Президент Спенсър У. Кимбъл (1895–1985)

Израсъл в земеделска Аризона, Спенсър У. Кимбъл се научава да работи усилено на ранна възраст. Внук на апостол Ибър Ч. Кимбъл (1801–1868) и син на президент на кол, Спенсър също развива силно свидетелство и дълбока отдаденост към Евангелието.

Като момче Спенсър често имал задължението да стои върху купчината сено, натоварена на фургон, и да го тъпче, докато по-големите му братя го трупали. При тази работа било горещо и прашно, сеното дразнело кожата му, но той я вършел – освен когато звънецът известявал началото на Неделното училище за деца, което тогава се провеждало през седмицата. Той нямал нито едно отсъствие и не възнамерявал да пропуска урок. Неговите братя и сестри имали други намерения и започнали още по-бързо да трупат сеното във фургона. Когато забелязали, че сеното се натрупва твърде много, Спенсър вече бил преполовил пътя до сградата.

Спенсър У. Кимбъл служи като мисионер, епископ и президент на кол преди да бъде призован като апостол през 1943 г. Трудовата му етика е легендарна, въпреки претърпените сериозни заболявания, между които сърдечен удар и рак на гърлото. Той насърчава членовете на Църквата да удължат крачката си и личното му мото е просто “Направи го”. Поради неговото здраве някои хора мислят, че службата на Спенсър У. Кимбъл като президент на Църквата може да бъде кратка. Но той е президент на Църквата 12 години, през които броят на действащите храмове се удвоява, броят на мисионерите се увеличава с 50 процента и свещеничеството бива дадено на всички достойни мъже, членове на Църквата.

Непоколебимата отдаденост на Евангелието и добрата трудова етика на Спенсър У. Кимбъл го отвеждат от земеделската Аризона в ръководните съвети на Църквата Служението му като президент на Църквата е белязано от значително увеличение на броя на храмовете и разрастване на мисионерската работа. Вляво: Със съпругата си Камила (1894–1987).