Радостта на светиите
Радостта идва от това да спазваме Христовите заповеди, да преодоляваме болката и слабостта чрез Него и да служим, както е служил Той.
Енос, пророк от Книгата на Мормон и внук на Лехий, описва едно изключително преживяване, случило се в неговата младост. Докато ловува сам в гората, Енос започва да размишлява върху ученията на баща си Яков. Той разказва: „Словата, които бях чувал често да говори баща ми за вечния живот и за радостта на светиите, проникнаха дълбоко в сърцето ми“1. Душата на Енос изпитва духовен глад и той коленичи в молитва – една впечатляваща молитва, която продължава през целия ден, чак до падането на нощта, молитва, благодарение на която той получава значими откровения, потвърждения и обещания.
Много може да се научи от преживяването на Енос, но това, което днес изпъква в съзнанието ми, е споменът на Енос за това как баща му често говори за „радостта на светиите“.
На тази конференция преди три години, президент Ръсел М. Нелсън говори за радостта2. Наред с другите неща той казва:
„Изпитваната от нас радост няма много общо с обстоятелствата на нашия живот, но напълно се определя от фокуса на живота ни.
Когато съсредоточим живота си върху Божия план на спасение… и Исус Христос и Неговото Евангелие, ние можем да чувстваме радост, независимо от случващото се – или неслучващото се – в живота ни. Радостта произлиза от Него и се случва заради Него. … За светиите от последните дни Исус Христос е радост!“3
Светии са онези хора, които са сключили евангелски завет чрез кръщение и които се стремят да следват Христос като Негови ученици4. Затова „радостта на светиите“ означава радостта от това да ставаме подобни на Христос.
Бих желал да говоря за радостта, която идва от това да спазваме Неговите заповеди, радостта, произлизаща от това да преодоляваме болката и слабостта чрез Него, и радостта, която е съставна част на това да служим, както е служил Той.
Радостта от спазването на Христовите заповеди
Живеем в хедонистична епоха, в която мнозина поставят под въпрос важността на Господните заповеди или просто ги игнорират. Нерядко, хората, които умишлено пренебрегват божествени норми като закона за целомъдрието, стандарта за честност и светостта на Господния ден, изглежда, че просперират и се наслаждават на хубавите неща в живота, на моменти дори повече от онези, които им се подчиняват. Някои започват да се чудят дали усилията и жертвите си струват. Древните израилтяни някога се оплакват:
„Напразно служим на Бога; и каква полза, че сме пазили заръчаното от Него и че сме ходили с жалеене пред Господа на Силите?
А сега ние облажаваме горделивите. Да! Онези, които вършат беззаконие, успяват; даже изкушават Бога и се избавят“5.
„Просто почакайте – казва Господ, – докато боящите се от Бога станат „избрана скъпоценност в деня, който определям. Тогава… ще разсъдите за разликата между праведен и нечестив, между онзи, който служи на Бога, и онзи, който не Му служи“6. Нечестивите може да „се радват за кратко време на делата си“, но това винаги е временно7. Радостта на светиите е устойчива.
Бог вижда нещата в тяхната истинска перспектива и споделя тази перспектива с нас посредством Своите заповеди, които успешно ни показват как да избягваме капаните и дупките на земния живот и как да стигнем до вечната радост. Пророкът Джозеф Смит обяснява: „Когато Неговите заповеди ни учат, това е предвид вечността, защото Бог гледа на нас сякаш сме във вечността; Бог пребивава във вечността и вижда нещата не както нас“8.
Не съм срещал човек, намерил Евангелието на по-късен етап от живота си, който да не желае това да се беше случило по-рано. „Ех, лошите избори и грешките, които можеше да избегна“ – би казал такъв човек. Господните заповеди са нашият наръчник за по-добри избори и за по-благоприятен развой на живота. Ние трябва да се радваме и да Му благодарим за това, че ни показва този по-възвишен начин.
Като тийнейджърка, сестра Каломбо Розет Камуаниа от Демократична република Конго, която към момента служи в мисия Кот д’Ивоар Абиджан Запад, пости и се моли в продължение на три дни, за да намери посоката, в която Бог желае тя да поеме. През нощта в забележително видение, са ѝ показани сграда за събрания и нещо, което впоследствие разбира, че е храм. Тя започва да търси и скоро намира сградата за събрания от съня си. На табелата пише „Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни“. Сестра Камуаниа се кръщава, а след това нейната майка и шестимата ѝ братя. Сестра Камуаниа казва: „Когато приех Евангелието се почувствах като освободена от клетка птица. Сърцето ми бе изпълнено с радост. … Получих потвърждение, че Бог ме обича“9.
Спазването на Господните заповеди ни позволява в по-пълна степен и по-лесно да чувстваме Неговата любов. Стеснената и тясна пътека на заповедите води директно до дървото на живота, а дървото и неговият плод, най-сладкият и „най-желателн(ият) от всички неща“10, представляват любовта на Бог, която изпълва душата „с извънредно велика радост“11. Спасителят казва:
„Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Моя Отец и пребъдвам в Неговата любов.
Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас и вашата радост да стане пълна“12.
Радостта да преодоляваме трудностите чрез Христос
Дори когато вярно спазваме заповедите, има изпитания и трагедии, които могат да прекъснат радостта ни. Но когато се стремим да преодоляваме тези трудности с помощта на Спасителя, радостта, която изпитваме в момента, се запазва, както и радостта, която очакваме. Исус уверява Своите ученици: „В света имате скръб; но дерзайте: Аз победих света“13. Само когато се обръщаме към Него, когато Му се подчиняваме и обвързваме своята воля с Неговата, тогава нашите трудности и болки се превръщат в радост. Ще ви дам един пример.
През 1989 г., Джак Ръштън служи като президент на кола Ървин, Калифорния в Съединените щати. Докато е на семейна почивка на калифорнийския бряг, по време на бодисърфинг, една вълна го помита и той се удря в подводна скала, чупи си врата и сериозно уврежда гръбнака си. По-късно Джак казва: „В момента, в който се ударих, вече знаех, че съм парализиран“14. Той повече не може нито да говори, нито дори да диша самостоятелно15.
Семейство, приятели и членове на кола помагат на брат Ръштън и съпругата му Джо Ан, и наред с другите неща, приспособяват част от дома им, така че да бъде подходящ за инвалидния стол на Джак. Джо Ан е основният човек, който полага грижи за Джак през следващите 23 години. Правейки връзка с разказите в Книгата на Мормон за това как Господ посещава Своя народ в неговите страдания и облекчава неговите тегоби16, Джо Ан казва: „Често се удивлявам на лекотата, с която понасям грижите за своя съпруг“17.
Малко подобрение в дихателната система на Джак връща способността му да говори, а в рамките на година, Джак е призован за учител по евангелско учение и патриарх на кол. Когато брат Ръштън дава патриархална благословия, друг носител на свещеничеството му поставя ръката върху главата на човека, който получава благословията, и я поддържа така по време на благословията. Джак почива в деня на Коледа през 2012 г., след 22 години отдадена служба.
В едно интервю веднъж Джак отбелязва: „Проблеми ще възникват в живота на всеки от нас, това е просто част от нашето пребиваване на тази земя. Някои хора смятат, че религията, или това човек да има вяра в Бог, ще ги предпазва от лошите неща. Не мисля, че това е идеята. Според мен, идеята е, че ако вярата ни е силна, когато се случват лоши неща, а те ще се случват, ние ще сме в състояние да се справяме с тях. … Вярата ми винаги е била непоклатима, но това не означава, че не съм изпадал в депресии. Смятам, че за пръв път в живота си бях притиснат до краен предел и буквално не можех на никъде да се обърна, и така аз се обърнах към Господ, и до ден днешен изпитвам безгранична радост“18.
Това е време на понякога безмилостни атаки в социалните медии и в реалния живот срещу хората, които се стремят да отстояват Господния стандарт по отношение на облеклото, развлеченията и сексуалната чистота. Често младежите, както и жените и майките, са хората сред светиите, които носят кръста на подигравките и преследванията. Не е лесно да се преодолява такова оскърбление, но си спомнете думите на Петър: „Блажени сте, ако ви опозоряват за Христовото име; защото Духът на славата и на Бога почива на вас: от тяхна страна се хули, а от ваша страна се прославя“19.
В Едемската градина Адам и Ева са в състояние на невинност, „без да имат радост, защото не зна(ят) окаяност“20. Сега, като отговорни същества, ние намираме радост в преодоляването на окаяността под каквато и да било форма, независимо дали ще бъде грях, изпитание, слабост или някоя друга пречка за радостта. Това е радостта от чувството за напредък по пътеката на ученичеството, радостта от това да „получи(м) опрощение на греховете… и спокойна съвест“21; радостта да чувстваме как душата ни се разширява и израства чрез благодатта на Христос22.
Радостта да служим подобно на Христос
Спасителят открива радост в осъществяването на нашето безсмъртие и вечен живот23. Говорейки за Единението на Спасителя, президент Ръсел М. Нелсън казва:
„Както във всички неща, Исус Христос е нашият върховен пример, „Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст“ (Евреите 12:2). Помислете над това! За да може да устои на най-мъчителното преживяване, някога устоявано на земята, нашият Спасител се съсредоточил върху радостта!
И каква била радостта, която Му предстояла? Със сигурност тя включвала радостта от нашето пречистване, изцеление и укрепване; радостта от плащането за греховете на всички, които се покаят; радостта от предоставената възможност на вас и на мен да се завърнем у дома – чисти и достойни – за да живеем с нашите небесни родители и семействата си“24.
По подобен начин, радостта, която ни „предстои“, е радостта да помагаме на Спасителя в Неговото дело по спасението. Като потомство и чеда на Авраам25, ние участваме в благославянето на всички семейства на земята „с благословиите на Евангелието, които са благословиите на спасението, тъкмо на живота вечен“26.
Сещам се за думите на Алма:
„Това е хвалбата ми, по възможност да бъда оръдие в ръцете Божии, за да доведа някои души до покаяние; и това е моята радост.
И ето, когато виждам мнозина от братята ми истински покаяни и идващи при Господа техния Бог, тогава душата ми се изпълва с радост. …
Но аз не се радвам само на своя успех, но радостта ми е още по-пълна поради успеха на братята ми в земята Нефи. …
Сега, когато мисля за успеха на тези мои братя, душата ми се възнася, та чак ще се отдели от тялото ми, както стана преди, толкова велика е радостта ми“27.
Плодовете на нашата служба един към друг в Църквата са част от радостта, която ни „предстои“. Дори във времена на отчаяние или стрес, ние можем търпеливо да служим, ако сме съсредоточени върху радостта, идваща от вършенето на богоугодни дела и от носенето на светлина, утеха и щастие на Неговите чеда – нашите братя и сестри.
Когато миналия месец са в Таити за освещаването на храма Порт-о-Пренс, старейшина Дейвид Беднар и сестра Сюзън Беднар се срещат с една млада сестра, чийто съпруг бил убит в трагичен инцидент няколко дни по-рано. Те плачат заедно с нея. И при все това, в неделя тази скъпа жена заема мястото си на разпоредител по време на службите за освещаване с нежна, приветстваща усмивка за всички, които влизат в храма.
Вярвам, че най-голямата „радост на светиите“ произлиза от знанието, че Спасителят защитава делото им,28 „и никой не може да разбере радостта, която (ще) изпълни душите ни в момента, когато (чуем Исус) да се моли за нас на Отца“29. Заедно с президент Ръсел М. Нелсън, свидетелствам, че радостта е дар за верните светии, „които са устояли на кръстовете на света“30 и които правят „съзнателни опити да… живе(ят) праведен живот, така както е показан от Исус Христос“31. Нека радостта ви бъде пълна, моля се в святото име на Исус Христос, амин.