религиозната история, намираме една дата и едно име. Датата е 1820 г., името е Джозеф Смит. Размишлявайки за пълното религиозно объркване и разделение на църквата по негово време, този младеж се запитал, „Ако някоя (от тези църкви) е права, коя е тя и как ще го разбера?” (вж. Джозеф Смит — История 1:10). Защо е това объркване? Начинът на пророците бил да попитат Бог. Религиозната история внезапно се повторила според Божия сценарий как да бъде отговорено на човешките защо. Отново в отговор дошло едно видение, този път на Отца и Сина. Още веднъж било дадено божествено свидетелство от Отца: „Това е Моят възлюбен Син. Слушай Него!” (вж. Джозеф Смит — История 1:17). Отново отговор на въпроса дало директно откровение: „Коя от всички (църкви) е истинската… и към коя трябва да се присъединя? Отговорено ми бе, че не бива да се присъединявам към никоя, защото всичките са погрешни” (вж. Джозеф Смит-История 1:18-19). Още веднъж от достоверен източник — от Самия Исус Христос, било декларирано вероотстъпничеството. И отново то трябвало да бъде последвано от Възстановяване, както и станало.

В последвалите години Джозеф Смит чрез откровение получил пълно божествено знание за учението и властта и ключовете на свещеничесвото. Накрая през 1830 г. Църквата на Исус Христос с всичките учения и обреди на спасението била възстановена. Джозеф Смит придобил правото да бъде назован Пророк на Възстановяването в днешните времена.

Както Библията е веществено доказателство за божествено откровение на пророците от древността, така и Книгата на Мормон: още едно свидетелство за Исус Христос, също е съвременното убедително доказателство, че Джозеф Смит е пророк, получил откровение и власт, подобно на тях. Едно свидетелство за истинността на Книгата на Мормон помага на хората да намерят отговора защо Евангелието и Църквата на Исус Христос са били възстановени от пророк и защо днес имаме един жив пророк, именно Гордън Б. Хинкли. То също отговаря на най-важното защо: всичките обреди на Евангелието носят най-големите благословии за подготовка на спасението ни и за изпълнение на земната ни цел да създадем вечни семейства. Това послание на Възстановяването е истинно, защото е божествено.

За това свидетелствам, в името на Исус Христос, амин.