Исус Христос заявява: „Аз съм пътят, и истината, и животът“ (Иоана 14:6). „Неговият път е пътеката, която води към щастие в този живот и към вечен живот в идния свят“ („Живият Христос: свидетелството на апостолите“,Лиахона, апр. 2000 г., с. 3). Този урок набляга на поканата на Исус Христос към всички нас да Го последваме и да бъдем Негови ученици. Този урок също така разглежда и какво означава да вървим по пътя на ученичеството.
Подготвително четене
Дитер Ф. Ухтдорф, „Пътят на ученика“,Лиахона, май 2009 г., с. 75–78.
Джозеф Б. Уъртлин, „Дойдете след Мене“, Лиахона, май 2002 г., с. 15–17.
Поканете един ученик да разкаже за случай, когато е пътувал/а до някъде и е объркал/а пътя. После поканете учениците да прочетат Иоана 14:6 и да изкажат със свои думи учението, на което учи Исус в този стих. (Учениците може да използват различни думи, но трябва да разберат, че единственият начин да се върнем да живеем с Небесния Отец е да следваме Исус Христос).
Разкажете на учениците, че след като Исус Христос е кръстен и изкушаван в пустинята, Той кани други хора да Го следват. Онези, които следват Спасителя тогава и в наши дни, се наричат ученици. Кажете на учениците да разпознаят в Иоана 1:35–47 имената на някои от първите ученици на Спасителя и какво ги подтиква да Го последват.
Покажете следното изявление на президент Джеймз Е. Фауст (1920-2007) от Първото Президентство и помолете един ученик да го прочете на глас:
Изображение
Президент Джеймз Е. Фауст
„Думата последовател (на английски disciple) и думата дисциплина произлизат от един и същ латински корен – discipulus, което значи ученик“. Тази дума подчертава практика или упражнение. Самодисциплината и самоконтролът са последователни и постоянни характеристики на учениците на Христос. …
Какво е ученичество? То е най–вече подчинение на Спасителя“ („Ученичество“,Лиахона, ноем. 2006 г., с. 20).
Какъв се предполага, че е бил животът на ранните последователи на Исус Христос, според определението за „ученичество“?
Поканете учениците да прочетат и сравнят 2 Нефи 26:33 и Алма 5:33–34, за да разберат кого още Исус кани да дойде при Него. След това обсъдете следните въпроси:
Какво учат тези пасажи за поканата на Спасителя да дойдем при Него? (След като учениците отговорят, запишете следната истина на дъската: Исус Христос кани всички хора да дойдат при Него и да бъдат Негови ученици).
Според Алма, какво обещава Спасителят на онези, които приемат поканата да дойдат при Него?
Разделете учениците по двойки. Поканете ги да прочетат Матея 4:18–22 и Лука 5:11 и да открият жертвите, които някои от ранните ученици на Исус Христос правят, за да приемат призованието от Него. Обсъдете следните въпроси:
Как бихте описали отговора на тези ранни ученици на Спасителя на заповедта да Го следват? (Обсъдете значението на думи и изрази, като например „веднага оставиха мрежите“, „незабавно“ и „оставиха“).
Каква важна изстина добавят тези откъси към значението на това да бъдеш ученик на Исус Христос? (След като учениците отговорят, запишете следната истина на дъската: Да бъдеш ученик на Исус Христос изисква подчинение и жертва).
Осигурете копие на следното изявление на старейшина Джозеф Б. Уъртлин (1917-2008) от Кворума на дванадесетте апостоли и помолете един ученик да го прочете на глас:
Изображение
Старейшина Джозеф Б. Уъртлин
„Мрежите най-общо се определят като средства за улавяне на нещо. В един … по-важен смисъл, можем да определим мрежата като всяко нещо, което ни съблазнява или ни пречи да последваме призива на Исус Христос, Сина на живия Бог.
В този контекст мрежи могат да бъдат нашата работа, нашето хоби, нашите удоволствия и, над всичко друго, нашите изкушения и грехове. Казано накратко, мрежа може да е всяко нещо, което ни отдръпва от общението с нашия Небесен Отец или от Неговата възстановена Църква. …
Невъзможно е да се състави списък на всички мрежи, които могат да ни оплетат и да ни попречат да следваме Спасителя. Но ако сме искрени в желанието си да Го следваме, трябва на часа да изоставим оплитащите ни мрежи на света и да Го последваме.
Нашият живот така лесно се изпълва със срещи, събрания и задачи. Лесно е човек да бъде уловен в множество мрежи, така че дори един намек да се освободим от тях може да прозвучи опасно и дори да ни изпълни със страх.
Понякога чувстваме, че колкото сме по-заети, толкова сме по-важни – като че ли нашата „заетост“ определя нашата ценност. Братя и сестри, можем да прекараме цял живот носейки се трескаво напред и зачерквайки списък след списък със задачи, които в крайна сметка наистина са без значение.
Това, че правим много неща, може и да не толкова важно. Да фокусираме енергията на своите умове, сърца и души върху нещата с вечно значение – това е същественото“ („Дойдете след Мене“, Ensign, май 2002 г., с. 15–16).
Ако тези риби, мрежи и лодки, които рибарите оставят след себе си, представляват техните преходни притеснения, кои неща би поискал от вас Спасителя да оставите настрана, за да Го последвате?
Защо преходните притеснения понякога са толкова трудни за оставяне?
Как човек може да разбере, че е хванат от типа оплитащи мрежи, за които говори старейшина Уъртлин?
Поканете учениците да споделят за момент от техния живот, в който те откликват на призива на Спасителя да Го следват (може би загърбват стария начин на живот или приемат призование в Църквата). След това попитайте:
Как отзоваването на този призив е благословило живота ви?
Покажете или напишете на дъската следните въпроси и препратки към Писанията:
Лука 9:57–62 – Какво може да ни попречи на следваме Спасителя?
Лука 14:28–32 – Как думата „доизкара“ се отнася до изискванията да бъдеш ученик?
Разделете класа на три групи и задайте на всяка група да проучи по един от откъсите от Писанията и съответния въпрос. След достатъчно време поканете учениците да споделят как откъсите, които са прочели, отговарят на съответните въпроси. След като и трите откъса бъдат обсъдени, попитайте:
Какви изисквания за ученичество са илюстрирани чрез аналогиите на Спасителя? (Докато учениците обсъждат този въпрос, помогнете им да разберат следната истина: Ученичеството изисква непрекъсната готовност да се остави всичко и да се следва Исус Христос).
Обяснете, че докато ученичеството предполага непрекъснато да задълбочаваме нашата вяра и отдаденост в следване на Спасителя, Той не изисква да бягаме по–бързо, отколкото имаме сила (вж. Мосия 4:27).
Дайте на всеки ученик копие от следното изявление на президент Дитер Ф. Ухтдорф от Първото Президентство и поканете един ученик да го прочете на глас:
Изображение
Президент Дитер Ф. Ухтдорф
„Първата стъпка по пътеката на ученичеството започва, за наш късмет, точно на място, на което се намираме! Ние не трябва да се преквалифицираме, за да направим първата стъпка. Няма значение дали сме бедни или богати. Няма изисквания да бъдем образовани, красноречиви или интелектуалци. Не трябва да сме да съвършени, да говорим добре или да сме с добри обноски.
Вие и аз можем да тръгнем по пътеката на ученичеството днес. Нека бъдем смирени и се помолим на нашия Отец в Небесата с цялото си сърце и да изразим своето желание да се приближим до Него и да учим от Него.
Имайте вяра. Търсете и ще намерите. Хлопайте и ще ви се отвори (вж. Матея 7:7). Служете на Господ, като служите на другите. Станете активен участник във вашия район или клон. Укрепете вашето семейство, като се ангажирате да живеете според принципите на Евангелието. Бъдете едно сърце и един ум в своя брак и семейство.
Сега е времето да подредим живота си да получим храмова препоръка и да я използваме. Сега е времето да имаме съдържателни семейни домашни вечери, да четем словото Божие и да говорим на нашия Небесен Отец в искрена молитва. Сега е времето да изпълним сърцата си с благодарност за възстановяването на Неговата Църква, за живите пророци, Книгата на Мормон и свещеническата власт, която благославя живота ни. Сега е времето да прегърнем Евангелието на Исус Христос, да станем Негови ученици и да ходим в Неговия път“ („Пътят на ученика“,Лиахона, май 2009 г., с. 77).
Къде според президент Ухтдорф започва пътя на ученичеството?
Според президент Ухтдорф, кога е времето да започнем да вървим по пътя на ученичеството?
Напишете следното на дъската:
Сега е времето да …
Поканете учениците да помислят как биха довършили това изречение с едно действие, което следва от това да бъдеш ученик на Исус Христос. Окуражете ги да реагират веднага с каквото им дойде на ума, защото тази мисъл най–вероятно е подтик от Светия Дух. Свидетелствайте, че щом те предприемат тази първа стъпка, Бог ще им помогне да бъдат Негови ученици.