Лица на вярата
Ракотомалала Алфон
Сародроа, Мадагаскар
Когато в Ракотомалала се появил интерес към Евангелието, най-близката църква била в Анцирабе, град на около 50 км от селото му в Сародроа. Ракотомалала и негова приятелка намерили начин да изминават това разстояние всяка неделя.
Днес в Сародроа има малка сграда за събрания, която посещават над 100 членове всяка неделя. Ракотомалала е бил свидетел как селото му приема Евангелието. От Сарадроа са служили на мисия четирима мисионери и Църквата продължава да расте.
Коуди Бел, фотограф
Когато дядо ми се разболя, отидох при него в Анцирабе. Мисионерите посетиха дома му няколко пъти. Дядо и аз не бяхме членове на Църквата, но той харесваше мисионерите да му гостуват. Една вечер те дадоха благословия на дядо и след семейната домашна вечер ни дадоха Книгата на Мормон.
„Молим ви да прочетете тази книга и да попитате Бог дали е истинна“ – ни казаха те.
Когато се върнах в Сародроа, нямах желание да чета от Книгата на Мормон, защото мислех, че не е истинна. Но един ден се разболях толкова много, че не излизах от къщи в продължение на няколко дни. Докато търсех нещо, което да правя, намерих Книгата на Мормон и започнах да я чета.
По-късно се върнах в Анцирабе и се срещнах с мисионерите. Те ме научиха на повече неща за Книгата на Мормон и за Пророка Джозеф Смит. Казах им, че ние нямаме нужда от пророци и че днес няма пророк. Мисионерите ме поканиха да се моля на Бог и да питам дали днес има пророк. Те обещаха, че Бог ще ми отговори. Аз се помолих и почувствах, че казаното от мисионерите е истина.
Исках да посещавам Църквата, но нямах пари за автобус Тогава говорих с приятелката ми Разафиндраваонасоло и тя предложи да използваме велосипеда ми. Отнемаше ни два часа в едната посока от Сародроа до Анцирабе всяка неделя. Когато се изморявах да въртя педалите, сядах на задната седалка и тя започваше да кара. Когато тя се изморяваше, отново си сменяхме местата.
Накрая семейството на Разафиндраваонасоло и аз се присъединихме към Църквата. Посещавахме църквата в Анцирабе, докато бе организиран клон в Сародроа. Бяхме толкова щастливи, когато можехме да ходим на църква в нашето село!
Бащата на Разафиндраваонасоло бе призован за президент на клон. Един ден той се срещна с мен и ме насърчи да се подготвя за мисия. Не мислех, че мога да служа, но той ме увери, че не е така. Приех призованието да служа в мисия Мадагаскар Антананариво. Сега съм женен и имам две деца. Благодарен съм за семейството ми и съм имал повече преживявания, отколкото мога да споделя, които са ми помогнали да знам, че тази Църква е истинна.
След като се присъединяват към Църквата, Ракотомалала (в дясно) служи в мисия Мадагаскар Антананариво, а Разафиндраваонасоло (в ляво) служи в мисия Демократична Република Конго Киншаса.
През 2013 г. членовете в Сарадроа построяват тази малка дървена сграда за събрания, където да се покланят на Бог. Ракотомалала с радост прави необходимите промени в сградата.
Оризът е основна култура в Мадагаскар. Почти всички в Сародроа работят в оризови полета, за да издържат семействата си.
Понеже Църквата продължава да расте, членовете в Сародроа са имали нужда от нова сграда за събрания. С новата сграда в съседство, Ракотомалала и други работят, за да превърнат старата дървена сграда в класни стаи и офис за епископа.
От дните, когато пътували по два часа в едната посока, за да отидат на църква всяка неделя, Ракотомалала и Разафиндраваонасоло остават добри приятели. Те са благодарни за благословиите, които Евангелието е донесло на тях и семействата им.
Ракотомалала и Разафиндраваонасоло пред новата сграда за събрания в Сародроа. Тази сграда за събрания, изградена от бетон и тухли, е построена от членовете.