Посланието, смисълът и множеството
Въпреки непрестанния шум и забързаното ни ежедневие, нека се стремим да виждаме Христос в центъра на своя живот, вяра и служба.
Братя и сестри, това е Сами Хо Чинг, който на седем месеца в дома си гледа по телевизията общата конференция от миналия април.
Когато наближава времето за подкрепяне на президент Ръсел М. Нелсън и другите висши ръководители, Сами държи шишето си с ръце. Затова той прави следващото най-добро нещо.
Сами влага съвсем нов смисъл на идеята за гласуване с крак.
Добре дошли на тази полугодишна конференция на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. За да поставя основата на послание за смисъла на тези събирания два пъти в годината, ви каня да помислите за следното събитие, описано от Лука в Новия завет1:
„Когато (Исус) се приближаваше до Йерихон, един слепец седеше край пътя да проси.
И като чу, че минава множество хора, попита какво е това.
Казаха му, че Исус Назарянинът минава.
Тогава той извика: Исусе, сине Давидов, смили се над мен!“
Учудени от дързостта му, хората от тълпата се опитват да го смъмрят да мълчи, „но той още повече вика“. Поради своята настойчивост, е доведен при Исус, Който чува изпълнената му с вяра молба за възстановяване на зрението му и го изцелява2.
Това кратко, но ярко описание ме трогва всеки път, когато го чета. Можем да усетим дълбоката нужда на човека. Почти можем да го чуем как вика, за да привлече вниманието на Спасителя. Усмихваме се, когато отказва да млъкне и на решителността му да вика по-силно, когато всички останали му казват да мълчи. Тази история сама по себе си е хубав разказ за много решителна вяра. Но както с всичко в Писанията, колкото повече я четем, толкова повече откриваме в нея.
Една мисъл, която дълбоко ме развълнува съвсем наскоро, е колко добре този човек усеща, че духовно чувствителни хора са близо до него. Цялата значимост на тази история се крепи на това, че шепа беизменни жени и мъже, които при въпроса на човека „Каква е тази суматоха?“, имат може би вдъхновението да определят, че шумът е поради Христос, че Той е „Човекът-причина“. В този кратък разговор има урок за всички нас. Когато става дума за вяра и отдаденост, е добре да отправяме запитванията си към хора, които също имат вяра и са отдадени! „Може ли слепец да води слепеца? – пита веднъж Исус – (Ако е така,) няма ли да паднат и двамата в яма?“3
Това търсене на вяра и отдаденост е нашата цел по време на тези конференции и докато сте с нас днес, ще осъзнаете, че търсенето ви е начинание, споделено от мнозина. Огледайте се. Тук на това място виждате малки и големи семейства, които идват отвсякъде. Стари приятели се прегръщат с радост при срещата, прекрасен хор се подготвя да пее, а протестиращи крещят от своите любими трибуни. Хора, отслужили мисия, се оглеждат за предишни колеги, докато наскоро завърнали се мисионери търсят напълно нови спътници (ако разбирате какво имам предвид!). А колко снимки се правят! Бог да ни е на помощ! С мобилни телефони във всяка ръка, сме превключили от „всеки член е мисионер“ на „всеки член е фотограф“. Сред цялата тази приятна суматоха, човек с основание може да попита: „Какво е всичко това?“.
Както в историята от Новия завет, благословените с разбиране ще осъзнаят, че въпреки всичко, което традициите около конференцията предлагат, нищо не би имало никакъв смисъл, освен ако не открием Исус в основата. За да получаваме разбирането, към което се стремим, обещаното от Него изцеление и значимостта, която някак усещаме тук, трябва да поглеждаме отвъд суматохата, колкото и да е радостна, и да се съсредоточаваме върху Него. Молитвата на всеки говорител, надеждата на всички, които пеят, благоговението на всеки гост – всичко това цели да покани Духа на Този, Чиято е тази Църква – живият Христос, Агнецът Божий, Князът на мира.
Но няма нужда да бъдем в центъра за конференции, за да Го открием. Когато дете чете Книгата на Мормон за пръв път и се впечатлява от смелостта на Авинадий или похода на 2 000-те млади войни, можем внимателно да добавяме, че Исус е винаги присъстващата в тези чудни летописи централна фигура, като главен герой на практика на всяка страница и осигурява връзката между всички останали укрепващи вярата фигури.
По подобен начин, когато приятели учат за вярата ни, може да са леко объркани от уникалните елементи и непознатите думи в нашите религиозни обичаи – хранителни ограничения, запаси за разчитане на собствените сили, пионерски походи, родословно дърво в електронен формат, а също и безброй колови центрове, където някои (поради сходството в думите на английски) несъмнено очакват да им бъде сервирана добре препечена пържола. И така, докато новите ни приятели се сблъскват с множество нови неща и звуци, ние трябва да насочваме вниманието им отвъд целия смут към смисъла на всичко, към биещото сърце на вечното Евангелие – любовта на Небесните ни Родители, единителния дар на божествения Син, утехата на напътствията на Светия Дух, възстановяването на всички тези истини в последните дни и още много.
Когато хората посещават светия храм за пръв път, може да бъдат смаяни от своите преживявания там. Наша отговорност е да се грижим свещените символи и разкритите обреди, церемониалното облекло и презентациите никога да не отвличат вниманието, а по-скоро да го насочват към Спасителя, на Когото се покланяме там. Храмът е Неговият дом и към Него трябва да са насочени умовете и сърцата ни – великите учения на Христос трябва да изпълват цялата ни същност, точно както с тях са изпълнени храмовите обреди – от момента, в който прочетем надписа над входа, до последния миг там. Сред цялото това изумление, което цари, отвъд всичко друго, трябва да съзираме значението на Исус в храма.
Помислете за огромния брой смели инициативи и нови обявления в Църквата през последните месеци. Докато си служим един на друг или усъвършенстваме неделните си преживявания, или приемаме нова програма за деца и младежи, ще пропускаме истинската причина за тези разкрити чрез откровения промени, ако гледаме на тях като на съвсем нови и несвързани елементи, вместо като на взаимосвързани усилия, които да ни помагат да градим по-здраво върху канарата на спасението ни4. Със сигурност президент Ръсел М. Нелсън желае това, като ни казва да използваме даденото чрез откровение име на Църквата5. Ако Исус – Неговото име, учения, пример и божественост – могат да бъдат в основата на нашето поклонение, ще подкрепяме истината, на която учи Алма: „Има много неща да се сбъднат; (но) ето, има нещо, което е по-важно от всички други – … Изкупителя(т,) (Който) живее и ще дойде сред Своя народ“6.
Една заключителна мисъл: през 19-и век районът, където живее Джозеф Смит, е буквално възпламенен от борбите между тълпите християнски свидетели7. Но сред глъчката, която създават, ироничното е, че тези разпалени религиозни привърженици, всъщност заглушават Спасителя, Който младият Джозеф така искрено търси. Борейки се с това, което нарича „мрак и объркване“8, той се оттегля в уединение в горичка, където вижда и чува по-славно свидетелство за централната роля на Спасителя в Евангелието, отколкото всичко споменато тук тази сутрин. Като невъобразим и неочакван дар, Джозеф вижда във видение своя Небесен Отец, великият Бог на вселената, и Исус Христос, Неговия съвършен Единороден Син. Тогава Отец дава примера, който обсъждаме тази сутрин – Той посочва Исус и казва: „Този е Моят Възлюбен Син! Него слушай!“9. Не се дава по-описателен израз на божествената същност на Исус. Неговата върховна роля в плана на спасение и това, което Бог вижда в Него, несъмнено биха могли да бъдат описани с повече от тези седем кратки думи.
Суматоха и объркване? Тълпи и раздори? Всички тези неща са част от нашия свят. Всъщност, скептиците и вярващите все още спорят по отношение на това видение и на практика за всичко останало, което споменах днес. Ако вие се стремите да разберете по-ясно и да откриете смисъла сред множеството мнения, аз ви насърчавам да се обърнете към същия Исус и давам апостолско свидетелство за преживяването на Джозеф Смит и че Исус дойде, точно както 1 800 години по-рано при нашия сляп приятел, който получил зрението си по стария път за Йерихон. Свидетелствам заедно с тези двама и мнозина други във времето, че със сигурност най-вълнуващата гледка и звук в живота са свързани с това, че Исус не просто минава10, а идва при нас, спира до нас и прави обиталище за нас11.
Сестри и братя, въпреки непрестанния шум и забързаното ни ежедневие, нека се стремим да виждаме Христос в центъра на своя живот, вяра и служба. В това се състои истинският смисъл. И ако през някои дни разбирането ни е ограничено или увереността ни е намаляла, или вярата ни е изпитвана и пречиствана, а това със сигурност ще стане, нека призивът ни бъде още по-силен: „Исусе, сине Давидов, смили се над мен!“12. С апостолски плам и пророческо убеждение обещавам, че Той ще ни чуе и рано или късно ще каже: „Прогледай, твоята вяра те изцели“13. Добре дошли на общата конференция. В името на Исус Христос, амин.