През 20-ти век мисионерската работа се разпростира по цялата земя. Във връзка с това църковните ръководители се молят за напътствие относно ограниченията за ръкополагане в свещеничеството и храмовата работа на членове на Църквата от африкански произход. Президентът на Църквата, Спенсър У. Кимбъл, получава едно конкретно откровение, което е потвърдено и на неговите съветници в Първото Президентство и на членовете на Кворума на дванадесетте апостоли в храма Солт Лейк на 1 юни 1978 г. В писмо от 8 юни 1978 г. те обявяват откровението.
Господ разкрива, че свещеничеството и храмовите благословии могат да бъдат давани на всеки достоен член на Църквата
Представете си, че имате приятел, който е светия от последните дни и изпитва трудности с някои въпроси за ученията, политиката или практиките на Църквата.
Отговорете на следния въпрос в дневника си за изучаване на Писанията: Какво бихте насърчили да направи вашият приятел?
В следното изказване от президент Дитер Ф. Ухтдорф от Първото президентство, си отбележете частите, които са особено полезни за вас:
Изображение
Президент Дитер Ф. Ухтдорф
“Какво да кажем за съмненията и въпросите? Как може да разберете, че Евангелието е истинно? Правилно ли е да задавате въпроси относно Църквата или учението й? Скъпи мои млади приятели, ние сме хора, задаващи въпроси, защото знаем, че питането води до истината. Това е начинът, по който Църквата се появила, от един млад мъж, който имал въпроси. Всъщност, не мога да си представя как някой може да открие истината, без да задава въпроси. В Писанията рядко ще намерите откровение, което не идва в отговор на въпрос. Всеки път, когато възниквал въпрос и Джозеф Смит не бил сигурен в отговора, той се обръщал към Господ и резултатът са чудните откровения в Учение и Завети. Често знанието, което Джозеф получавал, далеч надхвърляло първоначалния въпрос. Това е така не само защото Господ може да отговаря на въпросите, които задаваме, но и, което е по-важно, на въпросите, които би следвало да зададем. Нека се вслушваме в тези отговори.
Мисионерското усилие на Църквата се основава на искрени проучватели, които задават искрени въпроси. Питането е началото на свидетелството. Някои хора могат да се чувстват смутени или недостойни, защото имат сериозни въпроси относно Евангелието, но не бива да се чувстват по този начин. Задаването на въпроси не е белег на слабост, то е предвестник на израстване.
Бог ни заповядва да търсим отговори на своите въпроси (вж. Яковово 1:5-6) и желае само да търсим „с искрено сърце, с истинско намерение и вярвайки в Христа“ (Мороний 10:4). Когато правим това, истината за всичко може да ни бъде сторена знайна „чрез силата на Светия Дух“ (Мороний 10:5).
Не се бойте, задавайте въпроси. Бъдете любознателни, но не се съмнявайте! Винаги се дръжте здраво за светлината и вярата, които вече сте получили. Понеже в земния живот виждаме несъвършено, не всичко ще има веднага смисъл.
… Търсенето на отговори на вашите въпроси може да ви доведе по-близо до Бог, да укрепи свидетелството ви, вместо да го разклати. Истина е, че „вяра(та) не е … съвършено знание“ (Алма 32:21), но когато упражнявате вярата си, като прилагате евангелските принципи всеки ден при всички обстоятелства, вие ще опитате сладките плодове на Евангелието и чрез такъв плод ще узнаете за истинността на Евангелието (вж. Матея 7:16–20; Иоана 7:17; Алма 32:41–43)“ („The Reflection in the Water“ (обръщение на вечер край огнището на Образователната система на Църквата, 1 ноем, 2009 г.), LDS.org).
Следният разказ показва как двама души, Хелвесио и Руда Мартинс, се стремят да получат и разберат истината, като задават въпроси:
Изображение
Старейшина Хелвесио Мартинс
Старейшина Хелвесио Мартинс
„В една ясна априлска вечер през 1972 г. … Хелвесио Мартинс размишлява върху търсената от семейството му истина. Той и жена му Руда проучвали много религии, но до тогава никоя от тях не изглеждала да запълва духовната празнота. „През онази вечер аз говорих с Бог, молейки за помощ“, казва той“ („Elder Helvécio Martins of the Seventy“, Ensign, май 1990 г., с. 106).
Няколко дни по-късно, мисионери идват в дома му в Рио де Жанейро, Бразилия. Старейшина Мартинс си спомня: „В момента, когато двамата млади мъже влязоха в апартамента ни, цялото ми унило настроение и духовно безпокойство изчезнаха и бяха заместени от мир и спокойствие, които сега знам, че идват от влиянието на Светия Дух“ (с Mark Grover,The Autobiography of Elder Helvécio Martins (1994 г.), с. 43).
По време на разговора с мисионерите Хелвесио и Руда, които са от африкански произход, питат за ролята на чернокожите в Църквата. Семейство Мартинс научават, че по това време политиката на Църквата не позволява на чернокожи мъже от африкански произход да бъдат ръкополагани в свещеничество. Това ги кара да задават още въпроси на мисионерите.
Ако бяхте на мястото на семейство Мартинс, какви въпроси бихте могли да имате, когато научавате за ограниченията в свещеничеството?
Следващото заявление представлява въведението към Официално изявление 2 в издадението на Писанията от 2013 г. Докато четете това изявление, търсете отговори на въпросите, които някои хора биха могли да имат относно ограничението за свещеничеството.
„Книгата на Мормон проповядва, че „всички са равни пред Бог“, включително „черен и бял, роб и свободен, мъж и жена“ (2 Нефи 26:33). В историята на Църквата хора от всяка раса и етнически произход в много държави са били кръщавани и са живели като верни членове на Църквата. По времето, когато живее Пророка Джозеф Смит, само няколко чернокожи мъже членове на Църквата са били ръкоположени в свещеничеството. В ранната си история ръководителите на Църквата престават да дават свещеничество на чернокожи мъже от африкански произход. Църковните архиви не дават ясна информация за произхода на тази практика. Църковните ръководители вярват, че е необходимо откровение от Бог, за да се промени тази практика и с молитва търсят напътствие. Спенсър У. Кимбъл, който е президент на Църквата, получава откровение и то бива потвърдено и на други църковни ръководители в храма Солт Лейк на 1 юни 1978 г. Това откровение премахва всички расови ограничения, които са били прилагани по-рано при свещеничеството“.
Отговорете на следния въпрос в дневника си за изучаване на Писанията: Кои въпроси относно ограниченията при свещеничеството могат да получат отговор посредством това пояснение?
Обърнете внимание на горното пояснение: „ Църковните архиви не дават ясна информация за произхода на тази практика“. Макар че някои хора могат да излагат причини защо мъжете от африкански произход не са били ръкополагани със свещеничество по онова време, тези причини няма да бъдат точни. Заявеното във въведението на Официално изявление 2 представлява официалното становище на Църквата.
Докато четете следния абзац, потърсете какво прави семейство Мартинс, след като научават за възстановеното Евангелие:
Семейство Мартинс са кръстени на 2 юли 1972 г. и с вяра служат в Църквата. Когато най-големият им син Маркъс получава патриархалната си благословия, в нея се обещава, че той ще проповядва Евангелието. Макар ограниченията при свещеничеството по онова време да не позволяват на Маркъс да служи пълновременна мисия, родителите му откриват спестовна сметка за мисионерската му служба. През 1975 г. Църквата обявява, че ще се строи храм в Сао Пауло, Бразилия. За да помогне да се съберат необходимите за строителство пари, сестра Мартинс продава бижутата си. Брат Мартинс с вяра служи като член на комитета за връзки с обществеността за храма. Семейство Мартинс прави тези жертви, въпреки че мислят, че няма да имат възможността да получат свещеническите обреди в храма.
Отговорете на следния въпрос в дневника си за изучаване на Писанията: Защо мислите, че семейство Мартинс имат желанието да се кръстят и с вяра да служат в Църквата, макар че по това време са засегнати от ограничението за свещеничеството?
Сравнете отговора си със следното изказване от брат Мартинс: „Ние бяхме намерили истината и нищо не беше в състояние да ни спре да живеем според нея. … Когато Духът ви казва, че Евангелието е истина, … как може да отречете това?“ (в „Elder Helvécio Martins of the Seventy“, с. 106).
Понеже семейство Мартинс са получили свидетелство чрез Светия Дух, те могат да напредват, вярвайки в Господ, независимо от нещата, които не разбират.
Освен семейство Мартинс, хиляди хора от африкански произход в различни нации узнават за истинността на възстановеното Евангелие в десетилетията преди откровението от 1978 г. Църковните ръководители в Солт Лейк Сити получават много писма от некръстени, но обърнати във вярата хора от Нигерия и Гана, с молба да се изпратят мисионери в Африка. От години църковните ръководители с молитва обсъждат този въпрос, но чувстват, че времето все още не е дошло да се изпратят мисионери в Африка, където местните членове няма да могат да председателстват или извършват обреди.
Изображение
Президент Спенсър У. Кимбъл
Президент Спенсър У. Кимбъл
Официално изявление 2 съдържа официалното изявление на откровението, което президент Спенсър У. Кимбъл получава на 1 юни 1878 г. Прочетете първия абзац, под обръщението „Скъпи братя“, и потърсете на какво казват, че са очевидци църковните ръководители.
За какво биват вдъхновени ръководителите на Църквата, след като стават очевидци на разрастването на Господното дело?
Прочетете абзаца, започващ с „Имайки предвид обещанията“. Потърсете как църковните ръководители постъпват спрямо желанията си, с които биват вдъхновени.
Как действат президент Кимбъл и други църковни ръководители въз основа на своите вдъхновени желания?
Този абзац ни помага да разберем, че пророците търсят Господното напътствие при ръководене на Църквата. Може да си отбележите този принцип в Писанията.
Забележете, че началото на втория абзац започва с израза „Имайки предвид обещанията, направени от пророците“. Този израз ни учи, че църковните ръководители преди това са знаели, че в определено време всички достойни мъже ще имат възможност да получат свещеничеството. Много години преди 1978 г. Първото президентство и Кворума на дванадесетте апостоли са обсъждали и са се молили относно ограничението в свещеничеството. Църковните ръководители чувстват, че е необходимо откровение, за да се промени ограничението, което е прилагано повече от век. Известно време преди откровението, този въпрос занимава силно ума на президент Кимбъл и той често ходи сам в храма, за да се моли за това.
Прочетете абзаците в Официално изявление 2, започващи с „Той чу нашите молитви“ и „Ние заявяваме“ и потърсете Господния отговор на молитвите на президент Кимбъл, на неговите съветници в Първото президентство и на членовете от Кворума на дванадесетте апостоли. Бихте могли да отбележите това, което сте намерили.
Тези абзаци ни помагат да разберем, че Господ направлява Своята Църква чрез откровение към пророците Си. Може да искате да отбележите това учение в Писанията си.
Това откровение оказва голямо въздействие върху хората по света. Прочетете реакциите на Хелвесио Мартинс и жена му Руда, когато узнават за откровението: „Не можах да сдържа чувствата си. Руда и аз отидохме в спалнята си, коленичихме и отправихме молитва. Ние плакахме, докато благодаряхме на Небесния Отец за събитието, за което само сме си мечтали. Този ден действително дойде и то в земния ни живот“ (Autobiography, с. 69–70).
След това семейство Мартинс са запечатани в храма. Синът им Маркъс е първият член на Църквата от африкански произход, който служи на мисия след откровението, с което се прекратява ограничението в свещеничеството. Хелвесио Мартинс става местен свещенически ръководител и след време е призован да служи като член на Втория кворум на Седемдесетте.
Скоро след прекратяване на ограничението са изпратени мисионери в Африка. Построени са храмове на този континент, стотици хиляди хора получават обредите на Евангелието за себе си и за своите починали предци.
Може да ви попитат защо Църквата не е ръкополагала мъже от африкански произход за известно време. Обсъдете как бихте могли да отговорите на този въпрос. За повече информация, отидете на LDS.org, изберете Gospel Topics и потърсете информация за раса и сввещеничество.
Подходящо е да се обяснява на други хора, че ние не знаем защо започва ограничението за свещеничеството. Освен това можете да свидетелствате за истините, които знаем, например тези, които узнавате в този урок. В дневника си за изучаване на Писанията напишете как бихте отговорили на въпроси относно това защо Църквата не е ръкополагала мъже от африкански произход в свещеничество за определен период от време. Когато формулирате отговора си, може да използвате примера на семейство Мартинс и въведението към Официално изявление 2 в изданието от 2013 г. на Писанията.
В своя дневник за изучаване на Писанията след задачите за днес напишете: