Докато се срещнем отново
Действителността на Възкресението
От старейшина Д. Тод Кристоферсън
От Кворума на дванадесетте апостоли
От реч, дадена по време на обща конференция през април 2014 г.
Исус Христос наистина е единственото име или начин, чрез който спасението идва при човеците.
Илюстрация от Йахайра Рамос
Замислете се за момент над значението на Възкресението в това, че веднъж завинаги чрез него се разяснява истинската същност на Исус от Назарет и се слага край на големите философски спорове и житейски въпроси. Ако Исус действително е бил възкресен, логично следва да кажем, че Той е божествено същество. Никой смъртен човек няма силата в себе си да се върне към живот, след като умре. Тъй като е бил възкресен, невъзможно е Исус да е бил просто един дърводелец, учител или пророк. Понеже е бил възкресен, Исус трябва да е бил Бог, тъкмо Единородният Син на Отца.
Следователно, това, което е проповядвал, е истина; Бог не може да лъже.
Ето защо, Той е Създателят на света, както е и казвал.
Следователно, раят и адът съществуват, както е и проповядвал.
Следователно, има свят на духовете, който Той е посетил след смъртта Си.
Следователно, Той ще дойде отново, според словата на ангелите, и „ще царува лично на земята“ (Символът на вярата 1:10).
Следователно, ще има последен съд и възкресение за всички.
Поради действителността на Възкресението на Христос, съмненията за Неговото всемогъщество, всезнание и благоволение от страна на Бог Отец, Който е дал Своя Единороден Син за изкуплението на света, са неоснователни. Няма място за съмнение относно смисъла и целта на живота. Исус Христос наистина е единственото име или начин, чрез който спасението идва при човеците. Милостта на Христос е действителна, даваща както опрощение, така и очистване на каещия се грешник. Вярата наистина е повече от въображение или психологическо творение. Има една окончателна и всеобща истина, също и обективни и непроменливи морални стандарти, както Той проповядва.
Имайки предвид действителността на Христовото Възкресение, покаянието за пристъпване на кой да е Негов закон или заповед е възможно и трябва спешно да се извърши. Чудесата на Спасителя са действителни, както и обещанието, което дава на Своите ученици, че могат да вършат същите неща, та дори и по-велики дела. Неговото свещеничество е необходимата истинска сила, която „отслужва Евангелието и държи ключа на тайнствата на царството, тъкмо ключа на познанието за Бога. Ето защо, в неговите обреди е видна силата на божествеността“ (У. и З. 84:19–20). Имайки предвид действителността на Христовото Възкресение, смъртта не е нашият край и като изтлее след „кожата ни това тяло, пак в плътта ни ще видим Бог“ (Йов 19:26).