Щастието – нещо повече от настроение
Ние сме учени, че целта на нашето съществуване е да имаме радост (вж. 2 Нефи 2:25). Тогава защо понякога щастието изглежда толкова недостижимо? Може би защото не разбираме какво всъщност е щастието… и какво не е.
Какво е щастие?
Най-просто казано, щастието е временно издигане на вашето състояние на ума до ниво, което е по-високо от обичайното ви емоционално равновесие1. С други думи, означава да се чувствате добре.
Има много начини да се чувстваме на по-високо емоционално ниво – като се шегуваме с приятел, като играем нещо весело или дори като ядем нещо вкусно, но това никога не трае дълго. Често се оказва, че скачаме от един източник на удоволствие към друг в опит да върнем тази емоционална приповдигнатост. Но има ли щастие, което да е трайно?
Да, но то е доста по-неуловимо, отколкото мислите, поради което често го пропускаме. Светът ни казва, че животът има смисъл, ако е изпълнен с приключения, че дните ви трябва да бъдат една неспирна вълнуваща въртележка, път, изпълнен с удоволствия. Но истината е, че не са ви необходими постоянни силни усещания, за да кажете: „Заживяхме щастливо“ (2 Нефи 5:27). Трайното щастие – това, което можем да наречем истинско щастие, е по-скоро тихо сигурно усещане за благосъстояние, отколкото крещящо чувство на еуфория. Забавленията и удоволствията избледняват, но истинското щастие е непреходно настроение – то трае много по-дълго. Ако изпитването на удоволствие е издигането на емоциите ви над обикновеното ви състояние, то постигането на истинско щастие е като издигане на състоянието ви на по-високо ниво като цяло2.
Може да си помислите, че постоянното щастие изисква стабилно благополучие и липса на болка или изпитания. Но изследванията сочат, че благосклонните обстоятелства не гарантират щастие, а неблагоприятните не го изключват. Вместо това, от всички фактори, влияещи върху вашето щастие, вашите избори имат едно от най-съществените влияния3. Старейшина Юлисис Соарес от Седемдесетте учи: „Щастието се определя от навици, поведения и модел на мислене, които ние можем пряко да постигнем чрез съзнателни действия“. Щастието е нещо повече от добро настроение и безгрижен живот – то е начини на мислене и живеене, които ние можем да управляваме. Нивата на основното настроение със сигурност се влияят от генетиката и от начина, по който сме отгледани, но личните ни избори играят значителна роля. Казано накратко, „щастието е избор, който всеки може да направи“4.
Как можем да бъдем щастливи?
И така, как точно правим „избора“ да бъдем щастливи? Коя е тайната съставка в нашата торта на щастието? Както старейшина Соарес обяснява, истинското щастие изисква „дълготрайни усилия за постигане на нещо по-важно в живота“. Подобно, Виктор Франкл – известен психиатър, оцелял през Холокоста, предлага, че щастието е „страничен ефект от личната отдаденост на дело, по-важно от личността“5.
А какво дело може да бъде по-важно от пътя, който Бог е начертал за нас? В нашето търсене на щастие, не е необходимо да търсим по-далеч от плана на Небесния Отец. Все пак той не е наречен „план на щастие“ случайно (Алма 42:8, 16)! Поредица от стихове в Писанията свидетелстват, че следването на Божия план носи щастие (вж. 2 Нефи 2:13, Еламан 13:38). Макар праведният живот да не ни спасява от всяко главоболие, той ще ни поставя в положение, при което ще сме по-способни да изпитваме щастие в този живот, а това ни води към възвисяване и вечна радост в идния свят.
Много подобно на вярата, нашето чувство за щастие може да отслабва или да се усилва в зависимост от нашите действия. Ако прекарвате времето си в преследване на моментно веселие, щастието ви ще бъде „завличан(о) от всеки вятър“ (Ефесяни 4:14). Но ако се стремите да живеете праведно, ще развивате сигурно чувство на основополагащ мир и благополучие, които могат да устояват на всяка буря. А когато поставяте вярата пред забавленията, можете да откривате истинска радост – от вида, който може да се намира само от „истински покаялият се и смирен търсач на щастие“ (Алма 27:18).