Ето Човека!
От президент Дитер Ф. Ухтдорф
От Кворума на дванадесетте апостоли
Онези, които успяват да видят Човека в истинската Му светлина, стоят на прага на най-големите радости в живота и откриват балсама за най-съкрушителните житейски немощи.
Мои възлюбени братя и сестри, скъпи приятели, благодарен съм да бъда с вас този прекрасен уикенд на общата конференция. Хариет и аз се радваме, заедно с вас, за старейшина Гонг, старейшина Соарес и братята и сестрите, които получиха важни нови призования по време на тази обща конференция.
Въпреки че ми липсва моят скъп приятел президент Томас С. Монсън, аз обичам, подкрепям и поддържам нашия пророк президент Ръсел М. Нелсън и неговите благородни съветници.
Също съм благодарен и за мен е чест да работя отново заедно с моите обичани братя в Кворума на дванадесетте.
Най-вече се чувствам искрено смирен и изключително щастлив да бъда член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, в която милиони мъже, жени и деца имат желанието да повдигат, където са застанали – без значение от назначението или призованието – като влагат изцяло сърцето си в служба на Бог и Неговите чеда и в изграждане на Божието царство.
Днес е свещен ден. Великден е, неделя – ден, през който почитаме славната утрин, в която нашият Спасител скъса връзките на смъртта1 и излезе триумфиращ от гробницата.
Най-великият ден в историята
Наскоро търсих в Интернет отговор на въпроса: „Кой ден е променил историята най-много?“
Отговорите варираха между изненадващи и странни до вдъхновяващи и пораждащи дълбок размисъл. В това число: денят в праисторически времена, когато метеорит се удря в полуостров Юкатан или пък, 1440 г. с изобретяването на печатната машина от Йоханес Гутенберг и разбира се, денят през 1903 г., когато братята Райт показаха на света, че човекът наистина може да лети.
Ако ви бъде зададен същият въпрос, вие как бихте отговорили?
За мен отговорът е ясен.
За да открием най-важния ден в историята, трябва да се върнем 2 000 години назад, към онази вечер в Гетсиманската градина, когато Исус Христос коленичи в прочувствена молитва и предлага Себе Си като откуп за нашите грехове. Точно по време на тази велика и безкрайна жертва от несравнимо страдание, тялом и духом, Исус Христос, Самият Бог, кърви от всяка пора. В израз на съвършена любов, Той отдава всичко, за да може ние да получим всичко. Неговата върховна жертва – трудно проницаема за нас, освен ако не влагаме цялото си сърце и разум – ни напомня за всеобщата ни задлъжнялост към Христос за Неговия божествен дар.
По-късно през онази вечер, Исус е доведен пред религиозните и политически властници, които Му се подиграват, удрят Го и Го осъждат на позорна смърт. Той виси на кръста в страдание, докато, най-накрая „(се) извърши“2. Неговото безжизнено тяло е положено в гробница, приготвена за друг. И след това, на третата сутрин, Исус Христос, Синът на Всемогъщия Бог, излиза от гробницата като славна, възкресена личност – личност на великолепие, светлина и величие.
Да, в историята има множество събития, които са повлияли дълбоко върху съдбата на страни и народи. Но дори всички те взети заедно, са далеч от значимостта на случилото се в онази първа великденска утрин.
Какво прави безкрайната жертва и Възкресението на Исус Христос най-важното събитие в историята – по-въздействащо от световните войни, катаклизмите и променящите живота научни открития?
Заради Исус Христос ние можем да живеем отново
Отговорът се крие в двете големи и непреодолими трудности, пред които се изправя всеки един от нас.
Първо, всички ще умрем. Без значение колко сте млади, красиви, богати или колко добре се грижите за себе си, някой ден тялото ви ще легне безжизнено. Приятели и близки ще скърбят за вас. Но те не могат да ви върнат обратно.
Въпреки това, заради Исус Христос, смъртта ви ще бъде нещо временно. Един ден духът ви ще се събере отново с тялото ви. Това възкресено тяло няма да бъде излагано на смърт3, а вие ще живеете във вечността, освободени от болка и физическо страдание4.
Това ще стане заради Исус Христос, Който отдаде живота Си и отново Го получи.
Той стори това за всички, които вярват в Него.
Направи го и за всички, които не вярват в Него.
Той го направи дори за тези, които се подиграват, ругаят и проклинат името Му5.
Заради Исус Христос ние можем да живеем с Бог
Второ, всички ние сме грешали. Греховете ни завинаги ни пречат да живеем с Бог, защото „нищо нечисто не може да влезе в Неговото царство“6.
В резултат на това, всеки мъж, жена и дете са отхвърлени от Неговото присъствие – това е така, докато неопетненият агнец Исус Христос не предлага живота Си като откуп за нашите грехове. Тъй като Исус не бил длъжник на правосъдието, Той могъл да заплати нашата задлъжнялост и да удовлетвори изискванията на правосъдието за всяка душа. Това включва вас и мен.
Исус Христос плати цената за греховете ни.
За всичките.
В този най-важен в историята ден, Исус Христос разтвори портите на смъртта и премести преградите, възпрепятстващи преминаването ни по светия и свещен път към вечен живот. Заради нашия Господ и Спасител, на вас и на мен ни е даден най-скъпия и безценен дар, без значение от миналото ни – ние можем да се покайваме и да следваме пътеката, водеща до селестиална светлина и слава, в обкръжението на верни чеда на Небесния Отец.
Защо се радваме
Ето какво празнуваме в неделя, на Великден – ние празнуваме живот!
Заради Исус Христос, ние ще се въздигнем от отчаянието на смъртта и ще прегърнем обичаните от нас хора, като плачем от безмерна радост и необятна благодарност. Заради Исус Христос ние ще съществуваме като вечни личности в светове безкрай.
Заради Исус Христос греховете ни не само могат да бъдат заличени, но и забравени.
Възможно е да бъдем пречистени и възвисени.
Свети.
Заради възлюбения ни Спасител, ние можем завинаги да пием от извора на вечен живот7. Можем да живеем завинаги в обиталищата на вечния ни Цар, в невъобразима слава и съвършено щастие.
Ето Човека! Ние виждаме ли Го?
Въпреки всичко това, мнозина в света днес не знаят или не вярват в ценния дар, който Исус Христос ни е дал. Може да са чували за Исус Христос и да знаят за Него като личност от историята, но те не виждат истинската Му същност.
Когато се замисля за това, пред мен изплува картина за Спасителя, застанал пред римския префект над Юдея – Понтий Пилат, няколко часа преди Неговата смърт.
Пилат гледа на Исус през призмата на света. Има поставена задача и тя включва две основни отговорности: да събира данъци за Рим и да поддържа мира. Юдейският синедрион сега представя пред него човек, за когото те настояват, че пречи за изпълнението и на двете8.
След като разпитва своя затворник, Пилат съобщава: „Аз не намирам никаква вина у Него“9. Но за да умиротвори обвинителите на Исус, Пилат се придържа към един местен обичай, позволяващ освобождаването на един затворник по време на Пасхата. Нима не ще позволят на Пилат да освободи Исус вместо прословутия крадец и убиец Варава?10
Но разгневената тълпа настоява Пилат да освободи Варава и да разпъне Исус.
„Защо? – пита Пилат, – че какво зло е сторил?“
А те започват да крещят още по-силно: „Разпъни Го!“11.
В един последен опит да задоволи тълпата, Пилат нарежда на хората си да бичуват Исус12. Те така и правят, като Го оставят кървящ и наранен. Подиграват Му се, слагат на главата Му венец от тръни и Го обличат в морава дреха13.
Вероятно Пилат е смятал, че случилото се ще задоволи жадната за кръв тълпа. Че може би ще Го съжалят. „Ето, извеждам ви Го навън, за да знаете, че не намирам никаква вина в Него. … Ето Човека!“14
Божият Син застава в плътта пред народа на Йерусалим.
Те гледат Исус, но в действителност не Го виждат.
Очите им не виждат15.
Образно казано, ние също сме поканени да видим Човека. В света има всякакви мнения за Него. Древни и съвременни пророци свидетелстват, че Той е Божий Син. Аз също свидетелствам за това. Съществено важно е за всеки един от нас да разбере това за себе си. И така, когато размишлявате върху живота и служението на Исус Христос, какво виждате?
Онези, които успяват да видят Човека в истинската Му светлина, стоят на прага на най-големите радости в живота и откриват балсама за най-съкрушителните житейски немощи.
И така, когато ви гнетят мъка и тъга, вижте Човека.
Когато се чувствате изгубени или забравени, вижте Човека.
Когато сте отчаяни, самотни, изпълнени със съмнения, наранени или съкрушени, вижте Го.
Той ще ви утешава.
Ще ви изцелява и ще придава смисъл на житейския ви път. Ще излива Своя Дух и ще изпълва сърцето ви с голяма радост16.
„Той дава сила на отслабналите и умножава мощта на немощните“17.
Когато истински виждаме Човека, ние учим за Него и се стремим да напасваме живота си според Него. Ние се покайваме и се стремим да се усъвършенстваме и ежедневно да се доближаваме все повече до Него. Уповаваме се на Него. Ние доказваме любовта си към Него, като спазваме Неговите заповеди и живеем според сключените свещени завети.
С други думи, ние ставаме Негови последователи.
Неговата пречистваща светлина изпълва душите ни. Благодатта Му ни повдига. Бремето ни става по-леко и чувстваме все повече мир. Когато истински успяваме да виждаме Човека, ние получаваме обещанието за едно благословено бъдеще, което ни вдъхновява и ни крепи през бурите по пътя на живота. Поглеждайки назад в миналото, ще осъзнаваме, че се разгръща божествен план и всичко си има причина18.
Като приемате Неговата жертва, превръщате се в Негови последователи и в крайна сметка достигнете края на земния си път, какво ще се случи с преживените от вас страдания?
Те ще изчезнат.
А с изпитаните от вас разочарования, измяна и гонения?
Няма да ги има.
А изстраданите от вас болка, мъка, вина, срам и тревога?
Няма да ги има.
Ще бъдат забравени.
Чудно ли е тогава, че „ние говорим за Христа, радваме се в Христа, проповядваме за Христа, пророкуваме за Христа… та децата ни да знаят към кой източник да се обърнат за опрощение на греховете си“?19
Чудно ли е тогава, че от все сърце се опитваме наистина да виждаме Човека?
Мои възлюбени братя и сестри, свидетелствам, че най-важният ден в историята на човечеството е денят, когато Исус Христос, живият Син Божий, побеждава смъртта и греха за всички Божии чеда. А най-важният ден във вашия и в моя живот е денят, в който съумеем да виждаме Човека; когато Го виждаме в истинската Му светлина; когато с цялото си сърце и разум черпим от силата на Неговото Единение; когато с нови сили и желание обещаваме да Го следваме. Нека това да бъде един непрекъснато повтарящ се ден през целия ни живот.
Оставям ви моето свидетелство и благословия, че, като виждаме Човека, ние ще откриваме смисъл, радост и мир в този земен живот и вечен живот в идния свят. В святото име на Исус Христос, амин.