Глава 11

Почитане на свещеническите ключове, възстановени чрез Джозеф Смит

„Позволете ми сега да кажа—много ясно и категорично—че ние имаме святото свещеничество и че ключовете от царството Божие са тук. Те се намират само в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни”.

Из живота на Джозеф Фийлдинг Смит

Президент Джозеф Фийлдинг Смит заявява: „Имам съвършено знание за божествената мисия на пророка Джозеф Смит. За мен няма съмнение, че Господ го е издигнал и му е давал откровения и заповеди, отворил е небесата за него и го е призовал да застане начело на тази величествена диспенсация”.¹ Президент Смит свързва това „съвършено знание” с почтително благоговение към свещеническите ключове, възстановени чрез пророка Джозеф. Той винаги е почитал и подкрепял хората, които държат ключовете и е съветвал всички членове на Църквата да имат същото уважение. Той казва: „Всеки човек, който е правилно избран да председателства на която и да е позиция в Църквата, трябва да бъде почитан в това му призование”.²

Веднъж по време на службата на Джозеф Фийлдинг Смит като апостол, Първото Президентство и Кворума на дванадесетте апостоли провеждат едно продължително обсъждане на труден въпрос. Старейшина Смит изразява категоричното си мнение по въпроса. Един ден президент Хибър Дж. Грант, който по това време е президент на Църквата, влиза в офиса на старейшина Смит. Президент Грант му обяснява, че след като с молитва е разгледал въпроса, той е почувствал, че трябва да препоръча действие, което се различава от възгледа на старейшина Смит. Старейшина Смит незабавно изразява подкрепата си за решението на президент Грант. По-късно заявява: „Що се отнася до мен, когато президентът на Църквата каже, че Господ му е показал или го е вдъхновил да направи нещо, аз го подкрепям напълно за това действие”.³

Джозеф Фийлдинг Смит изразява такава подкрепа на всичките си свещенически ръководители, не само на президента на Църквата. Например, Нейтън Елдън Танер е призован да служи като член на Кворума на дванадесетте през октомври 1962 г. Една година по-късно той е призован за съветник в Първото президентство, като това го поставя в по-висша позиция над президент Смит, който тогава е президент на Кворума на дванадесетте. Президент Танер по-късно изразява благодарността си за подкрепата на президент Смит: „Когато ме призоваха в Първото президентство, въпреки че той бе най-старшият член на Дванадесетте и бе служил като апостол над петдесет години, той показа голямо уважение към мен на тази позиция и ми оказа пълната си подкрепа и увереност”.⁴

Президент Смит почита и свещеническите ръководители в района си. Когато служи като член на Кворума на дванадесетте апостоли, той казва: „Нямам правото … да кръстя нито едно от децата ми без първо да отида при епископа на района, в който живея и да получа съгласието му, защото той държи ключовете за своя район, на който аз съм член. Никога не съм пристъпвал към кръщение на което и да е от децата ми … преди да съм отишъл при епископа и да съм поискал неговото позволение да извърша този обред и да ги потвърдя като членове на Църквата”.⁵

Учения на Джозеф Фийлдинг Смит

Свещеническите ключове са силата и властта да се управлява Господното дело на земята

Има разлика между това да се получи сан в свещеничеството и да се получат ключовете на свещеничеството. Това трябва да го разберем съвсем ясно. …

… Всички мъже, ръкоположени в някой сан, имат свещеничеството, но има и специална или упътваща власт, която е дадена на мъжете, които са призовани да председателстват. Това овластяване се дава като ключове.⁶

Тези (свещенически) ключове са правото на президентство; те са силата и властта да управляваме и ръководим всички Господни дела на земята. Който ги държи, има силата да управлява и ръководи начина, по който всички други могат да служат в свещеничеството.⁷

Когато някои хора са упълномощени от някой, който държи тези ключове, техните действия са валидни. Онова, което вършат е запечатано и потвърдено в Църквата на земята и на небесата.⁸

Господ е изпратил свети посланици от присъствието Си, които да възстановят ключовете на свещеничеството.

Ние вярваме, че след една дълга нощ на мрак, неверие и отклоняване от истините на чистото и съвършено християнство, Господ, в Своята безкрайна мъдрост, отново е възстановил на земята пълнотата на вечното Евангелие.

Ние знаем, че Джозеф Смит е пророк, че Отец и Синът са му се явили през пролетта на 1820 г., за да въведат тази последна евангелска диспенсация; че е превел Книгата на Мормон чрез дарбата и властта от Господ, че е получил ключовете и властта от ангели, които са били изпратени с тази цел, и че Господ му е разкрил спасителните учения.⁹

Господ не признава никой обряд или церемония, дори и да са извършени в Негово име, освен ако не са в съгласие с Неговата воля и са извършени от човек, който е Негов упълномощен служител. Поради тази причина Той изпрати от присъствието Си свети посланици до Джозеф Смит и други, за да възстанови това, което е било отнето от земята, именно пълнотата на Евангелието и пълнотата и ключовете на свещеничеството.¹⁰

Ключовете на свещеничеството трябваше да се възстановят. Не бе достатъчно Иоан Кръстител да дойде с ключовете на Аароновото свещеничество, а Петър, Яков и Иоан с ключовете на Мелхиседековото свещеничество, благодарение на които Църквата бе организирана; трябваше да се разтворят небесата и да се възстановят ключовете, държани от пророците, които са оглавявали диспенсациите от дните на Адам до дните на Петър, Яков и Иоан. Тези пророци дойдоха един след друг и всеки връчи властта, която притежаваше.¹¹

Когато Петър, Яков и Иоан предават Мелхиседековото свещеничество на Джозеф Смит и Оливър Каудъри, те също така им предават свещенически ключове.

Всички ключове на всички диспенсации трябваше да бъдат донесени, за да може да се изпълнят словата на пророците и целите на Господ при осъществяването на пълното възстановяване на всички неща. Затова бащата на човешкото семейство, първият човек на земята, Адам, трябваше да дойде и той дойде с неговата сила. Моисей дойде, също и другите. Всички, които имаха ключове, дойдоха и връчиха тяхната власт. … Нямаме датите на даването на някои от тези ключове, но пророкът Джозеф Смит в писмо до светиите в Наву заявява във връзка със спасението на мъртвите, както е записано в раздел 128 на Учение и Завети (стихове 17–21), че всички тези пророци са дошли с техните ключове в диспенсацията, в която живеем.¹²

След организирането на Църквата, Господ заповядва на Своите светии да построят дом в Негово име. Светиите не осъзнават напълно колко важен е този дом и не започват веднага работа по строежа му, за което Господ ги укорява (вж. У. и З. 95:1–4). След като са укорени, те се захващат с всичката си сила и в бедността си изграждат храма Къртлънд. За какво е построен той? За да бъде свят храм, където Исус Христос може да дойде, където Той може да изпрати служителите Си, пророците, с техните ключове и власт. … Знаем, че трима от великите древни пророци, които държали важни ключове, са дошли на 3 април 1836 г.

Първо дошъл Моисей (вж. У. и З. 110:11). Той дал на Джозеф Смит и Оливър Каудъри ключовете за събирането на Израил. … Той събрал Израил и макар и да нямал привилегията да ги заведе до земята, която ще притежават, ключовете за събирането били в ръцете му. Той отишъл при Петър, Яков и Иоан на планината на преображението и там им връчил същите ключове за събирането на Израил в тяхното време. Той бил изпратен на пророка Джозеф Смит и Оливър Каудъри, за да им връчи ключовете за събирането на Израил в диспенсацията на пълнотата на времената. …

Илияс дошъл след като Моисей връчил ключовете и дал Евангелието на диспенсацията, в която живял Авраам (вж. У. и З. 110:12). Всичко, отнасящо се до тази диспенсация, благословиите, дадени на Авраам, обещанията, дадени за потомството му, трябвало да бъдат възстановени и така дошъл Илияс, който държал ключовете на тази диспенсация.

След това Илия, последният от пророците, държал ключовете за запечатващата сила в древен Израил, дошъл и връчил тази сила, силата за запечатването (вж. У. и З. 110:13–16). Някои членове на Църквата погрешно считат, че Илия дошъл с ключовете за кръщението за мъртвите или за спасението на мъртвите. Ключовете на Илия са по-обхватни от това. Това са ключовете за запечатване, а тези ключове за запечатване се отнасят за живите и обхващат и мъртвите, които желаят да се покаят.¹³

Пророк Илия … връчи на тях (Джозеф Смит и Оливър Каудъри) запечатващата сила, силата да се използва свещеничеството, за да се завърже на земята и да се запечата в небесата.¹⁴

Запечатващата сила поставя печат на одобрение върху всички обреди, които се извършват в Църквата и особено онези, които се извършват в храмовете Господни.¹⁵

В храма Къртлънд Илия се явява на Джозеф Смит и Оливър Каудъри и им връчва ключовете на запечатването.

Братя и сестри, това е славна диспенсация. Всички други диспенсации се вливат в нея. Всички власти, всички сили, са съсредоточени в диспенсацията, в която живеем. Имаме привилегията да черпим от тези благословии чрез своята вярност.¹⁶

Позволете ми сега да кажа—много ясно и категорично—че ние имаме святото свещеничество и че ключовете от царството Божие са тук. Те се намират само в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.¹⁷

Президентът на Църквата държи ключовете, необходими за ръководенето на цялата Църква.

Малко преди мъченичеството си, пророкът (Джозеф Смит) връчва на дванадесетте апостоли—които представляват втория кворум на Църквата—всички ключове и всички обреди и свещеничество, необходими им, за да извършват това велико и славно дело на всеобщо спасение.¹⁸

Това свещеничество и тези ключове … са били давани на всеки мъж, отделян като член на Съвета на Дванадесетте. Но тъй като те са правото на президентството, те могат да бъдат упражнявани в пълнота само от най-старшия Божий апостол на земята, който е президентът на Църквата.¹⁹

Президентът на Църквата държи ключовете, необходими за ръководенето на цялата Църква. … В него е съсредоточена силата на свещеничеството. Той държи всички ключове от всеки вид, отнасящи се до диспенсацията на пълнотата на времената. Всички разкрити ключове от предишни диспенсации са му дадени.²⁰

Трябва да почитаме хората, които президентът на Църквата е овластил с ключове.

(Президентът на Църквата) има правото да възлага власт и да отнема власт според както намери за уместно, според полученото за тази цел вдъхновение.²¹

Помнете, че има само един човек на лицето на земята, който притежава запечатващата сила на свещеничеството; той може да възлага тази сила на други, за да могат те да действат и да запечатват на земята, и това, с неговото позволение, да е валидно и обвързващо; а ако отнеме тази сила, никой друг не може да я използва.²²

Никой не може да служи в храма и да дава благословиите му без власт за това, дадена от президента на Църквата. Никой не може да действа на която и да е позиция в Църквата без да има силата за това действие, тъй като тя се получава чрез властта и ключовете, държани от президента на Църквата. … Ако посредством властта на ключовете си той каже, че някои привилегии трябва да бъдат отнети от хората, тогава никой човек няма властта да действа при даването на тези определени привилегии. Ако някой се опита да направи това, това действие ще е невалидно, а този, който се опита да го извърши, ще трябва да отговаря пред съда Господен, ако не пред Църквата, и ще бъде намерен за виновен. …

… Когато апостолите или други братя посещават коловете на Сион и са определени да коригират нещо, на което трябва да се обърне внимание, те го правят с властта, която им е дадена от президента на Църквата. Същият принцип е валиден в по-малък мащаб в коловете и в районите.²³

Всеки човек, който е правилно избран да председателства на която и да е позиция в Църквата, трябва да бъде почитан в това му призование. Когато някой е ръкоположен в сан епископ, на него са връчени ключовете за президентство над района, в който живее, и той трябва да бъде почитан в призованието му от всички членове на района, независимо какви призования имат те. Същото важи и за президента на кол, президента на кворум или на каквото и да е. За да илюстрирам какво означава това, ние сме учени, че никой баща няма правото, дори и да притежава Мелхиседековото свещеничество, да кръсти което и да е от децата си без първо да получи разрешение от епископа си. Когато е получено разрешението, бащата е упълномощен да извърши този обряд за детето си. Ако някой баща реши на своя глава да извърши кръщение или да ръкоположи сина си, без първо да е получил разрешение от председателстващия служител в района или кола, който притежава ключовете на властта, той извършва прегрешение. Това важи както за апостолите, така и за старейшините в даден район. Дори президентът на Църквата никога не би си помислил да извърши подобно действие без първо да се обърне към епископа на района си или президента на неговия кол и властта, която е дадена на епископа или президента на кол.²⁴

Единният глас на хората, които държат ключовете на царството, винаги ще ни напътства да ходим там, където Бог иска.

Мисля, че тук има нещо, което следва да изясним напълно в нашите умове. Нито президентът на Църквата, нито Първото Президентство, нито общият глас на Първото Президентство и Дванадесетте някога ще поведат светиите по грешен път, нито ще отправят към света съвет, противоречащ на промисъла и волята Господни.

Отделен човек може да се отклони от пътя, да има възгледи или да дава съвет, несъответстващ на Господните намерения. Но гласът на Първото Президентство и обединеният глас на останалите, които държат ключовете на царството, винаги ще води светиите и света по пътеките, по които Господ желае да вървят те. …

Свидетелствам, че ако уважаваме и следваме съветите и напътствията на Първото Президентство, никоя сила на света не може да застане на пътя ни или да промени посоката ни като църква, а като отделни хора ще получим мир в този живот и ще наследим вечна слава в идния (вж. У. и З. 59:23).²⁵

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

По какви начини можем да следваме примера на президент Смит като подкрепяме хората, които държат свещенически ключове? (Вж. „Из живота на Джозеф Фийлдинг Смит”)
Как точка 1 ви помага да разберете разликата между това да се притежава свещенически сан и да се държат свещенически ключове? Защо мислите, че това е важно разграничение?
По какъв начин сте били благословени поради това, че свещеническите ключове са възстановени на земята? (вж. точка 2.)
Как според вас Църквата е укрепена от организацията, описана в точки 3 и 4? Как се укрепват отделните членове на Църквата?
Какви са чувствата ви относно думите на президент Смит за единството в Първото президентство и Кворума на дванадесетте апостоли? Кога сте получавали напъствия чрез техния „обединен глас”? (вж. точка 5.)

Свързани с темата стихове:

Maтея 16:13–19; Деянията 3:21; У. и З. 21:4–6; 27:5–13; 65:2; 128:8–21; 132:7

Помощ в преподаването

„Възможно е да настъпи момент, когато не знаете отговора на даден въпрос. Ако това се случи, просто кажете, че не знаете. Можете и да кажете, че ще се опитате да намерите отговора. Или да приканите учениците да намерят отговор, като им предоставите време от друг урок, за да съобщят какво са научили” (Преподаването — няма по-велико призование, стр. 64).