Лиахона
Бог сред нас

Бог сред нас

Бог е сред нас – лично участва в живота ни и активно води Своите чеда.

През вековете Бог говори чрез слугите Си, пророците1. Тази сутрин имахме привилегията да чуем как Божият пророк се обърна към целия свят. Обичаме ви, президент Нелсън, и насърчавам всички хора навсякъде да изучават вашите слова и да ги следват.

До навършването ми на 12-годишна възраст, нашето семейство два пъти беше принуждавано да напуска дома си и да започва отначало сред хаоса, страха и несигурността, причинени от войната и политическото разделение. Беше тревожно време за мен, но трябва да е било ужасяващо за милите ми родители.

Майка ми и баща ми почти не споделяха този товар с нас, четирите деца. Те понасяха стреса и страданията по най-добрия възможен за тях начин. Страхът трябва да е бил подтискащ, поглъщащ времето им и попарващ надеждите им.

Това време на безнадеждност след Втората световна война остави своя отпечатък върху света. Остави отпечатък и върху мен.

Тогава, в уединението на най-самотните ми часове, често се чудех: „Има ли някаква надежда, останала в света?“.

Ангели сред нас

Докато размишлявах върху този въпрос, се замислих за нашите млади мисионери американци, които служеха сред нас през онези години. Те бяха напуснали безопасността на своите домове на другия край на света и бяха пътували до Германия – земята на техните скорошни врагове – за да предложат божествена надежда на нашия народ. Те не бяха дошли да обвиняват, да изнасят лекции или да ни засрамват. Те доброволно отдаваха от младите си години без да мислят за земни облаги, имайки единственото желание да помагат на другите да намерят радостта и мира, които те самите бяха изпитали.

За мен, тези млади мъже и жени бяха съвършени. Сигурен съм, че са имали недостатъци, но не и за мен. Винаги ще мисля за тях като за изключителни хора – ангели на светлина и слава, служители на състрадание, доброта и истина.

Докато светът тънеше в неверие в доброто, горчивина, омраза и страх, примерът и ученията на тези млади хора ме изпълваха с надежда. Евангелското послание, което предлагаха, превъзхождаше политиката, историята, недоволството, несправедливостите и личните проблеми. То даде божествени отговори на важните въпроси, които имахме през тези трудни времена.

Посланието беше, че Бог живее и се грижи за нас, дори в това време на смут, объркване и хаос. Че Той действително се е явил в наши дни, за да възстанови истината и светлината – Своето Евангелие и Църква. Че Той отново говори на пророци; че Бог е сред нас – лично участва в живота ни и активно води Своите чеда.

Удивително е какво можем да научим, когато погледнем по-отблизо плана на спасение и възвисяване на нашия Небесен Отец, плана на щастие за Неговите чеда. Когато се чувстваме незначителни, отхвърлени и забравени, научаваме как можем да сме сигурни, че Бог не ни е забравил – всъщност Той предлага на всички Свои чеда нещо невъобразимо: да станат „наследници на Бога и сънаследници с Христос“2.

Какво означава това?

Означава, че ще живеем вечно, ще получим пълнота от радост3 и ще имаме потенциала да „наследи(м) престоли, царства, княжества и сили“4.

Толкова е смиряващо да знаем, че това величествено и възвисено бъдеще е възможно – не поради това кои сме ние, а поради това Кой е Бог.

Знаейки това, как бихме могли да недоволстваме или да останем огорчени? Как бихме могли да стоим с наведена глава, когато Царят на царете ни кани да поемем нагоре към невероятното бъдеще на божествено щастие?5

Спасение сред нас

Поради съвършената любов на Бог към нас и вечната жертва на Исус Христос, нашите грехове, както големи, така и малки, могат да бъдат заличени и повече да не бъдат помнени6. Можем да застанем пред Него чисти, достойни и осветени.

Сърцето ми прелива от благодарност към моя Небесен Отец. Осъзнавам, че Той не е обрекъл Своите чеда да се препъват през земния живот без надежда за светло и вечно бъдеще. Той е осигурил указания, които показват пътя обратно към Него. И в центъра на всичко това е Неговият Възлюбен Син, Исус Христос7, и Неговата жертва за нас.

Безпределното Единение на Спасителя изцяло променя начина, по който може да възприемаме своите прегрешения и несъвършенства. Вместо да мислим постоянно за тях и да се чувстваме неспасяеми или отчаяни, можем да се учим от тях и да имаме надежда8. Пречистващият дар на покаянието ни позволява да изоставим греховете си и да се превърнем в нови създания9.

Благодарение на Исус Христос, няма нужда нашите провали да ни определят. Те могат да ни пречистват.

Като музикант, който репетира гами, можем да гледаме на нашите грешки, недостатъци и грехове като на възможности както за по-голямо самоосъзнаване и по-дълбока и по-искрена обич към другите, така и за пречистване чрез покаяние.

Ако се покайваме, грешките не ни правят недостойни. Те са част от нашето развитие.

Всички ние сме като малки деца в сравнение със славните и величествени същества, в които сме създадени да се превърнем. Няма човек, който да преминава от пълзене към ходене и после към тичане без чести спъвания, падания и натъртвания. По този начин се учим.

Ако сериозно продължаваме да се упражняваме, винаги се стремим да спазваме заповедите Божии и полагаме усилия да се покайваме, да устояваме и да прилагаме наученото, ред по ред, ще получаваме светлина в душите си10. И макар в момента да не можем да осъзнаем пълния си потенциал, „знаем, че когато (Спасителят се яви)“, ще открием Неговия образ в себе си и „ще Го видим, Какъвто е“11.

Какво славно обещание!

Да, светът е във време на смут. И да, ние имаме слабости. Но няма нужда да провесваме глава в отчаяние, защото можем да се доверим на Бог, можем да се доверим на Неговия Син, Исус Христос, и можем да приемем дара на Духа да ни води по тази пътека към живот, изпълнен с радост и божествено щастие12.

Исус сред нас

Често пъти съм се чудил какво би преподавал и правил Исус, ако беше сред нас днес.

След Възкресението, Исус Христос изпълнява обещанието си да посети Своите „други овце“13.

Книгата на Мормон: още едно свидетелство за Исус Христос описва това явяване пред жителите на американския континент. Имаме този безценен летопис като осезаемо свидетелство за делото на Спасителя.

Хората от Книгата на Мормон живеят на другия край на света – техните истории, култури и политически климат са много по-различни от тези на хората, на които Исус е проповядвал по време на земното Си служение. И въпреки това Той ги учи на много от същите неща, които е проповядвал в Светите земи.

Защо Той прави това?

Спасителят винаги проповядва вечни истини. Те се отнасят за хората от всички възрасти и във всякакви обстоятелства.

Неговото послание е било и все още е послание за надежда и принадлежност – свидетелство, че Бог, нашият Небесен Отец, не е изоставил Своите чеда.

Че Бог е сред нас!

Преди двеста години Спасителят отново се завръща на земята. Заедно с Бог Отец, Той се явява на 14-годишния Джозеф Смит и слага началото на Възстановяването на Евангелието и Църквата на Исус Христос. От този ден нататък небесата се разтварят и небесни пратеници слизат от обитания на безсмъртна слава. Светлина и познание се изливат от селестиалния престол.

Господ Исус Христос говори отново на човечеството.

Какво казва Той?

За наша благословия, много от Неговите слова са записани в Учение и завети – достъпни за всеки по света, който желае да ги прочете и изучава. Колко безценни са тези слова за нас днес!

И не трябва да сме учудени, когато открием, че Спасителят отново проповядва ключовото послание на Своето Евангелие: „Възлюби Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си мощ, разум и сила; и в името на Исус Христос, ти ще Му служиш“14. Той ни вдъхновява да търсим Бог15 и да живеем според ученията, които е открил на Своите слуги, пророците16.

Той ни учи да се обичаме един друг17 и да бъдем изпълнени „с милосърдие към всички човеци“18.

Той ни кани да бъдем Неговите ръце, да обикаляме да правим благодеяния19. „Да не обичаме с думи… но с дело и в действителност“20.

Той ни призовава да се вслушваме в Неговото велико повеление: да обичаме, да споделяме, да каним всички в Неговото Евангелие и Неговата Църква21.

Той ни заповядва да изграждаме свети храмове и да служим в тях22.

Той ни учи да бъдем Негови ученици – че нашите сърца не трябва да копнеят за лична власт, богатство, одобрение или позиция. Учи ни да „остави(м) настрана нещата от този свят и да търси(м) нещата от един по-добър“23.

Той ни насърчава да търсим радост, просветление, мир, истина, щастие24 и обещанието за безсмъртие и вечен живот25.

Нека отидем още по-далеч. Представете си, че Исус е дошъл днес във вашия район, във вашия клон или във вашия дом. Как бихте се почувствали?

Той би погледнал вътре в сърцата ви. Външният вид би загубил значението си. Той би ви познал такива, каквито сте. Той би познал желанията на сърцата ви.

Той би издигнал кротките и смирените.

Би изцелил болните.

Тези, които се съмняват, Той би изпълнил с вяра и смелост да вярват.

Той би ни учил да отваряме сърцата си за Бог и да помагаме на другите.

Той би разпознал и уважил честността, смирението, почтеността, верността, състраданието и милосърдието.

Един поглед в очите Му и никога повече не бихме били същите. Бихме се променили завинаги. Променени от дълбокото заключение, че Бог действително е сред нас.

Какво да направим26?

С умиление гледам назад към младия мъж, който бях в годините, докато растях. Ако можех да се върна назад във времето, бих го утешил и бих му казал да остане на правия път и да продължава да търси. И бих му казал да покани Исус Христос в живота си, защото Бог е сред нас!

На вас, мои скъпи братя и сестри, мои скъпи приятели, и на всички, които търсят отговори, истина и щастие, аз давам същото напътствие: Продължавайте да търсите с вяра и търпение27.

Искайте и ще получите. Хлопайте и ще ви се отвори28. Уповавайте се на Господ29.

Във всекидневния ни живот, наша първостепенна задача и благословена възможност е да откриваме Бог.

Когато преодоляваме гордостта и се доближаваме до Неговия престол със съкрушено сърце и разкаян дух30, Той ще се доближава до нас31.

Като се стремим да следваме Исус Христос и да вървим по пътеката на ученичеството, ред по ред, ще дойде денят, когато ще изпитаме този невероятен дар да получим пълна радост.

Мои възлюбени приятели, вашият Небесен Отец ви обича със съвършена любов. Той е доказал Своята любов по безброй начини, но най-вече като е дал Своя Единороден Син в жертва и дар за Своите чеда, за да превърне завръщането при нашите Небесни родители в реалност.

Свидетелствам, че нашият Небесен Отец живее, че Исус Христос води Своята Църква, че президент Ръсел М. Нелсън е Негов пророк.

Изразявам своята обич и ви давам моята благословия по време на тези радостни великденски празници. Отворете сърцата си за нашия Спасител и Изкупител, независимо от вашите обстоятелства, изпитания, страдания или грешки; вие можете да знаете, че Той живее, че ви обича и че благодарение на Него никога няма да бъдете сами.

Бог е сред нас.

За това давам свидетелство в святото име на Исус Христос, амин.