Глава 17

Запечатващата сила и храмовите благословии

„Илия дойде, за да възстанови на земята … пълнотата на силата на свещеничеството. Това свещеничество държи ключовете на свързването и запечатването на земята и в небесата на всички обреди и принципи, отнасящи се до спасението на хората”.

Из живота на Джозеф Фийлдинг Смит

През 1902 г. Джозеф Фийлдинг Смит пътува до щата Масачузетс, където успява да намери информация за своите предци от рода Смит. Докато е там, той се среща с един генеалог, на име Сидни Пърли. Г-н Пърли му казва: „Амбицията ми е, ако ми е възможно, да преровя архивите за всеки човек, който е дошъл в графство Есекс преди 1700 г.“

По-късно президент Смит си спомня: „Казах му: „Г-н Пърли, много голяма задача сте си поставили!” Той отговори: „Да, но се опасявам, че няма да мога да я довърша”. Тогава му казах: „Защо вършите това?” Той се замисли за момент, погледна озадачен и след това отговори: „Не знам защо, но започнах и не мога да спра”. Казах му: „Мога да ви кажа защо вършите това и защо не можете да спрете, но ако го направя, няма да ми повярвате и ще ми се смеете”.

„А”, каза той, „Не знам. Ако можете да ми кажете, със сигурност ще ми е интересно”. Тогава му разказах за пророчеството за Илия и изпълнението на това обещание към пророка Джозеф Смит и Оливър Каудъри на 3 април 1836 г. в храма Къртланд и как този дух на изследване е завладял много хора и те са обърнали сърцата си към издирване на починалите в изпълнение на това велико обещание, което трябва да се реализира преди второто пришествие, така че земята да не бъде поразена с проклятие. Сега децата обръщат сърцата си към бащите си и ние извършваме работата по обредите за мъртвите, за да могат да намерят изкупление и да имат привилегията да дойдат в царството Божие, макар и мъртви.

Когато му казах това, той се засмя и каза: „Много хубава история, но не вярвам да е истина”. Въпреки това той призна, че има нещо, което го кара да извършва това проучване и че не може да спре. Срещал съм и много други хора, които са започнали и не могат да спрат, мъже и жени, които не са членове на Църквата. И така днес хиляди мъже и жени изследват документите за мъртвите. Те не знаят защо, но то е за да може да получим тези събрани данни и да можем да отидем в храмовете ни и да извършваме работата за нашите мъртви”.¹

Президент Смит учи, че семейната история е много повече от просто намиране на имена, дати и места и събиране на истории. Тя има за цел осигуряване на храмови обреди, които обединяват семействата за вечността, запечатвайки верните хора от всички поколения като членове на Божието семейство. „Родителите трябва да бъдат запечатани един за друг, а децата за родителите, за да могат да получат благословиите на селестиалното царство”, казва той. „Затова нашето спасение и напредък зависят от спасението на нашите достойни мъртви, с които трябва да сме свързани в семейни връзки. Това може да се осъществи само в нашите храмове”.² Преди да освети храма Огдън Юта, той казва: „Бих искал да ви напомня, че когато осветим дом на Господа, това, което действително правим, е да посветим себе си на служба на Господ, със завет, че ще използваме дома по начина, по който Той желае да бъде използван”.³

Ученията на Джозеф Смит

Илия възстановява силата за запечатване (или свързване) както на земята, така и на небето.

Малахия, последният от пророците в Стария завет, приключва пророчествата си със следните думи:

„Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия, преди да дойде великият и страшен ден Господен;

И той ще обърне сърцето на бащите към чадата, и сърцето на чадата към бащите им, да не би да дойда и поразя земята с проклятие”. (Maлахия 4:5–6.)

Изглежда най-уместно последният от пророците да приключи словата си с обещание към бъдещите поколения и в това обещание да предрече време, когато ще има свързване на миналите диспенсации с тези от по-късните времена. …

Имаме много по-ясно тълкувание на словата на Малахия, дадено от нефитския пророк Мороний, който се появява пред Джозеф Смит на 21 септември 1823 г. Ето как го цитира ангелът:

„Ето, Аз ще ти разкрия Свещеничеството чрез ръката на Илия, пророка, преди да дойде великият и страшен ден Господен.

И той ще посади в сърцата на децата обещанията, направени на бащите, и сърцата на децата ще се обърнат към бащите им.

Ако не беше тъй, цялата земя би била напълно опустошена при Неговото пришествие”. (У. и З. 2:1–3.)

Мороний уведомява Джозеф Смит, че това пророчество скоро ще бъде изпълнено. Изпълнението идва 12 години по-късно, на 3 април 1836 г. На този ден Илия се явява пред Джозеф Смит и Оливър Каудъри в храма Къртланд и там им предава … силата да връзват, да запечатват, както земята, така и на небесата. Ключовете на това свещеничество се държат от Илия, на който Господ дава сила над елементите, а също и над хората, с властта да запечатва за времето и за вечността върху праведните хора всички обреди, отнасящи се до пълнотата на спасението.⁴

Някои членове на Църквата погрешно считат, че Илия идва, за да даде ключовете за кръщение за мъртвите или за спасението на мъртвите. Ключовете на Илия са по-обхватни от това. Това са ключовете за запечатване, а тези ключове за запечатване се отнасят за живите и обхващат и мъртвите, които желаят да се покаят.⁵

Илия дойде, за да възстанови пълнотата на силата на свещеничеството на земята, като я предаде на смъртни пророци, надлежно определени от Господ. Това свещеничество държи ключовете на свързването и запечатването на земята и в небесата на всички обреди и принципи, отнасящи се до спасението на хората, за да могат те да бъдат валидни и в селестиалното царство на Бог. …

Посредством тази власт се извършват обредите в храмовете и за живите и за мъртвите. Това е силата, която обединява за вечността съпрузи и съпруги, когато сключат брак съгласно вечния план. Това е властта, чрез която родителите получават правото да бъдат родители на децата си през цялата вечност, а не само временно, което прави семейството вечно в царството Божие.⁶

Възстановяването на властта за запечатване спасява земята от пълно опустошение при пришествието на Исус Христос.

Ако Илия не бе дошъл, имаме основание да вярваме, че цялото дело от миналите векове е от малко полза, защото Господ казва, че така цялата земя би била напълно опустошена при Неговото пришествие. Затова мисията му е от изключително значение за света. Не става въпрос само за кръщението на мъртвите, но и за запечатването на родители и деца към родителите, за да може да настъпи „цялостно, пълно и съвършено съединяване и обвързване на диспенсации и ключове, и сили, и слава” от началото до края на времената (вж. У. и З. 128:18). Ако тази запечатваща власт не бе на земята, тогава щеше да цари объркване и безредието щеше да измести реда в деня, когато Господ дойде, и, разбира се, това не трябва да е така, защото всички неща в царството Божие се управляват и контролират от съвършен закон.⁷

Защо земята би била опустошена? Просто защото ако няма връзка между бащи и деца—което е работата за мъртвите, тогава всички ние ще бъдем отхвърлени; цялото Божие дело ще пропадне и ще бъде напълно загубено. Подобно обстоятелство, разбира се, не може да се допусне.⁸

Възстановяването на тази (запечатваща) власт спасява земята от пълното опустошение при пришествието на Исус Христос. Когато разберем добре тази истина и тя е ясно се установи в ума ни, тогава е лесно да се види, че ще настъпи само объркване и бедствия ако Христос дойде, а силата за запечатване я няма.⁹

За да се подготвим напълно за спасение, трябва да получим храмови обреди чрез запечатващата сила.

Господ ни е дал привилегии и благословии и възможността да сключим завети, да приемем обреди, които се отнасят до нашето спасение отвъд това, което се проповядва в света, отвъд принципите на вяра в Господ Исус Христос, покаяние за греха и кръщение за опрощение на греховете и полагането на ръце за дара на Светия Дух; тези принципи и завети се получават само в храма Божий.¹⁰

Храмовата работа е така преплетена с плана на спасение, че едното не може да съществува без другото. С други думи, не може да има спасение там, където няма храмови обреди, които се извършват единствено в храма.¹¹

Има хиляди светии от последните дни, които … желаят да посещават събрания, да плащат десятъка си и да изпълняват редовните си задължения в Църквата, но изглежда не чувстват или не разбират колко е важно да получат благословиите на храма Господен, които ще им донесат възвисяване. Това е странно. Хората изглеждат доволни само да се носят от течението без да се възползват от възможностите, които им се предоставят, и без да получат тези необходими завети, които ще ги върнат в присъствието Божие като Негови синове и дъщери.¹²

Ако желаете спасение в неговата пълнота, тъкмо възвисяване в царството Божие, … трябва да идете в Господния храм и да получите свещените обреди на този дом, които не могат да бъдат получени никъде другаде. Никой мъж няма сам да получи пълнотата на вечността, на възвисяването; никоя жена не ще получи тази благословия сама; но мъж и жена, когато бъдат запечатани в Господния храм, ще преминат към възвисяване и ще продължат и ще станат подобни на Господ. И това е съдбата на човеците; това е, което Господ желае за Своите чеда.¹³

Бележка: За да прочетете някои от словата на президент Смит за надежда и обещание към верните хора, които нямат възможност да получат всички обреди на храма през живота си, вж. глава 18 в тази книга.

Поради запечатващата сила можем да извършваме спасителни обреди за хората, които са починали без да са ги получили.

Кои са бащите, за които говори Малахия, и кои са децата? Бащите са нашите починали предци, починали без привилегията да получат Евангелието, но които са получили обещанието, че ще дойде времето, когато тази благословия ще им бъде предоставена. Децата са тези, които живеят сега, които подготвят генеалогични данни и които извършват обреди чрез заместник в храмовете.¹⁴

Всички членове на семейството могат да участват в работата по семейна история.

Илия дойде с ключовете за запечатване и силата ни бе дадена; чрез нея можем да помогнем на мъртвите. Тази запечатваща сила обхваща всички онези, които са мъртви и желаят да се покаят и да получат Евангелието, починали без това знание, също както е и за онези, които са живи и се покаят.¹⁵

Господ е постановил всички Негови духовни деца, всяка душа, която е живяла или ще живее на земята, да има честна и справедлива възможност да повярва и да се подчинява на законите на Неговото вечно Евангелие. Онези, които приемат Евангелието и живеят в хармония със законите му, включително кръщение и селестиален брак, ще получат вечен живот.

Очевидно е, че само малка част от човечеството досега е чула словата на дадената чрез откровение истина от гласа на някой от истинните служители на Господ. Според Господната мъдрост и справедливост, всички трябва да го направят. Както казва Петър:

„Понеже затова се проповядва благовестието и на мъртвите, тъй щото, като бъдат съдени по човешки в плът, да живеят по Бога в дух”. (1 Петрово 4:6.)

Онези, които не са имали възможността да чуят посланието за спасение в този живот, но които са щели да го приемат с цялото си сърце, ако им е била предоставена такава възможност—те са онези, които ще го приемат в света на духовете, те са онези, за които ще изпълним обредите в храма, и те са онези, които по този начин ще станат сънаследници с нас на спасение и вечен живот.¹⁶

Обръщането на сърцата на бащите към децата и на децата към бащите е силата за спасение на мъртвите посредством работата чрез заместник, която децата могат да извършат за бащите си и това е нещо съвсем разумно и логично. Чувал съм много пъти да се казва от онези, които се противопоставят на това дело, че е невъзможно един човек да застане на мястото друг. Тези, които така се изразяват, пренебрегват факта, че цялото дело за спасение е едно дело чрез заместник, Исус Христос бидейки нашият Спасител, изкупващ ни от смъртта, за която ние не сме отговорни, и също изкупващ ни от отговорността за собствените ни грехове, при условие, че се покаем и приемем Евангелието. Това дело е безпределно и вечно и чрез същия принцип е възложил власт на членовете на Църквата да действат за мъртвите, които не могат да извършат спасителните обреди за себе си.¹⁷

Мисля, че понякога гледаме на това дело за спасение на мъртвите твърде ограничено. Погрешно е да мислим за хората, за които извършваме работа в храма Господен, като за мъртви. Трябва да мислим за тях като за живи и живият заместник само ги представлява при получаването на благословии, които те биха приели и щяха да приемат в този живот, ако бяха живели в евангелска диспенсация. Затова всеки починал човек, за когото е извършена храмовата работа, се счита за жив в момента на получаването на обреда.¹⁸

Това учение за спасението на мъртвите е един от най-величествените принципи, някога разкривани на хората. Това е начинът, по който Евангелието трябва да бъде предложено на всички човеци. То доказва, че Бог не гледа на лице (вж. Деянията 10:34), че всяка душа е ценна за Него и че всички хора ще бъдат съвсем реално съдени според делата си.

Благодаря на Господ, че е възстановил вечното Си Евангелие днес. Благодаря Му за силата на запечатване, върната на земята от пророк Илия. Благодаря Му за вечната семейна единица, за привилегията, която имаме да бъдем запечатани в Неговите свети храмове и за това, че можем да предоставяме тези благословии на запечатване на нашите предци, починали без познание за Евангелието.¹⁹

Семейната история и храмовата работа за мъртвите са дело на любов.

Има много добри, смирени души, които са лишили себе си от удобствата и понякога от необходимите неща в живота, за да могат да подготвят данните и да извършат работата за техните мъртви, за да може да им бъде предоставен дара на спасение. Това дело от любов няма да е напразно, защото всички онези, които са се трудили в тази добра кауза, ще намерят богатство и съкровища в селестиалното царство на Бог. Велика ще бъде наградата им, да, дори по-голяма от това, което смъртните са способни да разберат.²⁰

Няма дело свързано с Евангелието, което да е от по-безкористно естество, от работата в Дома Господен за нашите мъртви. Онези, които работят за мъртвите, не очакват да получат никакво земно възнаграждение или награда. Това е най-вече дело на любов, което възниква в сърцето на човека чрез верните и непрекъснати усилия в тези спасителни обреди. Няма финансово заплащане, но ще има велика радост в небесата за тези души, на които сме помогнали за тяхното спасение. Това е дело, което увеличава душата на човека, разширява възгледите му относно благоденствието на другите и засява в сърцето му любов към всички деца на нашия Небесен Отец. Няма дело, равно на това в храма за мъртвите, което по този начин да учи човека да обича своите ближни както себе си. Исус толкова възлюби света, че се съгласи да предложи Себе Си в жертва за греха, за да може светът да се спаси. Ние също имаме тази привилегия, в малка степен, да покажем нашата голяма любов към Него и нашите ближни, като им помагаме да получат благословиите на Евангелието, които сега те не могат да получат без наша помощ.²¹

Чрез семейната история и храмовата работа ние правим цялостна семейната организация от поколение на поколение.

Учението за спасението на мъртвите и храмовата работа ни дава величествена перспектива да продължим семейните връзки. Чрез него ние научаваме, че семейните връзки не трябва да бъдат разрушени, че съпрузите и съпругите вечно ще могат да си принадлежат и да бъдат заедно с децата си до последното поколение. Обаче, за да се получат тези привилегии, трябва да се получат запечатващите обреди в храма на нашия Бог. Всички договори, връзки, задължения и споразумения, направени от хората, ще приключат, но задълженията и споразуменията, сключени в дома Господен, ако бъдат вярно спазвани, ще продължат завинаги (вж. У. и З. 132:7). Това учение ни дава по-ясна идея за целите на Господ за Неговите деца. Показва Неговата изобилна и безгранична милост и любов към всички, които Му се подчиняват, да, дори към всички, които се бунтуват, защото в добрината Си Той ще дари големи благословии дори и на тях.²²

Учени сме в Евангелието на Исус Христос, че семейната организация ще бъде, що се отнася до селестиалното възвисяване, едно цяло семейство, организация, свързана от баща и майка и деца от едно поколение до баща и майка и деца в следващото поколение и така продължаваща и достигаща до края на времената.²³

Запечатващата сила на свещеничеството „обединява за вечността съпрузи и съпруги, когато сключат брак съгласно вечния план”.

Трябва да има спояване, свързване на поколенията от дните на Адам до края на времената. Семействата ще бъдат свързани заедно, родители за децата, децата за родителите, едно поколение към друго, докато не се свържем заедно в едно велико семейство с баща ни Адам начело, където Господ го е поставил. Затова не можем да бъдем спасени и възвисени в царството Божие, освен ако нямаме в сърцата си желанието да вършим това дело и да го извършваме доколкото ни е по силите за нашите мъртви. Това е едно величествено учение, един от великите принципи на истина, разкрити чрез пророка Джозеф Смит. Трябва да се възползваме от нашите възможности и да покажем, че сме достойни и приемливи в очите на Господ, за да можем да получим възвисяване за себе си и там да се радваме в царството Божие с близките и приятелите си на това величествено събиране на светиите от Църквата на Първородния, които са се опазили свободни и неопетнени от греховете на света.

Моята молитва е Господ да ни благослови и да ни дари да имаме желание в сърцата си да увеличаваме призованието си и да Му служим вярно във всички тези неща.²⁴

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

В „Из живота на Джозеф Фийлдинг Смит” прочетете съвета на президент Смит за това „какво действително правим” при освещаването на храм. Какво можем да направим, за да следваме този съвет?
Как ученията в точка 1 са свързани с усилията ни да помогнем на починалите ни предци. Как тези учения са свързани с взаимоотношенията ни с живите членове на нашето семейство?
Като четете точка 2, потърсете обяснението на президент Смит за това защо запечатващата сила „спасява земята от пълно опустошение при пришествието на Исус Христос”. Какво ни учи това за мястото на семействата в плана на спасение?
По какви начини храмовата работа е „преплетена с плана на спасение”? (Вж. точка 3.) Как този принцип може да повлияе на чувствата ни относно храмовата работа?
Президент Смит ни съветва, когато вършим храмова работа за мъртвите, да считаме хората като живи (вж. точка 4). Какво означава това за вас? Как тази идея може да повлияе начина, по който служите в храма?
Като разглеждате точка 5, потърсете благословиите, които президент Смит казва, че ще дойдат върху онези, които се занимават със семейна история. По какви начини сте открили, че тези неща са истинни?
Изучете точка 6 и си представете как се радвате с предците си на „това величествено събиране”. Помислете за това как можете да подготвите себе си и семейството си за тази привилегия.

Свързани с темата стихове:

1 Коринтяните 15:29; У. и З. 95:8; 97:15–16; 128:16–19

Помощ в преподаването

„Когато някой зададе въпрос, бихте могли да поканите другите да отговорят вместо вас. Например, можете да кажете: „Това е интересен въпрос. Какво мислят останалите?” или „Може ли някой да помогне за този въпрос?” (Преподаването — няма по-велико призование (1999), стр. 64).