2010 г.
Талантът на Тейлър
Април 2010


Талантът на Тейлър

Хедър Хол, Юта, САЩ

Бихте ли могли да ми кажете какви таланти има Тейлър, за да мога да ги споделя с класа?” ме попита учителката на моя 8-годишен син в неделното училище за деца. Тя ми се обаждаше, защото децата в класа на Тейлър щяха да говорят за талантите, които са получили от Небесния Отец.

Умът ми се вцепени. Замислих се за изминалите осем години, опитвайки се да открия отговор. На четири дни Тейлър получи удар, който го остави с трайно мозъчно увреждане и неконтролируеми гърчове. Той не може да вижда, говори или общува. Умственото му развитие е на шестмесечно дете. Повечето време той прекарва в инвалидна количка, а ние се грижим за него и се опитваме да му осигурим известно удобство.

Ликувахме, когато той се научи да се смее и да пие от специална чаша, празнувахме, когато можа да се изправи и да направи няколко стъпки. Но макар външно да ликувахме и да празнувахме, в себе си ние ридаехме, съзнавайки, че тези малки победи вероятно щяха да бъдат най-значителното постигнато от него нещо. Струваше ми се, че не това искаше да чуе неговата учителка в Неделното училище.

Прочистих гърлото си и нервно отговорих, “Не се сещам Тейлър да има някакви таланти”.

Отговорът на тази мила сестра завинаги промени моето отношение към сина ми.

“Докато подготвях урока, осъзнах, че всяко Божие дете има талант”, каза тя. “Предполагам, че Тейлър има талант, който учи другите да служат. Ако вие сте съгласна, бих искала да обсъдя с класа как съм забелязала таланта на Тейлър на църква. Виждала съм как другите деца от неделното училище се учат да бутат инвалидната му количка, как отварят вратата за него, как преодоляват боязънта си да избършат с кърпичка брадата му, когато това е необходимо. Мисля, че това е един голям талант, с който той благославя живота ни”.

Аз тихо се съгласих и си казахме довиждане. Чудя се дали тази учителка разбра какво голямо влияние щеше да има върху живота ми този разговор. Тейлър си остана същия. На него все още да му нужни много грижи. Болниците, докторите и терапевтите все още заемат голяма част от живота ми. Но моят поглед върху нещата се промени и аз започнах да забелязвам неговия талант.

Виждах как хора около нас променяха поведението си, докато се стремяха да се грижат за него. Също така забелязвам как той ни напомня да забавим стъпка, да забелязваме нуждите му и да станем по-състрадателни, наблюдателни и търпеливи.

Не знам каква е Божията цел Тейлър да се изправи пред такива трудни предизвикателства, но вярвам, че неговата учителка в Неделното училище ми помогна да я зърна. Той е тук да споделя своя талант с нас. Той е тук да ни даде възможността да се учим как да служим.

“Виждала съм как другите деца от неделното училище се учат да бутат инвалидната количка, как отварят вратата за него, как преодоляват боязънта си”, ми каза учителката на моя син.