От амвона
Кошници и буркани
Снимката на сестра Оказаки е предоставена от Библиотеката по Църковна история, другите изображения са от Getty Images
Бог ни е дал много дарове, голямо разнообразие и много различия, но същественото нещо е това, което знаем един за друг – че всички сме Негови чеда.
Като членове на Църквата понякога ни е трудно да се учим един от друг, така че да можем да се обичаме един друг и да израстваме заедно.
Ученията на Евангелието са от съществено значение. Те са основни, но опаковката от традиции може да е различна. Нека споделя прост пример, за да покажа разликата между ученията на Църквата и културната опаковка. Ето един буркан с праскови от Юта, приготвен от една домакиня от Юта за семейството ѝ през снежния сезон. Домакините в Хаваи не консервират плодове в буркани. Те събират достатъчно плодове за няколко дни и ги съхраняват за семействата си в кошници като тази. В тази кошница има манго, банани, ананас и папая, … събрани от Полинезийска домакиня, за да нахрани семейството си в район с климат, при който плодове зреят през цялата година.
Кошницата и бурканът са различни опаковки с едно и също съдържание – плодове за семейството. Дали е правилно да се използва буркан, а погрешно – кошница? Не, и двата начина са правилни. Това са съдове, подходящи за съответната култура и нужди на хората. И двата са подходящи за съхраняваното в тях – плодовете.
Сега, какъв е плодът? Павел пише: „А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост (и) себеобуздание“ (Галатяните 5:22–23). В сестринството на Обществото за взаимопомощ, в братството на свещеническите кворуми, в благоговейните събрания за вземане от причастието плодът на Духа ни обединява в любов, радост и мир, независимо дали Обществото за взаимопомощ е в Тайпей или Тонга, независимо дали свещеническият кворум е в Монтана или Мексико, независимо дали събранието за причастие е във Фиджи или във Филипините.
… Когато бях призована в Общото президентство на Обществото за взаимопомощ, президент (Гордън Б.) Хинкли ме посъветва: „Ти ще допринесеш с нещо специфично в това президентство. Ще бъдеш признавана като представител на хората извън границите на САЩ и Канада. … Те ще виждат в теб символ на тяхното единство с Църквата“. Даде ми благословия езикът ми да бъде развързан, докато говоря на хората4.
… (Когато съм говорила в други страни,) можех да чувствам как Духът отнася словата ми в сърцата на хората и как „плодът на Духа“ връща към мен тяхната любов, радост и вяра. Чувствах как Духът ни прави едно цяло.
Братя и сестри, независимо дали вашите плодове са праскови или папая, независимо дали ги носите в буркани или в кошници, ние ви благодарим, че ни ги предлагате с любов. Отче в Небесата, нека бъдем едно и нека бъдем Твои5, за това се моля в името на нашия Спасител Исус Христос, амин.