Най-важни са хората
От епископ Жералд Косе
Председателстващ епископ
В Църквата най-важни сте вие – Господните ученици, вие, които Го обичате и Го следвате и които сте поели върху си Неговото име.
При подготовката за строежа на великолепния храм Париж Франция, имах едно незабравимо преживяване. През 2010 г., когато бе намерен терен за храма, кметът на града помоли за среща с нас, за да научи повече за нашата Църква. Тази среща бе важна стъпка за получаването на разрешително за строеж. Ние старателно подготвихме една презентация, в която бяха включени и няколко впечатляващи снимки на храмове на светии от последните дни. Силно се надявах, че архитектурната им красота ще убеди кмета да подкрепи нашия проект.
За моя изненада, кметът каза, че вместо да гледа презентацията ни, предпочита с екипа си да проведе собствено проучване, за да разбере що за църква е нашата. Следващия месец бяхме поканени отново да изслушаме отчет от една градска съветничка, която се оказа и професор по история на религията. Тя каза: „Преди всичко, искахме да разберем какво представляват членовете на вашата Църква. Първо, посетихме едно от вашите събрания за причастие. Седнахме най-отзад в залата и внимателно наблюдавахме хората в конгрегацията и какво правят те. После се срещнахме с вашите съседи – тези, които живеят около коловия ви център – и ги попитахме какъв вид хора сте вие мормоните“.
„И до какво заключение достигнахте?“ – попитах аз, чувствайки се леко притеснен. Тя отговори: „Открихме, че Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е най-близка до първоначалната Църква на Исус Христос, от която и да е друга позната ни църква“. Почти щях да възразя с думите: „Това не е съвсем точно! Това не е църквата, която е най-близка, а е Църквата на Исус Христос – същата Църква, истинската Църква!“ Но се спрях и вместо това наум се помолих, като благодарих. После кметът ни каза, че въз основа на проучването си, с екипа си нямат възражения относно построяването на храм в тяхната общност.
Днес, като си помисля за това чудно преживяване, изпитвам благодарност за мъдростта и проницателния дух на кмета. Той знаеше, че, за да разбере Църквата, не е важно да гледа на нея посредством вида на сградите ѝ или дори като на добре организирана институция, а чрез милионите ѝ верни членове, които всеки ден се стремят да следват примера на Исус Христос.
Определението за Църквата може да бъде намерено в откъс от Книгата на Мормон, който гласи: „И тези (тоест Господните ученици), които бяха кръстени в името на Исуса, бяха наречени църквата на Христа“1.
С други думи, в Църквата най-важни са хората. Става въпрос за вас, Господните ученици, вие, които Го обичате и Го следвате и които чрез сключването на завет сте поели върху си Неговото име.
Президент Ръсел М. Нелсън веднъж оприличи Църквата с хубав автомобил. Всички обичаме колата ни да е чиста и блестяща. Но целта на колата не е да изпъква като атрактивна машина, а да превозва хората в себе си2. По същия начин, ние, като членове на Църквата, сме благодарни за красивите сгради за богослужение, които са чисти и добре поддържани, и ни е приятно да имаме добре функциониращи програми. Но това са само поддържащи системи. Основната ни цел е да каним всички Божии синове и дъщери да дойдат при Христос и да ги напътстваме по пътеката на заветите. Няма по-важно нещо от това. Работата ни е свързана изцяло с хората и заветите.
Не е ли прекрасно, че името, дадено чрез откровение на възстановената Църква, свързва двата най-важни елемента на всеки евангелски завет? Първият е името Исус Христос. Тази Църква Му принадлежи, а освещаващото Му Единение и заветите Му са единственият път към спасение и възвисяване. Второто име се отнася за нас: светиите или с други думи, Неговите свидетели и ученици.
Научих колко е важно да се съсредоточавам над хората, когато служих като президент на кол във Франция. В началото на службата си имах няколко много амбициозни цели за кола: създаването на нови райони, построяването на нови сгради за събрания и дори построяването на храм в нашата област. Шест години по-късно, когато бях освободен, нито една от тези цели не бе постигната. Това можеше да изглежда като пълен провал, само че по време на тези шест години целите ми бяха станали доста по-различни.
Докато седях на подиума в деня на освобождаването ми, бях обзет от изключително чувство на благодарност и постигнат успех. Гледах лицата на стотиците членове, които присъстваха. Можех да си спомня духовно преживяване, свързано с всеки един от тях.
Там бяха онези братя и сестри, които бяха влезли във водите на кръщението, онези, чиито първи препоръки бях подписал, за да получат свещените обреди на храма, и онези млади хора и двойки, които бях отделил или освободил като пълновременни мисионери. Имаше и мнозина други, на които бях служил, докато преминаваха през изпитания и трудности в живота си. Почувствах силна братска любов към всеки един от тях. Бях намерил чиста радост в службата към тях и се радвах на тяхната нараснала преданост към Спасителя и вяра в Него.
Президент М. Ръсел Балард учи: „Най-важното в нашите църковни отговорности не е докладваната статистика или проведените събрания, а това дали отделните хора – на които се служи индивидуално, точно както правел Спасителят – биват издигани и насърчавани, като крайната цел е те да се променят“3.
Мои братя и сестри, активни ли сме в Евангелието или просто сме заети в Църквата? Важното е да се следва примера на Спасителя във всички неща. Ако правим това, ние естествено ще се съсредоточаваме върху спасяването на отделните хора, вместо да изпълняваме задачи или прилагаме програми.
Някога запитвали ли сте се какво би станало, ако Спасителят посети вашия район или клон следващата неделя? Какво би направил Той? Ще се притеснява ли дали нагледните средства са достатъчно добри или дали столовете са подредени правилно в класната стая? Или ще намери някого, когото да обича, учи и благослови? Вероятно Той ще намери нов член или приятел, когото да приветства, някой болен брат или сестра, нуждаеща се от утеха, или колебаещ се млад човек, който има нужда да бъде вдъхновен и насърчен.
Кои ли занятия ще посети Исус? Не бих се изненадал, ако посети първо децата в Неделното училище за деца. Вероятно ще коленичи и ще им говори лице в лице. Ще им покаже, че ги обича, ще им разказва истории, ще ги поздрави за техните рисунки и ще им свидетелства за Своя Отец в небесата. Той ще се държи просто, искрено и чистосърдечно. Можем ли и ние да правим това?
Обещавам ви, че ако се стремите да вършите това, което Господ желае, нищо друго няма да е по-важно за вас от намирането на хората, които да благославяте и на които да помагате. По време на църковните събрания ще наблягате на това да преподавате на отделните хора и да докосвате техните сърца. Ще сте загрижени как да създадете духовно преживяване, вместо да организирате съвършена дейност, да служите на останалите членове, вместо да отбелязвате броя посещения, които сте направили. Няма да сте важни вие, а онези, които наричаме наши братя и сестри.
Понякога говорим за ходене на църква. Но Църквата е много повече от сграда или определено място. Тя е също толкова истинска и жива и в най-бедните сгради в най-отдалечените райони на света, както е и тук в Централата на Църквата в Солт Лейк Сити. Самият Господ казва: „Защото, където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях“4.
Ние носим Църквата със себе си където и да отидем: на работа, в училище, на почивка и особено в домовете ни. Самото ни присъствие и влияние може да бъде достатъчно, за да направи свято всяко място, на което сме.
Спомням си случай, когато разговарях с приятел, който не е от нашата вяра. Той с изненада научи, че всеки достоен мъж в нашата Църква може да получи свещеничеството. Той попита: „Но колко носители на свещеничеството имате във вашия район?“
Отговорих: „Между 30 и 40“.
Той учудено продължи: „В моята конгрегация имаме само един свещеник. Защо ви трябват толкова много свещеници в неделя сутрин?“
Заинтригуван от въпроса му, аз се почувствах вдъхновен да отговоря: „Съгласен съм. Не мисля, че се нуждаем от толкова много носители на свещеничеството по време на църковните събрания в неделя. Но се нуждаем от носител на свещеничеството във всеки дом. И когато в даден дом няма носител на свещеничеството, други носители на свещеничеството са призовани да се грижат и да служат на това семейство“.
Нашата църква не е само за неделя. Богослужението ни продължава всеки ден от седмицата, където и да сме, каквото и да правим. В частност, домовете ни са „основните светилища на нашата вяра“5. Най-често в домовете ни се молим, благославяме, изучаваме, преподаваме Божието слово и служим с чиста любов. Мога да свидетелствам от личен опит, че домовете ни са свещени места, в които Духът може да е в изобилие, също толкова, ако не и повече, от официалните ни места за богослужение.
Свидетелствам, че тази Църква е истинната Църква на Исус Христос. Нейната сила и жизненост идва от ежедневните действия на милиони Негови ученици, които се стремят всеки ден да следват върховния Му пример, като се грижат за другите. Христос е жив и ръководи тази Църква. Президент Ръсел М. Нелсън е пророкът, когото Той е избрал да ни ръководи днес. За тези неща свидетелствам в името на Исус Христос, амин.