Епископите – пастири на Господното стадо
Епископът има първостепенна роля, докато служи като пастир, да довежда подрастващото поколение, при Исус Христос.
Скъпи мои братя от свещеничеството, в един от най-запомнящите се изрази от един любим химн се задава въпроса: „Страх изпитва ли младежта в’Сион?“1. Моето сърдечно и категорично заявление в отговор на този въпрос е „Не!“.
За да съм убеден, че отговорът ми е верен, днес ви свидетелствам, че в това време на необикновени трудности и изкушения Небесният Отец е дал на родителите и епископствата важната отговорност да подкрепят подрастващото поколение2. Нека илюстрирам важността на епископството с едно лично преживяване.
Когато бях дякон, семейството ми се премести в нов дом в различен район. Тъкмо започвах прогимназията, затова посещавах и ново училище. Имаше прекрасна група от млади мъже в кворума на дяконите. Повечето от техните родители бяха активни членове. Майка ми беше напълно активна; баща ми беше изключителен във всяко отношение, но не беше активен член.
Вторият съветник в епископството3, брат Дийн Айър, беше всеотдаен ръководител. Докато все още се приспособявах към новия район, беше обявено мероприятие за бащи и синове във Беър Лейк – на около 65 км от нас. Понеже баща ми нямаше да ходи, не възнамерявах да отида. Но брат Айър ми отправи специална покана да отида с него. Той говореше хвалебствено и уважително за баща ми и изтъкваше значимостта на тази възможност да бъда с другите членове на кворума на дяконите. И така, реших да отида с брат Айър и прекарах чудесно.
Брат Айър беше прекрасен пример за любов, подобна на Христовата, докато изпълняваше отговорностите на епископството да подкрепя родителите в грижата и насърчаването на младежите. Той ми даде отлично начало в новия район и беше като ментор за мен.
Няколко месеца преди да замина на мисия през 1960 г., брат Айър почина от рак на 39 години. Той остави съпруга и пет деца, всичките на възраст под 16 години. Най-големите му синове Ричард и Крис Айър ме увериха, че в отсъствието на баща им, епископствата са ги подкрепяли и са се грижили за тях и по-малките им братя и сестра с подобна на Христовата любов, за което съм благодарен.
Родителите винаги ще имат основната отговорност за своите семейства4. Президентствата на кворум също осигуряват съществена подкрепа и ръководство за членовете на кворума, като им помагат да извисяват отговорностите и властта на свещеничеството на Аарон, за да заема централно място в живота им5.
Днес имам за цел да се съсредоточа върху епископите и техните съветници, които с основание могат да бъдат наречени „пастири на Господното стадо“ – с акцент върху това да бъдат пастири за подрастващото поколение6. Интересно е, че апостол Петър говори за Исус Христос като за „Пастира и Епископа на душите ви“7.
Епископът има пет основни отговорности, когато председателства над район:
-
Той е председателстващият висш свещеник в района8.
-
Той е президент на свещеничеството на Аарон9.
-
Той е общ съдия10.
-
Той координира делото на спасение и възвисяване, включително грижата за нуждаещите се11.
-
Той отговаря за документацията, финансите и ползването на сградата за събрания12.
В ролята си на председателстващ висш свещеник, епископът е „духовният ръководител“ на района13. Той е „верен последовател на Исус Христос“14.
В допълнение, „епископът координира делото на спасение и възвисяване в района“15. Епископът трябва да възлага текущите отговорности по споделянето на Евангелието, укрепването на нови членове и завърнали се мисионери, служението, храмовата работа и работата по семейна история на президентствата на кворума на старейшините и Обществото за взаимопомощ16. Епископът координира това дело в съвета на района и съвета на младежите в района.
Епископът има първостепенна роля, докато служи като пастир, да довежда подрастващото поколение, включително несемейните пълнолетни младежи, при Исус Христос17. Президент Ръсел М. Нелсън набляга на изключителната роля на епископа и неговите съветници. Той учи, че тяхната „първа и най-важна отговорност е да се гриж(ат) за младите мъже и младите жени в своя район“18. Епископството подпомага родителите в грижата и насърчаването на децата и младежите в района. Епископът и президентката на Младите жени в района се съветват помежду си. Те се стремят да помагат на младежите да живеят според стандартите в За укрепването на младежите, да бъдат достойни да приемат обреди и да сключват и спазват свещени завети.
Може би ще зададете въпроса: „Защо трябва епископът да отделя толкова много време на младежите?“. Господ е организирал Своята Църква, за да постигне важни приоритети. Съответно, организацията на Неговата Църква има структура, в която епископът има двойна отговорност. Той има доктринална отговорност към района като цяло, но също има и конкретна доктринална отговорност към кворума на свещениците19.
Младите мъже, които са свещеници, и младите жени на същата възраст се намират в много важен етап от своя живот и своето развитие. За кратък период от време те вземат решения, които имат значими последствия за цял живот. От тези решения зависи дали ще бъдат достойни за храма, дали ще служат на мисия20, дали ще се стремят към брак в храма и дали ще се подготвят за предстоящия си живот. Тези решения, веднъж взети, имат дълбоки духовни и практически последствия за остатъка от живота им. Епископи, моля ви помнете, че сравнително кратко време, отделено на млад свещеник, млада жена или пълнолетен младеж, би могло да им помогне да прозрат силата, достъпна за тях чрез Единението на Исус Христос. Може да им даде перспектива, която ще има силно влияние върху целия им живот.
Един от най-добрите примери, които съм виждал, за епископ, помагал на своите младежи да изградят такава перспектива, е епископ Моа Мае. Той бил призован да бъде първият епископ на тонганския район в Сан Франциско21. Той бил имигрант от Вавау, Тонга. Неговият район се намирал близо до летището в Сан Франциско, Калифорния, където той работел22.
В района имало голям брой младежи, повечето от семейства, които наскоро били имигрирали в Съединените щати. Епископ Мае не само ги учил в слово и чрез пример как да бъдат праведни последователи на Исус Христос, но също им помагал да си изградят визия за това какви могат да станат и да се подготвят за храма, мисия, образование и професия. Той служил за почти осем години и неговите мечти и желания за младежите се превърнали в реалност.
Почти 90 процента от младите мъже в кворумите на свещеничеството на Аарон отслужили мисии. Петнадесет млади мъже и жени били първите членове от своето семейство, получили висше образование23. Той се срещнал с директора на местното средно училище (не от нашата вяра) и те изградили приятелство и си сътрудничили, за да помогнат на всеки от младежите да постига значими цели и да преодолява проблеми. Директорът ми каза, че епископ Мае му помагал в работата с имигранти от всички вероизповедания, които имали трудности. Младите хора знаели, че епископът ги обича.
За жалост, епископ Мае починал, докато служел като епископ. Никога няма да забравя неговото трогателно и вдъхновяващо погребение. Имаше много хора. Хорът се състоеше от над 35 верни млади членове, за които той се беше грижил като епископ и които бяха отслужили мисии или следваха в университет. Един от говорителите изрази силното чувство на признателност от страна на младежите и пълнолетните младежи от неговия район. Той изказа благодарност на епископ Мае за перспективата, която им беше дал в подготовката им за живота и за праведна служба. Но най-важното беше, че епископ Мае им беше помогнал да изградят вяра в Господ Исус Христос като основа на живота им.
Сега, епископи, където и да служите, във вашите интервюта и други форми на общуване, вие бихте могли да давате същата перспектива и да изграждате вяра в Исус Христос. Можете да отправяте въздействащи покани за промяна в поведението, да подготвяте младежите за живота и да ги вдъхновявате да останат на заветната пътека.
И още, бихте могли да помогнете на някои младежи, които са в конфликт с родителите си, заради неща, които са сравнително маловажни24. Във време, когато младите хора сякаш имат възможно най-много конфликти с родителите си, човекът, който председателства над техния кворум и пред когото отговарят в Църквата, същевременно е този, при когото родителите им отиват за храмова препоръка. Това поставя епископа в уникалната позиция да съветва както младежите, така и техните родители, когато спорове са довели до разделение. Епископите могат да помагат и на двете страни да гледат с вечна перспектива и да разрешават проблемите от голямо или малко значение. Препоръчваме на епископите да не бъдат поверявани семейства за служение, с цел да могат да съсредоточават времето и енергията си, за да служат на младежите и техните семейства в подобни ситуации25.
Знам за един епископ, който е успял да разреши извънредно голям конфликт между син и неговите родители, внасяйки хармония в дома и по-голяма отдаденост към Евангелието. Епископът помогнал на родителите да разберат, че стремежът да бъдем последователи на Исус Христос е по-важен, отколкото как и кога се изпълняват семейните задължения.
С цел да прекарват повече време с младежите, където и да са, включително на училищни мероприятия и дейности, епископствата са посъветвани да делегират определени събрания и време за съветване с възрастни. Докато епископите могат да съветват по неотложни и спешни въпроси, препоръчваме делегирането на продължителното съветване по дългосрочни, не толкова спешни въпроси, които не включват отсъждане на достойнството, да бъдат поверени на членове на кворума на старейшините или Обществото за взаимопомощ – обикновено на президентствата или служещите братя и сестри. Духът ще напътства ръководителите26 да избират правилните членове за провеждане на съветването. Тези, които получават тази делегирана отговорност за съветване, имат право на откровение. Те, разбира се, винаги трябва да спазват стриктна поверителност.
Загрижените ръководители винаги са правили жертви за подрастващото поколение. Това е начинът, по който членовете на епископството прекарват голямата част от своето време на служба в Църквата.
Сега бих желал да кажа няколко неща директно на младежите и след това на нашите епископи.
Много от вас, безценни млади хора, може би нямате ясна представа кои сте и какви можете да станете. И все пак сте на прага на най-важните решения, които ще вземете в живота си. Моля ви, съветвайте се както с родителите си, така и с епископа си, относно важните избори, които ви предстоят. Позволете на епископа да бъде ваш приятел и съветник.
Наясно сме, че изпитания и изкушения ви засипват от всички страни. Всички ние имаме нужда да се покайваме всеки ден, както учи президент Нелсън. Моля ви, говорете със своя епископ по въпроси, при които общ съдия може да ви помогне да съгласувате живота си с волята на Господ в подготовка за „великото дело“, което Той е планирал за вас в тази последна диспенсация27. Както президент Нелсън ви покани, подгответе се да бъдете част от Господния младежки батальон!28
А сега няколко думи към вас, безценни епископи, от името на ръководителите и членовете в Църквата. Изразяваме дълбоката си благодарност към вас. С промените, които трябваше да осъществите в последните години, скъпи епископи, моля ви помнете колко много ви обичаме и ценим. Вашият принос към царството почти не може да бъде описан. Църквата има 30 900 епископи и президенти на клонове, които служат по целия свят29. Ценим всеки един от вас.
Някои думи и свещените призования, които те описват, са изпълнени с необикновена духовна значимост. Призованието епископ определено е в челните редици на такива думи. Да служите на Господ на тази позиция е забележително по множество начини. Призоваването, подкрепянето и отделянето на епископ е преживяване, което никога не може да бъде забравено. За мен, това се нарежда сред малък брой грандиозни събития, поради широкия обхват и дълбочината на чувствата, които предизвиква. Стои удобно в йерархията на скъпоценни моменти като бракът и бащинството, които не могат да се опишат само с няколко думи30.
Епископи, ние ви подкрепяме! Епископи, ние ви обичаме! Вие наистина сте Господните пастири на Неговото стадо. Спасителят няма да ви изостави в тези свещени призования. За това свидетелствам в навечерието на Великден, в името на Исус Христос, амин.