Докосването на Спасителя
Като се обръщаме към Него, Бог ще ни помага, независимо дали, за да ни изцелява или за да ни дава силата да се справяме с всяка ситуация.
Преди около 2 000 години Спасителят слиза от планината, след като е учил относно блаженствата и други евангелски принципи. Докато върви, до Него се доближава прокажен мъж. Мъжът проявява почитание и уважение, като пада на колене пред Христос, търсейки облекчение от страданието си. Молбата му е проста: „Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш“.
След което Спасителят протяга ръка и, докосвайки го, казва: „Искам; бъди очистен“1.
Научаваме, че нашият Спасител винаги желае да ни благославя. Някои благословии може да идват веднага, други да отнемат време, а някои да бъдат получени след този живот – но благословиите ще идват в определеното време.
Подобно на прокажения, ние можем да намираме сила и утеха в този живот, като приемаме волята Му и като знаем, че Той желае да ни благославя. Можем да намираме силата да се справяме с всяка трудност, да преодоляваме всякакви изкушения и да имаме разбиране относно трудните ни обстоятелства и да можем да им устояваме. Без съмнение, в един от най-съкрушителните моменти от живота Му, силата на Спасителя да издържа става още по-голяма, когато Той казва на Своя Отец: „Нека бъде Твоята воля“2.
Прокаженият не отправя молбата си превзето или нахално. Думите му разкриват скромност, придружена от високи очаквания, но също и искрено желание да бъде волята на Спасителя. Това е пример какво трябва да бъде отношението ни, когато се обръщаме към Христос. Можем да се обръщаме към Христос с увереността, че Неговото желание на този етап е и винаги ще бъде най-доброто за нашия земен и вечен живот. Той има вечна перспектива, от която ние сме лишени. Трябва да се обръщаме към Христос с искреното желание нашата воля да бъде погълната от тази на Небесния Отец, точно както Неговата бе3. Това ще ни подготвя за вечен живот.
Трудно е да си представим физическото и емоционално страдание, обременяващи прокажения, който отива при Спасителя. Проказата засяга нервите и кожата, предизвиквайки обезобразяване и инвалидност. Освен това, тя е причина за отхвърляне от обществото. Засегнатият от проказа е трябвало да остави близките си и да живее откъснат от обществото. Прокажените са били считани за нечисти, както физически, така и духовно. Поради тази причина законът на Моисей е изисквал прокажените да носят разкъсани дрехи и докато ходят, да викат: „Нечист!“4 Болни и презирани, прокажените се установявали в изоставени къщи или гробници5. Не е трудно да си представим, че доближилият се до Спасителя прокажен е съкрушен.
Понякога ние също може да се чувстваме съкрушени – дали поради собствените ни действия или тези на други хора, или обстоятелства, които зависят или не зависят от нас. В такива моменти можем да предаваме волята си в Неговите ръце.
Преди няколко години съпругата ми, Зулма – моята по-добра половинка – получи тежка новина точно две седмици преди сватбата на едно от децата ни. Имаше тумор на паротидната си жлеза, който нарастваше бързо. Лицето ѝ започна да се подува и тя трябваше веднага да бъде подложена на сложна операция. Редица мисли преминаваха през ума ѝ и тежаха на сърцето ѝ. Беше ли туморът злокачествен? Как щеше да се възстанови? Щеше ли да се парализира лицето ѝ? Колко силна щеше да е болката? Щеше ли да има трайни белези на лицето? Щеше ли туморът отново да се появи след операцията? Щеше ли да може да присъства на сватбата на нашия син? Докато лежала в операционната, тя била съкрушена.
В този критичен момент Духът ѝ прошепнал, че трябва да приеме волята на Отца. След това тя решила да се довери на Бог. Усетила ясното уверение, че какъвто и да е резултатът, Неговата воля ще е най-доброто за нея. Скоро заспала от упойката.
По-късно, тя се изразява поетически в дневника си: „На операционната маса, аз се преклоних пред Теб и се оставих на волята Ти, заспах. Знаех, че мога да се се уповавам на Теб, знаейки, че нищо лошо не идва от Теб“.
Тя открила сила и утеха от това да предаде волята си на тази на Отца. В онзи ден Бог я благословил щедро.
Каквито и да са обстоятелствата ни, ние можем да упражняваме вяра да се обръщаме към Христос и да намираме един Бог, на Когото можем да се доверяваме. Както преди време написа Габриел, едно от децата ми:
Според пророка, Божието лице е по-ярко от слънцето,
а косата Му е по-бяла от снега,
гласът Му наподобява връхлитащата река,
а човекът, сравнен с Него, е нищожен. …
Потрепервам от знанието, че самият аз съм нищо.
И точно тогава неуверено си проправям път към Бог, на Когото мога да се доверя.
И точно тогава откривам Бога, на Когото мога да се доверя6.
Бог, на Когото можем да се доверим, насърчава нашата надежда. Можем да Му се доверяваме, защото Той ни обича и желае най-доброто за нас във всички обстоятелства.
Прокаженият пристъпва напред поради силата на надеждата. Светът не му предлага нито решения, нито дори утеха. Така, простичкото докосване на Спасителя трябва да е било като нежна ласка за душата му. Можем само да си представим дълбоките чувства на благодарност, породени у прокажения от докосването на Спасителя, особено, когато чува думите: „Искам, бъди очистен“.
В историята се казва: „И той веднага се очисти от проказата“7.
Ние също можем да чувстваме допира на любящата, изцеляваща ръка на Спасителя. Каква радост, надежда и благодарност прииждат в душите ни поради това, че знаем, че Той желае да ни помага да бъдем чисти! Като се обръщаме към Него, Бог ще ни помага, независимо дали, за да ни изцелява или за да ни дава силата да се справяме с всяка ситуация.
Във всички случаи, като приемаме Неговата воля, а не налагаме своята, това ще ни помага да разбираме обстоятелствата си. От Бог не може да дойде нищо лошо. Той знае какво е най-добро за нас. Възможно е Той да не снеме товара ни веднага. Понякога може да облекчава товарите ни, както прави за Алма и народа му8. В крайна сметка, поради сключените завети, товарите ще бъдат премахнати9 – или в този живот, или при святото възкресение.
Искреното желание да бъде волята Му, заедно с проникновението за божественото естество на нашия Изкупител, ни помага да развиваме вяра като тази, която води до изцелението на прокажения. Исус Христос е Бог на любов, Бог на надежда, Бог на изцеление, Бог, Който желае да ни благославя и да ни помага да бъдем чисти. Това е желаел преди да дойде на тази земя, когато доброволно пожелава да ни спасява, изпаднем ли в прегрешение. Това желае в Гетсимания, когато понася непонятната за човека болка по време на страданията, за да заплати цената за греха. Това желае Той сега, когато се застъпва за нас пред Отца10. Затова гласът Му все още отеква: „Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя“11.
Той може да ни изцелява и да ни повдига, тъй като е способен да прави това. Той взе върху Си всички болки на тяло и дух, така че сърцето Му да се изпълни с милост, за да може да ни помага във всичко и да ни изцелява и подвига12. Словата на Исайя, както са цитирани от Авинадий, изразяват това красиво и трогателно:
„Той наистина понесе нашата печал и се натовари със скърбите ни. …
… Той беше наранен за нашите прегрешения и бит за нашите беззакония; върху Него дойде наказанието за нашия мир; и чрез Неговите рани от камшика ние се изцелихме“13.
Същата тази идея е изразена в следното стихотворение:
„О, Дърводелецо от Назарет,
това сърце съкрушено е непоправимо,
този живот съсипан е почти до смърт,
О, Дърводелецо, ще можеш ли да ги поправиш?
И с добра и отзивчива ръка
Той вплете своя благ живот с нас,
превръщайки разбития живот
в ново Творение – напълно обновено.
И (същността) разбитата на сърцето,
желание, копнеж, надежда и вяра,
съвършени Ти ги направи,
О, Дърводелецо от Назарет!“14
Ако чувствате, че поради някаква причина сте нечисти, сломени, моля, знайте, че можете да бъдете очистени, „поправени“, тъй като Той ви обича. Имайте доверие, че нищо лошо не може да дойде от Него.
Тъй като Той „слезе по-долу от всичко“15, Той прави възможно всичко „счупено“ в живота ни да бъде поправено и така да можем да бъдем помирени с Бог. Чрез Него всички неща биват примирявани – и земните, и небесните, като така се въдворява „мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст“16.
Нека се обръщаме към Христос, като предприемаме всички необходими стъпки. Като правим това, нека отношението ни да бъде: „Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш“. Ако правим това, можем да получаваме изцелителното докосване на Учителя, докато с благост отеква гласът Му: „Искам, бъди очистен“.
Спасителят е Бог, на Когото можем да се доверяваме. Той е Христос, Помазаният, Месията, за Когото свидетелствам, в Неговото свято име, тъкмо Исус Христос, амин.