Цифров формат
Миналото ли ти пречи да продължиш напред?
Спасителят вече е платил цената. Хвани Го за ръка и продължи напред.
Преди време моят епископ покани членовете на района да помислим за слабост или грях, които символично да оставим на масата за причастие, за да може Исус Христос да ги вземе. Има грехове, които съм носил през целия си живот като пълнолетен младеж и с които без успех съм се опитвал да се преборя чрез молитва и сила на волята. Въпреки развитието ми през годините, осъзнавах, че трябваше да се преборя с тях, за да продължа напред.
През неделята след поканата на епископа реших да оставя само един от греховете си на масата за причастие, физически символ за Спасителя и Неговата единителна жертва. Докато приготвях причастието, си спомних, че покривката символизира Неговия погребален саван, а хлябът и водата – тялото и кръвта Му.
С искреност и пълно намерение на сърцето поднових кръщелните си завети и помолих Небесния Отец за помощ, като обещах да изоставя този грях. Тогава се случи нещо съвсем неочаквано: моето желание да греша напълно ме напусна. Опитах с още грехове и се случи същото и с тях. Не беше ли това твърде хубаво, за да е истина?
Съгласуване на моята воля с Неговата
През следващата седмица знаех кой грях трябваше да оставя на масата за причастие, но не се чувствах готов да направя това. Като погледна назад, осъзнавам, че желанията на сърцето ми не бяха правилни. Не бях достатъчно искрен, за да започна промяната. Но осъзнах колко много този грях нараняваше Небесния Отец. Знаех, че трябваше да съгласувам моята воля с Неговата и да съсредоточавам живота си върху Него, за да стана свободен. Затова направих всичко възможно това да се случи.
Избягвах изкушението, което води до този грях. Промених начина, по който всеки ден четях Писанията и наистина размишлявах върху тях и ги прилагах в живота си. Съсредоточих се върху искреното желание към промяна и всеки ден се стремях да търся Господната воля, а не моята. Сложих Него на първо място, защото знаех, че не можех да изоставя този грях без силата на Единението на Спасителя. Като продължих да поставям Него на първо място, успях да поставя този грях на масата за причастие. Най-накрая се освободих от нещо, което беше спирало напредъка ми толкова години.
Така се доближих до моя Небесен Отец и моя Спасител. Представях си как за всички тези години Те ме наблюдаваха с търпение и обич – знаейки, че накрая ще изоставя греховете, които пречеха на духовния ми напредък. И когато бях наистина готов да ги изоставя, Исус Христос беше там да ме вдигне – да ме хване за ръка и да ми предложи опрощение и сила. Чрез Своето Единение Той вече беше осигурил начин да се освободя от греховете си. Беше платил цената за моите слабости, грешки и грехове. А аз трябваше само да Му се доверя.
Можете да продължите напред
Тогава прочетох една реч на старейшина Ричард Г. Скот (1928 – 2015) от Кворума на дванадесетте апостоли, която ми даде тласъка, от който се нуждаех: „Ако животът ви е в безпорядък и се чувствате неудобно и недостойни…, не се притеснявайте. Той вече знае всичко това. Той ви чака да коленичите в смирение и да направите първите няколко стъпки. Молете се за сила. … Молете се обичта на Спасителя да се излее в сърцето ви“1.
Когато следващата седмица изпяхме „Така удивен съм“ (любимия ми химн), всяка дума беше изпълнена с истина; бях наистина удивен – възхитен, че бях освободен от това, което за повече от десетилетие ме беше ограничавало. Възхитен от това, че чрез силата на Единението на Спасителя, аз можех да продължа напред. От това, че Той може да изцели всички грехове и рани така, че да не остане следа от тях. От това, че нямаше нужда да бъда ограничаван от миналото си.
Има още толкова много, което да науча и да преодолея, но животът ми става по-добър. Чувствам повече радост и мир. Изразявам повече благодарност. Доближавам се до Небесния Отец и Спасителя и укрепвам моето свидетелство за Тях. Всеки ден, в който избирам да опитам отново, с една стъпка се доближавам до Тях и човека, за който Те знаят, че мога да бъда.