Глава 19

В света, но не от света

„Докато живеем в света, ние не сме от света. От нас се очаква да побеждаваме света и да живеем както подобава за светии”.

Из живота на Джозеф Фийлдинг Смит

На 29 декември 1944 г. синът на президент Джозеф Фийлдинг Смит, Луис, загива по време на службата си в армията на САЩ. Въпреки скръбта, която президент Смит изпитва, той бива утешен от спомена за добрия живот на Луис. „Ако Луис някога е казал или направил лошо нещо, не съм го чул”, записва в дневника си президент Смит. „Чувствата му бяха чисти, както и делата му. … Колкото и да е тежък ударът, ние имаме мира и щастието да знаем, че той бе чист и освободен от пороците, които са толкова разпространени из света и се срещат и в армията. Той бе предан на вярата и е достоен за величественото възкресение, когато отново ще бъдем с него”.¹

Около 11 години по-късно президент Джозеф Фийлдинг Смит и съпругата му Джеси виждат подобни черти в други служители на армията. Те обикалят мисиите на Църквата в източна Азия и се срещат с военослужещи светии от последните дни. Президент и сестра Смит са впечатлени от тези млади мъже, които независимо от изкушенията на света, водят добър и чист живот. На октомврийската обща конференция през 1955 г. президент Смит казва:

„Вие, бащи и майки, които имате синове, които служат в армията, гордейте се с тях. Те са прекрасни младежи. Някои от нашите военослужещи са обърнати във вярата, дошли са в Църквата чрез ученията, наставленията и примера—основно чрез примера—на членовете на Църквата, които служат с тях в армията.

Срещнах много млади мъже, които казват: „Дойдохме в Църквата поради живота на тези млади мъже и защото те ни учеха на принципите на Евангелието”.

Те вършат добра работа. Може да има един или двама, които са небрежни, но тези млади мъже, с които имах привилегията да се срещна и да говоря, даваха свидетелството си за истината и бяха смирени.

И като се срещнах със офицерите и военните свещеници … , те всички казваха: „Харесваме вашите млади мъже. Те са чисти. Може да се разчита на тях”.²

Президент Смит предупреждава членовете на Църквата да бъдат—като тези млади военослужещи—„различни от светските хора”.³ В такива речи той често говори за почитане на Господния ден свят, спазване на словото на мъдростта, почитане на имената на Небесния Отец и на Исус Христос, скромно обличане и спазване на закона за целомъдрието. Той уверява светиите от последните дни, че благословиите, които ще получат, ако обърнат гръб на злините на света и спазват заповедите, ще „надминат всичко, което сега можем да разберем”.⁴

Дори и по време на война, можем да живеем в света, но да не бъдем от света.

Учения на Джозеф Фийлдинг Смит

Господ очаква от нас да обърнем гръб злините на света и да живеем както подобава за светии.

Живеем в нечестив и греховен свят. Но докато живеем в света, ние не сме от света. От нас се очаква да побеждаваме света и да живеем както подобава за светии … Имаме по-голяма светлина, отколкото има света, и Господ очаква повече от нас, отколкото очаква от хората от света.⁵

В седемнадесетата глава на Иоана—трудно ми е да чета тази глава без сълзи да напират в очите ми— … нашият Господ се моли на Отца с цялата нежност на душата Си, защото знае, че часът е настанал Той да предложи Себе Си в жертва, моли Се за Своите ученици. В тази молитва Той казва:

„Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия.

Те не са от света както и Аз не съм от света.

Освети ги чрез истината: Твоето слово е истина”. (Иоана 17:15–17.)

Ако живеем съгласно религията, която Господ е разкрил и която сме приели, ние не принадлежим на света. Не трябва да участваме в неговата лекомисленост. Не трябва да споделяме неговите грехове и грешки—грешки във философиите и грешки в ученията, грешки в начина на управление или каквито и да било грешки—ние нe участваме в тях.

Единственото, което трябва да правим, е да спазваме заповедите Божии. Това е всичко—да бъдем истинни на всеки завет и всяко задължение, което сме сключили и поели върху си.⁶

От това, което казвам, не правете заключението, че според мен трябва да се изолираме от хората извън Църквата и да не общуваме с тях. Нямам това предвид, а искам да бъдем последователни светии от последните дни и ако хората от света ходят в мрак и грях, противно на Господната воля, ние сме дотам.⁷

Когато се присъединим към Църквата … , от нас се очаква да изоставим много от пътищата на света и да живеем както подобава за светии. Повече не трябва да се обличаме, да говорим, да действаме и дори да мислим както другите твърде често правят. Мнозина в света консумират черен и зелен чай, кафе, тютюн и алкохол и наркотици. Мнозина богохулстват с вулгарни и неприличен език, животът им е неморален и нечист, но тези неща трябва да ни бъдат чужди. Ние сме светии на Всевишния. …

Призовавам Църквата и всички нейни членове да изоставят злините на света. Ние трябва да избягваме нецеломъдреността и всяка форма на неморалност, все едно че са чума …

Като служители на Господ, нашата цел е да ходим в пътеките, които Той е начертал пред нас. Желаем не само да вършим и казваме това, което ще Му бъде угодно, но и се стремим да живеем живота си така, че да бъде като Неговия.⁸

Да пазим Господния ден свят

Бих искал да кажа няколко думи относно спазването на Господния ден и спазването му свят. Тази заповед ни е дадена в началото и Бог е заповядал на светиите и на всички хора по земята да спазват Господния ден и да го пазят свят—един ден от седем. На този ден трябва да си почиваме от трудовете си, да ходим в Господния дом и да принасяме в жертва свещенодействията си. Защото наистина, това е ден, който ни е назначен, за да си почиваме от трудовете си и да се покланяме на Всевишния. (Вж. У. и З. 59:9–10.) В този ден трябва да Му предлагаме благодарностите си и да Му се покланяме чрез молитва, пост, песен, поучение и напътствие.⁹

Господният ден е станал ден на удоволствия, на веселие, на всичко друго, но не и на почитане на Бог … и съжалявам да кажа, но твърде много членове—а и един би бил твърде много—на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни се присъединяват в тази процесия и Господният ден се счита от някои членове на Църквата за ден на веселие и удоволствия, а не за ден, в който да можем да служим на Господа нашия Бог с цялото си сърце, с цялата си мощ, разум и сила. …

Това е законът за Църквата днес, такъв, какъвто е бил за древен Израил, и някои от членовте доста се обезпокоят, защото считат, че почитането на Господния ден намаля спектъра на техните дейности.¹⁰

Нямаме работа да нарушаваме Господния ден. … Много съжалявам, че дори сред светиите от последните дни на това учение не се гледа както би трябвало, че сред нас има хора, които считат за съвсем приемливо да се следва светския начин в това отношение. Те приемат идеите и схващанията на света в нарушение на заповедите Господни. Но ако правим това, Господ ще ни държи отговорни; невъзможно е да нарушаваме словото Му и да получим благословиите на верните.¹¹

Спазване на Словото на мъдростта

Словото на мъдростта е основен закон. Той посочва начина и ни дава достатъчно информация относно храните и напитките, които са добри за тялото, и тези, които не са. Ако искрено спазваме това, което е написано с помощта на Духа Господен, нямаме нужда от допълнителни съвети. Това чудесно напътствие съдържа следното обещание:

„И всички светии, които помнят да спазват и вършат тези неща, и ходят в подчинение на заповедите, ще получат здраве в пъпа си и мозък в костите си,

и ще намерят мъдрост и големи съкровища от познание, тъкмо скрити съкровища,

и ще тичат и няма да се уморяват; и ще ходят, и няма да отпадат”. (У. и З. 89:18–20.)¹²

Милиарди долари се харчат ежегодно за опияняващ алкохол и тютюн. Пиянството и мръсотията, които тези злини носят на човешкото семейство, подкопават не само здравето, но и моралните и духовни устои на човечеството.¹³

Семействата са разкъсвани от нарастващата употреба на незаконни наркотици и злоупотребата със законни лекарства.¹⁴

Не трябва да се вслушваме в изкушенията и в злонамерените реклами на субстанции, които вредят на тялото и са заклеймени от нашия Отец в небесата и Неговия Син Исус Христос; те нямат място в Евангелието, което ни е дадено. …

Телата ни трябва да бъдат чисти. Мисленето ни трябва да бъде чисто. Трябва да имаме в сърцето си желанието да служим на Господ и да спазваме Неговите заповеди, да помним молитвите си и в смирение да търсим съветите, които идват чрез напътствията на Духа Господен.¹⁵

Господ разкрива Словото на мъдростта на пророка Джозеф Смит, за да помогне на светиите да получат физическа и духовна сила.

Почитане на името на Божеството

Трябва да пазим името на Божеството най-свято и да го изговаряме с най-тържествено уважение. Нищо не е по-наскърбяващо или шокиращо за чувствата на чувствителния човек от това да чуе грубо и невежо създание да злоупотребява с името на Божеството. Някои хора богохулстват до такава степен, че за тях изглежда е почти невъзможно да изрекат две или три изречения без да ги подчертаят с някоя вулгарна или богохулна клетва. Има хора, които изглежда считат за … израз на мъжественост и превъзходство над обикновените хора да използват богохулен език. … Мръсотията във всяка една форма е унизителна и унищожителна за душата и трябва да се избягва като смъртоносна отрова от всички членове на Църквата.

Добрите истории често биват съсипвани само защото авторите им не са разбрали кога да използват свещени имена. Когато богохулни изрази излизат от устата на иначе порядъчни хора, вместо да подчертаят историята, те подриват нейната стойност и привлекателност. … Колко странно е, че някои хора, при това добри хора, си мислят, че използването на някои изрази, които включват името Господно, добавя привлекателност, остроумие или сила на историите им! …

Особено светиите от последните дни трябва да пазят като най-свещени и достойни за уважение всички неща, които са свещени. Хората от света не са обучени както нас за такива неща, макар и да има много честни, религиозни и чувствителни хора по света. Но ние имаме напътствието на Светия Дух и откровенията Господни, а Той тържествено ни учи в наши дни на нашите задълженията за всички такива неща.¹⁶

Скромно обличане и спазване на закона за целомъдрието

Светиите от последните дни не трябва да следват модите и нескромността на света. Ние сме Господен народ. Той очаква от нас да живеем чист и добродетелен живот, да пазим мислите си непорочни и умовете си чисти и верни при спазането на всички Негови заповеди. Защо трябва да следваме света, защо да не бъдем скромни, защо да не вършим нещата, които Господ изисква от нас?¹⁷

Като вървя по улиците към и от Църковната офис сграда, виждам млади и възрастни жени, много от тях „дъщери на Сион”, които са нескромно облечени (вж. Исаия 3:16–24). Осъзнавам, че времената и модите се менят. … (Но) принципът на скромност и благоприличие остава същият. … Стандартите, изразени от висшите ръководители на Църквата, са, че жените, а също и мъжете, трябва да се обличат скромно. Те са учени на правилно поведение и скромност във всички неща.

Според мен е тъжно, когато „дъщерите на Сион” се обличат нескромно. Освен това, тази забележка се отнася и за мъжете. Господ е дал заповеди на древния Израил, че и мъжете и жените трябва да покриват телата си и да спазват винаги закона за целомъдрие.

Умолявам за скромност и целомъдреност от страна на членове на Църквата, и мъже и жени, да бъдат целомъдрени, чисти в живота си и да спазват заветите и заповедите, които Господ ни е дал. …

… Носенето на нескромно облекло, което може да изглежда като дребна работа, отнема нещо от нашите млади жени и мъже в Църквата. Това просто прави по-трудно спазването на тези вечни принципи, според които всички ние трябва да живеем, ако желаем да се завърнем в присъствието на нашия Отец в небесата.¹⁸

Благословиите, обещани на верните, са много по-велики от временните удоволствия на света.

Един член на Църквата ми каза веднъж, че не може да разбере защо щом той си плаща десятъка и спазва Словото на мъдростта, моли се и се старае да спазва всички заповеди, които Господ му е дал, едва свързва двата края, а съседът му, който нарушава Господния ден, предполагам и пуши и пие, прекарва (според него) добре времето си, не обръща внимание на ученията на нашия Господ и Спасител Исус Христос, но въпреки това преуспява.

Знаете ли, имаме страшно много членове на Църквата, които си мислят за това в сърцата си и се чудят защо. Защо този човек изглежда е благословен с всички добри неща на земята—между другото и с много от лошите неща, които той счита за добри—а толкова много членове на Църквата мизерстват, трудят се усърдно, за да се справят в този свят.

Отговорът е прост: Понякога (а аз от време на време го правя) отивам на футболен или бейзболен мач или на друго забавление и задължително ще бъда заобиколен от мъже и жени, които пушат цигари или пури или мръсни лули. Много е досадно и това ми пречи. Обръщам се към сестра Смит и правя някакъв коментар, а тя отвръща: „Ами, нали знаеш какво си ме учил? Ти си в техния свят. Това е техният свят”. И това някак вкарва ум в главата ми. Да, ние сме в техния свят, но не трябва да сме от него.

Така, тъй като ние живеем в техния свят, те преуспяват, но, братя и сестри, техният свят наближава края си. …

Ще дойде денят, когато този свят няма да съществува. Той ще бъде променен. Ще получим по-добър свят. Ще получим свят, който е праведен, защото, когато Христос дойде, Той ще пречисти земята.¹⁹

Ако търсим старателно, молим се винаги, вярваме и живеем праведно, ние имаме Господното обещание, че всички неща ще работят за наше добро (вж. У. и З. 90:24). Tук не ни се обещава, че няма да имаме изпитания и трудности в живота, защото това изпитателно състояние е предназначено да ни дава опит и трудни и противоречиви ситуации.

Никога не е било предвиждано животът да бъде лесен, но Господ ни е обещал, че ще направи така, всички наши изпитания и трудности да бъдат за наше добро. Той ще ни дава силата и способността да побеждаваме света и да стоим непоклатимо във вярата, независимо от всичкото противопоставяне. Това е обещание, че ние ще имаме мир в сърцата си, въпреки суматохата и трудностите на света. И най-вече, това е обещание, че когато този живот приключи, ще заслужим вечен мир в присъствието на Онзи, чието лице сме търсили, чиито закони сме спазвали и на Когото сме избрали да служим.²⁰

Когато поставим Божието царство на първо място в живота си, ние действаме като светлина за света и даваме пример за околните, който те да следват.

Светиите от последните дни са като град, поставен на хълм, който не може да бъде скрит, и като свещ, която дава светлина на всички в къщата. Наше задължение е да позволим светлината ни да свети като пример за праведност, не само на хората, сред които живеем, но и на хората по цялата земя. (Вж. Maтея 5:14–16.)²¹

Желаем да видим светиите от всеки народ да получават пълните благословии на Евангелието и да бъдат духовни ръководители в страните си.²²

Братя и сестри, нека спазваме заповедите Божии според както са ни разкрити. Нека дадем пример на хората на земята, за да могат те, виждайки добрите ни дела, да желаят да се покаят и да приемат плана на спасение, за да могат да получат спасение в селестиалното царство на Бог.²³

Моля се светиите да застанат непоклатими срещу натиска и изкушенията на света, да поставят на първо място в живота си Божието царство, да оправдаят всяко доверие и да спазват всеки завет.

Моля се младите и подрастващото поколение да опазят умовете си и телата си чисти от неморалността, злоупотребата с наркотоци и духа на бунтарство и отричане на благоприличието, които заливат света.

Отче наш, излей Духа Си върху тези твои чеда, за да се опазят от опасностите на света и да се опазят невинни и чисти, достойни кандидати за завръщане в Твоето присъствие и живот с Теб.

И нека Твоята закриляща грижа да бъде над всички онези, които търсят лика Ти и които вървят пред Теб с почтеност в душите си, за да могат да бъдат светлина на света, оръдие в ръцете Ти, осъществяващи Твоите цели на земята.²⁴

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

Като четете „Из живота на Джозеф Фийлдинг Смит”, помислете си за предизвикателства, които срещат младите хора днес, когато техните родители или възрастни ръководители не са с тях. Какво можем да направим, за да помогнем на младежите ни да останат верни в такива ситуации?
Кои са някои от благословиите, които ни се дават, когато спазваме заповедите, споменати в точка 1?
Как бихте могли да използвате ученията в точка 2, за да помогнете на човек, които е объркан от нещата на света? Как можем да намерим „мир в сърцата си, независимо от суматохата и проблемите на света”?
Как нашият пример може да помогне на околните да изоставят нещата от света? (Вж. точка 3.) Кога сте виждали силата на праведния пример? Помислете какво бихте могли да направите, за да дадете праведен пример на семейството си и на околните.

Свързани с темата стихове:

Maтея 6:24; Maрка 8:34–36; Иоана 14:27; Филипяните 2:14–15; Moроний 10:30, 32

Помощ в преподаването

„Можете да изразите любовта си към тези, на които преподавате, като ги слушате внимателно и бъдете искрено загрижени за техния живот. Христовата любов притежава силата да смекчава сърцата и да помага на хората да бъдат възприемчиви за нашепванията на Духа” (Преподаването — няма по-велико призование, (1999 г.), стр. 46).