Още един ден
От старейшина Тейлър Г. Годой
От Седемдесетте
Всички ние трябва да живеем в настоящето и ключът към успеха е да сме готови да жертваме.
Преди няколко години, на мои приятели им се роди красиво бебе, на име Бригъм. След раждането му, Бригъм бе диагностициран с рядко заболяване, наречено синдром на Хънтър, което за съжаление означаваше, че Бригъм щеше да живее кратко. Един ден, докато Бригъм и семейството му посетили двора на един храм, Бригъм произнесъл една определена фраза; два пъти казал: „Още един ден“. На следващия ден Бригъм починал.
Няколко пъти съм посещавал гроба на Бригъм и всеки път, когато го правя, размишлявам върху фразата „още един ден“. Чудя се какво би било, как щях да се чувствам, ако знаех, че ми остава само още един ден живот. Как щях да се отнасям със съпругата ми, децата ми и другите хора? Колко търпелив и любезен щях да бъда? Как щях да се грижа за моето тяло? Колко искрено щях да се моля и да изучавам Писанията? Мисля, че по един или друг начин, всички ние в даден момент ще добием разбирането относно значението на „още един ден“ – разбиране, че трябва разумно да използваме времето, което имаме.
В Стария завет четем за Езекия, цар на Юда. Пророкът Исайя съобщава на Езекия, че животът на Езекия е към края си. Когато чува думите на пророка, Езекия започва да се моли, да умолява и да плаче горчиво. По този повод, Бог добавя 15 години към живота на Езекия. (Вж. Исайя 38:1–5.)
Ако ни се каже, че ни остава малко време да живеем, ние също може да молим за още живот, заради нещата, които е трябвало да направим или сме направили различно.
Независимо от времето, което Господ, в Неговата мъдрост, решава да даде на всеки от нас, можем да сме сигурни в едно нещо: всички ние трябва да живеем в настоящето и ключът към успеха е да сме готови да жертваме.
Господ заявява: „Ето, днес се нарича времето от сега до пришествието на Сина Човешки; и наистина, това е ден на жертва“ (У. и З. 64:23; курсив добавен).
Думата „жертва“ идва от латинските думи sacer, което означава „свещено“ и facere, което означава „да направиш“, с други думи да правиш нещата свещени, да им отдаваш почит.
„Чрез жертва ни се дават благословиите на небесата“ („Praise to the Man“, Hymns, № 27).
По какви начини жертвата придава смисъл на живота ни и ни носи благословии?
Първо, личната жертва ни укрепва и придава ценност на това, за което жертваме.
Преди няколко години, в неделя за пост, една възрастна сестра излезе на амвона да сподели своето свидетелство. Тя живееше в град Икитос, който се намира в Перуанска Амазония. Каза ни, че от момента на нейното кръщение си поставила за цел да приеме обредите на храма в Лима, Перу. Вярно плащала пълен десятък и спестявала от скромния си доход в продължение на дълги години.
Радостта ѝ от посещението на храма и приемането на свещените обреди беше изразена със следните думи: „Днес мога да кажа, че най-накрая се чувствам готова да мина през завесата. Аз съм най-щастливата жена на света; нямате представа колко дълго спестявах пари, за да посетя храма и след седем дни по реката и 18 часа с автобус, най-сетне бях в дома Господен. Като си тръгвах от това свято място, си казах: „След всички жертви, които направих, за да посетя храма, няма да допусна лекомислено отношение към заветите, които сключих; така всичко би отишло напразно. Това е много сериозен ангажимент!“
От тази симпатична сестра научих, че личната жертва е безценна сила, която дава тласък на нашите решения и цели. Личната жертва ръководи действията ни, нашите ангажименти и завети, и придава смисъл на свещените неща.
Второ, жертвите, които правим за другите и които те правят за нас, осигуряват благословии за всички.
Когато следвах стоматология, финансовата перспектива на местната ни икономика не беше много окуражаваща. Инфлацията драстично намаляваше стойността на парите от ден на ден.
Спомням си годината, в която трябваше да започна курса по хирургия; трябваше да разполагам с цялото необходимо хирургическо оборудване, преди да запиша този семестър. Родителите ми бяха спестили нужните средства. Но една нощ се случи нещо драматично. Отидохме да купим оборудването, но открихме, че парите за закупуване на цялото оборудване сега са достатъчни само за чифт хирургически пинсети – и нищо друго. Върнахме се у дома с празни ръце и опечалени сърца, при мисълта за загубения семестър от следването. Изведнъж майка ми каза: „Тейлър, ела с мен; нека да излезем“.
Отидохме в центъра, където имаше много места за покупка и продажба на бижута. Когато влязохме в един магазин, майка ми извади от чантата си малка синя кадифена чанта, в която имаше красива златна гривна с надпис: „За моята скъпа дъщеря от баща ти“. Беше гривна, която моят дядо ѝ бе подарил на някой от рождените ѝ дни. Тогава, пред очите ми, тя я продаде.
Когато получи парите, майка ми каза: „Ако има едно нещо, за което съм сигурна, то е, че ще станеш зъболекар. Отиди и купи цялото оборудване, от което се нуждаеш“. Можете ли да си представите в какъв студент се превърнах от онзи момент нататък? Исках да бъда най-добрият и да завърша обучението си скоро, защото знаех високата цена на жертвата, която тя направи.
Разбрах, че жертвите, които нашите близки правят за нас, ни освежават като студена вода сред пустинята. Такава жертва дава надежда и мотивация.
Трето, всяка жертва, която правим, е малка, в сравнение с жертвата на Божия Син.
Каква е стойността дори на любимата златна гривна, сравнена с жертвата на самия Божий Син? Как можем да почитаме тази безпределна жертва? Можем всеки ден да си припомняме, че ни остава още един ден живот и да бъдем верни. Амулик учи: „Да, бих желал да дойдете и да не вкоравявате повече сърцата си; защото ето, сега е времето и денят на вашето спасение; затова, ако вие се покаете и не вкоравявате сърцата си, за вас ще се осъществи незабавно великият план на изкуплението“ (Алма 34:31). С други думи, когато принасяме в жертва на Господ съкрушено сърце и разкаян дух, благословиите на великия план на щастие веднага се проявяват в нашия живот.
Планът за изкупление е възможен благодарение на жертвата на Исус Христос. Както Самият Той описва: „(Жертвата) накара Мен самия, тъкмо Бог, най-великият от всички, да потреперя от болка и да кървя от всяка пора, и да страдам и тялом, и духом; и Аз исках да можеше да не пия от горчивата чаша и да се отдръпна“ (У. и З. 19:18).
Именно поради тази жертва, след като следваме процеса на искрено покаяние, можем да чувстваме облекчение на товара от нашите грешки и грехове. Наистина, вината, срамът, болката, скръбта и самоосъждането се заменят с чиста съвест, щастие, радост и надежда.
В същото време, като почитаме Неговата жертва и сме благодарни за нея, можем да получаваме в голяма степен силното желание да бъдем по-добри чеда на Бог, да стоим далеч от греха и да спазваме заветите както никога досега.
Тогава, подобно на Енос, след като получава опрощение на греховете си, ще почувстваме желанието да жертваме и да търсим благосъстоянието на нашите братя и сестри (вж. Енос 1:9). И ще сме по-склонни всеки „още един ден“ да следваме поканата, която президент Хауърд У. Хънтър ни отправя, когато казва: „Поправете разпра. Потърсете забравен приятел. Пропъдете подозрението и го заменете с доверие. … Дайте деликатен отговор. Насърчете младеж. Покажете лоялността си на думи и дело. Спазете обещание. Подминете обида. Простете на неприятел. Извинете се. Опитайте се да разберете. Внимателно прегледайте исканията си към другите. Мислете на първо място за някого другиго. Бъдете добри. Бъдете мили. Смейте се малко повече. Изразявайте благодарността си. Поздравете някой непознат. Зарадвайте сърцето на дете. … Изкажете любовта си и после я изкажете отново“ (Учения на президентите на Църквата: Хауърд У. Хънтър, 2015 г., с. 34; адаптирано от “What We Think Christmas Is,” McCall’s, Dec. 1959, 82–83).
Нека изпълваме ежедневието си с този порив и силата, които ни се дават чрез личната жертва, жертвата, която ние правим за другите и те – за нас. И по един специален начин, нека се наслаждаваме на мира и радостта, които ни предлага жертвата на Единородния; да, този мир, който се споменава в стиховете за Адам, който падна, за да могат човеците да бъдат; и човеците са, – вие сте – за да можете да имате радост (вж. 2 Нефи 2:25). Тази радост е истинска радост, която само жертвата и Единението на Спасителя Исус Христос могат да осигурят.
Моята молитва е да Го следваме, да Му вярваме, да Го обичаме и да чувстваме любовта, изразена от Неговата жертва винаги, когато ни се дава възможността да живеем още един ден. В името на Исус Христос, амин.