Трябва да отида в храма
Пътна злополука, дни и нощи в автобуса, продължителните пътувания с кораб и скъпо струващият превоз не попречили на този брат от Бразилия да посети храма.
Жозе Гонсалвеш да Силва изведнъж се пробудил от това, че чул да го викат по име. Било тъмно и той нямал никаква представа къде се намира.
“Бил съм заспал, когато автобусът се обърнал”, си спомня Хосе за пътната злополука, станала рано сутринта през януари 2008 г. “Не могли да ме открият, защото бях в дъното на автобуса, покрит с багаж. Няколко братя накрая ме открили, когато започнали да събират куфарите”.
Когато шофьорът загубил контрол над автобуса по лъкатушещия тесен път в джунглата на Южна Венецуела, Жозе и останалите светии от последните дни от Манауш, Бразилия, били приблизително на средата на своето тридневно пътуване до храма Каракас Венецуела. Жозе претърпял само дребни наранявания, но няколко братя и сестри трябвало да бъдат приети в болница.
“Време е да спреш да посещаваш храма”, казали загрижени роднини на Жозе, който бил на 80 години, когато станала злополуката. Той обаче не можел да бъде разубеден: “Трябва да ида в храма. Ако Господ ми позволи, ще се завърна”.
Той незабавно започнал да спестява пари за своето четвърто пътуване до Каракас, което осъществил в началото на 2009 г. За брат Гонсалвеш да Силва 40-часовото пътуване е лесно в сравнение с предишните пътувания до храма Сао Пауло Бразилия. В продължение на много години храмът Сао Пауло, разположен на хиляди километри югоизточно от Манауш, бил най-близкият храм до този двумилионен град в северния щат Амазонас. След това през 2005 г. Манауш станал част от окръга на храма Каракас Венецуела.
През годините на пътуване до Сао Пауло “ние се качвахме на кораб тук в Манауш и 4 дни пътувахме до Порто Вельо”, столицата на щат Рондония, казва Жозе. “След това 4 дни пътувахме с автобус до Сао Пауло. Съпругата ми не е член на Църквата и бях сам, когато през 1985 г. посетих храма за първи път. Прекарах нощта на автогарата в Порто Вельо, защото закъснях и изпуснах автобуса. На сутринта потеглих за Сао Пауло. Беше хубаво преживяване, но пристигнах малко уморен”.
След това той прекарал три пълни дни, служейки в храма, преди да се заеме с 8-дневното пътуване обратно до дома. Необходима му е година да спести достатъчно пари от своята пенсия, за да покрие разходите по пътуването до храма.
“Жертва е да отидеш, но тя си заслужава”, казва брат Гонсалвеш да Силва, който е изпълнил множество обреди за своите предци. “Почувствах изключителна радост в деня, когато бях кръстен за моя баща, когато се кръстиха за майка ми, и когато представлявах баща си при запечатването на родителите ми. Това беше една прекрасна възможност. Всички мои братя и сестри вече починаха, но аз съм извършил работата за тях при своите пътувания до храма”.
Жозе вярва, че жертвата, необходима за пътуването до храма, ще помогне на светиите от последните дни в Манауш да бъдат по-благодарни, когато там бъде осветен храм. “С нетърпение очаквам този ден”, казва той.
Когато Жозе се присъединил към Църквата през 1980 г., в Манауш имало един малък клон с 20 члена. Оттогава той е видял как там Църквата се развива до днешните почти 50 000 члена, организирани в осем кола.
“Когато през 2007 г. обявиха, че ще се строи храм в Манауш”, казва Жозе, “аз се разплаках от радост и се помолих Господ да ми позволи да живея достатъчно дълго да присъствам на първата копка”, което станало една година по-късно. Сега той се моли да доживее да види храма завършен и съпругата си кръстена, така че да могат да бъдат запечатани там.
“Ние не знаем кога ще умрем, но следва да сме подготвени и щастливи, когато този момент настъпи”, казва брат Гонсалвеш да Силва. “С нетърпение очаквам да се завърна в присъствието на моя Отец в Небесата и на моя Спасител Исус Христос. Когато посещавам храма, мога по-добре да се подготвя за този ден”.
Вляво: снимка на храма Каракас Венецуела © IRI; горе ляво и горе дясно: снимки Майкъл М. Морис
Храмът Каракас Венецуела.
Горе: Рио Негро, началото на 8-дневното пътуване на Жозе Гонсалвеш да Силва до храма Сао Пауло Бразилия.
Долу: Брат Гонсалвеш да Силва по време на 40-часовото пътуване с автобус до храма Каракас Венецуела. Той казва, че службата в дома Господен си заслужава жертвата.