Глава 10

Нашето търсене на истината

„От всички нас като членове на Църквата се изисква да се запознаем с всичко, което Господ е разкрил, за да не бъдем заблудени. … Как да вървим в истината, ако не я знаем?”

Из живота на Джозеф Фийлдинг Смит

Когато Джозеф Фийлдинг Смит е на осем годишна възраст, неговият баща му подарява екземпляр на Книгата на Мормон и го моли да го прочете. „Приех този нефитски летопис с благодарност”, по-късно си спомня той, „и се заех със задачата, която ми беше възложена”. Любовта му към книгата го мотивира да върши по-бързо задачите си и понякога дори да си тръгне рано от баскетболен мач, за да може да намери тихи места за четене. За по-малко от две години, след като получава подаръка от баща си, той прочита книгата два пъти. За това си ранно изучаване той по-късно казва: „Има някои пасажи, които се бяха запечатали в съзнанието ми и никога не ги забравих”.¹ Той чете и други книги. „Четях книгите, които бяха подготвени за децата в Неделното училище за деца в онези ранни дни”, казва той, „и обикновено държах книга в ръката си, когато бях вкъщи. … По-късно прочетох Историята на Църквата, както е записана в Millennial Star. Прочетох и Библията, Книгата на Мормон, Скъпоценен Бисер, Учение и Завети и друга литература, която попадаше в ръцете ми”.²

Президент Смит поддържа тази жажда за опознаване на Евангелието през целия си живот. Като научава истините за Евангелието, той ги споделя и, когато е необходимо, ги защитава. Три години след като е ръкоположен за апостол, той получава свещеническа благословия, която включва следния съвет: „Благословен си със способността да разбираш, анализираш и защитаваш принципите на истината повече от много твои събратя и ще дойде времето, когато всички доказателства, които си събрал, ще застанат като стена на защита срещу всички, които се стремят да унищожат доказателствата за божествеността на мисията на пророка Джозеф Смит; и в тази защита ти никога няма да бъдеш объркан, а светлината на Духа ще пръска лъчите си върху сърцето ти нежно както росата, която пада от небесата, и ще разкрие пред теб много истини относно това дело”.³ Той живее верен на тези пророчески думи. Като евангелски учен, учител и писател, той работи усърдно, за да обясни и защити спасителните учения. Президент Хибър Дж. Грант веднъж го нарича „най-информираният относно Писанията” сред всички висши ръководители.⁴

Към края на живота си президент Смит често размишлява върху благословиите, които е получил чрез изучаването на Евангелието.

„През целия си живот изучавах и размишлявах над принципите на Евангелието и се стремях да живея съгласно законите Господни. В резултат на това в сърцето ми се появи голяма любов към Него и делото Му и всички онези, които се стремят да подкрепят целите Му на земята”.⁵

„През целия си живот изучавах Писанията и търсех напътствието на Духа Господен, за да получа разбиране за тяхното истинско значение. Господ бе добър към мен и се възрадвам в знанието, което Той ми е дал, и на привилегията да преподавам Неговите спасителни принципи”.⁶

Президент Джозеф Фийлдинг Смит от Кворума на дванадесетте апостоли и президент Джозеф Ф. Смит, 1914 г.

Учения на Джозеф Фийлдинг Смит

Трябва да търсим истината в много области, но най-важното знание е знанието за Евангелието.

Ние вярваме в образованието. Като членове винаги сме се стремили към познание във всяка област и като Църква сме харчили големи суми и сме направили значителна жертва, за да осигурим образователни възможности за членовете на Църквата. Особено в днешното време на научни изследвания и развитие. Мислим, че нашите млади хора трябва да получат толкова образование и техническо обучение, колкото е разумно.

Но ние мислим, че този стремеж към светско знание трябва да бъде балансиран с подобен стремеж към духовно разбиране. По-важно е, хиляди пъти по-важно е, да имаме знание за Бог и Неговите закони, за да можем да вършим нещата, които ни дават спасение, отколкото да имаме всичкото светско познание, което може да се придобие.⁷

„И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни” (Иоана 8:32).

Всеки трябва да научава нещо ново всеки ден. Всички вие имате любознателни умове и търсите истина в много области. Искрено се надявам, че най-голямото ви търсене е в областта на духовните неща, защото там можем да получим спасение и да имаме напредък, който води до вечен живот в царството на Отца ни.

Най-важното знание в света е знанието за Евангелието. Това е познание за Бог и Неговите закони, за онези неща, които хората трябва да правят, за да изработят спасението си със страх и трепет пред Господа (вж. Филипяните 2:12; Moрмон 9:27).⁸

Не всичката истина е с една и съща стойност или важност. Някои истини са по-важни от други. Най-великата истина, най-важните истини, намираме в основните учения на Евангелието на Исус Христос. Първо: Исус Христос е Синът Божий, Изкупителят на света, който дойде в този свят, за да умре, за да може човеците да живеят. Трябва да знаем тази истина. Много по-важно е да знаем, че Исус Христос е нашият Изкупител, че ни е дал принципите на вечен живот, отколкото да знаем всичко, което може да бъде придобито в светското образование.⁹

Що се отнася до философията и мъдростта на света, те не означават нищо, освен ако не отговарят на даденото чрез откровение слово Божие. Всяко учение, независимо дали е в областта на религията, науката или философията или каквато и да е друга сфера, ако противоречи на даденото чрез откровение слово Господно, ще се провали. Може да изглежда правдоподобно. Може да ви бъде изложено така, че да е привлекателно, и така, че да не можете да отговорите на него. Може да изглежда да е установено чрез доказателство, което не можете да оборите, но всичко, което вие трябва да направите, е да бъдете търпеливи. Времето ще се справи с всички тези неща. Ще откриете, че всяко учение, всеки принцип, независимо колко всеобщо е приет, ако не съответства на божественото слово Господне към Неговите служители, ще погине. Нито пък е необходимо да се опитваме да изкривяваме словото Господно в суетен опит да го направим да съответства на тези теории и учения. Словото Господно няма да отмине неизпълнено, а тези лъжливи учения и теории ще отпаднат. Истината и само истината ще остане, когато всичко друго загине.¹⁰

Господ ни е заповядал да изследваме Писанията.

Господ е заповядал на членовете на Църквата в днешно време да Го търсят чрез молитва, чрез вяра и чрез изучаване. Заповядано ни е да изучаваме заповедите, които ни е дал в Учение и Завети, в Книгата на Мормон и във всички Писания, с обещанието, че „всяко едно качество на мъдростта, което придобием в този живот, ще възкръсне с нас при възкресението. И ако в този живот човек се сдобие чрез старание и подчинение с повече познание и мъдрост, отколкото друг, в идния свят той ще има преимущество в същата степен”. (У. и З. 130:18–19.) … Спасителят казва на юдеите: „Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелствуват за Мене”. (Иоана 5:39.) Колко членове на Църквата мислят така, но не се подготвят чрез учение и чрез вяра?¹¹

Струва ми се, че никой член на тази Църква няма да може да се радва на мир и утеха и да има ясно съзнание, ако няма знание чрез изучаване и молитва над стандартните произведения на Църквата. Тези летописи са безценни. Светът ги подиграва, но чрез техните учения ни е позволено да се доближим повече до Бог, да придобием по-добро разбиране за нашия Небесен Отец и Неговия Син Исус Христос, да се запознаем повече с тях и да знаем повече относно прекрасния план на спасение, който са дали на нас и на света.¹²

Древните пророци, видели нашето време, са говорили не толкова на хората от тяхното време, колкото в полза на хората, живещи в дните, за които се говори в техните пророчества.¹³

Казвам ви, мои братя и сестри, не можете да спазвате заповедите Господни и да вървите в праведност, ако не ги познавате. Господ ни е заповядал да изследваме Писанията, защото нещата, които те съдържат, са истинни и ще бъдат изпълнени (вж. У. и З. 1:37). … Изследвайте писанията, запознайте се с това, което Господ е разкрил за вашето спасение, за спасението на дома ви и на света.¹⁴

Имаме голяма отговорност да се вслушваме в истинното послание, което Господ ни разкрива чрез служителите Си.

Ако се вслушаме в словата Господни и търсим за себе си да получим знание от Книгата на Мормон, от Библията, от Учение и Завети, от Скъпоценен Бисер и от напътствията, които редовно ни се дават от ръководителите на Църквата, и се стремим да вършим волята Господна, като не забравяме да се молим и не изоставяме заветите си с Него, ние няма да се отклоним.¹⁵

Деветата точка от Символа на вярата гласи: „Ние вярваме във всичко, което Бог е разкрил, във всичко, което понастоящем разкрива, и вярваме също, че Той все още ще разкрива много велики и важни неща, принадлежащи на Царството Божие”. Тъй като това е истина, необходимо е да разбираме всичко, което Той е разкрил, и това, което понастоящем ни разкрива; иначе не сме в досег с делото Му и не можем да знаем волята му за нас, защото не я разбираме.¹⁶

Светиите от последните дни трябва да имат доверие на ръководителите си и да следват ученията на висшите ръководители на Църквата, защото те им ги предават с глас на пророчество и вдъхновение. Господ заявява в първи раздел на Учение и Завети, че няма значение дали говори чрез Неговия собствен глас или чрез гласа на служителите Си (вж. У. и З. 1:38). Затова имаме също толкова голяма отговорност и задължение да се вслушаме в гласа на този, който стои начело, за да учи хората, и да се вслушаме в гласа на старейшините на Израил, когато заявяват пред хората посланието на истината, колкото ако Господ изпрати от присъствието Си някой ангел или лично дойде, за да ни заяви тези неща.¹⁷

Можем да опознаваме Евангелието чрез изучаване, вяра и послушание и чрез напътствието на Светия Дух.

Ще е добре да следваме дадения от Господ съвет, който гласи: „Който цени словото Ми, не ще бъде измамен”. (Джозеф Смит—Maтея 1:37.) Оценяването на словото Му е много повече от това само да го четем. Ако го оценяваме, трябва не само да го четем и изучаваме, но и да следваме в смирение и послушание дадените заповеди и да получаваме вдъхновението, което Светият Дух дава.¹⁸

Понякога чуваме оплакването „нямам време”. Но ние всички имаме време да четем и изучаваме и това е наше сериозно задължение. Можем ли да намерим поне петнадесет минути всеки ден, които да отделим на системно четене и размишление? Това изглежда като съвсем малко време, но то се превръща в един час и четиридесет и пет минути на седмица, седем и половина часа на месец от тридесет дни и деветдесет и един часа и петнадесет минути на година. …

… Малцина от нас четат твърде много, повечето четат твърде малко. Господ казва: „И тъй като никой няма вяра, търсете усърдно и се поучавайте един друг със слова на мъдрост, да, търсете слова на мъдрост от най-добрите книги; търсете познание тъкмо чрез учение, също и чрез вяра”. (У. и З. 88:118; 109:7.)¹⁹

От нас се очаква да изучаваме и научим всичко възможно чрез изследване и анализ. Но нашите способности да учим само с разум и изучаване имат своите ограничения. Нещата Божии могат да бъдат опознати само чрез Духа Божий. Трябва да придобием познание чрез вяра.²⁰

Разбира се, хората могат да търсят, могат да изучат, могат да научат страшно много неща, могат да натрупат огромно количество информация, но никога няма да могат да стигнат до пълнотата на истината … освен ако не са водени от Духа на истината, Светия Дух, и не спазват заповедите Божии.²¹

Истинската вяра, съпътствана от духа на смирение, води хората към познание на истината. Няма добро обяснение за това хората навсякъде да не могат да знаят истината, която ги прави свободни. Няма добро обяснение за това всички хора не могат да открият светлината на истината и да разберат дали Господ е говорил отново в тези последни дни. Павел заявява, че хората трябва да „да търсят Бога, та дано биха го поне напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас”. (Деянията 17:27.) Дори и сред духовния мрак и липса на вяра, които покриват земята, ръката на Господ не е скъсена. Той чува искрената молба на искрено търсещия истината; никой не трябва да живее без знание за божествената истина и за това къде да намери Църквата на Исус Христос. Всичко, от което човек се нуждае, е смирена вяра и каещ се дух с решимостта да върви в светлината и Господ ще му я разкрие.²²

Всички можем да узнаем истината, не сме безпомощни. Господ е направил възможно хората да знаят чрез спазване на Неговите закони и чрез напътствието на Неговия Свят Дух, който е изпратен именно да ни учи, когато спазваме закона, така че да опознаем истината, която ни прави свободни (вж. Иоана 8:32).²³

Когато водим живота си в хармония с истината, Господ увеличава нашата светлина и нашето разбиране.

От всички нас, като членове на Църквата, се изисква да се запознаем с всичко, което Господ е разкрил, за да не бъдем заблудени. … Как да вървим в истината, ако не я знаем?”²⁴

Единствената ни цел, що се отнася до истините за спасение, трябва да е да открием какво ни е разкрил Господ и след това да вярваме и действаме съобразно това.²⁵

Ако следваме духа на светлината, духа на истината, духа, който е изложен в откровенията Господни, ако чрез дух на молитва и смирение търсим напътствието на Светия Дух, Господ ще увеличава нашата светлина и нашето разбиране, така че да имаме духа на проникновение, да разбираме истината, да знаем кое е грешно, когато го видим, и да не бъдем заблуждавани.

Кой се заблуждава в тази Църква? Не е човекът, верен в изпълнението на задълженията си, не е човекът, който познава словото Господне, не е човекът, който спазва заповедите, дадени в тези откровения, а човекът, който не е запознат с истината, човекът, който живее в духовен мрак, човекът, който не разбира и не познава принципите на Евангелието. Този човек ще се заблуди и когато тези лъжливи духове дойдат сред нас, той няма да може да се ориентира и да разграничи между светлината и мрака.

Но ако той върви в светлината на откровенията Господни, ако се вслуша в съветите, които се дават от онези, които седят в съветите на Църквата, имащи властта да дават такива наставления, той няма да се отклони.²⁶

Нека изследваме Писанията, нека знаем какво Господ е разкрил, нека подредим живота си в хармония с истината Му. Тогава няма да бъдем заблудени, а ще имаме силата да устоим на злото и изкушението. Умовете ни ще бъдат оживотворявани и ще можем да разбираме истината и да я отделяме от грешното.²⁷

Ако има някои учения или принципи, преподавани в Църквата, които не разбираме, нека паднем на колене. Нека застанем пред Господа в дух на молитва и смирение, като Го помолим умовете ни да бъдат просвещавани, за да можем да разбираме.²⁸

„Това, което е от Бога, е светлина; и този, който приема светлината и постоянства в Бога”—което е ключът към успеха—„приема повече светлина; и тази светлина става все по-ярка и по-ярка до съвършения ден”. (У. и З. 50:24.)

От това разбираме, че човекът, който търси Бог и е воден от Духа на истината, наречен също Утешителя, и продължава в Бога, ще израства в знание, светлина, истина, докато накрая за него настъпи съвършеният ден на светлина и истина.

Няма да получим всичко това в този живот. Невъзможно е за човек да постигне тази цел за малкото години смъртно съществуване. Но всичко вечно, което научаваме тук, вдъхновено от Духа на истината, ще продължи с нас отвъд гроба и тогава ние ще продължим, ако сме постоянствали в Бога, да получаваме светлина и истина, докато накрая настъпи този съвършен ден.²⁹

Дадено е обещание на всички, които приемат светлината на истината и чрез търсенето и поведението си на послушание се опитват да опознаят с Евангелието, че те ще получават ред по ред и правило след правило, тук малко и там малко, докато пълнотата на истината не стане тяхна, дори скритите тайни на царството ще им бъдат разкрити, „защото всеки, който иска, получава; и на оногова, който хлопа, ще се отвори”. (Maтея 7:8; 3 Нефи 14:8; вж. също Исаия 28:10; У. и З. 76:1–10; 98:11–12.) Всички те са наследници на спасение и ще получат венец на слава, безсмъртие и вечен живот като синове и дъщери Божии, с възвисяване в Неговото селестиално царство.³⁰

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

Като четете за усилията на президент Смит да изучава Евангелието (вж. „Из живота на Джозеф Фийлдинг Смит”), помислете за собствените си усилия. Какви благословии сте получили като сте изучавали Писанията и другите евангелски учения?
Какво можем да научим от точка 1 за равновесието между духовното учене и светското учене? Как можем да помогнем на членове на семейството и нашите околни да поставят на първо място духовното знание, докато се стремят да постигат образователни цели?
По какъв начин Писанията са ви помогнали да „опознаете по-добре” Небесния Отец и Исус Христос? (вж. точка 2.) Помислете какво може да подобрите при вашето изучаване на Писанията.
След като прочетете точка 3, помислете за благословиите, които сте получили като сте спазвали напътствията на църковните ръководители. Как можем да споделим ученията на живите пророци с нашите семейства и околните?
Какво означава да оценим словото Господно? (за някои идеи вж. точка 4). По какъв начин „поне петнадесет минути всеки ден да се посветим на системно четене и размишление” може да повлияе на живота ни?
Помислете как съветът в точка 5 е приложим в живота ви. Когато лъжливата информация става все по-натрапчива и достъпна, как можем да „различаваме между светлината и тъмнината”? Какво можем да направим, за да помогнем на децата и младежите?

Свързани с темата стихове:

Псалми 119:105; Иoана 7:17; 2 Tимотея 3:15–17; 2 Нефи 4:15; 32:3; Еламан 3:29–30; У. и З. 19:23; 84:85; 88:77–80

Помощ в преподаването

„Дори когато преподавате на много хора едновременно, можете да обърнете внимание на всеки. Например, вие обръщате внимание на всеки, когото топло поздравите, в началото на часа. … Вие също така обръщате внимание, когато направите участието им желано и спокойно” (Преподаването — няма по-велико призование,, (1999 г.), стр. 35).