Глава 12

Клетвата и заветът на свещеничеството

„Господните благословии биват предлагани на членовете на Църквата и на света чрез служението на братята, носители на святото свещеничество, които Го представляват”.

Из живота на Джозеф Фийлдинг Смит

На 9 април 1951 г., след 41-годишна служба като апостол, Джозеф Фийлдинг Смит е подкрепен като президент на Кворума на дванадесетте. Скоро след вота на подкрепа президент Смит се обръща към конгрегацията. Той накратко споделя чувствата си за това призование:

„Осъзнавам, че позицията, която съм призован да заема, е много отговорна. Това ме смирява. …

Благодаря на Господ за Евангелието на Исус Христос, за моето членство в Църквата, за дадената ми възможност да служа. Имам само едно желание, колкото и да съм слаб, и то е да увеличавам колкото мога призованието си”.¹

Президент Смит често увещава носителите на свещеничеството да увеличават призованията си. Въпреки че публично споделя желанието си да увеличава призованията си в свещеничеството,² той рядко говори какви усилия полага за това. Обаче веднъж той споменава за свещеническата служба, която е отдал с приятеля си Джордж Ф. Ричардс, който го предшества като президент на Кворума на дванадесетте:

„Четиридесет години съм бил на съвети, посещавал конференции и служил по най-различни начини с президент Джордж Ф. Ричардс. …

Пътували сме заедно от единия край на коловете на Сион до другия. В ранните дни ние, братята висши ръководители, ходехме двама по двама на посещенията в коловете на Сион. Там, където не можехме да стигнем с влак, а тези места бяха многобройни, обикновено пътувахме с т. нар. whitetops, които са като олекотени открити файтони. Далечните пътувания обикновено означаваха пътувания до два кола, често до три или четири.

На такива пътувания се провеждаха събрания всеки ден между коловите конференции в различните населени места, или райони на коловете. Тези пътувания обикновено бяха по неравни пътища, понякога просто пътеки, през гъст прахоляк през лятото и лют студ през зимата, често през тежка кал или дълбоки снегове”.³

Старейшина Франсис M. Гибънс, който служи като секретар на Първото Президентство, споделя впечатление за начина, по който президент Смит увеличава призованията си в свещеничеството: „Макар и да бе съвсем наясно с дадената му власт, той винаги бе мил и любезен при използването й. Той никога не се държеше с арогантност, позьорство или самоизтъкване. Той никога не се правеше на важен, никога не се перчеше с привилегиите на позицията си”.⁴

Президент Джозеф Фийлдинг Смит на конференцията на Британската област, август 1971 г. Седнали от ляво на дясно: Старейшини Марион Дж. Ромни, Ричърд Л. Евънс и Хауърд У. Хънтър.

Като президент на Църквата, Джозеф Фийлдинг Смит говори на пет свещенически сесии на общи конференции, в които насърчава братята да увеличават призованията си в свещеничеството. Ученията в тази глава са взети от четири от тези речи, като се обръща специално внимание на речта, която президент Смит изнася на 3 октомври 1970 г. Тъй като речите са произнесени на свещенически сесии, написаното в тази глава е адресирано към мъжете. Обаче в написаното е включено разбирането, че силата на свещеничеството е огромна благословия за всички членове на Църквата. В една от тези речи президент Смит казва: „Мисля, че всички знаем, че благословиите на свещеничеството не се ограничават само до мъжете. Тези благословии се изливат върху нашите съпруги и дъщери и върху всички верни жени в Църквата. Тези добри сестри могат да се подготвят, като спазват заповедите и като служат в Църквата, за благословиите на дома Господен. Господ предлага на дъщерите Си всеки духовен дар и благословия, които може да бъде получен от синовете Му, защото нито мъжът без жената, нито жената без мъжа е в Господа” (вж. 1 Коринтяните 11:11).⁵

Учения на Джозеф Фийлдинг Смит

Мъжете трябва да имат ясно разбиране за завета, който сключват, когато получат санове в свещеничеството.

Бих желал да обърна вниманието ви на клетвата и завета на Мелхиседековото свещеничество. Мисля, че ако ние имаме ясно разбиране за завета, който сключваме, когато получаваме санове в свещеничеството, и на обещанието, което Господ ни дава ако увеличаваме призованията си, тогава ще имаме по-голяма мотивация да вършим всички неща, които трябва да вършим, за да получим вечен живот.

Бих искал да добавя и че всичко, което е свързано с това по-висше свещеничество, е предназначено да ни подготви да получим вечен живот в царството Божие.

В откровението за свещеничеството, дадено на Джозеф Смит през септември 1832 г., Господ казва, че Мелхиседековото свещеничество е вечно, че отслужва Евангелието, че го има във истинната Църква през всички поколения и държи ключовете на познанието за Бога. Той казва, че то дава възможност на Господния народ да бъде осветен, да види лицето на Бог и да влезе в покоя на Господ, „който покой е пълнотата на славата Му”. (Вж. У. и З. 84:17–24).

След това, говорейки и за Аароновото и за Мелхиседековото свещеничество, Господ казва: „защото всички, които са верни, тъй че да придобият тези две свещеничества, за които Аз говорих, и да увеличават призованията, са осветени от Духа за обновяване на своите тела.

Те стават синовете Моисееви и Ааронови, и потомството Авраамово, и Църквата и царството, и Божиите избрани.

И също, всички онези, които получават това свещеничество, приемат Мен, казва Господ,

защото всеки, който приема служителите Ми, приема Мен,

а всеки, който приема Мен, приема Моя Отец.

И този, който приема Отца Ми, получава царството на Отца Ми, ето защо всичко, което Моят Отец има, ще му бъде дадено.

И това е според клетвата и завета, които принадлежат на свещеничеството.

Ето защо, всички онези, които получават свещеничеството, приемат тази клетва и завет на Моя Отец, които Той не може да наруши, нито могат да бъдат разтрогнати.

Наказанието при нарушаването на завета и при пълно отвръщане от него се дава заедно с тази заповед: … да внимавате относно вас самите и усърдно да се вслушвате в словото на вечния живот.

Защото вие трябва да живеете чрез всяко слово, което излиза от Божиите уста”. (У. и З. 84:33–44.)⁶

Онези от вас, които са носители на Аароновото свещеничество, все още не сте получили тази клетва и този завет, който принадлежи на по-висшето свещеничество, но вие имате велика сила и власт, дадени ви от Господ. Аароновото свещеничество е подготвително свещеничество, което ни обучава и подготвя да бъдем достойни за великите благословии, които идват по-късно.

Ако служите вярно като дякон, като учител и като свещеник, придобивате опит и получавате уменията и качествата, които ви дават възможнист да получите Мелхиседековото свещеничество и да увеличавате призованието си в него.⁷

Носителите на свещеничеството обещават да увеличават призованията си в свещеничеството и да живеят чрез всяко слово, което излиза от Божиите уста.

Както всички знаете, заветът е договор и споразумение между поне две страни. В случая на евангелските завети, страните са Господ в небесата и хората на земята. Хората обещават да спазват заповедите, а Господ обещава да ги награди за това. Самото Евангелие е новият и вечен завет и обхваща всички споразумения, обещания и награди, които Господ предлага на народа Си.

Когато получаваме Мелхиседековото свещеничеството, правим това чрез завет. Ние тържествено обещаваме да получим свещеничеството, да увеличаваме призованията си в него и да живеем чрез всяко слово, което излиза от Божиите уста. Господ от Негова страна ни обещава, че ако спазваме завета, ще получим всичко, което има Отца, а именно вечен живот. Може ли някой от нас да си представи по-велико и по-славно споразумение от това?

Понякога говорим неопределено за увеличаването на нашето свещеничество, но това, за което откровенията говорят, е увеличаване на призованията ни в свещеничеството като старейшини, седемдесетници, висши свещеници, патриарси и апостоли.

Свещеничеството, на което мъжете са носители, е силата и властта на Бог, дадена на хората на земята, за да действат във всички неща за спасението на човечеството. Сановете в свещеничеството или призованията са свещенически назначения да се извършват конкретно зададени служби в свещеничеството. И начинът за увеличаване на тези призования е да се извършва работата, определена за извършване от мъжете, носители на съответния сан.

Няма значение на кой сан сме носители, стига да сме истинни и верни на задълженията си. Никой сан не е по-голям от другия, въпреки че за ръководните дела един носител на свещеничеството може да бъде призован да председателства над и да ръководи работата на друг.

Баща ми, президент Джозеф Ф. Смит казва: „Няма сан над този на това свещеничество, който е или може да бъде по-голям от самото свещеничество. Санът получава своята власт и сила от свещеничеството. Никой сан не дава власт на свещеничеството. Никой сан не добавя към силата на свещеничеството. По-скоро всички санове в Църквата получават своята сила, добродетел и власт oт свещеничеството”.

Призовани сме да увеличаваме призованията си в свещеничеството и да вършим работата, която е свързана със сана, който получаваме. Така и казва Господ в откровение за свещеничеството: „Затова нека всеки човек да застане в собствената си служба и се труди според собственото си призование; … тъй че организмът да се запази съвършен”. (У. и З. 84:109–110.)

Това е една от великите цели, към която се стремим в програмата на свещеничеството в Църквата, старейшините да вършат работата на старейшините, седемдесетниците да вършат работата на седемдесетниците, висшите свещеници да вършат работата на висшите свещеници и т.н., за да може всички носители на свещеничеството да увеличават призованията си и да пожънат богатите благословии, обещани за този начин на действие.⁸

Ние сме посланици на Господ Исус Христос. Нашата задача е да Го представляваме. Наредено ни е да проповядваме Неговото Евангелие, да извършваме спасителните обреди, да благославяме човечеството, да изцеляваме болните и, ако е необходимо, да вършим чудеса, да вършим всичко, което Той би вършил, ако лично присъстваше—и всичко това, защото сме носители на святото свещеничество.

Като Господни служители, ние сме обвързани с Неговия закон да вършим това, което Той желае, независимо от личните ни чувства или светски изкушения. Нямаме сами за себе си послание за спасение, нито едно учение, което да трябва да бъде прието, нито сила да кръщаваме или да бракосъчетаваме за вечността. Всички тези неща идват от Господа и всичко, което вършим във връзка с тях, е резултат от делегирана власт.⁹

Обещанието за възвисяване е предложено на всеки носител на Мелхиседековото свещеничество, който е истинен на клетвата и завета на свещеничеството.

Сега бих искал да кажа няколко думи за клетвата, която съпътства приемането на Мелхиседековото свещеничество.

Заклеването с клетва е най-тържествената и обвързваща форма на речта, позната на човешкия език; и това е вида език, който Отец избра да се използва във великото пророчество за Христа и за свещеничеството. За него той казва: „Господ се закле, (и не ще се разкае), като каза: Ти си свещеник до века според чина Мелхиседеков”. (Псалми 110:4.)

В обяснението на това пророчество за Спасителя, Павел казва, че Исус има „свещеничество, което не преминава на другиго” и че чрез него идва „силата на един безконечен живот”. (Вж. Евреите 7:24, 16.) Джозеф Смит казва, че „всички мъже, които са поставени в това свещеничество, са направени по подобие на Сина Божий, оставайки свещеници завинаги”, ако отанат верни и истинни (вж. Превода на Джозеф Смит, Евреите 7:3).

И така Христос е великият първообраз, що се отнася до свещеничеството, както е и във връзка с кръщението и всички други неща. И така, дори както Отец Се заклева с клетва, че Синът Му ще наследи всички неща чрез свещеничеството, така Се и заклева с клетва, че всички ние, които увеличаваме призованията си в същото това свещеничество, ще получим всичко, което Отец има.

Това е обещанието за възвисяване, което се предлага на всеки мъж, носител на Мелхиседековото свещеничество, но това е обещание с условие, обещание, което зависи от увеличаването на призованията ни в свещеничеството и нашето живеене чрез всяко слово, което излиза от Божиите уста.

Съвсем ясно е, че няма по-величествени обещания, които би могло да се направят от тези, които ни се дават, когато приемем привилегията и отговорността да бъдем носители на святото свещеничество и служители на Христос.

Аароновото свещеничество е подготвително свещеничество, което ни помага да се подготвим да сключим завета и да получим клетвата, които са свързани с това по-висше свещеничество.¹⁰

Господните благословии се предлагат на всички хора чрез служението на носителите на Неговото свято свещеничество.

Няма нищо на този свят, което да е по-важно за всеки един от нас, от това да поставим на първо място в живота си нещата от Божието царство, като спазването на заповедите, като увеличаването на призованията ни в свещеничеството, като посещението на дома Господен, и това да ни се предложи пълнотата на благословиите в царството на нашия Отец.¹¹

„Свещеничеството … е силата и властта на Бог, дадена на хората на земята, за да действат във всички неща за спасението на човечеството”.

Господните благословии биват предлагани на членовете на Църквата и на света чрез служението на братята, носители на Неговото свещеничество, които Го представят, които в действителност са Негови служители и представители и желаят да Му служат и да спазват заповедите Му. ¹²

Моля се всички ние, които сме призовани да представяме Господа и да бъдем носители на тази власт, да помним кои сме и да действаме съобразно с това.

… През целия си живот се стремих да увеличавам призованието си в свещеничеството и се надявам да издържа до края в този живот и да се наслаждавам на присъствието на верните светии в идния живот.”¹³

Желая да благословя мъжете, млади и стари, които увеличават призованията си в свещеничеството, и да помоля Господ да излее върху тях добрите неща на Неговия Дух в този живот и да ги уверя, че ги очакват богатствата на вечността в идния живот. …

Колко величествено нещо е да знаем, че Господ е предложил на всеки един от нас пълнотата на свещеничеството и ни е обещал, че ако получим това свещеничество и увеличаваме призованията си, ще получим вечно наследствао с Него в царството Му!¹⁴

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

Президент Смит учи, че чрез свещеничеството „Господ предлага на дъщерите си всеки духовен дар и благословия, които може да се получат от синовете Му” („Из живота на Джозеф Фийлдинг Смит”). Какви са мислите или чувствата ви, като размишлявате над това заявление?
Президент Смит казва, че носителите на свещеничеството имат по-голяма мотивация да се стремят към вечен живот, когато разберат заветите си и Господните обещания (вж. точка 1). По какъв начин това е вярно за всички членове на Църквата?
По какъв начин обяснението на президент Смит за увеличаването на призование (вж. точка 2) се различава от другите употреби на думата увеличавам? Как сте били благославяни чрез службата на членове на Църквата, които са увеличавали призованията си?
Президент Смит учи: „Христос е великият първообраз, що се отнася до свещеничеството” (точка 3). Какво можем да направим, за да следваме примера на Исус Христос в службата ни на околните?
В точка 4 прегледайте думите на президент Смит относно благословиите, които се предлагат в храма. Как родителите могат да подготвят децата си да се подготвят за благословиите на свещеничеството, които се предлагат в храма?

Свързани с темата стихове:

Евреите 5:4; Aлма 13:1–2, 6; У. и З. 20:38–60; 84:19–22; 107:99–100; Символът на Вярата 1:5

Помощ в преподаването

„Опитният учител не си мисли: „Какво ще правя днес в урока?” а се пита: „Какво ще правят учениците ми в урока днес?”, не „Какво ще преподавам днес?”, а по-скоро „Как ще помогна на моите ученици да открият това, което трябва да знаят?” (Вирджиния Х. Пиърс, “The Ordinary Classroom—A Powerful Place for Steady and Continued Growth,” Ensign, ноем. 1992 г., стр. 12; вж. също Преподаването — няма по-велико призование (1999), стр. 61).