Лица на вярата
Берглинд Гуднасон
Арнесисла, Исландия
Берглинд (вляво) със сестра си Елин (вдясно). Когато Берглинд се намира в моментите на най-тежка депресия, тя чувства, че не може да продължи напред. Като споделя за своите трудности с близки и приятели, тя открива духовно и емоционално изцеление чрез средствата, които Небесният Отец е осигурил.
Минди Селу, фотограф
Боря се с депресия от 13-годишна възраст. В един момент нещата толкова се влошиха, че опитах да отнема живота си. Тогава бях изгубила всякаква надежда. Мислех си: „Никога няма да бъда щастлива. Никога няма да постигна нещо“.
По едно време мислех, че като си тръгна от Църквата ще реша проблемите си, защото всичко беше безнадеждно за мен. В Исландия е толкова лесно да правиш това, което не трябва. Тук Църквата е толкова малка. Докато растяхме с братята и сестрите ми, само ние бяхме в класовете. Чувствах се самотна и за известно време не ми харесваше да ходя на църква.
Повечето хора в Исландия избягват религията. Започват да пият от ранна възраст. Подведох се по това и за известно време бях неактивна. Не се гордея с това, но е част от опита ми и си взех поука от него. Изучавах една реч от старейшина Джефри Р. Холанд, която той казва: „Миналото е, за да се учим от него, а не да живеем в него. … Когато научим каквото ни е необходимо… , тогава поглеждаме напред и не забравяме, че вярата винаги гледа към бъдещето“1.
Един ден, когато ми беше наистина трудно, прочетох патриархалната си благословия. Докато я четях, осъзнах, че наистина имах бъдеще. Бог има план за мен и всъщност ме обича. Ходенето на църква, взимането от причастието, четенето на Писанията и молитвите са внесли толкова много светлина и щастие в живота ми. Скоро осъзнах: „Това всъщност ми помага“. Тогава разбрах, че винаги съм искала Евангелието в живота си. След всичко, което преживях, знам, че Евангелието е спасило живота ми и съм много щастлива от това.
Разговорите за моята депресия с близки и приятели много са ми помагали. Чрез тях получих допълнително помощ. Не исках да взимам лекарства или да ходя на терапия. Казвах си: „Имам Бог“. Но Бог е осигурил още много средства, като лекарствата и терапията, които да добавим към духовните неща.
Когато започнах всеки ден да чета повече от Писанията и да се доближавам към Бог чрез молитва, аз получих много благословии и откровения, че моята цел е да помагам на другите. Усещам, че много от нас имат проблеми с психичното си здраве и се опитваме да ги крием. Моята депресия и трудности са ме научили, че е по-добре да сме открити с другите и да общуваме с тях. Моя приятелка наскоро ми сподели за своите трудности с депресията. Говорихме за тях и наистина постигнахме разбиране помежду си.
Не винаги забелязваме с какво другите имат проблеми, но понякога се разхождам, гледам другите хора и осъзнавам, че Бог познава всеки един от нас. Той ни обича и знае много добре през какво преминаваме. И можем да си помагаме.
Въпреки моите трудности с депресията, се научих да се питам: „Какво мога да науча от това изпитание?“, вместо „Защо имам това изпитание?“ Обичам Етер 12:27, където се казва, че слабите ни страни могат да станат силни, ако имаме вяра в Исус Христос. Това винаги ми дава утеха.
Всички сме избрали да дойдем на земята. Знаели сме, че ще страдаме от изпитания. И точно това прави живота прекрасен. Знанието, че предстоят добри неща. Знаем, че ако следваме Спасителя през всеки труден период, ще можем да имаме вечен живот и ще получим всички благословии, които ни очакват.
Определено мога да видя как съм се променила през моята депресия. Единението на Спасителя е нещо реално, сърцето ми беше променяно и ставам все по-силна. Чувствам, че съм различен човек от това, което бях. Хората забелязват и казват: „Променила си се“. Едно момиче от училище дори каза: „Виждам разлика и светлина в теб“. Това е странно, защото тя дори не е член на Църквата и преди това реално не бяхме говорили.
Когато се намирах в най-тежките периоди на депресия, хората ми казваха: „Ще се оправиш“. Много ми беше омръзнало да слушам това, но се оказа истина, колкото и да е странно.
Но трябва да поискаш да се оправиш. Научих, че няма как да очакваш да се оправиш, ако не правиш нищо за това. Трябва да искате да бъдете щастливи и да вярвате, че имате потенциал и бъдеще. Важно е да помните, че сте обичани от толкова много хора, както и от вашия Небесен Отец. Всички те искат да ви помагат.
Никога не съм мислила, че ще бъда толкова щастлива, колкото в момента. Още има дни, в които ми е трудно, но мога да се справя чрез всичките средства, които Небесният Отец ми е дал. Сега, когато чувствам, че потъвам в депресия, си казвам, че съм обичана, че има хора, с които да говоря, и че нещата ще се оправят.
Депресията е накарала Берглинд да осъзнае как можем да си помагаме в трудностите. „Бог познава всеки един от нас, обича ни и знае много добре през какво преминаваме. И можем да си помагаме“.
Берглинг вижда промяна в себе си в резултат на своите трудности. „Единението на Спасителя е нещо реално – казва тя. – Сърцето ми беше променяно и ставам все по-силна. Чувствам, че съм различен човек от това, което бях“.
„Когато започнах всеки ден да чета повече от Писанията – казва Берглинд – аз получих много благословии и откровения, че моята цел е да помагам на другите. Обичам Етер 12:27, където се казва, че слабите ни страни могат да станат силни, ако имаме вяра в Исус Христос. Това винаги ми дава утеха“.