Бог поверява на отделните лица отговорността да се грижат за собствените си светски нужди и за основните нужди на семействата си. Родителите имат свещения дълг да осигуряват на децата си „необходимото за живота“ („Семейството: прокламация към света“,Лиахона, ноем. 2010 г., с. 129). В този урок учениците ще научат как принципът за разчитането на собствените сили може да допринесе за тяхната светска и духовна стабилност сега и в бъдеще.
Подготвително четене
М. Ръсел Балард, „Becoming Self-Reliant—Spiritually and Physically“, Ensign, март 2009 г., с. 50–55.
Робърт Д. Хейлс, „Предвидливо да се грижим за семействата си материално и духовно“,Лиахона, май 2009 г., с. 7-10.
Марвин Дж. Аштън, „One for the Money“, Ensign, септ. 2007 г., с. 37–39.
Напишете следния въпрос на дъската: „По какъв начин Исус Христос Се подготвя за смъртното Си служение?“ Поканете учениците да прочетат Марка 6:1-3 и Лука 2:51-52, като търсят начините, по които Спасителят Се подготвя през годините Си на земята за по-нататъшното Си служение. Докато учениците отговарят, изредете следното на дъската:
Работил с баща Си като дърводелец (чрез занаят)
Напредвал в мъдрост (чрез образование)
Напредвал в ръст (физически)
Нараствал в благоволение пред Бог (духовно)
Нараствал в благоволение пред човеците (социално)
Как следването на примера на Спасителя в петте посочени области ви помага да се подготвите да задоволявате нуждите на себе си и на бъдещото ви семейство?
Прочетете следното изявление от президент Спенсър У. Кимбал (1895-1985) и помолете учениците да чуят какво посочва президент Кимбал като отговорност на всеки светия от последните дни:
Изображение
Президент Спенсър У. Кимбъл
„На Църквата и нейните членове е заповядано от Господ да бъдат разчитащи на собствените си сили и да са независими. (Вж. У. и З. 78:13-14.)
„Отговорността за социалното, емоционално, духовно, физическо или икономическо благосъстояние на всеки човек е положена първо на него самия, след това на неговото семейство и роднини и накрая на Църквата, при положение, че той й е верен член.
Никой истински светия от последните дни, докато е физически или емоционално способен, няма доброволно да прехвърли бремето на собственото си благосъстояние или това на семейството си на някой друг. Докато може, под вдъхновението на Господ и със собствени усилия, той ще издържа себе си и семейството си по отношение на духовните и материалните нужди в живота“ (Teachings of Presidents of the Church: Spencer W. Kimball (2006 г.), с. 116).
Каква е отговорността, според президент Кимбал, която има всеки от нас?
Защо е важно да станем „независими и разчитащи на собствените си сили“? (Учениците трябва да открият следното: Като започнем да разчитаме на собствените си сили, ние можем да подсигуряваме основните житейски духовни и светски нужди за себе си и за нашето семейство.)
Поканете учениците да споделят какво означава за тях разчитането на собствените сили. Покажете следното изявление от старейшина Робърт Д. Хейлз от Кворума на дванадесетте апостоли и помолете един ученик да го прочете на глас:
Изображение
Старейшина Робърт Д. Хейлз
„Разчитането на собствени сили означава да поемем отговорност за собственото си духовно и материално благополучие и за онези, които Небесният Отец е поверил на грижите ни. Само когато разчитаме на собствените си сили, можем наистина да подражаваме на Спасителя, служейки и благославяйки околните.
Важно е да разберем, че разчитането на собствените сили е средство за постигане на цел. Нашата крайна цел е да станем подобни на Спасителя и тази цел се постига чрез безкористната ни служба на другите. Способността ни да служим нараства или намалява според нивото на нашето разчитане на собствените ни сили“ („Евангелското виждане за благосъстоянието: вяра в действие“, Основни принципи на благосъстоянието и разчитането на собствените сили (брошура, 2009 г.), с. 1–2).
Каква е крайната цел на разчитането на собствените сили?
Как нашата способност да служим на другите намалява, ако не разчитаме на собствените си сили?
За да помогнете на учениците да разберат още по-добре разчитането на собствените сили, покажете следното изявление на сестра Джули Б. Бек, бивша обща президентка на Обществото за взаимопомощ:
„Как можем да разчитаме на собствените си сили? Разчитаме на собствените си сили, като придобием достатъчно знания, образование и грамотност; като управляваме своите пари и ресурси мъдро, бидейки духовно силни, подготвяйки се за спешни случаи и възможни обстоятелства, и като се радваме на добро здраве и социално и емоционално благополучие“ („Отговорностите по благосъстоянието на президентката на Обществото за взаимопомощ“, Основни принципи на благосъстоянието и разчитането на собствените сили,с. 4).
Напишете следните думи в горната част на дъската: образование, финанси, духовна сила, домашно производство и запаси, здраве и заетост. Кажете на учениците, че разчитането на собствените сили включва тези шест области на балансирания живот (вж. Да се грижим по Господния начин: резюме на наръчника по благосъстоянието за ръководители (брошура, 2009 г.), с. 1-2). Отделете известно време, за да може с класа да обсъдите какво могат да правят пълнолетните несемейни младежи, за да разчитат повече на собствените си сили във всяка от тези области, за да може по-добре да задоволяват материалните и духовните нужди на бъдещите си семейства и да служат в Църквата. Напишете отговорите на учениците на дъската. Идеите може да включват следното:
Образование: Получете образователна степен или сертификация от университет или професионален колеж, подобрете учебните си навици, научете допълнителни умения за работа, научете се да извършвате основни ремонтни дейности в дома и по автомобила.
Финанси: Плащайте честен десятък и дарения от пост, научете се да създавате бюджет и да го спазвате, научете се на самодисциплина, избягвайте ненужни дългове, изплащайте си дълговете, спестявайте пари от всяка заплата.
Духовна сила: Молете се, изучавайте Писанията, постете с цел, посещавайте редовно храма.
Домашно производство и запаси: Научете се как да консервирате и съхранявате храни, засадете градина (дори и само с няколко растения).
Здраве: Подчинявайте се на Словото на мъдростта, спортувайте редовно, хранете се здравословно, спете достатъчно, снабдете се със здравна застраховка.
Заетост: Развийте нови работни умения, създайте си силна работна етика, придобийте допълнителни сертификати.
Какво сте направили, за да увеличите разчитането на собствените си сили в една от тези области? Как това усилие увеличи усещането ви за разчитане на собствените сили и собствено достойнство? Как увеличи способността ви да се издържате и да служите по-цялостно в Църквата?
Поканете учениците да си поставят за цел да се подобрят в една от тези шест области.
Напомнете на учениците, че ако все още нямат отговорността да се издържат, то някой ден ще я имат за себе си и вероятно за семейството си. Следователно, трябва да се научат да бъдат разумни с материалните си ресурси.
Възложете на всеки ученик да прочете няколко от следните откъси и да открие принципите, свързани с разумното управление на финансите.
Малахия 3:8-12 (да се подчиняваме на закона за десятъка и даренията)
Матея 6:19-21 (да избягваме да се стремим към светски притежания)
1 Тимотея 6:7-10 (да бъдем доволни от това, което имаме — „сребролюбието е корен на всякакви злини“)
2 Нефи 9:51 (да не харчим пари или да се трудим за неща, които не си струват)
След като предоставите достатъчно време поканете учениците да споделят намереното от тях с класа. Уверете се, че учениците разбират следния принцип: Като прилагат разумни финансови принципи отделните лица и семействата могат да увеличат финансовата си стабилност и да бъдат подготвени да помагат на другите. (Може да отбележите, че в Писанията Господ често прави връзка между сдобиването с богатства и задължението да се помага на бедните и нуждаещите се. Например, вж. Яков 2:18-19 и У. и З. 104:18.)
Какви благословии сте получили, като сте прилагали в живота си разумни финансови принципи?
Прочетете Учение и завети 104:78. След това покажете следното изявление на старейшина Джозеф Б. Уъртлин (1917-2008) от Кворума на дванадесетте апостоли и помолете един ученик да го прочете на глас:
Изображение
Старейшина Джозеф Б. Уъртлин
„Помнете това: дългът е форма на робство. Той е финансов термит. Когато купуваме на кредит, на нас ни се дава само една илюзия за благополучие. Мислим, че притежаваме нещата, но истината е, че нещата притежават нас.
Някои задължения — например за скромен дом, разходи за образование, вероятно за нужната първа кола — могат да са необходими. Но не бива никога да изпадаме във финансово робство чрез потребителски дълг без внимателно да преценим цената“ („Земни дългове, небесни дългове“,Лиахона, май 2004 г., с. 40–41).
Защо дълговете са вид робство? (Докато учениците отговарят, помогнете им да разберат следния принцип: Избягването на ненужни дългове помага на отделните лица и семействата да не изпадат във финансово робство.) Президент Гордън Б. Хинкли (1910-2008) учи: „Разчитането на собствените сили не може да съществува, когато има големи дългове, надвиснали над едно домакинство. Човек не разполага нито с независимост нито със свобода от робството, докато има дългове към другите“ („To the Boys and to the Men“, Ensign, ноем. 1998 г., с. 53).
Поканете един ученик да прочете на глас следния съвет от президент Томас С. Монсън:
Изображение
Президент Томас С. Монсън
„Избягвайте твърдението и извинението, че вчерашният лукс е станал днешна необходимост. Не е необходимост, освен ако ние самите не я направим такава. Днес много от нашите млади двойки искат да започнат с множество коли и такива домове, за каквито майка и татко са работели цял живот, за да ги придобият. Съответно влизат в дългосрочни дългове на базата на две заплати. Вероятно твърде късно те разбират, че наистина настъпва промяна, жените раждат деца, болести сполитат семействата, губят се служби, природни бедствия и други неща се случват, и не са в състояние да изплащат ипотека, базирана на прихода от две заплати. Важно за нас е да живеем със средствата, с които разполагаме“ („Постоянни истини за променящи се времена“,Лиахона, май 2005 г., с. 20).
Кои са някои от възможните последици за отделните лица и семействата, които не различават между прищявките и наистина необходимите неща?
Кои са някои от начините да се различават прищявките от нуждите?
Насърчете учениците да си помислят за следните въпроси и да напишат своите отговори в дневниците си:
В кои области на живота можете да започнете да разчитате на собствените си сили?
Как можете по-добре да управлявате материалните си ресурси?