„Виждаш ли какво може да направи малко вяра?“
Годфри Дж. Елис
Вашингтон, САЩ
Илюстрация © Gary Alphonso, i2iart.com
Преди няколко години със съпругата ми заведохме двамата ни най-малки синове във Франция, за да посетим местата, където бях служил като пълновременен мисионер. Посетихме клонове на Църквата, в които бях служил, и се радвах с членове, които бях учил. Също посетихме исторически забележителности.
Една от тези забележителности бяха руините на Шато де Шалус. Този масивен средновековен замък е бил атакуван и почти разрушен преди векове. Руините бяха обрасли с храсталаци и пътеката до там беше тясна и стръмна. Катеренето беше трудно, но усилието си заслужаваше, когато пристигнахме.
На момчетата много им хареса да слязат в подземието и да се качат на малкото, което беше останало от крепостните стени. Замъкът плени въображението им, точно както плени моето 24 години по-рано.
Докато бяхме там, в далечината се появи лятна буря. Бързо приближаваше. Тъмни облаци и светкавици изпълниха небето, последваха ги силни гръмотевици.
Бързо хукнахме по пътеката към колата, докато бурята ни настигаше. Скоро ни засипа силен дъжд и пътеката стана на кал. Тревожехме се, че ще се подхлъзнем и ще паднем по каменистата стръмнина.
Забелязахме някакъв навес сред дърветата край пътеката. Свряхме се под навеса и се зачудихме колко дълго щяхме да чакаме, за да слезем долу.
„Нека се помолим“ – каза по-малкият ни син.
Той поиска да я каже и се помоли дъждът да спре, за да можем безопасно да слезем по хълма. Той ни погледна и каза: „Сега всичко, от което имаме нужда, е достатъчно вяра“.
Обясних, че молитвите не винаги действат така.
„Не – каза той, – ще спре след 10 минути!“
След около 10 минути дъждът спря.
„Добре, хайде да тръгваме!“ – каза той.
„Ако тръгнем сега, дъждът ще започне отново и ще ни хване“ – каза по-големият ни син.
„Няма – каза по-малкият. – Да тръгваме!“
Тръгнахме по малко по-сухите участъци от пътеката, разбутвайки храсти и клони по пътя. Вече в колата, се помолихме, изказвайки благодарност. Скоро дъждът започна отново.
„Виждаш ли какво може да направи малко вяра?“ – каза смирено синът ни.
През този ден той ни даде добър урок.