В края на май 1829 г. Джозеф Смит и Оливър Каудъри са подложени на заплахи от тълпите, докато завършват превода на Книгата на Мормон. За да им помогне да се спасят от преследванията, Дейвид Уитмър им помага да се преместят от Хармони, Пенсилвания във Файет, Ню Йорк. Семейство Уитмър проявява голям интерес от случващите се събития на Възстановяването. Джозеф Смит описва Дейвид, Джон и Питър Уитмър-младши като „усърдни приятели и помощници в делото; и … загрижени да знаят съответните си задължения“ (History of the Church, 1:49). Пророкът се моли и получава Господното слово, насочено към всеки един от тримата братя.
Господ призовава Дейвид Уитмър да съдейства в делото от последните дни
Следващият разказ описва чудотворните събития, които позволяват на Дейвид Уитмър да помогне на Джозеф Смит и Оливър Каудъри да се спасят от преследвачите си:
Дейвид Уитмър е зает със сеенето на пшеница в семейната ферма в Ватерло, Ню Йорк, близо до Файет, когато е помолен да отиде до Хармони, Пенсилвания, за да помогне на Джозеф Смит и Оливър Каудъри. Той решава да тръгне след като приключи със задълженията си във фермата. Той успява да ожъне цялата нива за един ден, от сутринта да вечерта. На следващия ден има намерението да натори нивата, когато сестра му съобщава за трима мъже, които видяла да торят предния ден „преди обед“. Следва разказа на Луси Мак Смит за този чудотворен случай:
Изображение
Луси Мак Смит
„Дейвид отиде на полето и откри, че му остава тежка работа за още два дни. … Тогава той завърза конете си за браната и вместо да раздели нивата на това, което фермерите обикновено наричат участъци, той започна да обикаля из цялата нива, като продължи до пладне, когато при спирането си за обяд, той се огледа и откри, за своя изненада, че е бранувал половината пшеница. След обяд той продължи както досега и до вечерта свърши цялата двудневна работа.
Същата вечер баща му отива на нивата, вижда какво е свършено и възкликва, „Трябва да има намеса на по-висша ръка в това и мисля, че е по-добре да тръгнеш за Пенсилвания веднага, след като разпръснеш твоя тор“.Баща му, при отиването си на нивата същата тази вечер, видя какво е направено и възкликна: „Някой трябва да е имал намеса в това и мисля, че е по-добре да отидеш в Пенсилвания веднага като разпръснеш гипса“.
На следващата сутрин Дейвид взе дървена крина под мишница и отиде да разпръсне гипса, който бе оставил преди два дни на купчини до къщата на сестра си, но като отиде на мястото, той откри, че той липсва! Той изтича до сестра си и я попита дали знае какво се е случило с него. Изненадана, тя го запита: „Защо ме питаш? Не беше ли разпръснат вчера?“
„Доколкото знам, не“, отговори Дейвид.
„Учудена съм“, казва сестра му, „защото децата дойдоха при мен преди обед и ме помолиха да видя как хората разпръсват гипс на полето, казвайки, че никога през живота си не са виждали някой толкова бързо да разпръсва гипс. Съответно, аз отидох и видях трима мъже да работят на нивата, както казаха децата, но тъй като предположих, че си наел помощници, предвид че бързаше, незабавно отидох в къщата и не обърнах повече внимание на това“.
Дейвид положи големи усилия да разбере повече по въпроса и сред близките и сред съседите си, но не успя да разбере кой е свършил това“ (History of Joseph Smith by His Mother, изд. Престън Нибли 1958 г., с. 148–149).
Представете си, че сте в ситуацията на Дейвид Уитмър. Как тези чудеса биха ви повлияли?
След като Дейвид Уитмър закарва пророка и Оливър Каудъри до Файет, Ню Йорк, Господ обявява появата на Неговото дело в последните дни и обещава благословии на всички хора, които ще вземат участие в това (вж. У. и З. 14:1-5). Прочетете Учение и Завети 14:6-7 и потърсете какво нарежда Господ на Дейвид да направи и какъв е дарът, който ще получи в резултат на това. Какъв дар му обещава Господ? Какво е необходимо да направи Дейвид, за да получи тази благословия?
Запишете своите мислите в дневника си за изучаване на Писанията относно следните въпроси:
Вечен живот означава да живеем завинаги като семейства в присъствието на Бог и да станем като него. Как това определение ви помага да разберете защо вечният живот е „най-великият от всички Божии дарове“?
Как обещанието за вечен живот ви вдъхновява да спазвате Божиите заповеди и да устоите до края?
В Учение и Завети 14:7 Господ учи на един важен принцип, който важи за всеки от нас: Ако спазваме Божиите заповеди и устоим до края, ще получим вечен живот. Бихте могли да запишете този принцип във вашите Писания или в дневника си за изучаване на Писанията.
За да разберете по-добре този принцип, помислете какво означава да издържим до края в следните обстоятелства:
Млад мъж, наскоро присъединил се към Църквата, има чувството, че няма приятели в района си.
Млада жена се разболява от болест, която изисква постоянно медицинско наблюдение и лично обслужване от други хора.
Родителите на млад мъж или млада жена са разведени отскоро и един от родителите не е активен в Църквата.
Млад мъж или млада жена непрекъснато се борят с изкушение, което може да доведе до пристрастяване.
Прочетете Учение и Завети 14:8, за да научите каква друга благословия казва Господ, че ще получи Дейвид, ако е покорен.
Скоро след получаване на това откровение Дейвид Уитмър става един от Тримата очевидци на Книгата на Мормон. Той вижда ангелът Мороний и златните плочи и чува гласа на Господ да свидетелства за истинността на летописа.
Прочетете Учение и Завети 14:11, където Господ дава на Дейвид Уитмър друго обещание, зависещо от неговата преданост. Запишете със собствени думи в дневника си за изучаване на Писанията един принцип от типа „ако-тогава“, който може да намерите в този стих. (Един начин, по който можете да напишете това, се намира в края на този урок.)
Исус Христос учи Джон Уитмър и Питър Уитмър какво е най-ценното за тях
За да изучите откровенията, дадени на Джон Уитмър и Питър Уитмър, поканете, ако е възможно, близък или приятел да прочете няколко стиха заедно с вас. Вие прочетете Учение и Завети 15:1, а след това нека вашият близък или приятел да прочете Учение и Завети 16:1. Също така прочетете и стихове 2-6 от двата раздела, като се редувате по същия начин. Определете какво е необикновеното при тези две откровения.
Каква е единствената разлика в текстовете на тези две откровения?
Тъй като стихове 2-6 в тези две откровения са еднакви, изглежда Господ би могъл да даде едно откровение и да го насочи към двамата мъже. Какво можем да научим от факта, че Той отделя време да говори поотделно на Джон и Питър?
Понякога Господ може да даде едно и също послание на различни хора, тъй като те може да имат подобни нужди, обстоятелства или желания. За да определите желанието, което е еднакво при Джон и при Питър, прочетете отново Учение и Завети 15:3-4 и Учение и Завети 16:3-4. Какво желаят Джон Уитмър и Питър Уитмър?
В тези откровения Господ учи, че старанията ни да доведем други при Исус Христос са от голяма ценност за нас. Когато помагате с довеждането на хора при Исус Христос, те също ще разберат, че Господ ги познава и обича.
Тези откровения също учат, че Господ ни познава лично. Той знае какво е най-добро за нас.
Изображение
млада жена с ръце, положени върху главата й
В своя дневника за изучаване на Писанията запишете мислите си относно това, как свещеническа благословия или призование за мисия могат да покажат, че Господ ни познава лично.
Старейшина Дейвид А. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли дава пример за истината, че Бог ни познава лично:
Изображение
Старейшина Дейвид А. Беднар
„Преди известно време говорих със свещенически ръководител, който бил подтикнат да запомни имената на всички младежи на възраст между 13 и 21 г. в неговия кол. Като използвал снимки на младите мъже и жени, той направил картончета с всички от тях, които преглеждал докато пътувал по работа или при други поводи. Този свещенически ръководител бързо научил всички имена на младежите.
Една нощ свещеническият ръководител сънувал един от младите мъже, които познавал само от снимката. В съня си видял младия мъж облечен в бяла риза и носещ мисионерска табелка. Младият мъж учел едно семейство с колега, който седял до него. Държал Книгата на Мормон в ръката си и изглеждал така, сякаш свидетелствал за истинността на книгата. След това свещеническият ръководител се събудил от съня си.
На следващото събиране на свещеничеството ръководителят се приближил до младия мъж, който бил видял в съня си, и го помолил да поговори с него за няколко минути. След кратко обяснение, ръководителят назовал младия мъж по име и казал: „Не фантазирам. Никога не съм имал сън за никой член на кола, освен за теб. Ще ти разкажа за съня си и тогава бих искал да ми помогнеш да разбера какво означава“.
Свещеническият ръководител разказал съня и попитал младия мъж за значението му. Задавен от емоции, младият мъж просто отговорил: „Означава, че Бог знае кой съм“. Остатъкът от разговора между този млад мъж и неговият свещенически ръководител бил най-значим и те се съгласили да се срещат и разговарят заедно от време на време през идните месеци“ („Нежните милости Господни“,Лиахона, май 2005 г., с. 100).
Обмислете (или обсъдете с човека, който чете с вас) защо може да ни е от помощ да осъзнаем, че Бог ни познава лично.
Напишете в дневника си за изучаване на Писанията за случай, в който разбирането, че Бог ни познава лично, ви е помогнало по някакъв начин, или как разбирането, че Бог ви познава лично може да влияе върху решенията, които взимате всекидневно.
В своя дневник за изучаване на Писанията след задачите за днес напишете:
Допълнителни въпроси, мисли и прозрения, които бих искал да споделя с моя учител:
Бележка към задача 2: Един начин, по който може да изразите принципа, намиращ се в Учение и Завети 14:11, е: Ако предано помагаме на Господ в делото Му, Той ще ни благославя духовно и материално.