Глава 5
Вяра и покаяние
„Това, което ни трябва в Църквата, а също и извън нея, е покаяние. Нуждаем се от повече вяра и повече решителност да служим на Господ”.
Из живота на Джозеф Фийлдинг Смит
Президент Джозеф Фийлдинг Смит учи: „Опрощението на греховете идва чрез вяра и искрено покаяние”.1 Той казва: „необходимо е не само да вярваме, но и да се покайваме”, и също учи, че когато извършваме добри дела с вяра до края, ще „получим наградата на верните и място в селестиалното царство Божие”.2 С желанието всички хора да получат тази награда, той свидетелства за Исус Христос и проповядва покаяние по време на служението си.
В началото на службата си като апостол той казва: „Мисля, че това е моята мисия; тъй като така съм го почувствал, мисля, чрез Духа Господен, по време на пътуванията ми в коловете на Сион, да казвам на хората, че сега е денят за покаяние, и да призовавам светиите от последните дни да не забравят заветите си, обещанията, които са направили на Господ, да спазват заповедите Му и да следват ученията и наставленията на старейшините в Израил—пророците Божии—според както са записани в светите Писания. Във всички неща трябва да ходим смирено и внимателно пред Господ, за да може да бъдем благословени и напътствани от Неговия Свят Дух. Мисля, че днес е денят за предупреждение. Време за предупреждение е от деня, в който Пророкът за пръв път получил проявление от небесата, че Евангелието ще бъде възстановено”.3
Една неделя в събрание за причастие президент Смит казва на конгрегацията защо е говорил с предупреждаващ глас. Синът му Джозеф, който присъства на това събрание, пише по-късно: „Ясно си спомням някои от коментарите, които баща ми направи тогава. „Кой ви е приятел и кой ви обича най-много?” попита той конгрегацията. „Човекът, който ви казва, че всичко е наред в Сион, че успехът ей сега ще дойде, или човекът, който ви предупреждава за бедствията и трудностите, които са обещани ако не живеем съгласно принципите на Евангелието? Искам да знаете, че обичам членовете на Църквата и не искам някой от тях да посочи обвиняващо пръст към мен, когато преминем завесата на смъртното съществуване и да каже: „Ако ме беше предупредил, нямаше да съм в това положение сега”. Затова аз издигам глас на предупреждение с надеждата, че моите братя и сестри ще бъдат подготвени за едно царство на слава”.4
Президент Джозеф Фийлдинг Смит споделя своята причина да призовава светиите от последните дни към покаяние: „Обичам членовете на Църквата”.
Хората, които работят заедно с президент Смит, виждат, че зад сериозните му предупреждения стои един мъж, който храни нежна загриженост към хората, които се борят с греха. Старейшина Франсис M. Гибънс, който служи като секретар на Първото Президентство, често присъства, когато президент Смит обмисля дисциплинарни действия. Старейшина Гибънс си спомня: „Решенията му винаги бяха вземани с доброта и любов и с възможно най-голямата милост, която можеше да се използва за съответната ситуация. Не беше рядко да каже след като е научил обстоятелствата за някой тежък случай: „Защо хората не се държат както трябва?” Това не беше казвано с обвинителен тон или с цел да ги заклейми, а с тъга и съжаление”.5 Президент Спенсър У. Кимбъл, който служи с президент Смит като член на Кворума на дванадесетте апостоли, казва: „Много пъти сме казвали, че тъй като Дванадесетте ще бъдат съдии на Израил, мнозина от нас биха се радвали да попаднат в неговите ръце, защото неговото съдене ще е добронамрено, милостиво, справедливо и свято”.6 Когато президент Смит ръкополага епископи, той често дава съвета: „Помнете, всеки има слабости и всяка история има поне две страни. Ако ще грешите в преценката си, направете го на страната на любовта и милостта”.7
Учения на Джозеф Фийлдинг Смит
1
Първият принцип на Евангелието е вяра в Господ Исус Христос.
Вярата ни е съсредоточена в Господ Исус Христос и чрез Него в Отца. Ние вярваме в Христа, приемаме Го като Сина Божий и сме взели върху си името Му във водите на кръщението.8
Нека поставим като най-важно в умовете си сега и завинаги, че Исус е Христос, Синът на живия Бог, Който дойде на този свят, за да положи живота Си, за да можем да живеем ние. Това е истината и тя е основополагаща. Върху това е изградена вярата ни. Тя не може да бъде разрушена. Трябва да се придържаме към това учение, въпреки ученията на света и идеите човешки, защото това е първостепенно, това е съществено за нашето спасение. Господ ни е изкупил с кръвта Си, дал ни е спасение при условие—и това е условието, което не трябва да забравяме—че спазваме заповедите Му и винаги си спомняме за Него. Ако правим това, ще бъдем спасени, а идеите и глупостта на хората ще изчезнат от земята.9
Чрез вяра се приближаваме към Бог. Ако не вярваме в Господ Исус Христос, ако нямаме вярата в Него или в Неговото Единение, няма да желаем да обръщаме внимание на Неговите заповеди. Поради това че имаме тази вяра, ние сме в хармония с Неговата истина и имаме желание в сърцето си да Му служим. …
… Първият принцип на Евангелието е вяра в Господ Исус Христос и разбира се няма да имаме вяра в Господ Исус Христос без да имаме вяра в Неговия Отец. Тогава, ако имаме вяра в Бог Отец и в Сина и сме водени, както и трябва, от Светия Дух, ще имаме вяра на Господните служители, чрез които Той е говорил.10
2
Вярата означава действие.
„Вярата е движещата причина за всяко действие”. (Lectures on Faith, lecture 1.) Ако за момент спрете, за да обмислите това, мисля ще се съгласите, че е абсолютно вярно както за светските неща, така и за духовните неща. Вярно е при нас, при нашите действия, а също и при Божиите действия. …
„Вярата отделена от дела е мъртва” (Яковово 2:26)—с други думи, не съществува. Мисля, че значението, което Яков влага е следното: „Покажи ми вярата си без дела и нищо няма да стане, но аз ще ти покажа вярата ми чрез делата ми и нещо ще бъде осъществено”. (вж. Яковово 2:18.) Вярата означава действие. … Следователно вярата е по-силна от убеждението. …
Вярата е дар от Бог. Всяко добро нещо е дар от Бог. Това е учение в Писанията, намиращо се в 11-а глава на Евреите—която глава един много добър текст за вярата—(и) в откровенията, които Господ ни е дал в Учение и Завети и останалите Писания. Вярата не може да се придобие чрез бездействие или чрез безразличие или пасивно вярване. Само желанието да се придобие вяра няма да донесе повече вяра; това може да стане точно колкото желанието да бъдем умели в музиката или рисуването може да доведе до професионализъм в тези неща, без да е имало интелигентно действие. Ето оттам започват проблемите. Получаваме свидетелство за Евангелието, вярваме в Джозеф Смит, вярваме в Исус Христос, вярваме в принципите на Евангелието, но колко усърдно работим по тях?
… Ако искаме да имаме жива и трайна вяра, ние трябва да бъдем активни в изпълнението на всяко задължение като членове на тази Църква. …
О, да имахме вярата, изразена от Нефи! Прочетете в 17-а глава на 1 Нeфи, където неговите братя му се противопоставят и подиграват, защото щял да строи кораб, като му казват:
„Брат ни е безумец, понеже той мисли, че може да построи кораб; да, и той мисли също, че може да прекоси тези огромни води”. (1 Нефи 17:17.)
Нефи им отговаря:
„Ако Бог ми беше заповядал да направя всички неща, аз щях да мога да ги направя. Ако Той ми заповядаше да кажа на тази вода да стане на земя, тя щеше да стане на земя; и ако аз го кажех, то щеше да стане”. (1 Нефи 17:50.)
Такава е била вярата му.11
Ние не ходим сега само чрез виждане, както сме го правили, когато сме дошли на този свят, а Господ очаква да ходим с вярване (вж. 2 Кoринтяните 5:7); а ходейки с вяра ние ще получим наградата на праведните, ако се придържаме към заповедите, дадени за нашето спасение.12
Ако човек не се придържа към ученията и не върви с вяра, не приема истината и не спазва заповедите така както са дадени, ще е невъзможно за него да получи вечен живот, независимо колко много изразява с устните си, че Исус е Христос, или вярва, че Отца Го е пратил на света за изкуплението на хората. Така че Яков е прав, когато казва, че и дяволите „вярват и треперят”, но не се покайват (вж. Яковово 2:19).13
3
Покаянието е вторият принцип на Евангелието и е изключително важно за нашето спасение и възвисяване.
Покаянието е вторият основен принцип на Евангелието и идва в резултат от вярата.14
Това, което ни трябва в Църквата, а също и извън нея, е покаяние. Нуждаем се от повече вяра и повече решителност да служим на Господа.15
Вярно ли е, че някои сред нас поддържат схващането, че няма значение дали грешим, стига да не е много тежък грях, смъртен грях, че въпреки това ще бъдем спасени в царството Божие? Нефи е видял нашето време. Той казва, че хората ще казват това (вж. 2 Нефи 28:7–9). Но аз ви казвам, не можем да се отвърнем от пътеката на истината и праведността и да запазим напътствието на Духа Господен.16
Няма място в Сион за извършващия преднамерени грехове. Има място за покайващия се грешник, за човека, който се отвръща от нечестието и се стреми към вечен живот и светлината на Евангелието. Не трябва да гледаме на греха и с най-малката степен на позволение, нито пък Господ може да прави това, а трябва да вървим праведно и съвършено пред Него.17
Хората могат да бъдат спасени и възвисени в царството Божие само в праведност, затова трябва да се покаем за греховете си и да ходим в светлината, както и Христос е в светлината (вж. 1 Иоаново 1:7), за да може кръвта Му да ни прочисти от всички грехове и да бъдем в общение с Господ и да получим Неговата слава и възвисяване.18
Нуждаем се от покаяние и не трябва да ни се казва, за да се покаем.19
4
В принципа на покаянието се проявява милостта на Небесния Отец и на Исус Христос.
Покаянието е един от най-успокояващите и величествени принципи, изложени в Евангелието. В този принцип милостта на нашия Небесен Отец и Неговия Единороден Син, Исус Христос, се проявява може би най-силно в сравнение с който и да е друг принцип. Колко ужасно нещо би било да нямаше прошка за греха и средство за опрощение на греховете на хората, които се покайват смирено! Можем само да си представим отчасти ужаса, който ще ни обземе, ако трябваше да търпим завинаги наказанието за нашите прегрешения без надеждата за каквото и да е освобождение. Как се получава освобождението? От кого се получава?
Господ казва:
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.
Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него”. (Иоана 3:16–17; вж. също стихове 18–21.)
Ако Отец не бе изпратил Исус Христос на земята, тогава нямаше да има опрощение за греховете и нямаше да има освобождаване от греха чрез покаяние.20
„Покаянието е един от най-успокояващите и величествени принципи, изложени в Евангелието”.
Ако наистина разбирахме и можехме поне в малка степен да почувстваме любовта и милостивото желание, които Исус Христос изпитвал, за да изстрада за греховете ни, тогава щяхме да желаем да се покаем за всичките си прегрешения и да Му служим.21
5
Покаянието включва искрена скръб за греха и цялостно отвръщане от него.
Светите писания казват:
„Принеси жертва на Господа, твоя Бог, в праведност, тъкмо тази на едно съкрушено сърце и каещ се дух”. (У. и З. 59:8.)
Това означава покаяние.
… Покаянието, съгласно определението дадено в речника, представлява искрена скръб за греха със самоукоряване и цялостно отвръщане от греха. … Не може да има истинско покаяние без скръб и желанието да бъдем освободени от греха.
Разкаянието е изява на смирен и каещ дух поради греха и искрено чувство за позора на греха и осъзнаване на милостта и благодатта Божии, достъпни за каещия се грешник. … Поради тази причина Господ казва, както вече цитирах, че ние трябва да предложим жертва „в праведност, тъкмо тази на едно съкрушено сърце и каещ се дух”. …
Покаянието е дар от Бог. … Не е лесно за някои хора да се покаят, но дарът на покаяние и вяра ще бъде даден на всеки човек, който го търси.22
Научих от собствен опит, че когато искате да се промените, наистина искате да се промените, можете да го направите. Нашата съвест и Писанията показват как да живеем—показват ни кои навици трябва да променим за нашето вечно благополучие и напредък.23
6
Сега е времето да се покаем.
Бог няма да спаси всеки мъж и всяка жена в селестиалното царство. Ако искате да отидете там и имате недостатъци, ако извършвате грехове, ако нарушавате Господните заповеди и го знаете, сега е моментът да се покаете и промените и да не си мислите, че това е дребно нещо и Господ ще ви прости, само няколко камшика, само малко наказание и ще ви бъде простено, защото можете да бъдете отхвърлени, ако настоявате и упорствате в този си път.24
Отлагането, приложено към евангелските принципи, е кражба на вечен живот, който е живот в присъствието на Отца и Сина. Има мнозина сред нас, дори членове на Църквата, които смятат, че не е нужно да се бърза в съблюдаването на евангелските принципи и спазването на заповедите. …
Нека не забравяме думите на Амулик: „Защото ето, този живот е времето човеците да се приготвят да срещнат Бога; да, ето, денят на този живот е денят, през който човеците да изпълнят трудовете си.
И сега, както ви казах преди, тъй като сте получили толкова много свидетелства, ето защо аз ви умолявам да не отлагате деня на вашето покаяние за края, защото след този ден на живота, който ни е даден, за да се подготвим за вечността, ето, ако ние не подобрим времето си, докато сме в този живот, след това идва нощта от мрак, в която никакъв труд не може да бъде изпълнен.
И когато бъдете доведени до тази страшна беда, вие няма да можете да кажете: Аз ще се покая и ще се върна при моя Бог. Не, вие няма да можете да кажете това, защото същият този дух, който ще притежава телата ви по времето, когато излизате от този живот, същият този дух ще има власт да притежава тялото ви в онзи вечен свят”. (Aлма 34:32–34.)25
7
Наше задължение към света е да издигнем глас на предупреждение.
Господ желае всички хора да бъдат щастливи—това е целта Му—но хората отказват да бъдат щастливи и правят себе си нещастни, защото си мислят, че техните пътища са по-добри от Божиите, а също и поради егоизъм, алчност и порочността в сърцата им—това е нашия проблем днес.26
От наблюденията, които правим, докато пътуваме от едно място до друго и от това, което четем в пресата, сме принудени да заключим, че покаянието за греха е изключително важно из целия свят днес.27
Не си мислете, че сме стигнали състояние, в което нещата не биха могли да бъдат по-лоши. Ако няма покаяние, ще станат по-зле. И така аз призовавам за покаяние тези хора, светиите от последните дни, … и народите по света навсякъде.28
Ние сме длъжни на света да издигнем глас на предупреждение и особено към членовете на Църквата (вж. У. и З. 88:81).29
Наше задължение е да се грижим един за друг, да се защитаваме един друг, да се предупреждаваме за опасностите, да се учим един друг на принципите на Евангелието на царството и да застанем заедно, обединени срещу греховете на света.30
Не знам за нищо по-важно или необходимо сега от това да призова към покаяние, дори измежду светиите от последните дни и аз ги призовавам, а също и онези, които не са членове на Църквата, да се вслушат в тези думи на нашия Изкупител. Той е казал ясно, че нищо нечисто не може да влезе в присъствието Му. Само онези, които докажат, че са верни и са измили одеянията си в кръвта Му чрез своята вяра и покаяние—никой друг няма да намери царството Божие.31
„Но ето, всички народи, племена, езици и люде, ще живеят в безопасност със Светия Израилев, ако бъде тъй, че се покаят”. (1 Нефи 22:28.) И аз се моля те да се покаят. Искам да живеят в безопасност. Искам да вярват в Светия Израилев, Който дойде на света и изкупи греховете ни, греховете на цялото човечество, Който ни даде изкупление от смъртта, Който ни обеща спасение и опрощение на греховете ни, при условие че се покаем.
О, бих искал цялото човечество да повярва в Него, да почита Него и Отца Му и да служи на Господа, нашия Бог в името на Сина, тогава ще дойде мир, тогава праведността ще надделее, тогава Господ ще установи царството Си на земята.32
Умолявам всички по света да се покаят и да повярват в истината, да позволят на светлината на Христа да свети в живота им, да спазват всички добри и истинни принципи, който имат и да добавят към тях допълнителната светлина и знание, които са дошли чрез откровение в тази епоха. Умолявам ги да се присъединят към Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни и да жънат благословиите на Евангелието.
Умолявам членовете на Църквата да вършат дела на праведност, да спазват заповедите, да търсят Духа, да обичат Господ, да поставят на първо място в живота си нещата от Божието царство и така да изработят спасението си със страх и трепет пред Господ (вж. Филипяните 2:12).33
Предложения за изучаване и преподаване
Въпроси
-
В „Из живота на Джозеф Фийлдинг Смит” разгледайте коментарите на президент Смит относно това защо той е искал да „издигне глас на предупреждение”. По какъв начин този призив за покаяние е израз на любов?
-
Какво означава за вас да съсредоточите вярата си в Небесния Отец и Исус Христос? (вж. точка 1.)
-
Защо истинската вяра винаги води до действие? (За някои примери вж. точка 2.) Кои са някои от начините, по които можем да покажем вярата си чрез делата си?
-
Как покаянието е „резултат на вярата”? (Вж. точка 3.)
-
Мислено си припомнете за случай, когато сте се покаяли и сте почувствали милостта и любовта на Небесния Отец и Исус Христос (вж. точка 4). Какво бихте могли да споделите относно благодарността ви за Единението на Спасителя?
-
Защо покаянието е невъзможно „без скръб и желанието да се освободим от греха”? (Вж. точка 5.) Как последните два абзаца в точка 5 биха могли да дадат надежда на човек, който чувства скръб поради греха?
-
По какви начини отлагането е „крадецът на вечен живот”? (вж. точка 6.) Кои са някои от опасностите от отлагането на нашето покаяние?
-
Като разглеждате точка 7, помислете какво означава да се „издигне глас на предупреждение”. Как можем да бъдем мили и любящи в усилията ни да предупредим другите?
Свързани с темата стихове:
Евреите 11:1–6; Moсия 4:1–3; Aлма 34:17; Eтер 12:4; Moроний 7:33–34; У. и З. 18:10–16; Символът на Вярата 1:4
Помощ в преподаването
„Ученикът е този, който трябва да бъде активен. Когато учителят привлече вниманието, превърне се в звездата на шоуто, говори през цялото време или, с други думи, иззема цялото действие, почти сигурно е, че той пречи на обучението на членовете на класа” (Aзаел Д. Уудръф, Teaching the Gospel, 1962 г., стр. 37; в статията на Вирджиния Х. Пиърс, “The Ordinary Classroom—A Powerful Place for Steady and Continued Growth,” Ensign, ноем. 1996 г., стр. 12).